Р
Е Ш Е Н И Е
№ 136 19.06.2023 год.
гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на осемнадесети май две хиляди
двадесет и трета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в присъствието
на прокурора Андреан
Сутров, като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело
№96 по описа
за 2023 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Контрол по РПМ“ – Дирекция „Анализ на
риска“ при АПИ против Решение №68/28.02.2023г постановено по АНД №3157/22г по
описа на РС Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №
7527/06.12.2021г издадено от касатора с наложена на Я.С.Г. глоба в размер на
2 500лв на основание чл.53 ал.1 т.2 и за нарушение на чл. 26 ал.2 т.1
буква А от Закона за пътищата за това, че на 15.11.2021г, в 11.49ч, по пътІ-5
км.217 +800, в посока град Стара Загора, управлява и осъществява движение със съчленено ППС с 5 оси – МПС с 3 оси марка М., модел А. с
рег. № **** и полуремарке с 2 оси с рег. №****, без
разрешение – разрешително или квитанция за платени пътни такси, издадено по
реда на раздел ІV от Наредба 011 от 03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от
специалното ползване на пътищата. С управлението на посоченото МПС без
разрешение от администрацията, управляваща пътя, водачът е извършил нарушение
на чл.26 ал.2 т.1 буква А от Закона за пътищата вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба
№11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС.
Съставомерните фактически обстоятелства, при
които се изисква разрешение от АПИ за
управлението и осъщественото движение на посоченото ППС по
републиканската пътна мрежа са следните: Разстоянието между осите е 1.34м,
поради което сумата от натоварването на ос на двойната ос на полу ремаркето е 20.470т.
Максималното допустимо натоварване на тройната ос е 18т, съгласно чл.7
ал.1 т2. Буква „в“ от Наредбата. Съгласно
чл.3 т.2 от Наредбата при надвишаване на нормите по чл.7 ППС е тежко.
Измерването е извършено с техническо средство електронна везна модел DEW-KR №118873 и ролетка №1308/18 /5метра/. ППС превозва фракция.
За да
отмени НП РС Стара Загора е приел, че не е ясно как е измерено разстоянието от
1.34м между осите, посочено в АУАН и в НП. Разстоянието между осите и
натоварването на една двойна ос са факти от състава на административното
нарушение, тъй като преминаването на максималното натоварване – в случая от
18т., е изводим от тези физически величини. Дори да се приеме, че е доказано
преминаването от 18т , посочено в чл. 7 ал.1т.2 буква „в“ от Наредбата, в АУАН
не е посочено дали окачването е пневматично или признато за еквивалентно на
него или без окачване. Това обстоятелство има правно значение, тъй като мястото
на нарушението е път І-5, който е извън изброените в Приложение №2 от
Наредбата. Този пропуск е пречка да се прецени дали правната квалификация на
нарушението е правилна, а за наказаното лице да осъществи защитата си. Не е
изследван чл. 8 ал.5 вр. с чл.14 ал.3 от Наредбата, при която разрешително не
се изисква, а е достатъчно заплащането на такса. В случая съгласно кантарната бележка натоварването на двойната ос на полуремаркето е 20.470т, под установения от чл.8 ал.5 от
Наредбата размер, което води до прилагане на чл.14 ал.3 от Наредбата и отпадане
на изискването за издаване на разрешително като вид декларативен
административен акт и единственото условие е заплащането на такса. Относно
изискването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН въззивния съд е посочил, че в правната
квалификация е пропусната разпоредбата на чл.7 ал.1 т.2 от Наредба
№11/03.07.2001г на МРРБ, в която се съдържат конкретни показатели, попълващи бланкетен административно наказателен състава.
С
касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон – ЗАНН и Закона за пътищата. В НП е посочено,
че измерването на разстоянието между осите е извършено с ролетка, техническо
средство с номер и резултатите не са оспорени от наказания водач. Движението е
осъществявано по път І-5, това е пътя Казанлък – Стара Загора, който е част от
път Е -85, посочен в Приложение №2 под точка 5. Следователно за определяне на
допустимите стойности на ППС за движение без то да представлява специално
ползване на пътя , няма значение дали същото е пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване или е без пневматично или признато за
еквивалентно окачване. От съда се иска да бъде отменено въззивното решение и да
се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
Ответника Я.С.Г.
иска от съда да бъде потвърдено въззивното съдебно решение като се присъдят
разноските по делото, съгласно представен списък. Позовава се на чл.14 ал.3 от
Наредбата, която счита за приложима към настоящия случай.
Представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и предлага на съда
да бъде оставено в сила.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след
извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Действително в АУАН и в НП е посочено техническото средство, чрез което е
измерено разстоянието между осите, което съгласно чл.7 ал.1 т.2 буква „в“ от
Наредбата определя допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл.6 ал.1 и то в случая е 1.34м, измерено с коректно
посочено техническо средство. При разстояние между осите от 1.3м до 1.8м,
максималното натоварване на ос е 18т, а в случая измереното натоварване на двойната
ос на полуремаркето е 20.470т. Път І-5 от
републиканската пътна мрежа е част от път Е 85 Русе – Свиленград, който е
вписан под №5 в Приложение №2 към чл.7 от Наредбата, съдържащо списък на
пътищата, по които могат да се движат ППС без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за допустимото максимално натоварване на ос.
Фактите, посочени в АУАН и в НП сочат на приложение на чл. 14 ал.3 вр. с чл. 8
ал.5 от Наредбата, а именно изисква се само заплащане на такса, тъй като
превишението е под 30 %, а именно 2.47 тона. Съгласно чл.37 от Наредбата
съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ имат
правомощие да спират, проверяват и съставят АУАН на водачите, когато при
проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ
за платена такса в случаите по чл.14 ал.3 от същата Наредба. Състава на чл.53
ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата е конкретен, защото предвижда
административно наказателна отговорност за физическите лица, нарушили забраната
на чл.26 ал. 2 от същия закон включително, или които извършват или наредят да
бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки ППС без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Фактическите обстоятелства,
определящи кое ППС е извънгабаритно и тежко са нормативно уредени в посочената
Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ и имат значение на факти, пораждащи задължение
за спазване на разрешителния режим и забраната за неговото нарушаване, въведена
с чл. 26 ал.2 т.1 от Закона за пътищата, касателно настоящия казус – забранено
е движението на тежки и извънгабаритни ППС в обхвата на пътя и в
ограничителната строителна линия без разрешение. Тяхното описание е
задължително, но и достатъчно, за да изпълни изискването на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН за описание са онези факти и обстоятелства от социалната действителност,
които имат признаците на административно наказателния състав – при тяхното
съществуване се изисква или забранява конкретно поведение, под страх от
съответната наказателна отговорност. Деянието е извършване на движение в
обхвата на пътя, въпреки липсата на разрешение от администрацията, стопанисваща
пътя. Субект на забраната и задължението по чл.26 ал.2 т.1 от Закона за
пътищата са всички физически лица, които привеждат в движение конкретно тежко и
извънгабаритно ППС, но нормите, които са определителни не могат да бъдат
елемент на правната квалификация на едно административно нарушение по смисъла
на чл.6 ал.1 от ЗАНН, тъй като те не съдържат изискване за конкретно поведение.
Тяхното значение е да допълнят основната правна конструкция на закона като
посочат технически показатели или нормите са от вида юридико-технически
правила. Прочита на чл.7 от Наредбата сочи, че предмет на правна уредба са
пределно допустими физични величини, без да се определя конкретно поведение.
Изискването да се съзнава – а това е така, и когато не се провери от задължения
субект дали е спазил или не забраната на чл.26 ал.2 т.1 от Закона за пътищата,
е относимо към преценка за формата на вината, която в случая е само пряк
умисъл, поради формалния състав на чл. 53 от Закона за пътищата. Той обаче
визира административно наказателна отговорност за движение на тежко и
извънгабаритно ППС при липса на разрешение за специално използване на пътищата,
а за такова не се счита хипотезата на чл.8 ал.5 вр. с чл.14 ал.3 от Наредбата.
Липсата на документ за платена такса сочи на нарушение на Закона за движение по
пътищата, а в тази връзка се констатира неопределеност на административното
правното обвинение, тъй като от водача алтернативно се изисква разрешение или
документ за платена такса, подведени под родовото понятие разрешително. Законът
за пътищата обаче изисква разрешение за извършване на дейност, правно
определена като специално ползване на пътищата и това движение на ППС, което
надвишава с повече от 30% допустимата максимална маса, натоварване на ос и
другите физични величини, посочени с определителните разпоредби на Наредбата.
Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на НП, макар и по други
мотиви, въззивния съд е постановил решение при правилно приложение на
материалния закон.
Водим от тези мотиви и на
основание чл.221 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №68/28.02.2023год., постановено
по АНД №3157/2022г. по описа на РС Стара
Загора.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да
заплати на Я.С.Г. ЕГН ********** сумата от 650лв /шестстотин и петдесет/,
представляваща разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.