Определение по дело №445/2014 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ

към Присъда № 46 от 03.09.2014 година, постановена по НОХ дело

№ 445 по описа за 2014 година на Окръжен  съд – Хасково

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна Прокуратура – Хасково обвинителен акт против подсъдимия И.А.Г., роден на *** г. в гр. ****, по обвинение за това, че на 16.10.2013 г. в с. ******, обл. Хасково, умишлено умъртвил Х. Д. К. *** – престъпление по чл. 115 от НК.

Съдебното производство е насрочено служебно от съда по реда на чл. 370, ал. 1 от НПК – за предварително изслушване на страните. Подсъдимият Г. заявява, че се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за проверка на същите, а събраните на досъдебното производство да се ползват при постановяване на присъдата. В съдебно заседание заявява, че не е умъртвил умишлено пострадалия К.. Защитникът му – адв. Г. също прави искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл. 371, т.2 от НПК.

На основание чл. 76 от НПК Д.Х.К. и Т.Х.К., наследници на пострадалия Х.К., са конституирани като частни обвинители и като граждански ищци в съдебното производство. Приети са за съвместно разглеждане предявеният от Д.К. граждански иск, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и предявеният от Т.К. граждански иск, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 220 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й вреди от престъплението, от които сумата от 150 000 лв. за причинени имуществени вреди, произтичащи от дължимата й от пострадалия издръжка, и сумата от 70 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание Д.К. се явява лично и с повереника си адв. П., а Т.К. не се явява, като се представлява също от адв. П.. В съдебно заседание процесуалният представител на частните обвинители и граждански ищци възразява срещу разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура, като съображение в тази насока се изтъква заетата от подсъдимия позиция, че не е извършил умишлено престъплението.

 Съдът намери искането за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК за допустимо и основателно, след като установи, че подсъдимият Г. признава фактите, изложени в обстоятелствата част на обвинителния акт, както и че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което съдебното производство протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от същия н.а. - без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.

   Приобщени са като доказателства събраните по делото писмени материали по досъдебното производство, приети са представените от повереника на граждански ищци писмени доказателства – 5 броя самолетни билети на испански език, с превод на български език, за пътуванията на Т.К. от България до Испания и обратно. Допуснат е до разпит свидетелят А. Д. К., брат на пострадалия Х. К., за изясняване от фактическа страна основателността на претенцията на гражданските ищци в производството. Показанията на свидетеля гласят, че конституираната като частен обвинител и граждански ищец Т.К., която е и негова племенница, е завършила икономическо образование в гр. *****, след което е заминала за Испания, където е завършило второ висше образование. В допълнение свидетелят разказва за характера на пострадалия Х. К., уточнявайки, че същият е бил експанзивен човек, но никога не би посегнал на никой. Излагат се твърдения и за отношенията на пострадалия с неговият син и дъщеря му.  

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Смята, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият е нанесъл смъртоносния удар в тилната област на главата на пострадалия, а силата и насочеността на удара несъмнено сочели, че убийството е извършено умишлено. Поддържа се и че подсъдимият е съзнавал какви ще бъдат последиците от нанасянето на подобен удар именно в тази област на главата и с такава сила, в подкрепа именно на тезата, че е искал и целял тяхното настъпване. Относно наказанието прокурорът пледира, че не са налице основания за приложение на чл. 55 от НК, същото следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК с превес на отегчаващите вината обстоятелства и към предвидения от закона максимум, като на основание чл. 58а от НК предлага определеното наказание да бъде редуцирано с 1/3. Относно предявените граждански искове се изказва становище, че гражданският иск на ищцата Т.К. за имуществени вреди е недоказан, докато и двата граждански иска за неимуществени вреди са доказани по основание и размер и в този смисъл следва да бъдат уважени.

 Гражданският ищец и частен обвинител Д.К. поддържа обвинението така, както е предявено от прокуратурата и настоява да бъде определено максимално наказание, както и да бъде уважен изцяло приетия за съвместно разглеждане граждански иск.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци адв. П. поддържа становището на държавното обвинение, но излага собствено виждане относно съставомерните признаци на деянието и по размера на наказанието. Според него в случая се касае за предумишлено деяние, което се установява от редица обстоятелства по случая – нанасянето на удара в тилната област на главата, а не „лице в лице”, поведението на подсъдимия след умъртвяването на К., изразяващо се в опити да се заличат следите, заравянето на тялото и разчленяването му, запалването му с помощта на автомобилни гуми, напускането на подсъдимия пределите на страната. Всички тези обстоятелства според повереника на частните обвинители говорят за предумишлено деяние, поради което моли да бъде наложено наказание в максимален размер, което да бъде намалено с 1/3. Относно гражданските искове се отправя искане същите да бъдат уважени така, както са предявени и да бъде наложен запор на имуществото на И.Г..

Защитникът на подсъдимия – адв. Г. в заключителната си пледоария акцентира, че от установеното на досъдебното производство може да се направи извод за наличие на умисъл в конкретния случай, но не пряк, а евентуален – подсъдимият „…е бил длъжен да знае, че удряйки К. в земята е възможно да му причини травма, която да доведе до умъртвяването му…”, но въпреки това го е направил. Извършените след деянието действия от подсъдимия са продиктувани от породилия се у него страх. Неговият подзащитен е признал вината си и е съдействал на разследващите органи. Изтъква се, че съгласно характеристичните му данни подсъдимият е добър баща, верен и работлив съпруг, има чисто съдебно минало. Относно гражданския иск на Т.К. за имуществени вреди в размер на 150 000 лв. смята същият за недоказан, а по отношение на останалите два иска за неимуществени вреди предоставя на съда да прецени.

  Подсъдимият И.Г. в личната си защита изказва съжаление за стореното и заявява, че всичко случило се е един инцидент, който е объркал целия му живот.

Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ  НПК - чл. 371, т. 2, чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

         През м. октомври 2013 г. подсъдимият Г. живеел със семейството си в гр. *****, ж.к. ****, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **. Същият притежавал и къща с градина в с. *****, обл. Хасково, като заедно със семейството си посещавал имота през почивните дни. Подсъдимият бил пенсионер от няколко години, като преди това работел като пожарникар. Всяка година през лятото работел по няколко месеца на българското Черноморие като *****. През останалото време се занимавал с отглеждането на лозя, произвеждал вино и ракия, които продавал заедно с друга селскостопанска продукция за допълнителни доходи.

         Пострадалият Х. К. приживе работел като ***** в завод „*****”, гр. Хасково. Бил ***** и живеел **** в гр. ****, ж.к. ****, бл. **, вх.*, ап. ***. Тъй като подсъдимият и пострадалият живеели в съседни блокове, двамата се познавали от над 20 години, но не се срещали често и за този период от време не поддържали близки приятелски отношения.

         На 12.10.2013 г., в събота сутринта, К. отишъл на пазара в гр. Димитровград с автомобила и семейството на свид. Г. Г., с когото били колеги и близки приятели. Г. паркирал колата си на паркинга до един жилищен блок, в близост до пазара, където К. забелязал паркиран автомобил (тип „джип”), марка „Ленд Ровър”, на който имало поставена обява, че се продава. Автомобилът бил собственост на свид. З.Ю., който в същото време се намирал наблизо. К. проявил интерес към техническото състояние и цената на автомобила и взел телефонния номер на продавача, след което със семейството на свид. Г. отишли на покупки на пазара. Връщайки се обратно към колата, свид. З.Ю. бил все още там и двамата с К. се договорили последният да закупи автомобила за сумата от 4000 лв. Свид. Ю. обещал да не продава колата си до следващата сряда.

         В сряда, 16.10.2013 г., около 10.30 ч. подсъдимият И.Г. бил в центъра на гр. Хасково. Там той случайно срещнал Х. К., който му споделил, че иска да си купи джип. К. знаел, че подсъдимият Г. се е занимавал и с ремонт на автомобили, и го помолил да отиде с него до Димитровград, за да провери състоянието на автомобила. Г. се съгласил при условие, че след като видят автомобила К. ще го закара с колата си до с. Мандра, тъй като имал работа там. След като се уговорили, двамата отишли в гр. Димитровград с колата на К. , която била марка „Опел Вектра” с рег. №*****, цвят „бордо”. След като огледал и изпробвал предлагания за продан автомобил подсъдимият Г. установил, че същият не бил в добро техническо състояние и казал на К., че не го харесва, но ако той желае можел да го купи. Пострадалият К. заявил на свид. З. Ю., че ще купи автомобила, само ако бъде извършен необходимият ремонт, но собственикът не се съгласил. При това положение Г. и К. си тръгнали от Димитровград и около обяд пристигнали пред къщата на Г. в с. Мандра. Там те били видени от свид. Б. С., съсед на Г.. Пострадалият К. паркирал колата си пред дома на Г. и двамата влезли в двора, който бил заобиколен с висока тухлена ограда. И.Г. започнал да разбърква бидоните си с джибри, а К. седял отстрани и го наблюдавал. В това време при тях дошла свидетелката А. Х., съседка на Г., която била поръчала на съпругата му да й донесат цигари от града. Подсъдимият Г. дал на свид. Х. закупените цигари и тя си тръгнала.

         Пострадалият К. поискал да опита произвежданото от Г. домашно вино, последният сложил мезета на масата и донесъл от виното. Двамата седнали на пейка в двора на къщата, в близост до изградения малък басейн. След малко К. се обадил по телефона на приятеля си Г. Г. и му разказал, че двамата с Г. са ходили да оглеждат колата в Димитровград, но не са я харесали и на връщане към Хасково щели да минат по борсите за автомобили втора употреба, за да се огледат за друга кола.

         Докато пиели от виното и замезвали, двамата разговаряли и подсъдимият споменал, че през лятото го е нямало 5 месеца, тъй като работел като спасител на морето. Говорели също така и за семействата си и К. изразил мнение, че всички жени изневерявали на мъжете си и в това отношение съпругата на Г. също не правела изключение. Това изявление подразнило подсъдимия, който казал на К. да не говори глупости, но пострадалият отново заявил, че съпругата на Г. е като всички останали. Подсъдимият отвърнал, че той няма проблеми със съпругата си, но К. продължавал да настоява, че съпругата на Г. била като останалите и му изневерявала. Раздразнението на Г. се усилило, той станал от мястото си и казал на К., че не желае същият да говори по този начин за жена му и че след като К. бил разведен, това не означавало, че всички жени били такива. Пострадалият също станал от мястото си и отговорил, че той много по-добре познава жените от събеседника си. Вследствие на употребения алкохол спорът между двамата ескалирал и прераснал във физическа саморазправа, при която К. и Г. си разменили удари. В хода на саморазправата Г. нанесъл много силен удар в лявата тилна област на главата на К. с неустановен по делото твърд тъп предмет със сферична форма. Пострадалият се свлякъл на земята и останал да лежи. Ударът причинил разкъсно-контузна рана, подлежащо счупване на черепната кост и кръвоизлив в черепната кухина, като черепно-мозъчната травма била несъвместима с живота и Х. К. починал.

         Подсъдимият Г. видял, че К. не мърда, опипал го и констатирал, че не диша. Забелязал, че по задната част на главата на пострадалия имало кръв. Около час и половина И.Г. се чудел какво да прави с трупа на К.. Първоначално го прибрал в гаража си и с автобус се върнал в гр. Хасково. Впоследствие се върнал в с. Мандра с друг автобус, като вече било около 19,00 ч. и се било стъмнило. Г. отишъл до трупа на пострадалия и за пореден път се убедил, че той не дишал и бил мъртъв. Тогава решил да зарови трупа и по този начин да прикрие деянието си. Натоварил тялото на К. в багажника на автомобила му, който през цялото време бил паркиран пред имота на подсъдимия, взел от къщата лопата, кирка, две автомобилни гуми и едно пластмасово шише с нафта. Натоварил ги в колата и потеглил в посока от с. Мандра към главния път между Хасково и Кърджали. След това свил по черен път, продължил известно разстояние и спрял в близост до реката. С помощта на кирката и лопата изкопал недълбок трап, в който поставил трупа на Х. К., като преди да направи това от дрехите на починалото лице взел два мобилни телефона, газовия му пистолет, документите му и сумата от 1000 лв. и 200 евро. Подсъдимият Г. като бивш пожарникар знаел, че при горене автомобилните гуми достигат много висока температура и поставил върху трупа двете гуми, които бил взел от къщата си, залял всичко с нафта, запалил я и така се запалили и гумите. Тъй като трупът на К. не се побирал целия в изкопания трап, подсъдимият започнал да нанася удари с лопатата по крайниците му и да ги натиска в дупката. Вследствие на нанесените удари били причинени счупвания и груби посичания на костите на горните и долните крайници до степен на ампутация. Г. изчакал да изгорят автомобилните гуми върху трупа на пострадалия и заровил трапа. След това се върнал с колата на К. в с. Мандра. Там намислил да откара автомобила в гр. Пловдив и да го изостави. В изпълнение на взетото решение потеглил с колата на пострадалия към гр. Пловдив, като в района на с. Поповица спрял автомобила край пътя и пеш отишъл до р. Марица, където изхвърлил във водата документите, телефоните и пистолета на К.. След това отново потеглил към Пловдив, където пристигнал около 04.00 ч. на 17.10.2013 г. и оставил колата на паркинг, находящ се в междублоковото пространство на бул. „6 – ти септември”, бул. „Васил Априлов” и ул. „Презвитер Козма”. Подсъдимият оставил ключовете на автомобила в контакта, а самата кола отключена и по-късно се прибрал в гр. Хасково с автобус.

         След обяд на 17.10.2013 г. Г. отишъл със своята кола в с. Мандра и изчистил кръвта на пострадалия от мястото, където последния бил паднал след нанесения му удар.

         На 18.10.2013 г. Х. К. трябвало да бъде нощна смяна, но тъй като не се появил навреме на работа, което било нетипично за него, началникът му се обадил на свид. Г. Г. да поеме смяната му. К. не отговарял и на телефоните си и за ситуацията бил уведомен брат му, свид. А. К., който от своя страна се обадил на сина на пострадалия – Д.К.. Близките на пострадалия били притеснени да не би да му е станало лошо и синът му отишъл до неговото жилище. Апартаментът бил заключен и Д.К. разбил патрона на бравата, но баща му го нямало. От вещите в апартамента не личало той да е заминал някъде, въпреки че я нямало и колата му – нито пред блока, нито в гаража. Д.К. сменил патрона на вратата на жилището с идеята баща му като се върне, да не може да влезе и да му се обади. На следващата сутрин синът на пострадалия уведомил органите на полицията, че баща му е изчезнал.

         Д.К. узнал от свид. Г. Г., че на 16.10.2013 г. баща му е бил в с. Мандра, в къщата на И.Г.. В събота, на 19.10.2013 г., Д.К. се обадил по телефона на подсъдимия , обяснил му, че баща му е изчезнал и го попитал, дали са се виждали и дали не знае къде е баща му. Г. потвърдил, че на въпросната дата са били заедно с Х. К. в с. Мандра и излъгал, че са ходили да гледат кола и след като се били разделили, повече не го бил виждал. Тогава Д.К. уведомил И.Г., че баща му е обявен за издирване.

         В неделя, 20.10.2013 г., подсъдимият цял ден мислил какво да прави, за да избегне наказателната отговорност за стореното и решил да замине за чужбина. Събрал си багажа и казал на съпругата си, че е решил да отиде да работи в Германия при свой приятел. На 21.10.2013 г. подсъдимият напуснал Република България през гр. Русе. Пътувал с автомобила си марка „Пежо 806” с рег. №*****, но вместо в Германия, отишъл в Беларус, където се укривал около 40 дни при свои познати, но не издържал на напрежението, пораждано от неяснотата около развитието на ситуацията и на 05.12.2013 г. сутринта се завърнал в с. Мандра.

         Във връзка с изчезването на Х. К. се извършвали интензивни оперативно издирвателни работи от служителите на ОД на МВР – Хасково. Малко след завръщането на Г. в дома му в с. Мандра, полицейските служители вече имали информация за това. Вратите на имота били заключени, отвътре никой не отговарял и на мястото била извикана свид. В. Г. – съпруга на подсъдимия, която отключила. Същата останала крайно учудена, че семейният им автомобил, с който се придвижвал съпруга й, се намирал в двора. Полицейските служители влезли в къщата и заварили обвиняемият да спи в една от стаите. Те го поканили да се облече и да ги придружи до РУП – Хасково, където свид. В. П., ****** група „Криминална полиция” започнал оперативна беседа с подсъдимия. По време на беседата Г. попитал защо го търсят полицаите и след като му било обяснено, че е във връзка с изчезването на Х. К., той обяснил, че на 16.10.2013 г. са били с последния в имота му в с. Мандра. Там пили по чаша вино и К. си тръгнал със собствения си автомобил. Г. обаче бил видимо притеснен и цялостното му поведение сочело, че не казва истината. Поради това на 06.12.2013 г. на подсъдимия му било проведено полифизиографско изследване от служители на Института по психология на МВР, което посочило, че той дава неверни отговори на въпросите относно местонахождението на К.. Оперативните беседи с Г. продължили и рано сутринта на 07.12.2013 г., когато той признал, че е причинил смъртта на К. и отвел полицейските служители до мястото, където бил заровил останките от трупа. Извършен е оглед на местопроизшествието, при който са били ексхумирани и иззети тленните останки на трупа, които са предадени за извършване на аутопсия по назначената съдебно-медицинска експертиза на труп. Впоследствие бил открит и автомобила на пострадалия в гр. Пловдив.

         Заключението по експертиза за аутопсия на ексхумиран труп №242/2013 г. гласяло, че при аутопсията са установени: състояние на напреднало трупно разложение в съчетание с изгаряне и овъгляване на обширни части от главата, тялото и крайниците; разкъсно-контузна рана на главата в лявата тилна област; импресионно счупване на черепа под тази рана; кръвонасядане на меките тъкани около раната и счупването; остатъци от хематом в черепната кухина; счупвания в областта на лицевия череп, ведно с тежка степен на овъгляване на меките тъкани; разрези на меките тъкани в областта на двете раменни стави и гердановиден разрез на гърдите под шията без кръвонасядане на подлежащите меки тъкани; счупвания и груби посичания на костите на горни и долни крайници до степен на ампутацията им с изгаряне и овъгляване на свободните краища; тежка степен на разложение на мозъка и вътрешните органи в гръдната и коремната кухина, както и на тъканите на тялото и крайниците.

         Причината за смъртта на К. е черепно-мозъчна травма, причинена от удар с или върху твърд тъп предмет в тилната област на главата. Травмата е причинила разкъсно-контузна рана, подлежащо счупване на черепната кост и кръвоизлив в черепната кухина. Така описаната травма е годна да причини смъртта, без да може да се посочи темпа на нейното настъпване поради трупното разложение. Касае се за един удар с или върху твърд тъп предмет с достатъчна сила да причини описаните увреждания и смъртта. Ударът е нанесен с предмет със сферична удряща повърхност, видно от формата на счупване на черепа.

         Установените счупвания на костите на крайниците, счупванията в областта на лицевия череп, прорезите на кожата в областта на раменните стави под шията не притежават нужните признаци за прижизненост. Тези увреждания са причинени след настъпването на смъртта, най-вероятно при опита да бъде разчленено тялото с цел неговото прикриване. Обширните изгаряния и овъглявания на тъканите също са причинени след настъпването на смъртта и заедно с процеса на разлагане са изиграли роля да променят съществено външния вид на трупа. Състоянието на същия съответства на престой в земята около 2 месеца, съобразно дълбочината на гроба, плътността на почвеното покритие, телосложението на трупа, облеклото, температурата и др. фактори, свързани с престоя му в гроба.

         При извършване на аутопсията, от лява бедрена кост е била взета част с дължина 10 см, която е предадена за изготвяне на ДНК профил, заедно с тампон за изземване на клетъчен материал от устната кухина на Д.А.К., майка на Х. Д. К..

         Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство ДНК експертиза №PG 39/DNA/22052014 на веществени доказателства вероятността Д.А.К. да е биологична майка на лицето, чиито тленни останки са изследвани като обект №PG – 39 – 1 – 2014, е PP=1,9999864 (при гранични стойности от 0 до 1, възприета предварителна вероятност 0,5 и минимална липсваща алелна честота 0,013). 

         Видно от заключението на изготвената по делото комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза при подсъдимия И.Г. не се установяват данни за актуално или прекарано в миналото психично заболяване. В периода 16.10.2013 г. – 22.10.2013 г. подсъдимият Г. не е бил в състояние на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Към момента на извършване на деянието Г. не е бил лишен по болестни причини от възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Способен е правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях. Г. не страда от наркотична или алкохолна зависимост. Към момента на извършване на деянието вероятно е бил повлиян от алкохол в рамките на обикновено алкохолно опиване, което не нарушава базисните клинични годности. При лека степен на алкохолно опиване се засилват емоционалната неустойчивост, раздразнителността, импулсивността, недооценъчността и се нарушава координацията и способността за преценка. Същите, в съчетание с характеровите личностови особености на обвиняемия, могат да имат улесняващ ефект по отношение на действията му в процесната ситуация.  

Съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин, и без никакви противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото доказателства. Самопризнанието на подсъдимия И.Г., направено в съдебно заседание от 03.09.2014 г., се подкрепя изцяло от доказателствения материал, събран на досъдебното производство и кореспондира с възприетата фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По правната квалификация на деянието:

         При така установената фактическа обстановка съдът намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин.

          От обективна страна по делото е установено, че подсъдимият И.Г. на 16.10.2013 г. в с. Мандра, обл. Хасково, умишлено е умъртвил Х. К., като при осъществена с участието на двамата физическа саморазправа е нанесъл много силен удар в лявата тилна област на главата на пострадалия с неустановен по делото твърд тъп предмет със сферична форма. В резултат на удара и причинената черепно-мозъчна травма е настъпила смъртта на Х. К., с което е реализирана  съставомерната последица на престъпния състав – умъртвяването на пострадалия. Тези обективни признаци от състава на престъплението се установяват по безспорен начин от проведените на досъдебното производство разпити на подсъдимия и на свидетелите, както и от назначените експертизи - експертиза за аутопсия на ексхумиран труп №242/2013 г. и ДНК експертиза №PG 39/DNA/22052014, приобщени като доказателдства в съдебното производство.

  От субективна страна настоящият съдебен състав приема, че деянието е извършено при условията на евентуален умисъл и не споделя тезата на държавното обвинение, че деецът е причинил умъртвяването с пряк умисъл. Подсъдимият Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици от него и е допускал настъпването им. Бил е наясно, че при нанасянето на удар в лявата тилна област на главата на К. с голяма сила е възможно да причини смъртта на пострадалия, но се е отнасял с безразличие към този възможен общественоопасен резултат. Видно от фактологията по случая, физическата саморазправа е избухнала спонтанно, след взаимна размяна на реплики, касаещи съпругата на Г. и твърденията на К., че същата изневерявала подобно на всички останали жени. Очевидно взаимната размяна на удари е била последица от импулсивния характер на спора, осъществила се е за кратък период от време и е представлявала израз на емоционалното състояние на Г., подразнен от изказванията по адрес на съпругата му. От фактите по делото не може да се направи категоричен извод, че в рамките на избухналата саморазправа, в която са взели участие и двамата, подсъдимият е имал за цел да причини именно смъртта на К., за да се приеме, че е налице пряк умисъл. Безспорно, смъртта е причинена само с един удар и след нанасянето му деецът, виждайки че пострадалият не помръдва, се е навел, за да опипа тялото му, констатирал е, че същият не диша и докато го оглеждал забелязал, че по задната част на главата имало кръв. Едва тогава подсъдимият е осъзнал, че е причинил смъртта на К.. От тези действия на Г. след падането на К. на земята и последващата констатация, че именно от неговия удар е настъпила смъртта, може да се заключи, че по време на физическата саморазправа и непосредствено преди нанасянето на удара Г. не е целял пряко да причини смъртта на К.. В този смисъл, изводите на прокуратурата, че деецът е „...желаел да причини смъртта на жертвата именно по начина, по който е процедирал” и е „…искал настъпването на тези общественоопасни последици” (стр. 6 от обвинителния акт), не намират подкрепа в доказателствения материал. Липсват данни, че Г. предварително е „желаел” да умъртви пострадалия по описания начин, както и че съзнателно е целял или „искал” настъпването на тези общественоопасни последици. От друга страна, към момента на физическата саморазправа Г. е бил способен да разбира свойството и значението на постъпките си и е бил в състояние да предвиди, че подобно механично въздействие, каквото е нанасянето на силен удар в уязвима и жизненоважна зона като тилната област на черепа, е възможно да има за последица настъпването на летален изход. Във връзка с това той е допускал, че е възможно да причини смъртта на К., но се е отнесъл с безразличие към този вероятен резултат. В тази насока за формирането на волевия момент в съзнанието на подсъдимия следва да се вземе пред вид и употребеното непосредствено преди саморазправата количество алкохол, което съгласно данните на комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза може да е усилило недооценъчността и липсата на достатъчна координация на действията. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че подсъдимият И.Г. е умъртвил пострадалия Х. К. при условията на евентуален (косвен) умисъл.

Твърдението на държавното обвинение (стр. 7 от обвинителния акт), че мерките за укриване на престъплението в тяхната хронологична последователност допълват извода за наличие на пряк умисъл, не може да бъде споделено в случая, тъй като въпросът за вината се преценя към момента на извършване на престъплението и не се влияе от извършените впоследствие действия по прикриване на следите от деянието.

          Поради изложеното съдът призна подсъдимият И.А.Г. за виновен в извършването на престъпление по чл. 115 от НК за това, че на 16.10.2013 г. в с. Мандра, обл. Хасково, умишлено е умъртвил Х. Д. К. ***.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 115 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от десет до двадесет години.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете наличието както на смекчаващи, така и на отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващи отговорността обстоятелства са добрите характеристични данни и факта, че личността на дееца не се отличава с висока степен на обществена опасност, както и чистото му съдебно минало, изказаното разкаяние и съжаление за стореното, и формата на умисъл - евентуален. От друга страна, самото деяние е с изключително висока степен на обществена опасност, доколкото с извършването му е посегнато върху човешкия живот като защитавана от закона висша ценност, а в допълнение отегчаващо отговорността обстоятелство е и поведението на подсъдимия Г. след умъртвяването на пострадалия, намерило израз в опитите му да заличи следите от престъплението чрез заравянето и изгарянето на трупа по жесток начин, откарване на автомобила на пострадалия в друго населено място, за да се въведе заблуждение и в разследващите,   както и всички предприети действия от негова страна за укриване от наказателно преследване.

С оглед на всички горепосочени съображения и като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства в тяхната съвкупност, съдът прецени че не са налице  нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.  Настоящият състав прие, че  е налице значителен превес на отегчаващите отговроността обстоятелства и определи наказание „лишаване от свобода” по отношение на подсъдимия Г. при условията на чл. 54 от НК в размер на 18 (осемнадесет) години. Доколкото съдебното производство се разви по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, и на осн. чл. 373, ал. 2 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието, съдът приложи правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК и след редукцията му (като го намали с една трета), осъди подсъдимия И.Г. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 12 (дванадесет) години, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг” режим на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.

По отношение на подсъдимия Г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, поради което на основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание „лишаване от свобода” времето, през което същият е бил задържан, считано от 07.12.2013 г. до влизане на присъдата в сила.

         При така определеното по вид и размер наказание, съдът счита че ще бъдат изпълнени целите на закона относно личната и генерална превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото, освен на самия подсъдим.

Постановената осъдителна присъда обосновава основателността и на приетите за съвместно разглеждане граждански искове за неимуществени вреди. Налице са елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно поведение от страна на подсъдимия, причинена вреда, пряка причинна връзка между тях, както и доказаната вина на подсъдимия. Съгласно данните от материалите по досъдебното производство, пострадалият Х. К. е бил разведен и е живеел сам, но от разпита на свидетеля А. К. в съдебно заседание се установява, че независимо от развода пострадалият е поддържал нормални отношения със сина си Д.К., дъщеря си Т.К. и съпругата си. В този смисъл, съдът прие, че макар и отдавна да не са живеели съвместно с пострадалия, близките му са изживяли в достатъчно силна степен скръбта и страданията по неговата загуба, изразяващи се в болки и страдания на децата от загубата на техния родител. Искът, предявен от Д.Х.К., в размер на 70 000 лв., представляващ обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението следва да бъде уважен изцяло, каято доказан по основание и размер, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 16.10.2013 г. до окончателното й изплащане. Гражданският иск, предявен от Т.Х.К., в размер на 70 000 лв., представляващ обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 16.10.2013 г. до окончателното й изплащане също следва да бъде уважен, но в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 220 000 лв., касаещ сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за твърдяни имуществени вреди от престъплението, искът следва да бъде отхвърлен. По делото се установява, че Т.К. живее и работи /показанията на св. К./ в Испания, като от страна на нейния повереник се твърди, че имуществените вреди се изразяват в лишаването й от средства, необходими за нейното обучение, доколкото пострадалият приживе я е подпомагал финансово. Доказателства в тази насока, обаче, не бяха представени и не се доказа, че в действителност ищцата има разходи за обучение, а и следва да се отбележи, че пострадалият не дължи по закон издръжка на навършилата 30-годишна възраст дъщеря, която е млада жена в работоспособна възраст, поради което съдът отхвърли като неоснователен искът в тази му част – за разликата до пълния предявен размер от 220 000 лева.

         Съдът постанови с присъдата си веществените доказателства по делото – 2 броя полиетиленови торби, 1 брой кост и тампон с клетъчен материал, находящи се на съхранение в РУП – Хасково, да се съхраняват по делото до тяхното унищожаване по предвидения за това ред. По отношение на веществено доказателство – лек автомобил марка „Пежо”, модел „806” с ДК № Х 90 31 ВВ, ведно с контактен ключ, талон за регистрация част І, договор за покупко-продажба на същия и фактура, същият следва да се върне на собствениците – И.А.Г. или В. Х.Г., доколкото е придобито в режим на съпружеска имуществена общност и не е относим като доказателство по делото.

          С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати и направените в досъдебното производство разноски в размер на 1951, 02 лв. по сметка на ОД на МВР - Хасково.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

                                             Съдия: