№ 3720
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседА.е на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100506995 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на молителите А. В. К.а, действаща
лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца
Й.К.К. и Д.К.К., срещу решение № 20225550/23.12.2021 г., постановено по гр.
д. №2/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, с което съдът е отхвърлил молбата им
за издаване на заповед за защита, срещу К. С. К.. Въззивниците считат
решението за необосновано и немотивирано. Излагат съображенията си.
Молят обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с
което да издаде заповед за защита. Претендират присъждане на направените
разноски.
Въззиваемата страна К. С. К., в законоустановения срок, не е подал
възражение.
За съдебно заседА.е въззивниците, редовно уведомени, не се явяват и не
се представляват.
В съдебно заседА.е въззиваемата страна моли първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените
1
разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителите в първоинстанционното производство, които стрА. имат правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим
съдебен акт.
С молба от 02.01.2020 г. А. В. К.а, действаща лично и в качеството й на
майка и законен представител на малолетните деца Й.К.К. и Д.К.К. е поискала
да се издаде заповед за защита срещу К. С. К., с който първата молителка е в
граждански брак и който е баща на другите молители, описвайки в какво са се
изразявали актовете на насилие, извършени спрямо тях.
С решение № 20225550/23.12.2021 г., постановено по гр. д. №2/2020 г.,
СРС, ІІІ ГО, 86 състав е отхвърлил молбата им за издаване на заповед за
защита.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на стрА.те по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Наведените във въззивната жалба доводи, че съдът е постановил акта
си, приемайки неправилно и необосновано за недоказА. фактическите и
правни основА.я на молбата за защита, че неправилно съдът е приел че между
стрА.те е възникнал просто обикновен конфликт, настоящия съдебен състав
счита за неоснователни.
С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителите следва да
проведат главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда
молба- чл. 154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса.
При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат
благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се
оставя без уважение- както правилно е процедирал и първоинстанционния
съд.
На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена
силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на
основА.е само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед
за защита, тъй като в настоящия случай са налице свидетели, присъствали по
времето и на мястото, където се твърди, че е извършено насилието- т. е. има
2
други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и актовете на насилие
не могат да се считат доказА. по предвидения в ЗЗДН облекчен ред.
В случая молителите са поискали и е допуснат до разпит свидетелВ.Л..
ПоказА.ята на свидетеля не установяват твърденията на молителите в
сезиращата съда молба, поради което съдът счита молбата за неоснователна.
Относно соченото в молбата системно домашно насилие, упражнявано
от въззиваемата страна спрямо въззивницата А. В. К.а, извън това на
30.11.2019 г.- молбата за защита не съдържа описА.е на актове, не съдържа и
дата, час, място и начин на извършване на съответния акт, използвА.те
средства при извършването му, поради което е невъзможно да се установи
извършени ли са такива актове на насилие- за такива актове на насилие не са
ангажирА. никакви доказателства по делото.
В производството по ЗЗДН се изследва дали са извършени конкретни
актове на домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът
изисква да се намират или да се намирали в определена връзка- това е
предметът на делото. Настоящия съдебен състав също счита, че не следва да
се използва специалния ЗЗДН, смисълът на който е да защити действителни
жертви на домашно насилие и да предотврати бъдещи актове на домашно
насилие с предвидените в него специфични мерки за закрила за уреждане на
междуличностни конфликти.
Поради изложеното, съдът счита, че обжалваното решение е
постановено в съответствие с всички събрА. относими по делото
доказателства.
И във въззивната инстанция не бяха ангажирА. доказателства,
обуславящи основателността на жалбата.
Поради съвпадане на крайните изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да се остави в сила.
При този изход на делото въззивницата А. В. К.а, на основА.е чл. 11, ал.
3 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка
на СГС в размер на 12,50 лв., а искането на въззивниците за присъждане на
разноски е неоснователно. Въззиваемата страна е направила искане за
присъждане на разноски, което се явява основателно и съдът й присъжда
извършени разноски в размер на 500 лв.- платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20225550/23.12.2021 г., постановено по
гр. д. №2/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав.
ОСЪЖДА А. В. К.а, ЕГН********** да заплати по сметка на СГС
държавна такса за въззивната жалба в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователни искА.ята на А. В. К.а,
с ЕГН**********, действаща лично и в качеството й на майка и законен
представител на малолетните деца Й.К.К. и Д.К.К. за присъждане на разноски
по делото.
ОСЪЖДА А. В. К.а, ЕГН********** да заплати на К. С. К.,
ЕГН********** сумата 500 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4