№ 6348
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110104274 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ..., срещу К. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ...., при
условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 464,05 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2020г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ....,
абонатен №..., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2023г.
до окончателното й изплащане, 112,31 лева – мораторна лихва върху вземанията
за ползвана топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 19.01.2023г., и 0,41
лева - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от
15.07.2020г. до 19.01.2023г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че ответникът като потребител на топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
общ. „Сердика”, ж. к. ....., е обвързан от Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „...” ЕАД на потребители за битови нужди, според чиито клаузи
ищецът е доставил за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2020 г. на ответника
топлинна енергия, а последният не е заплатил сумата в размер 464.05 лв.–
1
главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата 112.31 лв. лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г. Топлоснабденият имот се
намира в сграда-етажна собственост, в която за посочения период
разпределението на топлинна енергия е извършвано от „...” АД съобразно
сключения между него и сградата в етажна собственост договор. Претендира
процесните суми ведно със законната лихва от датата на заявлението до
окончателното плащане, както и присъждане на разноски. Ответникът е подал
писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „...“ АД е изразило
становище, че при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са
спазени относимите нормативни изисквания.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана
топлинна енергия по аб.№ ....
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях
е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна
енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено
в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
2
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна
енергия за битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден имот. В
случая от приетите като доказателства по делото: нотариален акт за недвижим
имот от 22.08.1997г. на нотариус Ч.Б. се установява, че ответникът К. Г. е
придобил правото на собственост върху топлоснабдения имот, а от представената
декларация за отказ от право на ползване от К.Г., с нотариално заверен подпис на
31.05.2019г. при нотариус Р.Р. и от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №.., том I, рег. ../2020г. на нотариус Н.В., рег. №... при НК, в
който е упоменато, че в нотариалното производство е представено удостоверение
за наследници на Г.К.Г.. с изх. №.../10.11.2011г. се установява, че през процесния
период м. май 2019г. – м. април 2020г. учреденото право на ползване в полза на
3
К.Г. и Г. Г. вече е било прекратено. Поради това съдът приема, че ответникът е
битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ,
за имота абонатен №....
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той
може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна
енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички
етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки
отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
4
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „...“ АД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От
заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се
установява, че дължимите суми за доставена в имота топлинна енергия са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и
норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и
обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата
нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за
дялово разпределение за абонатен № ....
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява и стойността на
доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на сумата
от 464,05 лева, след като вещото лице е съобразило извършените плащания,
поради което предявеният иск е основателен и доказан в пълния му предявен
размер.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
Посочено е, че се претендира главница в размер на 0 лева, поради което
съдът приема, че не е сезиран с иск за присъждане на суми за такса за услугата
дялово разпределение.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което
настоящият съдебен състав намира за частично основателно по следните
5
съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС
на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива
за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка
месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия
падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността
тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно за претендираната от ищцовото дружество
главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срока за нейното заплащане. В случая исковата молба е
подадена на 27.01.2023г., съответно, вземанията на ищцовото дружество за
стойността на доставената топлинна енергия с настъпил падеж преди 19.10.2019г.
(при съобразяване на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците) са погасени по давност, като погасени
по давност се явяват задълженията за периода м.05.2019г. – м.09.2019г., а по
отношение на останалите задължения за периода м.10.2019г.- м.04.2020г.
възражението е неоснователно. От приетото по делото експертизи обаче се
установява, че първите начислени суми са за м.11.2019г., въпреки че исковата
претенция е предявена за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., поради което не
са налице погасени по давност вземани и искът е основателен до пълния предявен
размер за главница.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на "..."
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73
6
от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3,
ако не са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32,
ал. 3 ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2020г., 2021г. и 2022г.
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този
период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане.
Общата фактура за отчетния период е издадена на 31.07.2020г., а 45- дневният
срок е изтекъл на 14.06.2020г., (45 дни след изтичане на периода, за който се
отнася фактурата, считано от 30.04.2020г.). При това положение, с оглед
неприложимостта на цитираните по-горе клаузи на Общите условия, съобразно
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато
не се твърди, нито се доказва да е отправена от ищеца до ответника. Поради
изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия за горепосочения период подлежи на
отхвърляне като неоснователен. Неоснователна е и претенцията за присъждане на
мораторна лихва върху вземанията за дялово разпределение, тъй като същите
стават дължими след покана, каквато не се установи да е отправена от ищеца до
ответницата.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 1045,94 лева. Представени
са доказателства за сторени разноски в размер на 400 лева за внесен депозит за
особен представител, 700 лева за внесени депозити за изготвяне на допуснатите
по делото експертизи, както и 100 лева – заплатена държавна такса.
7
Допълнително се претендира сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ К. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ...., да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..., следните суми: 464,05 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м.10.2019г.- м.04.2020г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ....,
абонатен №..., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2023г.
до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски
по делото в размер на 1045,94 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цената
на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. – м.09.2019г. като
погасен по давност, и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на следните
суми: 112,31 лева – мораторна лихва върху вземанията за ползвана топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 19.01.2023г., и 0,41 лева - мораторна лихва
върху таксата за дялово разпределение за периода от 15.07.2020г. до 19.01.2023г.,
като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „...“ АД, като трето лице –
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8