О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 260222 30.12
.2020 год.,гр.Пазарджик
Пазарджишки окръжен съд,гражданска
колегия ,първи въззивен състав в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа В ч. гр.д.№ 857 по описа на съда за 2020 година, докладвано
от съдията Трънджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и
следващите от Граждански процесуален кодекс.
С
определение на РС Панагюрище, постановено по гр.д.№ 1046 по описа на съда за
2019 година е прекратено производството по делото , тъй като съдът е счел, чене
е компетентен да разгледа спора между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и Г.П.Г..
Обезсилена е заповедта за изпълнение.
В
срок така постановеното решение е обжалвано от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
Жалбоподателят
счита , че изводите на първоинстанционният съд са необосновани , а разпоредбите
на които се позовава и съдебната практика са неотносими към конкретния казус.
Съдът
не обсъдил ал.2 на чл.62 от Регламент 1215/2012 година. следвало да изложи съображения , водещи го до
обоснован и категоричен извод, че страната по делото има местожителство в друга
държава – членка.
Сведенията
от майката на ответника не били достатъчни за извода на съда.
Позовават
се на чл.25 от Регламента във връзка с уговорките в сключения между страните
договор-чл.25 от Условията на договора.
Основават
оплакванията си още на чл.7 и 9 от приложения регламент.
Считат,
че правата на ответника са гарантирани в конкретното производство.
Молят
определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за
разглеждане. Претендират разноски.
Писмен
отговор не е постъпил.
Съдът
, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за
установено следното:
В
производство по ч.гр.д.№ 595 по описа на РС Панагюрище за 2019 година по реда
на чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение по заявление на Агенция за
събиране на вземания ЕАД против Г.Г..
Заповедта
не му е връчена лично , като е направено отбелязване , че лицето е в чужбина
повече от две години. Връчването е извършено по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради
което на заявителя са дадени указания за възможността да предяви иск в
едномесечен срок.
В
изпълнение на тези указания е предявен иска , дал основание за образуване на
производство по гр.д.№ 1046/2019 година. Връчване на лицето не е извършено ,
поради наличие на данни, че лицето не е в страната. Извършената справка сочи
,че постоянния и настоящия адрес на ответника е именно адреса , на който се
извършва връчването.
Предприети
са действия по назначаване на особен представител.
В
срок от особения представител е постъпил отговор , в който са изложени доводи
за недопустимост на иска поради липса на идентитет на претенциите, поради това
,че цесията не е надлежно съобщена.
Изложени
са и доводи за неоснователност на претенцията.
След
това развитие на производството , съдът се е занимал с приложението на
Регламент 1215/2012 година , тъй като се касае до потребителски договор.
Мотивирал е извода си от данните по делото , че ответникът има местоживеене в А..
Счел е ,че не са налице условията на чл.26 от Регламента и отчитайки
разпоредбите на чл.62 и 28 от същия регламент е прогласил некомпетентността си
да разгледа спора и е прекратил производството по делото.
Общата норма на чл.4, ал.1 от Регламент (ЕС) №1215/2012 предвижда, че
исковете срещу лица, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от
тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка.
Съгласно правилата на чл. 17, ал.1, б. „б“ от регламента по отношение на дела
във връзка с договор, сключен от лице-потребител за цел, която може да се
приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се
определя като специална, когато се отнася до договор за заем, изплатим на
вноски или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на
продажбата на стоки. Договора за кредит от 1.08.2016 г., по който страна е
ответника, попада в регламентацията на посочения специален текст. Правилата за
определяне на компетентността по такъв спор съгласно следващия текст на чл. 18,
ал.2 от регламента предвиждат, че другата страна по договора, т.е. ищеца може
да заведе иск само в съдилищата на държавата-членка, където има местоживеене
потребителят.
Според разпоредбата на чл. 62 от Регламента при изследване на въпроса дали
страната-ответник има местоживеене в държава-членка, чиито съдилища са сезирани
по делото, съответната съдебна инстанция прилага вътрешното си право – в случая
българският закон, който обаче не използва легално понятието „местоживеене“.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 8 КМЧП използва релевантния термин „обичайно
местопребиваване“ - това е мястото, в което лицето се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация
или разрешение за пребиваване или установяване, като за определяне на това
място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелствата от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки. Приложение намират и
разпоредбите на чл.93 и сл. ЗГР. Съдебната практика, обективирана в Определение
№ 543/16.06.2016 г. по гр.д. № 1754/2016 г. на ВКС, ІV г.о., приема, че под
местоживеене по смисъла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 в Република България,
съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето
фактически живее, без значение дали е извършена и административна регистрация.
Позоваването на частния жалбоподател на нормата на чл.7, ал.1 от Регламента,
е неоснователно. Вярно е, че в чл.7 от Регламент 1215/2012 г. е предвидена
специална компетентност, съгласно която срещу лице, което има местоживеене в
държава-членка, може да се предяви иск в друга държава-членка по дела, свързани
с договор и пред съда по мястото на изпълнение на задължението. Специална
компетентност обаче е предвидена и съгласно нормата на чл. 17, ал.1 от
Регламент 1215/2012 г. по отношение на дела във връзка с договор, сключен от
лице-потребител за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска
дейност или професия.В преамбюла на Регламент (ЕС) № 1215/2012, европейският
законодател е предвидил по-висока степен на защита в полза на икономически
по-слабата страна, която в случая се явява потребителят и която поради същата
причина се нуждае от по-голяма закрила, в т.ч. като се осигури нормативна
гаранция, че производствата по исковете срещу тази категория ответници ще бъдат
предявявани пред съдилищата по тяхното местоживеене на територията на която и
да е ДЧ, тоест ще се създадат всички предпоставки за възможността им реалното да участват в процеса.
Изключение
от това правило е пророгацията на компетентност (чл. 25 и сл. от Регламент (ЕС)
№ 1215/2012). Съгласно чл. 26 извън компетентността, която произтича
от други разпоредби на настоящия регламент,
компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това
правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността
на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член
24. Пророгацията е приложима и по делата по раздел 4 – относно потребителски
договори (виж чл. 26, пар.2) и се осъществява чрез явяване на ответника
за участие в процеса без да оспорва компетентността на съда – чл. 26, пар.1. В практиката си по чл. 290 ГПК ВКС приема, че "явяване"
по смисъла на чл. 24 от Регламент (ЕО)
№ 44/2001 (чл. 26 от Регламент (ЕС)
№ 1215/2012) представлява подаването
на отговор на исковата молба, което е т.нар. "първо защитно действие"
(съгласно практиката на СЕО - така решение на СЕО от 20.05.2010 г. по
дело С-111/09 и решение на СЕО от 27.02.2014 г. по
дело С 1/13). В определение № 18 от
13.01.2017 г. по ч.т.д. № 1734/16 г. на
ВКС, ТК се приема, че ответникът може да оспори компетентността на българския
съд да разгледа делото, позовавайки се на чл. 16 §2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 с
отговора си на исковата молба. При липса на такова оспорване, изрично
подадения отговор представлява приемане на легитимността на юрисдикцията и
непротивопоставяне български съд да разгледа делото.
В конкретния случай е постъпил писмен
отговор от особения представител на ответника , който не е оспорил
компетентността на българския съд.
Явяването на особен представител
на ответника не е равностойно на явяването пред съд на ответника по смисъла на
чл. 24 от Регламент 44/2001, съответен съобразно приложение III на Регламент (ЕО)
1215/2012 г.
на нормата на чл. 26, § 1 от Регламент
(ЕО) 1215/2012 г. (в този см. решение А,
С-112/13, EU:С:214:2194 по искане на Obester Gerichtshof и решение А,
С-215/2015, ECLI:EU:C:2015:710 от 21.10.2015 г. по запитване на ВКС на РБ). Явяването
чрез особен представител по чл. 47 ГПК не
формира международна компетентност на съдилищата.
По време на сключване на договора за
кредит, според данните по делото и двете
страни са имали местоживеене в страната.
В чл.25 от Условията по договора
,подписани и от двете страни е уговорено, че ако споразумение не се постигне ,
то спора ще бъде разрешен от компетентния български съд. Тази уговорка поставя
въпроса , налице ли са условията на чл.19 ал.3 от Регламента.
Отговорът е отрицателен , тъй като , за да
намери приложение този текст споразумението следва да е сключено след
възникване на спора.
Поъ изложените съображения , съдът намира
,че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение
на РС Панагюрище, постановено по гр.д.№ 1046 по описа на съда за 2019 година, с
което е прекратено производството по делото , тъй като съдът е счел, че не е
компетентен да разгледа спора между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и Г.П.Г. и е обезсилил заповед за изпълнение, по ч. гр. д.№ 595 /2019 година.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.