№ 529
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100507454 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на „Д.З.“ АД - длъжник в изпълнителното
производство, срещу постановление от 14.10.2020 г. на ЧСИ М.К., с рег. №
788 на КЧСИ по изпълнително дело № 20207880400576, в частта , с която са
приети разноски на взискателя адвокат В.О. в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че искането на взискателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е неморално и
противоречи на добрите нрави /чл.3 ГПК/. Взискателят е адвокат и има
необходимите знания сам да се защитава, а единствената цел на „платеното“
адвокатско възнаграждение на друг адвокат е да се инкасират разноски от
длъжника. Жалбоподателят поддържа, че не дължи определените от съдебния
изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и т.2 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
излага подробни аргументи в тази насока. Излага, че взискателят по
1
настоящото изпълнително дело по описа на ЧСИ М.К. – адв. О. представлява
взискателя по следващото по ред изпълнително дело № 20207880400577 по
описа на същия съдебен изпълнител за събиране на присъдените на
доверителя му суми по гр.д. № 7433/2019 г. по описа на СГС. Няма житейски
обоснована логика в деня, в който адв. О. депозира документи за образуване
на изпълнително дело на неговия клиент, да води друг адвокат, който да го
предсатвлява във връзка с образуване на друго изпълнително дело, предмет
на което е присъденото на адв. О. адвокатско възнаграждение. Счита, че в
случая се касае за злоупотреба с право. Искането на взискателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е
неморално, недобросъвестно и противоречи на добрите нрави /чл.3 ГПК/.
Взискателят е адвокат и има необходимите знания сам да се защитава, а и
случая не касае обективна невъзможност на същия да се представлява сам.
Единствената цел на „платеното“ адвокатско възнаграждение на друг адвокат
е да се инкасират разноски от длъжника. Счита, че договорът, сключен между
адвокати за процесуално представителство в изпълнителното производство за
събиране на присъдено адвокатско възнаграждение на единия адвокат за
недействителен – нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД във вр. с
чл.3 ГПК. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, тъй като процесното дело не се
характеризира с каквато и да било фактическа и правна сложност. Претендира
разноски.
Взискателят, в срока за отговор на частната жалба, представя
възражение, в което изразява подробни съображения за нейната
неоснователност. Заявява, че в българското законодателство няма нормативен
акт, който да забранява осъществяване на процесуално представителство по
изпълнително дело от адвокат на адвокат. С оглед обема на работа на адв. О.,
същият няма възможност да осъществи сам необходимите действия за
образуване на изпълнително дело и последващите такива, необходими за
събиране на всички парични вземания. Счита, че правилно съдебния
изпълнител е отказал да намали адокатското възнаграждение по
изпълнителното дело, тъй като същото съответства на минималното такова,
предвидено в чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата. Моли жалбата на длъжника да
бъде отхвърлена.
2
В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от
ГПК, частен съдебен изпълнител М.К. излага становище за неоснователност
на жалбата, като счита, че размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, с фактическата и правна сложност на делото и липсват
основания за неговото намаляване.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и
становището по нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител,
приема следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване
акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК,
изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261
ГПК и като такава, е допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 20207880400576 срещу отказ
на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ е образувано на 14.10.2020 г. по молба на
адв. В.О. като взискател, чрез неговия процесуален представител - адвокат В.
В. В. от Адвокатска колегия -гр. Русе, срещу „Д.З.“ АД - като длъжник, въз
основа на изпълнителен лист от 01.10.2020 г. на СГС, ГО, I-23 състав, издаден
на основание решение № 4722 от 03.08.2020 г. по гр.д. № 8433/2019 г., с което
„Д.З.“ АД е осъдено да заплати адв. В. В. О. сумата от 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено
пълномощно от 13.10.2020 г., с което адв. В.О. упълномощава адв. В. В. за
процесуално представителство във връзка с образуване на изпълнително дело,
въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист с цел удовлетворяване на
всички парични притезания, както и лошо четлив договор за правна помощ и
съдействие, сключен между тях с уговорено възнаграждение от 300 лева, с
отбелязване, че същото е платено в брой.
С постановление на ЧСИ от 14.10.2020 г. са приети претендираните от
взискателя разноски, както следва: 300 лв. – адвокатско възнаграждение,
3
такси по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 120 лв., от които 48 лв. –
обикновени такси и 78 лв., с вкл. ДДС – пропорционална такса по т.26 върху
събраната сума.
Частният съдебен изпълнител е поканил длъжника „Д.З.“ АД да
изпълни доброволно задължението си, като му е връчил покана за доброволно
изпълнение на 14.10.2020 г. В същата покана, извън сумата по посочения
изпълнителен лист, е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
и 120 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ.
В срока за доброволно изпълнение на 20.10.2020 г., длъжникът е
депозирал до СГС чрез ЧСИ М.К. частна жалба по чл.435, ал.2, т.7 ГПК по
отношение на разноските, сторени от взискателя за адвокатско
възнаграждение.
Със съобщение, получено от взискателя на 26.10.2020 г., съдебния
изпълнител го е уведомил за постъпилата жалба.
На 10.11.2020 г. съдебния изпълнител М.К. е постановил отказ за
намаляване на приетите разноски, за който отказ длъжника е уведомен със
съобщение № 8658 на 10.11.2020 г.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е
свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в
общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася
тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е приложима не само в
исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това
искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
Възраженията на длъжника относно недължимост на адвокатско
възнаграждение на взискателя се преценят от настоящия съдебен състав за
състоятелни. Действително законът не ограничава кръга на лицата, които
могат да се ползват от квалифицирана правна помощ в съдебни производства,
без значение дали те са искови, обезпечителни или изпълнителни. Законът
4
дава право на всяко лице, включително и на упражняващо адвокатска
дейност, да бъде представлявано от адвокат. Това право обаче не е безусловно
и не може да противоречи на правилото, залегнало в чл.3 ГПК участниците в
съответните производства да упражняват предоставените им права
добросъвестно и съобразно добрите нрави.
В случая, според настоящият съдебен състав, действително са налице
сериозни съмнения за нарушаване на чл.3 ГПК и за вероятна симулативност
на уговорките между адв.В.О. и адв. В. В.. Разпоредбата на чл. 3 ГПК
изрично регламентира задължение за участващите в процеса, включително
изпълнителния, правни субекти и техните представители да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно. Предвид фактите по
делото в настоящия случай не се установяват основания и не е доказана
нуждата и причината взискателят адв. В. О. да възлага защитата си по
изпълнителното дело на друг адвокат. В тази връзка са изложени голословни
твърдения, без същите да са подкрепени с доказателства, които във всяко
производство са най-съществения елемент, с който се обосновава дадено
твърдение. По мнение на съдебния състав за взискателя не е било необходимо
осъществяване на процесуално представителство от друг адвокат, при
положение, че с оглед професионалната си дейност, е разполагал с
необходимите знания сам да подаде молба за образуване изпълнително
производство. Бидейки адвокат, взискателят В.О. би могъл без никакви
затруднения, самостоятелно да реализира правата си в изпълнителното
производство, което в случая дори не се отличава с фактическа и правна
сложност. Отделно от това, претендираните разноски са на практика в същия
размер, каквото е и вземането по изпълнителния лист. 3атова съдът приема,
че процесуалното представителство от друг адвокат е в противоречие с чл.
3 ГПК, поради което и длъжникът не дължи заплащането на разноски за
адвокатско възнаграждение от 300 лв.
По разноските:
Независимо от изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от
ГПК, претенцията на частния жалбоподател за присъждане на сторените в
настоящото производство разноски, се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по
отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение,
5
доколкото, именно в качеството си на длъжник в изпълнително производство,
чрез подадената частна жалба, същият реализира правото си на защита.
Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му
за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така,
защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което
субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч.
разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният
изпълнител. Той, обаче, не е страна в съдебното производство по обжалване
на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната,
сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез
предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на
вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Д.З.“ АД, ЕИК ****, постановление
от 14.10.2020 г. на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ по изпълнително дело №
20207880400576, в частта, с която са приети разноски на взискателя адвокат
В.О. в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6