МОТИВИ
Към присъда по НОХД № 522/2020г. по описа на КРС
Районна прокуратура гр.П., ТО К. е
повдигнала обвинение и е внесла обвинителен акт в РС К. срещу подсъдимия К.И.В.
с ЕГН ********** ***, за това, че на неустановена дата в края на месец ноември 2018г. в гр.К., обл.П., чрез
информационна технология – социална мрежа Facebook („Фейсбук“) и приложение Messenger („Месинджър“),
използвайки потребителско име К.V., е установил контакт с лице ненавършило
14-годишна възраст – Г.Х.Ж., родена на ***г., от гр.К., като е използвал
информация, представена в профила ѝ във Facebook
(„Фейсбук“), с потребителско име G.Z., с цел
извършване на блудствено действие и съвкупление–
престъпление по чл.155а, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание, преди даване ход на
съдебното следствие, подсъдимият В. и неговият защитник - адвокат Б. заявиха, че желаят делото да се
разгледа по реда на глава 27 от НПК. За това, производството по делото е
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при
условията на чл.371, т.2 от НПК, като, след като съдът разясни на подсъдимия
правата му по чл. 371 от НПК и след като го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият
направи самопризнание и в съдебно заседание заяви, че се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимия,
съдът, след като установи, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, с определение по чл.372, ал.4 от НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4
от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане
на съдебното следствие съдът не извърши разпит на подсъдимия, на свидетелите и
на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
На осн.
чл.263, ал.2 и ал.1, предл.2-ро
от НПК делото протече при закрити врати.
В хода на съдебното следствие не бе
приет за съвместно разглеждане предявеният от пострадалия граждански иск, а
пострадалата Г.Х.Ж., чрез нейния родител и законен представител – баща й Х.Б.Ж.
е конституирана като частен обвинител, като се представлява от повереник - адв. М..
Представителят на прокуратурата поддържа
обвинението срещу подсъдимия К.В. за извършено престъпление по чл.155а, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Заявява, че от всички налични по делото доказателства, а именно - показанията
на установените и разпитани свидетели, експертизите, извършените претърсвания и
изземвания, целият доказателствен материал по кориците на делото сочи, че В. е
реализирал състава на престъплението, за което е предаден на съд, както от
обективна, така и от субективна страна. При определяне на наказанието се
предлага да бъде съобразено, че законодателят е предвидил наказание „Лишаване
от свобода“ от една до шест години и „Глоба“ от 5000 лв. до 10 000 лв., като
подсъдимият е с чисто съдебно минало и на млада възраст, които обстоятелства
следва да бъдат отчетени като смекчаващи такива. От друга страна се сочи
високата степен на обществена опасност на деянието, в предвид възрастта на
пострадалата малолетна. Поради това се предлага да бъде определено наказание
при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и след като бъде
признат за виновен, на подсъдимия, след редукцията по реда на чл.58а от НК бъде определено наказание лишаване от свобода в
размер на 2 години, което следва да се отложи с изпитателен срок от три години,
както и глоба в размер на 5000 лева. Предлага се още в негова тежест да бъдат
присъдени сторените по делото разноски, а веществените доказателства - 1 бр.
преносим компютър, марка „**“, модел „*******“ със сериен № „*******“, ведно
със захранващ кабел, след влизане в сила на присъдата да се върне на К.И.В., а
на основание
чл.53, ал.1, б.“а“ от НК да се отнеме в полза на Държавата следното веществено
доказателство: 1 бр. златист на цвят мобилен телефон, марка „*******“, с IMEI №: ********.
Повереника
на частния обвинител - адв. М. по същество подкрепя казаното от прокурора, но
по отношение на наказанието лишаване от свобода пледира, след редукцията по
реда на чл.58а от НК да бъде определено наказание
лишаване от свобода в размер на 3 години, което да се отложи с изпитателен срок
от 5 години.
Защитникът на подсъдимия - адвокат Б.
поддържа, че действително спрямо подсъдимия е повдигнатото обвинение за тежко
умишлено престъпление, наказуемо с „Лишаване от свобода“ от една до шест
години, като се касае за престъпление, извършено спрямо пострадал – малолетно
лице, като обаче обръща внимание, че действията на подсъдимия се дължат на
разстройство на съзнанието – разстройство на личността от смесен тип и
емоционален срив в него, във връзка с проблеми както със семейството, така и
лично негови, предвид на обстоятелството, че в ранна възраст е бил изоставен от
родителите си и е бил отгледан от баба си и, че няма приятели и социална среда.
Подчертава критичността и съжалението от страна на подсъдимия, и това, че
осъзнава какво е направил. Като смекчаващи обстоятелства се сочат и самопризнанието,
добрите характеристични данни и младата възраст. Ето защо се предлага да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода“ при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в минималния предвиден в общата част на НК размер, като същото да се отложи
при условията на чл. 66 от НК за изпитателен срок от 3 години, а кумулативно
предвиденото наказание глоба също да бъде в минимален размер.
Подсъдимият
заявява, че е съгласен с казаното от защитника си, както и, че съжалява за
извършеното.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите
на страните, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.И.В. е роден на *** ***, ************,
******, ******, ******, ******, живущ ***, ******, с ЕГН: **********.
Съдът приема за установено, че през 2018г. подс. В. имал регистриран
акаунт в интернет базираната социална мрежа "Фейсбук"
/Facebook/, като профилът му бил с потребителско име К.V.. Подсъдимият
използвал две мобилни електронни устройства, съответно мобилен телефон марка
„*******“, модел ******, в който имал инсталирано приложение за комуникация Facebook Messenger – "Фейсбук
Месенджер" и преносим компютър марка **, сериен
номер: *******, с инсталирано приложение /браузър/ Chrome
/Хром/, чрез което влизал в акаунта си във Фейсбук.
Подсъдимият, чрез профила си във „Фейсбук“, следвал акаунтите на множество момичета също във
„Фейсбук“, от чийто снимки било видно, че са
малолетни. Един от тези акаунти бил на
м.Г.Х.Ж., родена на ***г. Пострадалата Г.Х.Ж. имала регистриран профил в
социалната мрежа „Фейсбук“ с потребителско име G.Z..
В профила си св.Ж. била публикувала свои снимки, снимки
на приятелите ѝ от училище и на семейството си. В информационната секция
на профила си св.Ж. била въвела града, в който живее – гр.К., мобилния си
телефонен номер – ******, както и училището, в което учи – СУ „Х. ***.
На неустановена дата, в края на месец
ноември 2018г., подс.К.В.
изпратил от мобилния си телефон марка „*******“, модел ****** покана за приятелство
във „Фейсбук“ на св.Ж. от личния си профил с
потребителско име К.V.. След училище св.Ж. се прибрала в дома си в гр.К. и
разгледала профилната снимка на подсъдимия. С оглед емоционалната и социалната
си незрялост, тя приела поканата за
приятелство, защото подс. В. й се сторил
симпатичен. След като поканата му била
приета, подс. В., чрез мобилния си телефон и
информационна технология - социална мрежа Facebook (Фейсбук) с приложение Messenger (Месинджър), осъществил контакт с пострадалата Г.Ж., като
й изпратил текстово съобщение, като първо я поздравил, а след това се
поинтересувал от къде е и на каква възраст е. Св.Ж. му отговорила, че живее в
гр.К. и е на 10 години. Подс. В. споделил, че е
на 21 години, от гр.П. и, че много я
харесва. Взаимно си изпратили свои снимки, за да се опознаят. След което
подсъдимият започнал да прави комплименти на пострадала, пишейки й, че е много
хубава и много я харесвал. Възползвал се от нейната податливост на внушения и
поискал тя да се съблече гола, да се снима и да му изпрати направената снимка.
Св.Ж. се съблякла гола до кръста и си направила снимка, която изпратила на
подсъдимия. Виждайки снимката, подсъдимия написал на св.Ж., че е много красива,
че иска да я погали, да я целуне и да станат гаджета. Първосигнално
св.Ж. се съгласила да бъдат гаджета и тогава подсъдимия я попитал дали иска да
правят секс. Св.Ж. отговорила, че знае какво е секс, но е твърде малка и не е
редно да ѝ задава такъв въпрос. Подсъдимия я успокоил и й казал да не се
притеснява, защото той щял да я научи как се прави, като й изпратил снимка, на
която се виждал мъжки полов орган /член/ и част голо мъжко тяло. Подсъдимия В.
я попитал дали е харесала това, което е видяла, но св.Ж. му отговорила
отрицателно. Последвало още едно искане към св. Ж. да му изпрати нейна снимка,
на която е без дрехи. Ж. си направила още една снимка, подобна на първата и му
я изпратила. Кореспонденцията помежду им
приключил с комплименти от страна на подсъдимия към Ж. и потвърждаване на
желанието му да бъдат гаджета.
Св.Ж. се притеснила от случилото се и
блокирала профила на подсъдимия В., като решила да не споделя на никой за това.
На следващия ден, св.Ж. се подала на
любопитството си и деблокирала профила на подсъдимия във Фейсбук. Подсъдимия В. веднага започнал да й пише
съобщения и да я пита защо го блокирала. Св.Ж. не му посочила причина, но му
написала, че двамата не могат да бъдат гаджета, защото тя е на 10, а той на 21
години. Подс.В. отговорил, че това не е проблем и той
много я харесвал и искал да останат гаджета, за това и предложил да се
опознаят. В последвалия „чат“ двамата споделили информация за себе си и
семействата си. Приключвайки кореспонденцията си, подс.В.
написал на св.Ж., че много иска да я
гушне. Това съобщение изплашило Ж., за това му отговорила, че вече не иска да
са гаджета. Подс.В. я успокоил, заявявайки й, че ще отиде в гр.К. да я види. Това последно
съобщение много изплашило св.Ж. и тя блокирала за втори път профила на
подсъдимия и изтрила кореспонденцията им до момента.
На 01.12.2018г.,
св.Ж., разтревожена от комуникацията си с подс.В., в
приложение „Месенджър“, деблокирала профила на
подсъдимия, като го помолила да изтрие цялата им комуникация и да се държи така
все едно нищо не се е случило и не се познават. Тази молба подразнила подсъдимия
и той започнал да й изпраща съобщения с вулгарно и обидно съдържание - “ами ако
ти сложа ръка в клинчето“, последвано от емотикони
със сексуален подтекст и възклицание „мммммм“, щял да
я научи на *****, наричало се *****. Многократно й заявявал, че няма да я
остави намира и няма да изпълни нищо от това, за което тя го е помолила.
Пострадалата Ж. продължила да умолява подс.В. да
забрави всичко случило се, като изразила съжаление и дори изпратила своя
снимка, на която плачела. С оглед на съдържанието на тази кореспонденцията и
усещайки, че има вероятност да не може да осъществи целта на контакта си с
м.Ж., а именно да извърши блудствено действие и
съвкупление с нея, подс. В. поставил условие двамата
да се видят и тя да му направи „*****“ и тогава пред нея щял да изтрие цялата
комуникация по между им. Ж. отказала предложението и се решила да сподели на
по-голямата си сестра – св.М.Х.Ж. за случващото се с подс.В..
След като видяла кореспонденцията /“чата“/ от 01.12.2018г.,
св.М.Ж. блокирала профила на подс.В. /К.V./, през
телефона на сестра си, след което съобщила
на родителите си за случилото се. Баща им – св.Х.Б.Ж., направил екранни
снимки на наличната кореспонденция в приложение „Месенджър“
между дъщеря му и подс.В. и сезирал ГДБОП-МВР гр.С..
Органите на МВР предприели оперативно издирвателни мероприятия по установяване самоличността и
местонахождението на извършителя, и при условията на неотложност, в гр.П., са
извършени обиск на подс. В. и претърсване и изземване
в наетото от него жилище, които са одобрени в законоустановения срок съответно
с Разпореждания №315/17.01.2019г. и №313/17.01.2019г. на съдия от Районен съд – гр.П.. При обиска е иззет
1 бр. златист на цвят мобилен телефон марка „*******“ с IMEI
№ : ******** ведно със сим-карта на оператора „*******“
със сериен № *******. При претърсването е иззет 1 бр. преносим компютър марка
** модел ******* със сериен № „*******“ ведно със захранващ кабел.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка
съда счита за безспорно установено въз основа на извършеното от подсъдимият
цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както
следва:
Възприетата фактическа обстановка се
установява от показания на свидетелите Г.Х.Ж., Х.Б.Ж. и М.Х.Ж. от ДП и
признанието направено от подсъдимия пред съда.
Показанията на цитираните свидетели,
съдът намира за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви,
незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените и веществените
доказателства по делото, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание.
Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните
гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като всеки от
разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически
обстоятелства по делото.
Описаната фактическа обстановка се
установява и от обясненията на подсъдимия, който в хода на съдебното
производство заяви, че се признава за виновен и не оспори фактическата
обстановка и доказателствата по делото.
Съдът взе предвид и заключението на изготвената
в хода на досъдебното производство комплексна съдебно–психиатрична и
психологична експертиза за пострадалата Ж. находяща се в том 3, л.91-99 от ДП,
съгласно която, резултатите от психологичното изследване
на Г.Ж. демонстрират интелектуално и когнитивно функциониране в границите на
нормата за възрастта, образованието и придобития досега социалния опит при
незавършена личностна структура. Тя има психическа годност правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях. На базата на материалите по делото, проведените интервюта и извършени
изследвания, вещите лица посочват, че има основание да се приеме, че
освидетелстваната Г.Х.Ж. с ЕГН ********** е преживяла страх, тревога,
безпокойство и опасения, причинени от поведението на обвиняемия /подсъдимия/, а
също така свързани с осъзнаването но собственото си въвличане в нещо нередно и
възможните от това последици. Към момента на освидетелстването при лицето
Г.Х.Ж. липсвала абнормна тревожност, високи нива на страх и невротичност, не се установявала коренна промяна в
поведението и социалното ѝ функциониране след събитието.
Съдът взе предвид и заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно–психологична експертиза
за подсъдимия В. находяща се в том 3, л.106-110 от ДП, съгласно която К. В. с ЕГН ********** не се води на психиатричен
отчет и не страда от психично заболяване. При него не е налице разстройство на
личността и не са установени данни за влечение към малолетни момичета
(педофилия), което да представлява разстройство на съзнанието и да налага
лечение в специализирано психиатрично заведение.
Съдът взе предвид и заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно–психиатрична
и психологична експертиза за подсъдимия В. находяща се в том 3, л.118-129 от
ДП, съгласно която К.
В. с ЕГН ********** не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към
Център за психично здраве - П. и не страда от психично заболяване. При него се
установява разстройство на личността от смесен тип, което не представлява
разстройство на съзнанието. Касае се за дисхармония в характеровата
сфера, която затруднява социалното му функциониране. Поведението му в
обсъждания период от време /към момента на извършване на деянието/ е било мотивирано
от конкретни съображения, преценката на конкретната ситуация, ситуативни стимули и най-вече личностовите
му специфики. При К. В. не се наблюдава влечение към малолетни момичета
(педофилия), което да представлява разстройство на съзнанието и да налага
лечение в специализирано психиатрично заведение. Той е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Съдът взе предвид и заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза
находяща се в том 4, л.10-39 от ДП,
съгласно която при изследването на предоставеното веществено доказателство – мобилен телефон *******, златист на цвят
с IMEI
:*******, поставен в черен силиконов калъф, ведно със СИМ
карта на оператора „*******“ с номер ********в телефона се открила инсталирана
програма за комуникация „Месинджър“. Програмата била
регистрирана с потребител „К.V.“. В паметта на програмата се открили проведени
множество разговори. Екранни снимки на
списъка с разговорите са дадени в Приложение 2 към експертизата. При
преглеждане на съдържанието на разговорите бил открит проведен разговор между
„К.V.“ и потребител „G.Z.“, като според съда съдържанието на разговора се
отнася към предмета на настоящото досъдебно производство. Екранни снимки от
открития разговор е дадено в Приложение 3 към експертизата. Открит бил и
проведен разговор между „К.V.“ и потребител „M.N.“. Екранни снимки от открития
разговор е дадено в Приложение 4 към експертизата.
При изследване на другото ВД - един брой преносим компютър „HP“ със сериен номер
„*******не бил открит разговор между „К.V.“ и потребител „G.Z..
Съдът взе предвид и заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза
находяща се в том 4, л.51-145 от ДП, съгласно която не
може да се възстанови цялата кореспонденция, осъществена посредством сайта www.facebook.com
и мобилно приложение „Messanger“ между подс. В. и св.Ж., ползващи профили с потребителски имена
„К.V.“ и „G.Z.“, тъй като след изследването на предоставена парола интерфейсът
преминавал в режим на двустепенно ауторизиране, което
не позволявало да се продължи логването в акаунта.
Не се открити запазени екранни снимки /скрийншоти/ и/или други следи от кореспонденцията между подс. В. и св.Ж., освен предоставените такива в предходна
техническа експертиза, находяща се в том 4, л.10-39 от ДП.
В паметта на телефона се открити
множество снимки, част от които съдържали изображения на лица с видима възраст
под 14 години, като е дадено и детайлно описание на откритите снимки.
Заключенията на посочените по-горе
експертизи съдът намира за изготвени с необходимите професионални знания и
компетентност и ги кредитира и ползва изцяло.
Съдът съобрази и приложените по делото
писмени доказателства – експортирана на хартиен носител кореспонденция между
лица, комуникиращи посредством интернет с профилни имена „К.V.“ и “G.Z.“ /том 3
- л.13 – л.53 от досъдебното производство/, протокол за обиск и изземване /том
3 - л.70-71 от ДП/, протокол за претърсване и изземване /том 3 - л.78-79 от ДП/, договор
за наем, справка АИС – БДС, справка
за съдимост на подсъдимия, характеристична справка за подсъдимия.
Установените и приети от съда фактически
положения се подкрепят и от веществените доказателства по делото, които бяха
предявени в с.з. и не бяха оспорени от страните, а напротив подсъдимия заяви,
че с предявения мобилен телефон, марка „*******“, с IMEI
№: ******** и поставена в него сим-карта на „*******“
със сериен № ********е комуникирал със
св.Ж..
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, съдът приема, че със своите действия подсъдимият К.И.В. с ЕГН:
********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.155а, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на неустановена дата в края
на месец ноември 2018г. в гр.К., обл.П.,
чрез информационна технология – социална мрежа Facebook
(„Фейсбук“) и приложение Messenger („Месинджър“), използвайки потребителско име К.V., е
установил контакт с лице ненавършило 14-годишна възраст – Г.Х.Ж., родена на ***
г., от гр.К., като е използвал информация, представена в профила ѝ в Facebook („Фейсбук“), с
потребителско име G.Z., с цел извършване на блудствено
действие и съвкупление.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия В.
при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени
от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по
несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието.
Следва да се отбележи, че се установи
знание от страна на подсъдимия за обстоятелството, че свидетелката Ж. е била
малолетна към момента на извършване на деянието, доколкото съгласно мотивираната
доказателсвена съвкупност, същата изрично и двукратно
е уведомявала В., че е на 10 години.
Установи се също и субективната цел на
подсъдимия В. да извърши със свидетелката Ж., както блудствени
действия, така и съвкупление и полово сношение. Последното се установява и от
комуникацията по между им.
Ето защо, съдът призна подсъдимия
К.И.В., роден на *** ***, ************, ******, ******, ******, ******, живущ
***, ******, с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На неустановена дата в края на месец
ноември 2018г. в гр.К., обл.П.,
чрез информационна технология – социална мрежа Facebook
(„Фейсбук“) и приложение Messenger („Месинджър“), използвайки потребителско име К.V., е
установил контакт с лице ненавършило 14-годишна възраст – Г.Х.Ж., родена на ***
г., от гр.К., като е използвал информация, представена в профила ѝ в Facebook („Фейсбук“), с
потребителско име G.Z., с цел извършване на блудствено
действие и съвкупление – престъпление по чл.155а,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимият К.В. за
виновен, при индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства относително високия интензитет на деянието, като е
налице една подчертана упоритост от страна на подсъдимия при извършването му, а
също и че са събрани данни за подобни действия спрямо други малолетни лица,
които не са предмет на обвинението. Като смекчаващи отговорността такива се
отчитат признанието на вината и изразеното съжаление за стореното и данните
относно личността на подсъдимия, а именно – същият не е осъждан, на млада
възраст е.
Същевременно съдът счете, че не са
налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, доколкото
в случая не са установени многобройни смекчаващи обстоятелства, нито
изключително такова. Напротив, конкретният случай се отличава с една степен на
обществена опасност на деянието и дееца, която може да бъде отнесена към
пределите на обичайната за деяние от същия вид. Описаните установени смекчаващи
обстоятелства, както и личността и подбудите на дееца, не са в количество и
вид, налагащ извод, че минимално определеното от разпоредбата на чл.155а, ал.2 вр. с ал.1 от НК
наказание е несъразмерно тежко. Ето защо последните смекчаващи отговорността се
отчетоха от съда при определяне на наказанието, но не и се счетоха за такива по
смисъла чл.55, ал.1 от НК.
Предвид горното и установения превес на
смекчаващите обстоятелства, то съдът намери, че следва да бъде определено
наказани „лишаване от свобода“ в размер под средния и ориентиран към минимално
предвидения в разпоредбата на престъпление по чл.155а,
ал.2 вр. с ал.1 от НК, но все пак не равен на него.
Поради това и съдът ОПРЕДЕЛИ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на две
години и шест месеца, като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо
на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване
целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на
наказателна репресия в минимално необходимо количество.
Съобразявайки императивната разпоредба
на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4 от НК,
във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр.
с чл. чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ така
определеното наказание с една трета и ОСЪДИ подсъдимия на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/
месеца.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал.1, т.1 от НК съдът намери, че от така определеното
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” следва да бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР на 16.01.2019 г. със
Заповед рег. №12324зз-1/16.01.2019
г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Настоящият състав на съда счете, че
изпълнението на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1
/една/ година и 8 /осем/ месеца следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от 3 /ТРИ/
ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан на
наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно ефективно.
Съдът намери, че в настоящият случай
следва да бъда наложено и кумулативно предвиденото, съгласно разпоредбата на
чл.155а, ал.2 вр. с ал.1 от
НК наказание „ГЛОБА“. Предвид вече мотивирания превес на смекчаващите
обстоятелства, както и социалното положение на подсъдимия, съдът намери, че на
същия следва да бъде определено наказание „ГЛОБА“ в минималния предвиден
размер, а именно – 5000 лева. Същевременно, предвид вече посочената липса на
основания за прилагане реда на чл.55, ал.1 от НК, то неприложима е разпоредбата
на чл.55, ал.3 от НК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
След като намери подсъдимия В. за
виновен в извършено престъпление по чл.155а, ал.2 вр. с ал.1 от НК, съдът на основание чл. 53, ал.1, буква
„А” от НК постанови, че ОТНЕМА в полза на Държавата следното веществено
доказателство: 1 бр. златист на цвят мобилен телефон, марка „*******“, с IMEI №: ********, тъй като същото, съгласно описаната от
съда като възприета фактическа обстановка, непротиворечиво се установи, че е
принадлежало на подсъдимия и е послужило за извършване на умишленото
престъпление, доколкото именно чрез същият телефон подсъдимия е осъществявал
комуникацията си със свидетелката Ж..
На основание чл.111, ал.1 от НПК
веществените доказателства – 1 брой сим-карта на
„*******“ със сериен № ********и 1 бр. преносим компютър, марка „**“, модел
„*******“ със сериен № „*******“, ведно със захранващ кабел, след влизане в
сила на присъдата да се върнат на К.И.В. с ЕГН: **********, тъй като въпреки,
че се
установи, че принадлежат на подсъдимия, те не са послужили за извършване на
умишленото престъпление, доколкото с тях подсъдимия не е осъществявал
комуникация със свидетелката Ж..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимия К.В. за
виновен в извършено престъпление по чл.155а, ал.2 вр. с ал.1 от НК, на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът
го осъди, да заплати в полза на държавата, по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетната сметка на
ОД на МВР П., направените по делото разноски от
досъдебното производство в размер на 1 829,60 лева /хиляда осемстотин двадесет
и девет лева и шестдесет стотинки/ възнаграждение на вещи лица изготвили
комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на м.Г.Х.Ж.;
съдебно-психиатрична експертиза на обв. К.И.В.;
комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на подс. К.И.В. и 2 бр. технически експертизи.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.