Р Е Ш Е Н И Е
№ 431
гр. Добрич, 31.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич, V състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ, като разгледа докладваното
от съдия-докладчика Т. Милева административно дело № 261 по описа за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба от К.И.К. и Т.Я.К. *** против Община Балчик, представлявана
от Кмета на общината, като в исковата молба е посочена цена на обективно
съединени искове: по 20 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в стрес, притеснения, влошаване на здравословното състояние и разочарования от
явно незаконните и тенденциозни актове, действия и бездействия на община Балчик,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до окончателното
изплащане на сумите и имуществени вреди в размер на по 50 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане на сумата, изразяващи се в намаляването на пазарната цена на имота на
ищците, в резултат на изградения незаконен строеж на Ц.З.С.и Н.Й.С. в съседния
имот. Посочено е, че в съседния имот на ищците е изградена пристройка към
жилищна сграда, изградена в отклонение на ПУП и разпоредбите на ЗУТ и на
отстояние по-малко от допустимото. Твърди се, че във връзка с подадени жалби от
ищците, през 2009 г. община Балчик е приела, че е налице незаконно
строителство, но независимо от тези констатации, длъжностни лица на общината на
23.04.2010 г. са съставили констативен протокол, в който декларират, че
строежът на С. съответства на строителните книжа. През 2010 г. е извършена
проверка от РДНСК Североизточен район, като е констатирано, че са налице
отклонения от ПУП по отношение на допустимата височина на сградата. Община
Балчик обаче, не е издавала заповед за неговото премахване. Релевират се
доводи, че многократно К. се е обръщал с молби до общината за предприемане на
необходимите действия за премахване на незаконния строеж, но това не е сторено.
Ищците се позовават на влязло в сила решение на районен съд Балчик и
потвърдителното такова на ДОС. В същото в мотивите му е записано, че единствено
отговорна за незаконността на строежа е община Балчик. Претенцията за вредите е
за периода от 2008 г. до завеждане на настоящото производство. Моли се, да се
уважи исковата претенция като се осъди община Балчик да заплати причинените на
ищците неимуществени и имуществени вреди. Претендират се и сторените по делото
разноски
Ответникът – Община
Балчик, чрез процесуалния си представител, е представил писмен отговор и в
съдебно заседание на първо място се излагат съображения за недопустимост на
иска, а в алтернатива се оспорват предявените искови претенции. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура –
Добрич дава заключение за неоснователност
на предявеният иск.
Административен съд – гр. Добрич, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявените искове, с оглед възраженията на ответника, прие за установено
следното :
По аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ,
исковете по чл. 1, ал. 1 от същия закон се разглеждат по реда, установен в АПК.
В същият смисъл е предписанието на чл. 203 АПК, според който исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на глава ХI "Производства за
обезщетения" от АПК.
Отговорността
на държавата по чл. 1 ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност за вреди,
причинени на граждани и юридически лица от незаконни действия или бездействия
при и по повод изпълнение на административна дейност, поради което чл. 7, ал. 1
от с. з. указва, че искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1,
ал. 1, от чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите.
В чл. 205 АПК пък е посочено, че искът се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Особеното
за производството по чл.203-207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил
срещу кого трябва да се насочи искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и от кого следва да
се търси обезщетение, като в този случай изискванията за пасивната
материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална
легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с
възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация
на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за
възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на
иска и задължение на съда да прекрати образуваното съдебното производство. Ето
защо, предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна страна има за
последица недопустимост на иска. В този смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС
и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой може да бъде ответник, а
именно юридическото лице, в състава на което е включен административния орган,
от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите, то има
самостоятелна правосубектност и може да отговаря за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. С настоящия иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията
на община Балчик. С оглед изложеното исковата молба е насочена против надлежен
ответник по смисъла на чл.205 от АПК.
При така изложеното, настоящият
състав на съда намира, че исковите претенции са процесуално ДОПУСТИМИ, като
предявени от активно легитимирани лица, притежаващи правен интерес, с оглед
фактическите твърдения, че са претърпяли вреди, вследствие на допуснати
незаконосъобразни бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Като събра и
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото Нотариален
акт № 14/21.12.1995 г. за покупко-продажба на недвижим имот, К.И.К. е
закупил следния недвижим имот: дворно място на площ 586 кв.м., парцел ХІІІ,
кв.32 по плана на с. Кранево, общ. Балчик, ведно с построената в имота двуетажна
масивна сграда, с разгърната застроена площ от 115 кв.м. /лист 10 от делото/.
С Разрешение за строеж №316/18.12.1996 г.
на Началник отдел „ТРС“ при община Балчик на К. е разрешено изграждането на
гараж /лист 12/, на границата с парцела на П.А. П., за което К. е получил
съгласие /лист 13/.
През 2007 г. с РС на К. е разрешено да
извърши надстройка на гаража /лист 14/.
С РС №46/13.02.2008 г., издадено от Гл.
архитект на община Балчик на Ц.З.С.и Н.Й.С. е разрешено да се построи
пристройка към жилищна сграда, ЗП 84.00 кв.м., РЗП 336 кв.м. /лист 62/. По
делото са представени всички строителни книжа и документи, касаещи процесния
строеж /лист 87-100/. Строителната линия на процесния строеж е открита на
25.06.2009 г.
На 09.10.2009 г., К.К. е подал жалба до
Кмета на община Балчик, с която е изискал да бъде извършена проверка при
извършването на пристройка към жилищна сграда в УПИ ХІІІ-205, кв.32, а именно
дали са спазени отстоянията спрямо границите на парцела, спазена ли е кота 00,
спазени ли са нормативите за кинт, плътност и озеленяване и др. /лист 46/. В
отговор на жалбата, кмета на община Балчик е отговорил на К., че строежът ще
бъде спрян на осн. чл.224 от ЗУТ. Писмото е с дата 16.12.2009 г. /лист 27/.
Строежа не е спрян и от страна на
оспорващия са подадени жалби на дати 16.03.2010 г., 24.03.2010 г., 01.04.2010
г. до Началника на РДНСК Североизточен район. Няма данни по делото, какво се е
случило с подадените жалби.
На 27.07.2010 г. е подадена жалба от К. ***,
с финалното искане да бъде спряно строителството на съседния строеж /лист 53/.
До Началника на РДНСК е подаден отново
сигнал от дата 02.02.2011 г. /лист 54/.
По всички тези жалби и сигнали няма
отговори от компетентните лица, нито от РДНСК Добрич, нито от община Балчик.
От страна на оспорващите е заведено
гражданско дело №283/2012 г. по описа на РС Балчик, с правно основание чл.109
от ЗС. Иска е срещу съпрузите С.. С Решение от 28.02.2014 г., съдът е отхвърлил
исковата претенция на К.. В мотивите на решението е прието, „че дори да се
приеме, че все пак пристройката в имота на ответниците е изградена в
несъответствие на ПУП – ПРЗ в частта за свързано застрояване, искането на
ищците за премахването й е несъответно на нарушенията, допуснати от
ответниците“. С Решение №260/09.07.2014 г., постановено по в.гр. д. №294/2014
г. на ДОС, съдът е оставил в сила решението на първоинстанционния съд. В
мотивите и на този състав е прието, че „ответниците са извършили строежа в
съответствие с издадените за това строителни книжа, но при допуснати при
издаването на същите нарушения на строителните правила и норми, а именно на
разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ… Като по натам е прието, че щом строежът
е извършен въз основа на строителни книжа, които са издадени в нарушение на
строителните правила и норми, то същият е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2,
т.1 от ЗУТ, като изграден в нарушение на предвижданията по действащия ПУП“.
Отново е подадена жалба до Кмета на община
Балчик от 01.07.2014 г., от дата 27.04.2015 г., като последната такава е от
дата 13.11.2018 г. /лист 59/. Липсват доказателства за отговори по посочените
по-горе жалби.
По делото като доказателства са
представени медицински документи, относно здравословното състояние на К. К. и Т.Я.К..
В хода на съдебното производство е
изслушана комплексна СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, чието заключение е
прието от страните. Като заключение вещото лице е приело, че за строежа
„Пристройка към жилищна сграда ЗП 84 кв.м., РЗП 336 кв.м., пета категория в УПИ
ХІІ, кв. 32 по плана на с. Кранево, ПИ 39459.502.285 са одобрени три
архитектурни проекта: първият от 13.02.2008 г., на която дата е издадено РС,
строежът не отговаря напълно на този проект, защото в проекта не е предвиден
полуподземен етаж, кота 00 в проекта е 60.70, а на строежа е 62.00, покривната
тераса в проекта е покрита изцяло, а в последствие покритата площ е намалена;
вторият проект е одобрен на 30.10.2008 г., като е посочено, че строежът отново
не отговаря напълно на проекта и третият проект е от дата 15.07.2010 г. , също
не отговаря на проекта, като тук са добавени и други несъответствия –
вертикалната планировка не е изпълнена,
не е изпълнен околовръстния тротоар, така, както е даден в архитектурните
чертежи на фасадата, към западната фасада има пристройка на кота 2.00, с
височина 2.00 м., на разстояние 1.40 м. от оградата на съседния УПИ ХІІІ,
каквато в проекта няма и са променени формата, размерите и височината на
покрива. В съдебно заседание, вещото лице е отговорило на допълнителните
въпроси на страните, като е уточнило, че това което е изградено е било
изградено преди одобряване на втория и третия проект. По документи
строителството е започнало през 2009 година. Според вещото лице, съществено е
отклонението от намаленото отстояние, където е 2.20 до границата на ищеца, също
и отклонението при дълбочината над 16 м.. Експерта заявява пред съда, че дори
всичко да е било изпълнено, съгласно проекта, това е нямало да допринесе до
откриване на гледка към морето и да ослънчи двора на ищците. Гледка се открива
едва на третия етаж. Според вещото лице тези допуснати отклонения при строежа
от страна на С. не водят до незаконност на строежа и събаряне на сградата.
По делото е назначена
СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА. Заключението е изготвено от социален
психолог М.З. и е прието по делото, без заявени резерви от страните. Според
експерта с оглед отношенията между оспорващите и съседите им С., междуличностни
вражди, със системен и хронифициран
характер е довело до кверулантното поведение на семейство К. в търсене
на собствено удовлетворение за нарушена спрямо личните им разбирания и
очаквания за правда, тези и други вандалски действия върху фасадата на къщата
им, са довели и у двамата съвкупно и поотделно до трайните им психични
напрежения с протрахиран характер, преминали на ниво ПТСР. В съдебно заседание
вещото лице е отговорило на страните, на зададените им въпроси. Според същото
не може да се каже, коя е била първопричината, дали депресивното състояние е
провокирало сърдечните заболявания или инсултите и обстоятелствата, в които са
попаднали ишците е довело до депресивните състояния. Експерта заявява, че не
може на 100% да се отговори, че единствената причина за психичното им
разстройство е строителството в съседния имот.
По делото като свидетели от страна на
ишците са разпитани Г.К.А.и И.М.Х.. Двамата свидетели живеят на семейни начала
и са съседи и на ищците и на извършителите на строежа в съседния имот.
Свидетеля А., който по образование е
архитект декларира пред съда, че познава К. от 20 години. Според същия,
извършеното строителство от С. е безрасъдно, тъй като се строи нещо много
високо, което се гледа от всички съседи. Същият е оказвал помощ на К., като го
е съветвал къде да подава жалби, като самият той е ходил с него до ДНСК София и
РДНСК. Според свидетеля, К. изпада в кризи, поради което се е налагало той да
го води в болницата в гр. Варна. Първоначално къщата на К. се е давала под
наем, но сега с този строеж гостите са намалели. Сочи, че имота е бил обявен за
продажба, но е нямало кандидати. Всички тези неразбории са се отразили на
здравословното състояние на К..
Свидетелката Х., твърди, че този строеж от
К. се е преживял много тежко. Няма съсед, който да го харесва, според нея.
Водели са К. няколко пъти до болница. Разговорите им винаги са около темата
„строежа“ на С.. Според свидетелката, тъй като съседите С. са многолюдно
семейство, непрекъснато от тях се вдига шум, което е затормозяващо за съседите
им.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на Административен съд – гр.Добрич, намира следното
от правна страна :
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 ЗОДОВ,
държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при и по повод на изпълнение на административна дейност. Тази отговорност
възниква при следните предпоставки: 1) незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, които да са при или по
повод изпълнение на административна дейност; 2) реално претърпяна вреда –
имуществена или неимуществена; и 3) причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно визирани предпоставки следва да са налице
кумулативно, като доказателствената тежест за установяването им носят ищците,
търсещи присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Съдът следва да отбележи, че за
квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде
установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от
страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията,
което задължение е регламентирано от нормативен акт, а за да бъде едно действие
незаконосъобразно трябва да е извършено в нарушение на материалните и
процесуалните норми.
На първо място следва да се
отбележи, че посочените от ищците бездействия на длъжностни лица от Община
Балчик, от които се твърди те са претърпели вреди , това са бездействия по
отношение на незаконния строеж в съседния им имот.
По отношение на бездействията по отношение
на незаконния строеж, ищците са посочили, че Община Балчик в лицето
на съответните длъжностни лица не са предприели действия за премахване на
незаконния строеж. Посочено е още, че служителите на общината и длъжностните
лица са бездействали за констатиране на състоянието на строежа, характера на
незаконното строителство. Но във връзка с тези възражения, следва да се
отбележи, че легално определение на термина "действие",
респ. "бездействие", липсва в АПК и ЗОДОВ, но под
"действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен
орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява,
но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена
нормативна разпоредба. Следователно за квалифицирането на едно бездействие
като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен
орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е
регламентирано от нормативен акт. Определянето на един строеж като
незаконен е юридически акт – административен акт
съгласно чл.225а от ЗУТ,
подлежащ на самостоятелно обжалване съгласно чл.215 от ЗУТ. От
изложеното следва несъмнения извод, че в случая става въпрос за юридически
актове, а не за бездействия, както се претендира в исковата молба. Задълженията
на кмета и служители на общината за установяване и премахване на незаконни
строежи са възложени със ЗУТ – както се каза по-горе разпоредбата на чл.225а,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ /обн. ДВ, бр.82 от 2012 г./, в сила от 26.11.2012 г.. До
26.11.2012 г. контролът за законността на строежите е възложен на ДНСК – чл.225
от ЗУТ, в относимата в редакция ДВ, бр.61/2007 г., като констатирането на
състоянието на строежите е задължение на длъжностни лица на ДНСК - чл.225, ал.3 от ЗУТ. В тази връзка за част
от периода на исковата претенция – от 2008 г. до 26.11.2012 г., отсъства
законово основание за търсене на отговорност от кмета и общинската
администрация за „бездействие“ по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да предприемат действия
за премахване на постройката в съседното УПИ. Отделно производството,
образувано въз основа на констатиран след проверка по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ незаконен строеж може да завърши с издаването на заповед за премахване му
по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, но издаването й е предоставено от законодателя на
преценката на компетентия орган – кмета на общината.
От всичко изложено следва, че не е налице
първата предпоставка
за ангажиране отговорността на Общината за вреди -
незаконосъобразно бездействие по отношение на незаконния строеж.
С оглед на всичко изложено по-горе при
недоказване на първата кумулативно предвидена предпоставка на иск по ЗОДОВ -
наличие на незаконосъобразно бездействие на ответника или негово
длъжностно лице, при осъществяване на административна дейност исковите
претенции за претърпени вреди от действия на органи на държавата и общините по
реда на ЗОДОВ следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
При
липсата на тази предпоставка е безпредметно да се обсъжда дали в съдебното
производство се доказа или не реална, пряка и непосредствена вреда от такова
действие или бездействие и причинно-следствена връзка между незаконосъобразни
действие или бездействия и настъпилата вреда. Но независимо от горният извод,
съдът счита, че следва да изложи и мотиви и за другите кумулативно предвидени предпоставки по
чл.1 от ЗОДОВ.
Относно втората предпоставка, а именно
вреда, съдът намира за установено следното: Конкретно в случая се твърдят
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, влошаване на
здравословното състояние и разочарования от явно незаконните и тенденциозни
актове, действия и бездействия на общината, довели до влошаване на жизнената
среда и качеството на живот на ищците, поради намалената слънчева светлина и
увеличения шумов фон в тяхното жилище. Вредата като правен институт
представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни
неимуществени вреди. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на
личността и достойнството на гражданина, изразяващо се в претърпяване на болки
и преживяване на страдания. Обезщетенията се присъждат за конкретно претърпени
физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразните действия или бездействия на административния
орган. От ангажираните по делото гласни доказателства не се установява по
безспорен начин от какво са настъпили здравословните проблеми на К. – от
взаимоотношенията със С. или от незаконосъобразното бездействие на община
Балчик. Не се установи в какъв обем и в каква степен са се проявили стреса,
притесненията и влошаването на здравословното състояние на ищците. Събраните по
делото гласни доказателства не установяват каквато и да е конкретика,
свидетелите дават сведения за обща емоционално неустойчивост, която е характера
за по-голямата част от жителите на страната. А и видно от представената и
приета по делото съдебно-психологическа експертиза, психологичните проблеми на К.,
са свързани най-вече с междуличностния конфликт със съседите. Самото вещо лице
в съдебно заседание, заяви изрично, че не може
да се твърди, кое е първото, дали инсулта и другите заболявания на К. и
в последствие да са се появили психичните, или първо е започнало депресивното
състояние и след това сърдечните заболявания, поради което и не може на 100% да
се заяви, че единствената причина за психичното разстройство е строителството в
съседния имот.
Относно предявената претенция за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в намаляването на пазарната цена на имота на
ищците, в резултат на изграждането на незаконния строеж от С. в съседния имот,
станал възможен в резултат от поредицата неправомерни актове, действия и
бездействия на ответника, съдът намира, същата за абсолютно недоказана. Не са
представени никакви доказателства, че имота на ищците е бил предложен за
продажба, на каква цена, защо не е продаден, каква цена евентуално са
предложили купувачите и т.н. и дали въобще цената на имота е паднала след
строежа в съседния имот.
Доколкото, съдът приема, че не е налице
бездействие от страна на ответника и няма причинени имуществени и неимуществени
вреди, то няма как да е налице и причинно-следствена връзка.
Впрочем, само за пълнота съдът
следва да отбележи, че допуснатите по делото съдебно - техническа и
съдебно-медицински експертизи по делото не допринасят в никаква степен за
изясняване на основния спор по делото, дали в случая са налице фактически
бездействия от страна на служителите на община Балчик.
Анализа на
събраните по делото доказателства обуславя извод, че не е налице първата
кумулативно предвидена предпоставка за реализиране отговорността на
ответника - наличие на неоснователно бездействие на ответника или негово
длъжностно лице, при осъществяване на административна дейност. С оглед
гореизложеното исковете за обезщетение се явяват неоснователни и недоказани и
като такива следва да се отхвърлят изцяло.
Искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно. Съгласно последователната практика на Върховен
административен съд в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал.
3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на
общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно такова не се дължи. В
разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение
между разноски по делото (за свидетели, вещи лица и пр.), държавна такса и
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми
за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил
възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да
бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е
ползван.
Мотивиран от
гореизложеното, Добричкия Административен съд, V състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените искове от К.И.К. и Т.Я.К. *** против Община Балчик, представлявана от Кмета
на общината обективно съединени искове за заплащане на сумата от по 20 000 лв.
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, влошаване
на здравословното състояние и разочарования от явно незаконните и тенденциозни
актове, действия и бездействия на община Балчик, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумите
и имуществени вреди в размер на от по 50 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на
сумата, изразяващи се в намаляването на пазарната цена на имота на ищците, в
резултат на изградения незаконен строеж на Ц.З.С.и Н.Й.С. в съседния имот
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: