Мотиви към присъда по
НОХД № 276/2019 г. по описа на Районен съд Луковит
Районна прокуратура
Луковит е внесла обвинителен акт срещу Т.В.Л. *** по обвинение за престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК - за
това, че
На неустановена дата до 01.06.2018 г. в с. Петревене, обл. Ловеч, ул. Г.Г***,
отнел чужди движими вещи - компресор за гуми 12 V, на стойност 28,80 лв.,
гедоре на стойност 84,00лв., 2 бр. правени електрожени, на стойност 561,00лв.,
4 бр. домашни суджуци, на стойност 9,00лв., или всички вещи на обща стойност
682,80 лв., от владението и собственост на Г.Н.Г., от гр.Червен бряг, без
съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебното
производство съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от Г.Н.Г. против подсъдимия Т.В.Л. граждански иск за сумата от
682,80 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на деянието, ведно със законната лихва от 01.06.2018 г. до
окончателното изплащане, а Г.Н.Л. бе конституиран като граждански ищец.
Производството по
делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава ХХVІІ от
НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото предварително
изслушване подсъдимият Л. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал.
4 НПК в хода на съкратеното съдебно следствие съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на
това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е
извършван разпит на подсъдиия, свидетелите и вещото лице за деянието, описано в
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на РП Луковит поддържа обвинението срещу подсъдимия Л. така,
както е повдигнато с обвинителния акт, счита, че същото е доказано по безспорен
и категоричен начин и предлага подсъдимия да бъде призната за виновен в
извършване на престъплението по обвинението. По отношение индивидуализацията на
наказанието, прокурорът предлага на подсъдимия за престъплението по 194, ал. 1 от НК да се
наложи наказание осем месеца лишаване от свобода след редукцията с една трета Изразява становище за частична основателност на предявения граждански иск, тъй като част от
инкриминираните вещи са приобщени като веществени доказателства по делото и
следва да се върнат на пострадалия.
Защитникът на подсъдимия - адв. Л. не
възразява по фактите и правната квалифиация на деянието. Моли за налагане на
минимално наказание, предвид направеното самопризнание.
Подсъдимият Л. изказва съжаление за
постъпката си и моли за по-малко наказание.
Гражданският ищец Г.Н.Г., редвно
призован, не се явява и не изразява становище по същество.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК самопризнания в
съдебно заседание, и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и на основание чл. 373, ал. 3 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, приема
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т.В.Л. е роден на ***г***, с българско
гражданство, ром, безработен, неграмотен, неженен, неосъждан /реабилитиран по
право/, ЕГН **********.
Св. Г.Н.Г. бил адресно регистриран в гр. Червен бряг, но живеел в
с. Петревене, ул. Г.Г***, заедно с родителите си - св. Л.Г.Н.и нейния съпруг,
който бил тежко болен. В дома му, за да помагат на родителите му срещу
заплащане работела св. С.И.В. и подсъдимия Т.В.Л., известен с прякора М..
Подсъдимият живеел на семейни начала със сестрата на С.- св. Н.С.Х.. Св. Г.Г.
имал пълно доверие на подсъдимия. На неустановена дата до 01.06.2018г.
подсъдимият решил да открадне вещи от дома на св. Г.. Намерил в хладилника 4бр.
домашни суджуци и ги взел. Отишъл в гаража на св. Г. и от там изнесъл компресор
за помпане на гуми, гедоре, 2 бр. правени електрожена. Суджуците занесъл в дома
си, но св. Н.Х., не го попитала от къде са. Подсъдимият решил да продаде
другите откраднати вещи, а именно компресор за помпане на гуми и гедоре, които
предложил на св. А.Н.А., от с. Петревене. Последният харесал вещите и ги купил
за сумата от 5 лв. Компресорът бил с оголени жици в края на захранващия кабел.
Двата електрожена подсъдимият Л. също занесъл до дома си, разглобил ги, извадил
намодките от тях, и ги предал в неустановен пункт за изкупуване на метали, като
за тях получил сумата от 50 лв.
На 01.06.2018г. св.Г.Н.Г.
установил липсата на откраднатите вещи и
подал жалба до Началника на РУ гр. Луковит,
В хода на разследването
по досъдебното производство св. А.Н.А., от гр. Луковит, предал с протокол за
доброволно предавене на полицейски служител гедоре и компресор за помпане на
гуми, за която обяснил че закупил за 5,00 лв. от лицата С.и М., от с. Петревене
/л.24/, но в разпита си в качеството на свидетел уточнил, че същите му били
продадени само от подсъдимия /л.55/.
Било извършено
разпознаване на приобщения по делото компресор за гуми от св. Г.Г., който
посочил безпогрешно своята вещ.
Видно от заключението по
назначената по досъдебното производство стоково-икономическа експертиза
стойността на отнетите движими вещи е както следва - компресор за гуми 12 V, на
стойност 28,80 лв., гедоре на стойност 84,00лв., 2 бр. правени електрожени, на
стойност 561,00лв., 4 бр. домашни суджуци, на стойност 9,00лв., или всички вещи
на обща стойност 682,80 лева. / л.40/.
Изложената
фактическа обстановка се установява при условията на чл. 373, ал. 3 НПК - съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, а именно: показанията на
свидетелите Г.Н.Г., А.Н.А., Л.Г.Н., Н.С.Х., С.И.В., съдебно-икономическа
експертиза, както и приложените писмени доказателства - протокол за
разпознаване на предмети, протокол за доброволно предаване, характеристична
справка, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и др.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съдът намира, че подсъдимият Т.В.Л. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 194,
ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Л. е
осъществила състава на престъплението кражба по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на посочената дата, отнемайки инкриминираните вещи е прекъснал владението на собственика върху тях
и установил свое такова, т. е. налице е прекъсване на фактическата власт на соственика върху вещите, което е настъпило
вседствие на деянието на подсъдимия, при липса на съгасие за това от страна на
самия собственик.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху вещите
техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е
целял именно това. Действал е с намерение за своене, тъй като след установяване
на фактическата си власт върху вещите,
се е разпоредил с тях като със свои.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното
от подсъдимия Т.Л. престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до осем години. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК, наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК,
съгласно която при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 373,
ал. 2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на
чл. 54 от НК, съдът определи на подсъдимия Л. наказание от една година лишаване
от свобода, при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало /реабилитиран по право/,
самопризнанието в хода на досъдебното производство, сравнително невисоката
стойност на отнетите вещи, както и обстоятелството, че част от тях са
възстановени.
От друга страна, при определяне
такъв размер на наказанието, съдът отчете завишената степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната и в региона, от обстоятелството, че
кражбата е извършена от дома на пострадалия, където подсъдимият е бил нает да
помага срещу заплащане и се е ползвал с доверие.
Затова, съдът намери, че изброените по-горе смекчаващи отговорността му
такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят
до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание, за да обосноват
прилагането на чл. 55 от НК при определяне размера на наказанието му.
След като по горните съображения,
ръководейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определи на подсъдимия л.
наказание от една година лишаване от свобода,
съобразно императивната норма на чл. 58а, ал.1 от НК, намали така
определеното наказание с една трета и му наложи наказание от осем месеца
лишаване от свобода.
Настоящият
състав на съда счете, че изпълнението на така определеното наказание следва да
бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, на
основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан на наказание
лишаване от свобода за престъпление от общ характер /реабилитиран по право/ и
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно.
Така определеното наказание съдът счита, че в най – голяма степен съответства на
личността на виновния и обществената опасност на деянието и би оказало своето
поправящо и превъзпитаващо въздействие.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК
Установи се по делото, че
осъществявайки деянието по чл. 194, ал. 1 от НК, подсъдимият отнел движими
вещи, принадлежащи на гражданския ищец Г.Н.Г. на обща стойност 682,80 лева.
Според съда, претенцията на гражданския ищец за причинени имуществени вреди в
размер от 682,80 лв., е частично основателна до размера от 570,00 лева, тъй
като по делото са приобщени като
веществени доказателства част от отнетите вещи /гедоре и компресор за гуми/ на
обща стойност 112,80 лева, които подлежат на връщане на гражданския ищец с
настоящата присъда. Ето защо съдът прие, че претенцията на гражданския ищец Г.Н.Г.
с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявена срещу подсъдимия Т.Л., е
частично основателна и я уважи за сумата от 570,00 лева, като за разликата до
пълния предявен размер от 682,80 лева, отхвърли иска. На основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 570,00 лева се присъди ведно със
законната лихва от деня на непозволеното увреждане – 01.06.2018 г.
На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, съдът постанови
веществените доказателства по делото, на съхранение в РУ - Луковит: гедоре и
компресор за гуми да се върнат на правоимащия - гражданския ищец Г.Н.Г..
При този изход
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Л. беше осъден да
заплати в полза на ОДМВР Ловеч сумата от 84,00 лева, представляваща сторените
по делото разноски в досъдебното
производство, както и да заплати по сметка на Районен съд - Луковит сумата от
50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: