№ 28
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско
дело № 20215000500679 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260973/08.11.2021г., постановено по гр.д.№ 1030/2019г.
по описа на ОС - Пловдив, се отхвърлят предявените искове от М. Ж. П., ЕГН
**********, срещу „Е.“ ООД, ЕИК ******, за прогласяване
недействителността, на осн. чл.40 от ЗЗД, на сключения договор за продажба
на недвижим имот с нотариален акт № ** т.***, н.д.№ *** от 09.05.204г. на
Нотариус С. З., за признаване на правото на собственост на М. Ж. П., ЕГН
**********, върху недвижимия имот, предмет на сключения договор за
продажба с нотариален акт № ** т.***, н.д.№ *** от 09.05.204г. на Нотариус
С. З., и за осъждане „Е.“ ООД, ЕИК ******, да му предаде владението върху
него и М. Ж. П. е осъден да заплати на „Е.“ ООД разноските по делото в
размер на 4070лв.Решение № 260973/08.11.2021г. е постановено при
участието на Й. Т. Г., ЕГН **********, като подпомагаща страна „Е.“ ООД.
Против Решение № 260973/08.11.2021г., постановено по гр.д.№
1030/2019г. по описа на ОС - Пловдив, е подадена въззивна жалба, вх.№
285257/24.11.2021г., от М. Ж. П., ЕГН **********, чрез пълномощник
адв.Т.Ч..Въведените в жалбата оплаквания са за неправилност на решението,
а искането е за неговата отмяна и за уважаване на исковете, както и за
присъждане на разноски.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 286497/23.12.2021г., от „Е.“
ООД, ЕИК ******, чрез адв.А.А., въззивната жалба се оспорва, моли се за
1
отхвърлянето й, а, в случай на отмяна на обжалваното решение – за
произнасяне по направените възражения за подобрения и за задържане и за
уважаването им, както и за присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена от активно
процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно
обжалване, в законния срок, редовна е по съдържание и приложения и е
изпълнена процедурата за изпращане на препис за отговор до насрещната
въззиваема страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията във
въззивната жалба и оспорванията, след като извърши дължимата, на
осн.чл.269 ГПК, служебна проверка на обжалваното решение и дейността по
разрешаване на поставения материално-правен спор, приема следното:
Производството пред съда е образувано въз основа на искова молба/ИМ,
вх.№ 14622/13.05.2019г., подадена от ищец М. Ж. П., ЕГН **********, срещу
ответник „Е.“ ООД, ЕИК ******, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС за
прогласяване на относителната недействителност по чл.40 ЗЗД на сключения
между страните по делото договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ** т.***, н.д.№ *** от 09.05.204г. на Нотариус С. З., с
който ищецът М.П., чрез пълномощник подпомагащата ответното дружество
страна Й.Г., продава на ответното дружество„Е.“ ООД недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ********. по КККР
на гр.Пловдив, с адм. адрес гр.П., ул. Я. С., № ** с предназначение - за
обществено хранене, поради договаряне на пълномощника във вреда на
упълномощителя, за признаване на правото на собственост на ищеца и за
осъждане ответното дружество да му предаде владението върху продаваемия
имот.
В ИМ са въведени следните твърдения:Договорът за продажба бил
сключен при неизгодни условия, съобразно конкретната икономическа
обстановка, тъй като реалната му пазарна стойност била поне 12 пъти по-
висока от уговорената продажна цена по сделката и 6.5 пъти по-ниска от
данъчната оценка в размер на 112 413.10лв.Налице било споразумяване във
вреда на представлявания-ищеца, сговор за увреждането му, осъществен
съвместно от управителя на ответното дружество и пълномощника на
ищеца.Намерението за увреждане се извличал от факта, че пълномощникът
на ищеца била сестра на адвокат И. М. - А., която обслужвала правно лицата
А. и А. А. а управителят на ответното дружество - Е.а А. била съпруга на едно
от тези лица, А. А., както и била налице търговска обвързаност между И. М. -
А. и А. и А. А. видна от осъществени промени в посочените периоди в
посочените в ИМ търговски дружества.От близките родствени отношения
между пълномощника по сделката – Й.Г. и адвоката на А. - И. М. и
използването на този точно пълномощник и точно управителя на ответното
дружество, следвал обоснованият извод, че управителят на ответното
2
дружество Е.а А. е съзнавала, била е съгласна и е желаела пряко да се
споразумее с пълномощника на ищеца в негова вреда.Определянето от
пълномощника на ищеца на цена на продаваемия имот в размер 6.5 пъти по-
ниска от данъчната му оценка и над 12 пъти по-ниска от действителната му
пазарна цена явно облагодетелствало купувача-ответното дружество и било
явно неизгодно за продавача-ищеца и, като такава, сделката била с увреждащ
продавача характер.Драстичното разминаване между уговорената и
действителната цена на продаваемия имот определяла сделката като
сключена при тежък конфликт на интереси, в противоречие с добрите нрави,
което обуславяло нейната нищожност, на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, във
вр. с чл.40 от ЗЗД.Безспорно били налице и двата елемента от фактическия
състав/ФС на недействителността по чл.40 от ЗЗД: договорът увреждал
представлявания-ищеца и било налице споразумяване между представителя и
управителя на ответното дружество за увреждането, които били
недобросъвестни, тъй като те, и двете, знаели, че договорът обективно
уврежда ищеца.
В подадения в срока по чл.131 от ГПК от ответника писмен отговор на
ИМ, вх.№ 29977/14.10.2019г. исковете се оспорват.Възразява се за
допустимостта на иска с правно основание чл.108 от ЗС, предвид
постановеното между страните решение по гр.д.№ 707/2017г. по описа на
ПОС, с което са отхвърлени исковете на М.П. срещу ответното дружество за
прогласяване нищожността на същата сделка, на осн. чл. чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД, и за собственост, с правно основание чл.108 от ЗС за същия недвижим
имот. Предявеният иск с правно основание чл.40 от ЗЗД се оспорва като
неоснователен, с оглед приетото с влязлото в сила решение между страните,
че отклонението от пазарната стойност и данъчната оценка не налага извод за
такава неравностойност на престациите, която е съставляваща нарушение на
добрите нрави. Цената в нотариалния акт била определена, съобразно
уговорките между страните и посоченото от самия ищец в пълномощното на
подпомагащата страна Й.Г., а именно - каквато пълномощникът намери за
добре, но не по-ниска от 17 000лв., която била изцяло заплатена на
ищеца.Нещо повече, в пълномощното изрично бил посочен и купувачът –
ответното дружество, което индицирало наличието на предварителни
отношения и уговорки между насрещните страни, с оглед на които и в
изпълнение на волята на упълномощителя- ищеца, пълномощникът сключил
договора именно с указания от ищеца купувач и на цена над установения в
пълномощното минимум.Оспорената сделка била сключена в рамките на
представителната власт на пълномощника, при съблюдаване на изричните
указания и интересите на упълномощителя, поради което същата била
валидна и породила облигационно и вещно-правни последици.Оспорено е
наличието и на двете предпоставки на фактическия състав/ФС на
недействителността по чл.40 от ЗЗД.Изложените в ИМ твърдения за
родствени връзки и познанства между определени лица и действия в сферата
на услугите към датата на сключване на договора били
3
спекулативни.Познанствата не били задължителна предпоставка за
недобросъвестност, каквато в случая се извличала от голословни
предположения.Ищецът бил пределно наясно със сделката и условията по
нея, видно от даденото пълномощно; касаело се за сделка, предшествана от
преддоговорни отношения, а ищецът в кратък промеждутък от време -
половин година по-рано, закупил имота за сходна цена в размер на 25 000лв.
при същия нотариус, където била изповядана и атакуваната сделка и с нея
ищецът възстановил заплатената от него преди това цена, след като
купувачът поел изцяло разноските по прехвърлянето.Едновременната
нотариална заверка на подписа и съдържанието на пълномощното били
допълнителна гаранция за правата и интересите на упълномощителя, тъй като
при нотариално удостоверяване, наред с проверката самоличността и
дееспособността на упълномощителя, нотариусът установявал действителната
воля на пълномощника и доколко тя е правилно отразена в пълномощното,
успоредно с разясняване правното действие и последиците от извършваната
сделка, като било недопустимо опровергаването на това нотариално
удостоверяване със свидетелски показания. Атакуваната сделка не била нито
първата, нито единствената между страните по делото.Не можело да се
приеме, че има увреждане на интересите на ищеца, при условие, че той
самият е приел посочената в пълномощното цена за отговаряща на тези
интереси.Наличието на нееквивалентност на насрещните престации не била
достатъчна да обоснове нищожност на сделката, поради противоречие с
добрите нрави, тъй като обективна нееквивалентност е допустима, с оглед на
свободата на договаряне, като само най-високата степен на нееквивалентност,
когато едната престация е незначителна и практически нулева и, ако сделката
не е симулативна, като прикриваща дарение, само тогава сделката е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави.Не на последно място, следвало да се
има предвид, че атакуваната сделка била част от поредица сделки с
недвижими имоти, извършени от ищеца преди и след сега атакуваната, като
било очевидно, че интересите му са го налагали, поради което атакуваната
сделка не можела да се счита за увреждаща.Видно от приложения по гр.д.№
707/17г. ПОС Протокол от 22.04.2015г. по ДП № 9/15г., ищецът бил признал,
че е сключвал фиктивни сделки с други свои недвижими имоти, преследвайки
свои собствени съображения и интереси, а, видно от справка в имотния
регистър, ищецът бил извършил значителен обем от разпореждания с
недвижими имоти чрез дарения и прехвърляния на ИЧ от имоти, поради
което нямало как да се приеме, че са накърнени и увредени интересите му
точно с процесния договор.Погрешната преценка на ищеца на интересите му
и предприемането от него на нецелесъобразни действия не можело да се
счита за действие на пълномощника му в негова вреда.Липсвало увреждане,
тъй като ищецът признавал, че цената по сделката е постъпила по сметката
му.Липсвала каквато и да е сериозна нееквивалентност на насрещните
престации, за да се приеме, че е налице увреждане, каквото не може да се
обоснове нито от преследваната с договора цел, нито от удовлетворяването на
4
значим и допустим от закона интерес.Индиция за наличието на уговорка
между упълномощителя-продавач и купувача, с която пълномощникът се е
съобразил, бил фактът, че пълномощното е от 07.05.2014г., а сделката е само
два дни по-късно, на 09.05.2014г.Не била налице недобросъвестност както на
купувача, така и на пълномощника на продавача и не било налице
споразумяване във вреда на упълномощителя, а напротив, неговата воля била
зачетена.Не можело да се направи извод за недобросъвестност на купувача,
на когото е било представено пълномощното от ищеца, съдържащо
параметрите на сделката, изцяло съвпадащи със съдържанието на подписания
акт, като единствено от съпоставката между договорената и пазарната цена не
следвал извод за наличие на договаряне във вреда на представлявания.
Липсвало основание да се приеме, че пълномощникът съзнателно се е
стремял да увреди интересите на представлявания, още по-малко, това да е
станало със съгласие на купувача, поради което не било налице намерение за
увреждане, като елемент от ФС на чл.40 от ЗЗД.Оспорени са и твърденията за
наличие на особени отношения между договарящите, като тъй като те не били
свързани лица по чл.135, ал.2 ЗЗД или др. под., не можело да се презумира, че
действията им са били насочени против интересите на ищеца. Оспорва се и
основателността на иска с правно основание чл.108 ЗС, тъй като ищецът не е
собственик на имота, а владението на ответното дружество е на правно
основание, сключения с ищеца договор за покупко-продажба.Заявени са
евентуално следните възражения: за погасителна давност на иска по чл.40 от
ЗЗД; възражение с предмет насрещно парично вземане на ответното
дружество за увеличената стойност на продаваемия имот с 65 000лв., в
резултат от извършени, в качеството на добросъвестен владелец, с правно
основание чл.72 от ЗС, евентуално като добросъвестен подобрител, с правно
основание чл.74/2 от ЗС, в периода август-октомври 2014г., полезни разноски
в размер на 24 943лв., подробно индивидуализирани в отговора на ИМ, както
и възражение с предмет право на задържане на имота от ответното дружество
до заплащане на увеличената му стойност, с правно основание чл. 72/3,
евентуално, чл.74/2 от ЗС, както и за постановяване едновременност на
изпълнението, на осн. чл.90 от ЗЗД.
В обжалваното решение, е прието следното: Тъй като предявеният иск
по чл.40 ЗЗД е за недействителност, същият не се погасява по давност и може
да се претендира безсрочно, поради което е неоснователно възражението за
погасителна давност. Фактическият състав/ФС на недействителността по
чл.40 от ЗЗД включва следните кумулативни предпоставки:обективна -
увреждане на представлявания и субективна – споразумяване между
представителя и третото лице във вреда на представлявания. Не е проведено
пълно главно доказване от ищеца на нито една от двете предпоставки. От
това, че цената по атакуваната сделка е чувствително по-ниска от данъчната
оценка и от пазарната цена не следва автоматично извод за увреждане на
интересите на представлявания, предвид принципа за свобода на
договарянето в чл.9 от ЗЗД.Липсата на увреждане се извежда от
5
съдържанието на даденото от ищеца пълномощно, в което са определени
минималната продажна цена от 17 000лв. и купувачът-ответното дружество,
както и от това, че „броени месеци“ преди атакуваната сделка ищецът е
придобил продаваемия имот за сходна цена от 25 000лв. Не е доказана
договореност между пълномощника и представителя на ответното дружество
или факти и обстоятелства, будещи съмнение за недобросъвестност на
пълномощника и знание за увреждане у представителя на ответното
дружество от показанията на доведените от ищеца свидетели Д.А. и С. Б., тъй
като те нямат преки впечатления, а възприятията им са единствено от това,
което ищецът им е споделял, а от показанията на св.И. М. - А. са установени
обстоятелствата във връзка с упълномощаването на Й.Г., което се е дължало
на това, че ищецът е бързал, а свидетелката е отсъствала от кантората си,
които са по-скоро изключващи, отколкото предпоставящи възможността за
предварителен сговор.За неоснователно е прието възражението за
недопустимост на иска с правно основание чл.108 от ЗС, тъй като е прието, че
решението по приложеното гр.д.№ 707/2017г. не е пречка по см. на чл.299,
ал.1 ГПК.Предвид отхвърляне на иска по чл.40 от ЗЗД, е прието, че
атакуваната разпоредителна сделка е породила целените вещно-правни
последици, поради което не ищецът, а ответното дружество се легитимира
като собственик на имота.Не са разгледани, тъй като са евентуално заявени,
възраженията за подобрения и за задържане.
При извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269
ГПК, не се констатира основание, обуславящо нищожност или недопустимост
на обжалваното решение.При правилно определяне на предмета на делото,
изведен от въведените твърдения и заявения петитум, е правилна дадената от
първоинстанционния съд материално-правна правна квалификация на
предмета на делото, разгледани са предявените искове, липсва нарушение на
диспозитивното начало и са налице всички положителни, респективно
липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Както правилно е прието в обжалваното решение, не е отрицателна
процесуална предпоставка по см. на чл.299, ал.1 ГПК за настоящото
производство влязлото в сила решение по гр.д.№ 707/2017г. по описа на ОС -
Пловдив между същите страни, с което са отхвърлени исковете на М.П. срещу
„Е.“ ООД за прогласяване нищожността на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД на същата
разпоредителна сделка, поради сключването й в противоречие с добрите
нрави, и за собственост с правно основание чл.108 ЗС, тъй като липсва пълен
обективен идентитет по двете дела.
Въззивната проверка за правилност, на основание чл. 269 ГПК, се
извършва само на следните поддържани във въззивната жалба оплаквания за
неправилност:
При постановяване на решението съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение, на нормата на чл.235, ал.2 ГПК, като е извършил
избирателно обсъждане на събраните гласни и писмени доказателства.Съдът
6
не е обсъдил детайлно гласните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, не е анализирал дали са налице противоречия или несъответствия
между изложените факти.Решението е немотивирано, изводите на съда са
почти бланкетни, липсва анализ на доводите и възраженията на страните,
които имат значение за делото, както и същото е необосновано. По безспорен
и категоричен начин от събраните по делото доказателства е установено, че е
налице увреждане на интересите на ищеца, тъй като имотът е продаден за
цена от 17 100лв., а данъчната оценка, съгласно приложеното по делото
удостоверение, е в размер на 112 413.10лв. и пазарна стойност към момента
на сделката, съгласно заключението на СОЕ по делото, е в размер на
108 400лв., т.е. продажната цена по сделката е занижена приблизително 7
пъти спрямо данъчната оценка и средната пазарна стойност.За ищеца са
налице не потенциални, а реални вреди, изразяващи се в това, че ищецът е
ощетен не само с разликата между продажната и действителната пазарна цена
на имота, но и със сумата 17 100лв., тъй като не е налице отчетна сделка.Не
следва да бъдат кредитирани показанията на св.И. М. - А., поради тяхната
заинтересованост в полза на ответника и поради недопустимост по чл.164,
ал.1, т.1,т.3 и 4 ГПК. В нарушение на материалния закон, съдът не е
съобразил цитираната в писмената защита съдебна практика на ВКС по
сходни случаи.За приложението на чл.40 от ЗЗД е достатъчно представителят
и третото лице да са знаели или да не са могли да не знаят за увреждането на
представлявания.Обективната възможност купувачът да се осведоми за
пазарната цена е фактът, че е уговорил и платил цена, която е 7 пъти по-ниска
от действителната, доказват намерението му за увреждане на
продавача.Наличието на споразумение за увреждане по см. на чл.40 от ЗЗД се
извежда от знанието на договарящите за действителната стойност на имота,
което обосновава категоричен извод за съзнаване на очевидната неизгодност
на продажбата за представлявания (цитирано е Определение №
49/02.02.2010г. по търг.д.№ 793/2009г.).В конкретния случай, на
пълномощника по сделката Й.Г., както и на управителя на ответното
дружество-купувач към момента на сключване на сделката е бил известна
нееквивалентността на престациите, тъй като в т.4 от нотариалния акт е
декларирано, че обявената продажна цена от 17 100лв. е действително
уговорената продажна цена, а в т.5 от същия е посочено,че данъчната оценка
е 112 413.10лв.Разликата между двете стойности е фрапираща и с нея са били
наясно и пълномощникът, и третото лице.Тъй като нотариалният акт е
прочетен в присъствието на пълномощника и на управителя на ответното
дружество, същите са били напълно наясно с икономически увреждащия
характер на сделката за продавача и очевидно неизгодните условия, при които
сделката е сключена. Наличието на близки и професионални връзки между
пълномощника по сделката и управителя на ответното дружество, между
пълномощника по сделката и адвоката на А. - И. М.-А., както и между И. М. -
А. и А. А., който е съпруг на управителката на ответното дружество, е
безспорно доказано от показанията на св.М.-А., от удостоверението за
7
семейни и родствени връзки, показанията на св.Д.А. и С.Б. и справката в ТР
досежно посочените търговски дружества.Тези връзки между посочените
лица доказват ясно и категорично, че страните по договора ясно са съзнавали
и са имали намерение за увредят продавача, което обективно е постигнато,
управителката на ответното дружество е съзнавала, била е съгласно и е
желаела пряко да се споразумее с пълномощника във вреда на
представлявания.Оспорени са и изводите за недоказаност на иска с правно
основание чл. 108 от ЗС, тъй като атакуваната сделка е недействителна,
поради което не е породила вещно-правно действие, ищецът е останал
собственик на имота, а ответното дружество признава да е във владение в
имота, за което липсва правно основание.
Въведените в жалбата оплаквания за постановяване на решението при
съществено процесуално нарушение, на нормата на чл.235, ал.2 ГПК,
изразяващо се в избирателно обсъждане на събраните гласни и писмени
доказателства, необсъждане и неанализиране детайлно гласните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и немотивираност са
неоснователни, а и същите, сами по себе си, не могат да обосноват,
неправилност на решението.
При извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения
материално-правен спор се приема следното:
От фактическа страна по делото е установено и не се оспорва следното:
От приложеното по делото копие от нотариален акт № ** т.***, рег.№
****, н.д. № ***/2014г. по описа на Нотариус С. З. № *** на НК (л.16), се
установява сключването между страните по делото на атакувания като
относително недействителен по чл.40 ЗЗД договор за покупко-продажба от
09.05.2014г., с който ищецът М.П., чрез пълномощник подпомагащата страна
Й.Г., продава на ответното дружество „Е.“ ЕООД, представлявано от
управителя Е.а А., недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № ********. по КККР на гр.Пловдив, с адм. адрес гр.П., ул. Я.
С., № ** с предназначение - за обществено хранене, заедно с прилежащите
ИЧОЧС, за цена в размер на 17 100лв., платима в деня на подписване на
нотариалния акт по банкова сметка на продавача.В т.4 от нотариалния акт
страните са декларирали, че обявената в нотариалния акт цена в размер на 17
100лв. е действително уговорената продажна цена, като им е известна
наказателната отговорност за невярна декларация, а в п.5 е посочено, че
данъчната оценка на продаваемия имот е в размер на 112 413.10лв.
От приложеното по делото (л.15) копие от описания в приложенията
към нотариален акт за покупко-продажба от 09.05.2014г. № ** т.***, рег.№
****, н.д. № ***/2014г. по описа на Нотариус С. З. № *** на НК, п.1,
нотариален акт от 26.11.2013г., вх. рег. № *******., се установява, че преди
сега атакувания договор за покупко-продажба ищецът е купил същия
недвижим имот за цена от 25 000лв., при данъчна оценка от11 4707.30лв.
От приетото по делото заключение на СОЕ с в.л. Л.Л. - Е. се установява,
8
че пазарната стойност на продаваемия имот към датата на сега атакуваната
разпоредителна сделка, 09.05.2014г., е 108 400лв.
Ищецът М.П. е упълномощил подпомагащата страна Й. Г. за
продажбата на процесния недвижим имот с приложеното по делото (л.17)
пълномощно, с едновременна нотариална заверка на подписа и съдържанието
от 07.05.2014г., идентично с посоченото в п.7 от приложенията към
нотариалния акт за покупко-продажба от 09.05.2014г. № ** т.***, рег.№ ****,
н.д. № ***/2014г. по описа на Нотариус С. З. № *** на НК.Учредената от
ищеца представителна власт на пълномощника е два дни преди сега
атакуваната сделка и е да го продаде на ответното дружество „Е.“ ЕООД,
както и на всяко трето лице, което пълномощникът прецени и намери за
добре, при цени и условия за плащане ( включително разсрочване на
плащането) каквито пълномощникът намери за добре, като единствените
ограничения са цената да е над 17 000лв., както и същата да бъде преведена
по посочена банкова сметка на ищеца в „А. В. І.“ – клон Пловдив, като е
учредена представителна власт на пълномощника да тегли, превежда и да се
разпорежда по всякакъв начин със средствата по посочената банкова сметка
до размера на получената продажна цена.
С влязло в сила решение между същите страни, постановено по
приложеното гр.д.№ 707/2017г. по описа на ОС – Пловдив, са отхвърлени
предявените искове от М.П. срещу ответното дружество „Е.“ ООД за
прогласяване нищожността по чл.26, ал.1 ЗЗД на същия договор за покупко-
продажба, обективиран нотариален акт № ** т.***, рег.№ ****, н.д. №
***/2014г. по описа на Нотариус С. З. № *** на НК (л.16), поради
сключването му в противоречие с добрите нрави, като в мотивите е прието,
че не е налице такава нееквивалентност на насрещните престации, която да
обоснове противоречие с добрите нрави.
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата, решението не е
постановено в нарушение на материалния закон и несъобразяване на съдебна
практика на ВКС по приложението на чл.40 от ЗЗД, напротив, същото е
постановено при съобразяване на даденото нормативното тълкуване в
ТРОСГТК № 5 от 12.12.2016г.на ВКС по тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК, че
фактическият състав на недействителността по чл.40 ЗЗД включва два
елемента – обективен, увреждане на представлявания и субективен,
споразумяване между представителя и третото лице за увреждането на
представлявания, като недобросъвестността на пълномощника и знанието на
лицето, с което той е договарял не се предполагат, а са в доказателствена
тежест за ищеца..
Към това следва да се добави следното:
Съдебната практика на ВКС по приложение на чл.40 от ЗЗД приема
следното:Преценката за наличието на всяка една от двете предпоставки от
фактическия състав на недействителността по чл.40 от ЗЗД се извършва
предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички
9
случаи - към момента на сключване на договора. Обективният елемент на
недействителността по чл.40 ЗЗД, увреждането, може да има различни
проявни форми, като неадекватността на престациите по договора не е
единствен признак за увреждането на интереса, а увреждане може да има при
договор, сключен при неизгодни условия, съобразно конкретната
икономическа обстановка, когато имуществото на упълномощителя е
неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя
права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му
власт, ( Решение № 117 от 12.07.2017г. на ВКС по гр. д. № 5654/2015г., IV г.
о., ГК и цитираното в него решение № 841/19.01.2010г. по гр. дело №
3530/2008г. на IV-то гр. отд. на ВКС)Преценката на съда за субективният
елемент на недействителността по чл.40 ЗЗД, намерението за увреждане, се
извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е
сключен договорът, вкл. косвените доказателства, като за наличието му
съвкупната преценка на доказателствата следва да създава сигурно убеждение
за съда за намерението за осъществяване на увреждане ( Решение № 117 от
12.07.2017г. на ВКС по гр. д. № 5654/2015г., IV г. о., ГК и цитираното в него
решение № 841/19.01.2010г. по гр. дело № 3530/2008г. на IV-то гр. отд. на
ВКС)
По първия, обективния елемент на фактическия състав на
недействителността по чл.40 ЗЗД, увреждането за ищеца, се приема следното:
Като законосъобразни, следва да се споделят оспорените мотиви, че от
това, че цената по атакуваната сделка е значително по-ниска от данъчната и
пазарната стойност на продаваемия имот не следва еднозначен извод за
увреждане на ищеца от това.
Към тях следва да се добави следното:
Както е прието за установено и с влязлото в сила решение по
приложеното гр.д.№ 707/2017г.между същите страни във връзка със същата
разпоредителна сделка, в случая е налице обективна нееквивалентност на
насрещните престации престацията на ответното дружество не е практически
нулева, поради което липсва нарушение на добрите нрави при сключване на
сделката.
Тъй като, в случая, липсва каквото и да е основание волята на
упълномощителя-ищеца в пълномощното да бъде ограничавана, предвид
учредената от самия ищец широка представителна власт с единствено
ограничение цената да е над 17 0000лв., е нямало никаква пречка
пълномощникът да уговори продажна цена под данъчната оценка и под
средната пазарна цена на имота към момента на сключване на договора.
Липсва основание да се приеме, че пълномощникът се е отклонил или
превратно упражнил учредената му представителна власт, тъй като е действал
изцяло в рамките на дадената му от ищеца представителна власт, тъй цената
по атакуваната сделка надхвърля, макар и незначително, посоченото в
пълномощното ограничение цената да е над 17 000лв. Тъй като атакуваният
10
договор за продажба е сключен въз основа и изцяло в рамките на учредената
от самия ищец представителна власт, липсва основание да се приеме, че той е
сключен при неизгодни за ищеца условия, съобразно конкретната
икономическа обстановка, или че с него е неоправдано обременено
имуществото му.
Налага се извод, че не е налице увреждане за ищеца в резултат от
сключената от неговия пълномощник разпоредителна сделка, което е
самостоятелно основание за отхвърляне на иска за относителна
недействителност по чл.40 от ЗЗД.
По втория, субективния елемент на фактическия състав на
недействителността по чл.40 ЗЗД, се приема следното:
В случая, както основателно е поддържано от ответното дружество, не
са въведени и липсват основания недобросъвестността на пълномощника и на
ответното дружество да се презумира, а същата подлежи на доказване, при
доказателствена тежест за ищеца, който следва да я докаже при пълно главно
доказване.
Неоснователно е поддържаното в жалбата, че
намерението/споразумението за увреждане следва да се изведе от знанието на
пълномощника и (на управителя на) ответното дружество, че действителната
стойност на имота е 7 пъти по-висока от продажната и за данъчната оценка,
конкретно, че, тъй като в т.4 от нотариалния акт е декларирано, че обявената
продажна цена от 17 100лв. е действително уговорената продажна цена, а в
т.5 от нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка е 112 413.10лв., а
нотариалният акт е прочетен в присъствието на пълномощника и на
управителя на ответното дружество, те са били напълно наясно с
икономически увреждащия характер на сделката за продавача и очевидно
неизгодните условия, при които сделката е сключена, което обосновава извод,
че те са съзнавали очевидната неизгодност на продажбата за
представлявания.Тъй като недобросъвестността е самостоятелен елемент от
фактическия състав на недействителността по чл.40 ЗЗД, същата не следва да
се извежда от другия самостоятелен елемент на недействителността по чл.40
ЗЗД, увреждането на ищеца, предвид нееквивалентността на насрещните
престации, още повече, тъй като, както вече се посочи, в случая, увреждане на
ищеца не е налице.За основателността на иска по чл.40 от ЗЗД субективният
елемент, намерението на пълномощника на ищеца и на управителя на
ответното дружество за увреждане на ищеца при сключване на атакуваната
разпоредителна сделка следва да може да се изведе от установените по делото
конкретни правно-релевантни факти, вкл. косвени, които е необходимо в
своята съвкупност да създават за съда сигурно убеждение за това.
В тази връзка, противно на неоснователно поддържаното в жалбата, по
делото не се установява наличието на преки близки и професионални връзки
между пълномощника на ищеца по сделката Й.Г. и управителя на ответното
дружество, Е.а А., но се установява техните отношения им да са били
11
опосредени от следните доказани по делото близки лични и професионални
отношения: между пълномощника по сделката, Й.Г. и адвокат И. М.-А., които
са колеги; между адвокат И. М. – А. и А. А., който е бил неин шофьор; между
А. А. и А. А., които са братя, и между А. А. и управителя на ответното
дружество, Е.а А., които са съпрузи.Между ищеца и адвокат И. М. също е
имало създадени преди атакуваната сделка правоотношения въз основа на
договори за поръчка, както и въз основана договор за дарение, обективирано
в нотариален акт от 10.09.2013г.(л.13), с който ищецът е подарил на И. М.
недвижим имот, ПИ с идентификатор по КККР на гр.Пловдив с площ от 5978
кв. м., с който тя се е разпоредила на същия ден в полза на „Е.А Т.“ЕООД,
ЕИК представлявано от А. А., с приложения (л.15), нотариален акт за покупко
– продажба.
Веднага следва да се посочи, че наличието на тези съществуващи преди
атакуваната разпоредителна сделка близки и професионални отношения и
връзки между посочените лица не са достатъчни, сами по себе си, да
обосноват намерението на пълномощника на ищеца и управителя на
ответното дружество за увреждане на ищеца при сключване на атакуваната
сделка.
За намерението на пълномощника и ответното дружество за увреждане
на ищеца са разпитани свидетели на насрещните страни в две открити
съдебни заседания/ОСЗ пред първоинстанционния съд.
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата, няма пречка
намерението за увреждане да се установява със свидетелски показания,
респективно не е налице недопустимост по чл.164, ал.1, т.1,т.3 и 4 ГПК.
Неоснователно е и поддържаното в жалбата, че заинтересоваността на
свидетеля, в случая, на св.М.-А., е основание за дискредитирането му, като
показанията на всички свидетели по делото, вкл. на свидетелите на ищеца,
които са негови близки приятели, а не само на св.И. М. - А., следва
внимателно да се преценяват, на осн. чл.172 от ГПК, при съобразяване на
възможната им заинтересованост да дават показания в полза на страната,
която ги е довела.
Според показанията на свидетеля на ищеца Д. А. в ОСЗ на 30.01.2020г.,
„заведението било взето“ от ищеца, „всички проблеми на ищеца идвали от
А.“, които му взели и земите, и апартамента, и заведението, И. М. „имала
вътре намеса, някакъв пръст“, ищецът е бил заплашван и го е било страх,
посочените лица са действали като група, като се били уговорили да измамят
ищеца. Според показанията на свидетеля на ищеца С. Б. в същото ОСЗ на
30.01.2020г., след смъртта на родителите му през 2013г., от които наследил
много имоти, към ищеца „буквално се залепили“ лицата А. и А. А. като
първоначално отношенията им били добри, но след това се влошили, като
към края на 2014г. ищецът разбрал, че сделките, които „принудително е бил
накаран да извърши“, са „фалш“ и той вече не притежава заведението.
Както правилно е съобразил и първоинстанционният съд, доведените от
12
ищеца свидетели Д.А. и С.Б. нямат непосредствени възприятия за фактите, за
които свидетелстват, а показанията им са единствено от това, което ищецът
им е споделял.Към това следва да се добави, че в показанията на посочените
свидетели се съдържат повече техни констатации за видяното и чутото от
ищеца, респективно не се съдържат свидетелства за конкретни факти във
връзка със сключването на конкретно атакуваната сделка.Ето защо, от
показанията им не може да се създаде за съда убеденост, че пълномощникът
на ищеца и управителят на ответното дружество са имали намерение за
увреждане на ищеца при сключване на атакуваната сделка.
Нещо повече, установеното от показанията на св.С Б., че заведението е
било преди това принудително прехвърлено на ищеца, като ищецът е бил
принуден да го купи, без негово съгласие, е в подкрепа на поддържаното в
отговора на ИМ, че преди атакуваната сделка е имало предварителни
уговорки между ищеца и ответното дружество във връзка с продаваемия
имот, което внася съмнение за намерение на пълномощника на ищеца и на
управителя на ответното дружество за увреждане на ищеца.
Основателно съмнение за намерение на управителя на ответното
дружество и пълномощника на ищеца за увреждане на ищеца при сключване
на атакуваната сделка внасят и показанията на св.И. М.-А., дадени в ОСЗ на
14.10.2021г., които, преценявани на осн. чл.172 от ГПК, следва да бъдат
кредитирани, като дадени от лице с непосредствени възприятия, убедително
депозирани и неопровергани от останалия доказателствен материал, от които
се установяват конкретните обстоятелства във връзка с извършеното от
ищеца упълномощаване на Й.Г. за извършване на атакуваната сделка, тъй
като ищецът е бързал за изповядването на сделката, а неговият доверен
адвокат, св.И. М.-А., е отсъствала по това време от кантората, поради което тя
обективно не е можела да упражни представителна власт за сключване на
сделката.
При съвкупната преценка на тези доказателства по делото, се налага
извод, че остава недоказано пълномощникът Й.Г. и управителят на ответното
дружество да са били недобросъвестни, като са имали намерение да увредят
ищеца при сключване на атакуваната сделка.
Поради липсата на двете кумулативни предпоставки от ФС на
недействителността по чл.40 от ЗЗС, се приема, че атакуваната сделка е
валидна и е породила правни последици.
Като законосъобразни, следва да се споделят и изводите за
недоказаност на иска с правно основание чл. 108 от ЗС.Тъй като атакуваната
сделка е действителна, същата е породила правните си последици, в т.ч.
вещно-правни, поради което ищецът, който се е разпоредил с правото си на
собственост върху продаваемия имот в полза на ответното дружество, вече не
се легитимира като негов собственик, а ответното дружество владее
продаваемия имот на валидно правно основание.
Поради отхвърляне на исковете, не е възникнало вътрешното
13
процесуално условие за разглеждане на заявените евентуално възражения за
подобрения и задържане.
При съвпадане с крайните изводи, като законосъобразно, обжалваното
решение се потвърждава.
Отговорност за разноски:
С оглед инстанционния резултат, въззивникът дължи и следва да бъде
осъден да заплати направените от въззиваемото дружество разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 3770лв., доказани
с представения договор за правна помощ (л.30), а направените от въззивника
разноски остават за негова сметка.
Мотивиран от това, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260973/08.11.2021г., постановено по
гр.д.№ 1030/2019г. по описа на ОС - Пловдив, с което се отхвърлят
предявените искове от М. Ж. П., ЕГН **********, срещу „Е.“ ООД, ЕИК
******, за прогласяване недействителността, на осн. чл.40 от ЗЗД, на
сключения договор за продажба на недвижим имот с нотариален акт № **
т.***, н.д.№ *** от 09.05.204г. на Нотариус С. З., за признаване на правото на
собственост на М. Ж. П., ЕГН **********, върху недвижимия имот, предмет
на сключения договор за продажба с нотариален акт № ** т.***, н.д.№ *** от
09.05.204г. на Нотариус С. З., и за осъждане „Е.“ ООД, ЕИК ******, да му
предаде владението върху него и М. Ж. П. е осъден да заплати на „Е.“ ООД
разноските по делото в размер на 4070лв.
ОСЪЖДА М. Ж. П., ЕГН **********, да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК
******, направените пред въззивния съд разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3770лв. (три хиляди седемстотин и седемдесет
лева)
Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280
ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14