№ 57
гр. Варна , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Светла В.а Курновска-Младенова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600150 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано е по жалба на адв.А.Д. от АК - Варна,
като процесуален представител на подс.Д. Н. АНДР. против присъда № 22,
постановена на 22.03.2021г. по НОХД № 221/2021г. по описа на ОС - Варна.
С атакувания съдебен акт, въззивникът е признат за ВИНОВЕН затова,
че на 21.12.2018г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал с цел
разпространение, прекурсори и материали за производство на високорискови
наркотични вещества, метамфетамин - два литра толуол, на стойност 24 лева
и 11.18 грама червен фосфор, на стойност 2.79 лева, общо на стойност 26.79
лева, поради което и на основание чл.354а, ал.1 изр.2 от НК вр. чл.54 от НК
му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ, което на основание чл.58а ал.1 от НК било редуцирано с 1/3 и му
било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, както и ГЛОБА
в размер на ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
На основание чл.59 ал.1 от НК, било зачетено предварителното
задържане на подсъдимия, считано от 21.01.2021г.
На основание чл.68 от НК съдът привел в изпълнение наказанието,
наложено със споразумение от 07.06.2016г. по НОХД № 706/2016г. на ОС
Варна, в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
1
свобода, което определил да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ
затворнически режим.
Съдът постановил веществените доказателства по делото: 2 бр. бутилки
от 1 л. толуол, 1 бр. найлонов плик, съдържащ ел. везна и червен фосфор, да
бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 подс.А. бил осъден да заплати и направените
по делото разноски.
Производството, протекло пред ОС – Варна, се развило по реда на
чл.371 т.2 от НПК.
Оплакванията в жалбата на подс.А., депозирана чрез процесуалния му
представител адв.А.Д., са свързани с неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт, като се моли за оправдаване на
подзащитния му. В допълнително писмено изложение, защитата заявява, че в
хода на досъдебното производство са допуснати множество процесуални
нарушения, свързани със събирането на доказателствения материал, оспорват
се и изводите на първо-инстанционния съд досежно обективната и
субективната страна на деянието, достоверността на част от показанията,
алтернативно се счита, че е налице малозначителност на деянието по смисъла
на чл.9 ал.2 от НK.
Адв.Желязков, упълномощен за въззивното производство, се
присъединява към доводите във въззивната жалба и коментира
разрешителния режим за държания от подс.А. червен фосфор. Отделя
значително внимание на процесуалните способи, с които са събрани
доказателствата по делото, както и акцентира върху недоказаното според
него, намерение за разпространение.
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Пледира за потвърждаване
на първоинстанционната присъда.
Подс. А. лично и чрез защитниците си поддържа жалбата.
В последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становището на
страните, и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт,
съгласно изискванията на чл.313 и следващите от НПК, намери за установено
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване и от надлежна страна, но разгледана по същество, се преценява
като неоснователна. Съображения:
Първоинстанционното разглеждане на делото е проведено в условията
на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК, основание за
2
което са се явили направените по реда на чл.371 т.2 от НПК от подсъдимия А.
признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, както и даденото в тази връзка от него изрично съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Съгласно Тълкувателно решение №1 от
6.04.2009г. на ВКС, по тълкувателно дело № 1/2008г. на ОСНК, т.8.2.
„цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в
пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното
решение. Въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на
първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на
диференцираното производство – т.е. наличните предпоставки за прилагане
на особената процедура (действително направено волеизявление по чл.371 т.2
от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на
регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно
следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на
чл.373 ал.2 и 3 НПК.“ Съобразно горното и при извършена такава проверка,
възззивният съд установи процесуална издържаност в действията на ОС
Варна в изпълнение на предписанията в Глава 27 от НПК. С оглед
разпоредбата на чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК,
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно в мотивите към
присъдата е приел за установени и доказани всички относими към предмета
на делото фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се е
позовал на признанията на подсъдимия относно тези факти, както и на
останалите доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, които ги подкрепят, а именно - показанията на свидетелите -
П., В., П., Д., Ж. и Д., заключенията по ФХЕ и СОЕ, както и писмените
доказателства по делото - протокол за доброволно предаване, приемо-
предавателен протокол, справка съдимост, характеристични данни, ВД и др. –
всички приобщени по реда на чл.283 от НПК, чрез прочитането им.
Въззивният съд приема за установена по делото следната фактическа
обстановка:
На 21.12.2018г., в часовия диапазон 08.00ч. - 20.00ч., трима служители
на Общинска полиция изпълнявали автомобилен патрул на територията на
III-то РУ при ОД МВР. Това били свидетелите П., П. и В.. В ранния следобед
(около 14.30ч.) на улица „Бяла Черква" №12, в района на магазин „Била“, те
забелязали три лица, видимо притеснени от полицейското присъствие. Това
дало основание за проверка на самоличността им, след която било
установено, че това са подсъдимият А. и свидетелите Д. и Ж.. На зададен
въпрос притежават ли наркотици или други забранени вещества, свидетелите
отговорили първоначално отрицателно. А. носил на кръста си чантичка, която
се заключвала с код. В хода на разговора заявил, че носи две бутилки толуол.
Отворил чантичката си, като вътре се видяло, че има електронна везна и
полиетиленов плик с червено прахообразно вещество, за което пояснил, че е
червен фосфор. Подсъдимият предал доброволно описаните вещи, като
обяснил, че е закупил червения фосфор от „Ибей", а толуола от магазин.
3
Разказал на полицейските служители, че веществата представляват съставки
за производството на „пико“. Полицейските служители отвели подс.А. в
полицейското управление. В изготвения протокол за доброволно предаване,
съставен в III РУ на МВР Варна, подсъдимият сам записал, че носи вещите на
познат, който ще му ги заплати на покупната цена.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
ФХЕ, се установява, че намерените вещества са:
1.Обект №1 и Обект №2 (безцветни бистри течности с общ обем 2000
мл.) представляват толуол/толуен;
2.Обект №3 (виолетово вещество с нето тегло 11,64гр.) представлява
червен фосфор;
3. Обект №4 (сива електронна везна), по който се установява наличие на
следи от метамфетамин.
От получените резултати от изследванията, вещите лица заключили, че
обектите могат да участват в схема за синтез на наркотичното вещество
метамфетамин по т.нар. метод на редукция на ефедрин/псевдоефедрин, като
прекурсор, чрез нагряване в присъствието на йодоводородна киселина.
Прекурсорът е ефедрин/псевдоефедрин, който може да се получи при
извличането му (пречистване) най-често от лекарствени форми (капсули,
таблетки, ампули). В стадия на редукция на прекурсора
ефедрин/псевдовефедрин до метамфетамин се използва йодоводородната
киселина, която се получава след добавянето на предварително приготвен
разтвор на червен фосфор (Обект № 3) и йод в присъствие на фосфорна
киселина, като се смесват във водна среда. При реакцията на
ефедрин/псевдоефедрин с йодоводородна киселина се получава
метамфетамин база. Процесът се извършва при нагряване с котлони в стъклен
съд, който може да бъде снабден с обратен хладник и/или термометър. За
извличането на получения метамфетамин към реакционната смес се добавя
натриева основа и се ползват разтворители, съдържащи толуол/толуен
(Обекти № 1 и № 2), а за пречистването му - ацетон, етер, изопропанол и
други. Крайният продукт под формата на сол-хидрохлорид или сулфат, се
получава, като синтезираният продукт, под формата на база, се третира със
сярна или солна киселина, след което се отделя от сместа, суши се и има
форма на кристали.
Следи от такъв краен продукт експертите открили по Обект 4 (сива
електронна везна).
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
оценителна експертиза се установява, че стойността на намерените вещества е
в общ размер на 26.795 - 2 бр. бутилки толуол – 24,00 лв. и 11,18гр. червен
фосфор – 2,795 лв.
Както беше отбелязано горе, съдебното следствие пред
4
първоинстанционния съд е протекло по реда на диференцираната процедура
по чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият А. доброволно, съзнателно и при яснота
за последиците от това, признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В производството, проведено по реда на съкратено съдебно следствие
по чл.371 т.2 от НПК, съдебният състав не извършва типичната дейност по
анализ на доказателствата, насочена към възприемане на установеността на
релевантните факти, като преценката му в тази насока е единствено по
отношение решаване на въпроса дали заявеното от подсъдимия признание на
фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, без да се събират доказателства за
тези факти в хода на съдебното производство. За тази цел, първостепенният
съд е преценил доказателства, които не е събрал непосредствено в хода на
типично съдебно следствие, а такива, събрани на досъдебното производство
при спазване на изискванията за тяхната процесуална годност, т.е. била е
необходима и положителната му констатация, че те са събрани по
предвидения от НПК ред. Настоящият състав на въззивната инстанция
намира, че първостепенният съд е извършил правилна и обоснована преценка
на посочения въпрос, която е изложил в мотивите на атакуваната присъда и е
посочил доказателствената основа, послужила му да стори тази преценка.
По възраженията за обективна и субективна несъставомерност:
Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че подс.А. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.354а ал.1 изр.2 от НК, тъй като на процесната дата е
осъществил фактическа власт върху прекурсор по смисъла на §1 т.14 от ДР
вр. с чл.3 ал.4 от ЗКНВП, който фигурира в категория 3 от регламент №
273/2004г. на ЕП и СЕ, а именно: органичен разтворител толуен (толуол),
ведно с материала червен фосфор, предназначени за производството на
високорисковото наркотично вещество метаамфетамин „Пико“ без да
притежава надлежно разрешително. С това е осъществил една от формите на
изпълнителното деяние, съставомерно по чл.354а ал.1 изр.2 от НК. Чрез
заключението на СХЕ бил установен видът и характерът на субстанциите, а
именно: 2 000 мл. толуол, съставляващ прекурсор и 11,18 гр. червен фосфор,
съставляващ материал. Подробно е описан и механизмът или синтезът, в
който участват, за да се получи крайният продукт метамфетамин „пико“
(високорисково наркотично вещество). Поради това и правилно съдът приел,
че без надлежно разрешително подсъдимият осъществил държане по
отношение на прекурсори и материали за производство на наркотични
вещества, с цел да разпространи същите.
Както първостепенният съд, така и настоящата съдебна инстанция
кредитира събраните свидетелски показания, които са безпротиворчиви.
Приятелите на подс.А., с когото бил заловен - св.Д. и св.Ж. са заявили, че
самият А. лично е споделял с тях, че се опитвал да „готви пико“. И двамата
свидетели в разпитите си недвусмислено потвърждават, че подс.А. сам
5
разказал пред проверяващите ги полицейски служители, че от носените от
него материали се приготвя амфетамин. Полицейските служители – П., П. и
В. свидетелстват в същата насока - че подсъдимият, предавайки процесните
вещества, обяснил, че представляват съставки за производство на
метамфетамин („пико“). Св.Д. в показанията си е посочил, че познава подс.А.
като комарджия и наркоман. Съобразно изложеното е видно, че всички гласни
доказателствени средства формират заключение за съставомерност на
деянието, в което подс.А. е бил обвинен. Проверяваният съд е навел и други
доводи, а именно наличието на следи от метаамфетамин по намерената у А.
везна, както и обстоятелството, че нееднократно е бил осъждан за държане на
високорискови наркотични вещества, както и за разпространение на такива,
включително и на метаамфетамин. Всичко това дава аргументиран отговор на
възраженията на защитниците защо съдилищата приемат наличието не само
на обективна, но и на субективна съставомерност.
Обясненията на подсъдимия в насока, че толуола е в свободна продажба
и в случая е бил предназначен не за производство с цел разпространение на
наркотични вещества, а за боядисване на лек автомобил, не издържат на
проверката на другите доказателства, поради което следва да се третират само
и единствено като защитна теза. Заради това и от субективна страна се приема
за несъмнено установено, че деянието е осъществено от подс.А. умишлено,
при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е обществената опасност на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им. Умисълът му е обхващал както обстоятелствата, че
упражнява фактическа власт върху вещества (прекурсори и материали), от
вид и със съдържанието, описани по-горе, че извършва тези действия по
отношение на субстанции, от който се синтезират високорискови наркотични
вещества, както и намерението му да ги предаде на неустановено лице (т.е.
налична и доказана е и целта за разпространение). За достигане до този извод
са отчетени свидетелските показания по делото, които подкрепят напълно
изявленията на самия подсъдим в протокола за доброволно предаване: “Носех
ги към един познат, който щеше да ми ги плати“ – т.е., действията на подс.А.
са насочени към реализацията на тези вещества на пазара. С уговорката, че
цитираното изявление в подобен протокол само по себе си не носи
доказателствена стойност, но по конкретното дело то по смисъл и съдържание
се подкрепя от останалите събрани гласни доказателства.
За да бъде изяснено на защитата недоумяваното от нея обстоятелство за
„какви други материали“ е бил обвинен и осъден подс.А. следва да се повтори
(въпреки, че се приема за добре изяснено от ОС Варна), че А. е бил осъден за
държане на прекурсор, който е такъв по смисъла на §1 т.14 от ДР вр. с чл.3
ал.4 от ЗКНВП и фигурира в категория 3 от регламент № 273/2004г. на ЕП и
СЕ, а именно органичен разтворител толуен (толуол). А материалът,
включен в обвинението (съответно и присъдата) е откритият у подсъдимито
лице червен фосфор, който е предназначен за производството на високо
рисковото наркотично вещество метаамфетамин. Тези обстоятелства намират
своя категорично положителен отговор и в неоспорената от страните ФХЕ,
6
която е пояснила изключително подробно участието на намерените у
подсъдимия вещества в синтеза на метаамфетамин. Двете посочени горе
съставки са и единствените, открити у подс.А. и липсва каквото и да било
основание за правилно разбиране и интерпретиране на обвинението.
Употребата на множествено число в обвинението, пренесено и в присъдата,
по никакъв начин не би могло да се яви съществен процесуален порок (за
какъвто се счита от защитата), тъй като обвинението е ясно формулирано –
относно вида както на прекурсора, така и на материала. Касае се за механичен
пренос на множественото число от самата правна норма на чл.354а ал.1 изр.2
от НК. В тази насока неразбираемо остава за настоящата инстанция
твърдението в жалбата за „усилване на елемента на внушаемост“, което се
отчита като неотстраним порок на обвинителния акт и присъдата. Самата
защита изпада в противоречие със собствените си твърдения, тъй като в
същия пасаж на жалбата признава, че „смислово това може да се извлече от
обстоятелствената част“, с което практически признава, че ясното разбиране
на обвинението никога не е представлявало проблем за защитата или за
подс.А..
По възражението, че толоулът е свободно продаваем в пазарната
мрежа следва да се отбележи следното. За разлика от наркотиците,
прекурсорите не са в забранителен режим. Това са вещества, които са в
гражданския оборот (т.е. могат да се намерят свободно в търговската мрежа,
какъвто е настоящия случай). Дейностите с тях са подчинени на определени
законови и подзаконови изисквания, които са в рамките на лицензионен или
регистрационен режим, в изпълнение на установяване на широк механизъм за
контрол върху различните видове дейност с такива вещества. За
осъществяването на определени дейности липсва изискване на разрешително
и това прави тези дейности правомерни. Инкриминираното от чл.354а ал.1
изр.2 от НК държане на прекурсори се отличава от гореописаните случаи с
това, че е свързано със специфичната цел те да бъдат използвани за
производство на наркотични вещества.
По възражението относно червеният фосфор, който действително не
е под никакъв режим (нито забранителен, нито лицензионенен или
регистрационен), нужно е да се добави относимото есенциално съдържание
на Решение №121 от 10.04.2012г. на ВКС по н.д. № 283/2012г., I н.о., а
именно, че „материалите за производство на наркотични вещества са
естествени или синтетични вещества, употребявани при това производство.
За разлика от прекурсорите те не са ключови компоненти и не са определени
в законови разпоредби. За да бъде едно вещество материал по смисъла на
чл.354а ал.1 изр. 2 от НК, е достатъчно то да може да послужи по какъвто и
да е начин и на какъвто и да е етап за производството на наркотични вещества
и да е било предназначено от извършителя за производство на такова
вещество.“. В сходен смисъл е и редакцията на разпоредбата на чл.3 от
ЗКНВП, която касае другата намерена у подс.А. съставка - толуол. Според
чл.3 законът се прилага за всички растения и вещества, класифицирани като
упойващи и психотропни вещества, и препаратите, в които те се
съдържат; за всички вещества, използвани при производството на упойващи
7
и психотропни вещества, класифицирани като прекурсори. Според ал.2 са
приети съответните списъци за класифициране на тези растения и вещества,
както и препаратите, в които се съдържат, толуолът попада в
списък/категория 3, посочен в Приложение I на Регламент 273/2004 на ЕП и
СЕ.
Неоснователно е и възражението на защитата, че намерените вещества,
от една страна, не подлежат на контрол, а от друга, че червеният фосфор е в
нищожно количество. Законът не държи сметка за второто обстоятелство. В
чл.354а ал.1 изр.2 от НК е посочено, че предмет на престъплението могат да
са прекурсори и материали, без да е въведено изискване за минимални
количества или концентрация на веществата, нито е предвидено условие
подсъдимият да държи всички необходими вещества за синтеза на
съответния наркотик, което да съставлява предпоставка за съставомерност. В
този смисъл решение №260 от 13.12.2017г. на ВКС по н.д. № 971/2017г., I
н.о., НК.
По твърдените процесуални нарушения във връзка с изземването
на електронната везна:
Видно от описаната фактология е, че контакт между подсъдимия,
свидетелите Д. и Ж., и органите на МВР е установен в ранния следобяд –
около 14.30 часа. След като свидетелите полицейски служители по вербален
път установили какво носи подсъдимия у себе си и с какви намерения, те
извършили проверка в информационната система на МВР, според която
станало ясно, че и трите лица са криминално проявени за деяния по чл.354а
от НК. Полицейските служители поискали съдействие, с оглед задържането и
отвеждането на лицата в съответното РУ на МВР. След като се констатирали,
че всички вещества се намират във владението единствено и само на подс.А.,
полицаите задържали и транспортирали подсъдимия до сградата на 3 РУ-
Варна, където той предал вещите от намиращата се в него чантичка. Бил
съставен приемо-предавателния протокол, в който били описано всички
предадени вещи, включително и електронната везна. В протокола за
доброволно предаване, изготвен на територията на III-то РУ на МВР Варна,
съставен между подс.А. и св.П. (л.45, том 1 от ДП), доброволно предадените
вещи са описани и номерирани подробно както следва:
1. полиетиленов плик с размери около 3х3 със съдържание окло
15г. червен фосфор;
2. Джобна везна IPE series/LOT216101901, с предполагаеми размери
5х10 см.;
3. 2бр. бутилки от 1л. толуол/толуен/, които са неразпечатани от
тъмнокафяво стъкло и бяла капачка.
С разписка от същата дата и фискиран час 16:00 Мл ПИ Тодоров от
III-то РУ на МВР-Варна, приел от св.П. процесните вещи с протокола за
доброволно предаване, като те били описано в разписката по външни белези и
размери. Видно от фактологията по делото е, че първоначален контакт с
подсъдимото лице бил установен около 14.30ч. След узнаване на държаните у
8
него вещества той бил отведен в сградата на III РУ Варна, където именно бил
съставен проемо-предавателния протокол. Той не носи час, но бил последван
от разписката, с която иззетите вещи са били получени от служител на III-то
РУ на МВР Варна в 16 часа. Съпоставянето на действията и на часовете, в
които са извършени, дава възможност да се проследи логическата и времева
връзка помежду им. Поради което и твърденията на защитата, че е извършено
неправомерно изземване на инкриминираните вещества, транспортиране,
опаковане и последващо предаване на органите на РПУ, категорично не
кореспондира с материалите по делото, а с оглед и краткия часови диапазон
(между 14.30-16:00 часа), в който е установен първоначалният контакт с
лицата, до крайното предаване на вещите с разписката, не предполага дори и
допускане за евентуална намеса във вреда на подсъдимия от органите на реда,
каквато се загатва от защитата, но за каквато няма никакви данни по делото,
включително и в обясненията на подс.А.. По-горе подчертаното в
съдържанието на приемо-предавателния протокол в неговата точка 2 ясно
посочва, че везната е била предадена точно в този момент, с което се
изключва мистериозната й поява в друг, неизяснен от защитата момент.
Предполагаемите от защитата „дописвания“ в коментирания протокол,
остават голословни.
Предвид изложеното, настоящата инстанция не констатира при
разглеждане на делото в съдебна и досъдебна фаза да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, още по-малко
съществени. Първоинстанционният съд е спазил стриктно процедурата за
провеждане на съдебното разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК,
което разглеждане е инициирано от подсъдимия А. и неговия защитник.
Посочените по-горе доказателствени източници напълно подкрепят
направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния
акт и те са обсъдени и оценени от съда точно, обективно, прецизно и по
действителното им съдържание.
По твърденията за малозначителност на случая:
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че деянието не е
малозначително. След като е изследвал релевантните факти, касателно
осъществяването на деянието и след преценка на честотата на престъпните
посегателства от този вид във взаимовръзка с данните за личността на
извършителя, сочещи на предходни осъждания за такива деяния, той се е
аргументирал защо не приема наличие на малозначителност по смисъла на
чл.9 ал.2 от НК. Дори и хипотетично степента на обществена опасност на
деянието да би могла да се обоснове като малозначителна, то данните за
личността на дееца категорично би изключила такъв извод (предходна
съдимост, лоши характеристични данни – л.55-57, том 1 от ДП и л.59, том 1
от ДП, показанията на св.Д.). Инкриминираното деяние демонстрира
типичната за този вид прояви обществена опасност и обосновава обществена
приемливост на санкционните средства на наказателното право, поради което
и нормата на чл.9 ал.2 от НК не може да се приложи. Цитираната съдебна
практика във въззивната жалба е известна на съда, но именно в нея намират
опора изводите за отказ да се приложи исканата разпоредба. ВКС в
посочените решения константно е изтъквал, че при приложението на тази
9
разпоредба се извършва комплексна преценка на всички факти и
обстоятелства по конкретното дело и че ниската стойност на предмета на
престъпното посегателство не може да се приеме като самостоятелно и
единствено основание за прилагане на чл.9 ал.2 от НК. Като основания само
за формална съставомерност (както се сочи в жалбата) не могат да се приемат
изтъкнатите в нея „време, място и инкриминирано държане“ с твърдението,
че в делото липсват данни за оборудване и организираност от страна на
подсъдимото лице, с които действително сериозно да се застрашава
общественото здраве. Данните за време, място и количество на
инкриминираните вещества са били обсъдени от първостепенния съд, но
правилно не са били отчетени в полза на искането защитата във връзка с
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като е била направена обща оценка на
деянието, която в комплекс със съдебната обремененост на подс.А. е довела
до несъмнен извод за налична обществена опасност а деянието и дееца. За
годините си към датата на извършване на деянието (28г.) подс.А. е разполагал
вече с три постановени спрямо него присъди, всяка една от които касаеща
държане на наркотични вещества (за лична употреба или за разпространение
в условията на продължавано престъпление):
1/по НОХД 1739/2011г. на РС Варна за престъпление по чл.354а ал.5
от НК, с която е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба;
2/по НОХД 706/2016г. на ОС Варна за престъпление по чл.354а ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК, за което е бил осъден на лишаване от свобода при условията
на чл.66 от НК и
3/по НОХД 4049/2016г. на РС Варна за деяние по чл.354а ал.5 от НК за
което му е наложено наказание глоба.
Изложеното в справката за съдимост, както и приложената справка от I
РУ на МВР Варна по местоживеене на лицето, показанията на приятелите му,
разпитани по делото, дават характеристика за обществената опасност на
подс.А., която не би могла да се нарече ниска или занижена. Извършване на
настоящото деяние в изпитателен срок на условна присъда сочи на липсата на
поправителен ефект на отложеното наказание.
По наказанието:
С оглед реда, по който е протекло съдебното производство, свързан с
привилегията на чл.58а ал.1 от НК, наказанието лишаване от свобода е
определено по реда на общите правила, след което е било намалено с една
трета. Рамките на наказанието лишаване от свобода, съгласно специалната
норма на чл.354а ал.1 от НК е от три до дванадесет години. Съдът е наложил
наказанието в минималния му размер – три години, като го е намалил с 1/3 -
на две години. Кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ също е
определено в минимален размер.
Правилно и законосъобразно първостепенният съд не е приложил
условно осъждане, поради отсъствието на една от изискуемите предпоставки
- деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
10
характер.
Липсват неизследвани от първоинстанционния съд смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства – в синтезиран и точен вид са били описани
наличните групи такива. Съобразно тях е било определено и наказание в
размер, който и настоящата инстанция намира за адекватен и справедлив,
както и за такъв, който в пълнота би осъществил целите на наказанието
според съдържанието на разпоредбата на чл.36 от НПК в аспектите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция.
Така определеният период на изолация на подсъдимия от една страна
ще въздейства предупредително и възпиращо на членовете на обществото, а
най-вече ще даде възможност за поправянето и превъзпитанието на А..
Държането на прекурсори и материали за производство на високорискови
наркотични вещества с цел разпространение е нетърпимо за обществото
деяние, широко разпространено и масово засягащо здравето и живота основно
на младите хора, поради което и по-леки наказания не биха въздействали
предупредително-възпиращо спрямо останалите членове на обществото,
склонни към подобни деяния, на които не следва да се внушава безнаказаност
за извършеното от тях.
Първоинстанционният съд съобразно задълженията си по чл.301 ал.1
т.11 от НПК се е произнесъл в пълнота и относно веществените доказателства
по делото, а съобразно нормата на чл.189 от НПК е възложил направените
разноски по делото в тежест на подсъдимия.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК, Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 22 на Окръжен съд – гр.Варна по
НОХД № 221/2021г. по описа на същия съд, постановена на 22.03.2021г.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС на РБ в 15-
дневен от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11