№ 2722
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100506302 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20055947 от 01.03.2021 г., постановено по гр. д. № 17526/2020 г, по
описа на СРС, 155 състав, са уважени предявените от ЗАД „А.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“
АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2357,38 лв., представляваща неизплатена част от платено
застрахователно обезщетение по щета № 10018030132478 и сумата от 225,92 лв. – лихва за
забава за периода от 03.04.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.05.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
389,84 лв., представляващи разноски в производството пред СРС съразмерно на уважената
част от исковете, като акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
отхвърлена за сумата над 225,92 лв. до претендирания размер от 255,39 лв, както и за
периодите от 28.03.2019 г. до 02.04.2019 г. и от 13.03.2020 г. до 20.04.2020 г.
Срещу решението в частта, с която предявените искове са били уважени е подадена
въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, чрез пълномощника си – юрк. Б.М. с
надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на
същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, и
необоснованост на изводите. Поддържа, че неправилно е определен размера на
обезщетението за имуществени вреди на процесния автомобил, тъй като в случая била
1
налице тотална щета, доколкото стойността на ремонта надвишава 70 % от цената на
автомобила. Изтъква, че от назначената експертиза в първоинстанционното производство
грешно е изчислена стойността на увредения автомобил към датата на ПТП, която следва да
бъде 9800 лв., която стойност се установявала и от справка в сайта за продажба на
автомобили, а не както е посочило вещото лице 19100 лв. Моли съда да отмени обжалваното
решение и отхвърли предявените искове, както и да присъди направените по делото
разноски.
Въззиваемият – ищец ЗАД „А.”АД в законоустановения срок, чрез пълномощника си
– юриск. Р.Л. е депозирал отговор на ВЖ, с който оспорва същата по подробно изложените
съображения, като счита изводите на районния съд за правилни и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението в частта, с която акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
отхвърлен за сумата над 225,92 лв. до претендирания размер от 255,39 лв., както и за
периодите от 28.03.2019 г. до 02.04.2019 г. и от 13.03.2020 г. до 20.04.2020 г., не е обжалвано
от ищеца и е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата
на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната
жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът
намира следното:
Съдът, като съобрази оплакванията на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
2
увредения и ищеца 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на ПТП
между делинквента и ответника да е съществувало действително правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ла. 1 КЗ се урежда регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото
лице, причинило повредата на застрахована вещ или от неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение,
встъпва в правата на застрахования срещу третото лице или неговия застраховател по чл.
411 КЗ.
От приетия като доказателство заверен препис от Протокол № 17800092 се
установява, че на 19.11.2018 г. л. а. „Форд Фокус“ с рег. № ******* се движел по прав пътен
участък на ул. „Свети Наум“ и в кръстовището с бул. „Черни връх“ изпълнява маневра
десен завой, за да се включи в движението на бул. „Черни връх“и поради несъобразена
скорост е навлязъл в пътната лента на за насрещно движение на бул. „Черни връх“. В същия
момент л. а. „Форд Фокус“ с рег. № ******* реализира ПТП с л.а. „Тойота Рав 4“ с рег. №
******* като се удря челно в предната част, по – силно изразено в ляво на л. а. „Тойота Рав
4“. След удара задната част на л. а. „Форд Фокус“ се завъртяла на надясно и се удяр в друго
МПС.
Представен е заверен препис от застрахователна полица № 0306Х0361979 от
14.02.2018 г., от която е видно, че увреденият л.а. „Тойота Рав 4“ с рег. № ******* има
валидно сключен договор за застраховака „Каско“ при въззиваемия – ищец със срок на
покритие 15.01.2018 г. – 14.02.2019 г. и застрахователна сума в размер на 9800,00 лв.
Безспорно по делото е установено, че е била образувана преписка по щета №
10018030132478 при ЗД „А.“ АД, по която на 08.02.2019 г. застрахователят е заплатил
обезщетение в размер на 6000,00 лв. по сметка на застрахованото лице. Изпратена е покана
до ответното дружество на 27.02.2019 г. за заплащане на застрахователно обезщетение по
щета № 10018030132478 в размер на 6015,00 лв. (6000,00 лв. обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски).
От заключението на изслушаната по делото САвТЕ, което настоящият състав на съда
намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие се установява, че е налице
причинно-следствена връзка между вредите по лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. №
******* и настъпилото на 19.11.2018 г. ПТП. Вещото лице посочва, че стойността на
причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни
пазарни цени на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите по л. а.
„Тойота Рав 4“ с рег. № ******* при ремонт с нови части е 6002,16 лв. с ДДС. Също така
изчислената средна пазарна стойност на автомобила към 19.11.2018 г. възлиза на 19100 лв.
3
По отношение на единствения спорен въпрос пред въззивната инстанция повдигнат с
въззивната жалба на жалбоподателя, касаещи оплакване за наличие на тотална щета на л. а.
„Тойота Рав 4“ с рег. № ******* след процесното ПТП от 19.11.2018 г., следва да се
отбележи, че дори и да се приеме твърдението на въззивника, че пазарната стойност на
процесния автомобил към датата на ПТП е 9800,00 лв., каквато е посочената
застрахователна сума в застрахователния договор, стойността на разходите за необходимия
ремонт не надвишават 70 на сто от действителната му стойност, доколкото съгласно чл. 390,
ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Или
в случая, за да бъде налице тотална щета, сумата за необходимия ремонт следва да
надвишава 6860 лв. (9800 Х 70% = 6800 лв.), което не е налице, тъй като съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната САвТЕ пазарни цени на материалите и труда,
необходими за отстраняване на повредите по л. а. „Тойота Рав 4“ с рег. № ******* при
ремонт с нови части е 6002,16 лв. с ДДС.
Обхватът на суброгационното право е ограничен от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, съответно е до размера на
обезщетението. Видно от кредитираното от съда заключение на вещото лице по
изслушаната и приета без възражения САвТЕ действителният размер на причинените вреди
е в размер на 6002,16лв. Следва да се вземе предвид, че в отговора на исковата молба
ответното дружество обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че
е заплатило извънсъдебно на ищеца сумата от 3657,62 лв. След като се приспадне размера
на вече платеното обезщетение, сумата, която ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД следва да заплати е в
размер на 2357,38 лв. ( 6015 – 3657,62= 2357,38).
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и
относно размерите на уважените обектвино съединени главен и акцесорен искове, то в
съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. с чл.
273 ГПК в полза на въззиваемия – ищец следва да се присъди сумата от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20055947 от 01.03.2021 г., постановено по гр. д. №
17526/2020 г, по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕ № 20055947 от 01.03.2021 г., постановено по гр. д. № 17526/2020 г, по
4
описа на СРС, 155 състав, в частта, с която с която акцесорният иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 225,92 лв. до претендирания размер от 255,39 лв.,
както и за периодите от 28.03.2019 г. до 02.04.2019 г. и от 13.03.2020 г. до 20.04.2020 г., е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „*******“, ж.к. „*******“, бул. „******* да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнагарждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5