РЕШЕНИЕ
№ 222
***, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря В.Г.
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 368/2020г. по описа на съда. При
това, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
45, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗдр/.
Образувано е по
жалба вх. № 2085/23.06.2020г. в АСВТ, изпратена по подсъдност от
Административен съд Русе. Депозирана от дружеството „АЛФА”ООД с ***със седалище и адрес на
управление в ***.
Оспорва се Заповед № РД-01-133/17.06.2020г. на
директора на РЗИ Русе, с която е постановено спиране експлоатацията на обект -
ОПТИКА, стопанисван от дружеството жалбоподател, находящ се на адрес ***.
Временно, считано от 18.06.2020г.
С Определение от
25.06.2020г., постановено по настоящото дело съдът се произнесе по реда на чл.166,
ал.4 от АПК и отказа да спре предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Жалбоподателят по съображения, изложени в жалбата, поддържа, че
заповедта е издадена в противоречие с административно производствените правила
и материалноправните норми. Счита, че заповедта е немотивирана. Оспорва да е
налице хипотезата на чл.38, ал.3 от ЗЗдр., т.к. не е налице непосредствена
опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни
заболявания или отравяния. Посочва, че причината за спиране на достъпа до
санитарния възел е в поведението на наемодателя на помещението. В заключение
изтъква, че наложената мярка в значителна степен ограничава правата му, т.к. го
възпрепятства да упражнява търговската си дейност. По тези съображения моли
съда да отмени оспорената Заповед. В съдебно заседание не се представлява.
Ответникът
по жалбата – директорът на Регионална
здравна инспекция Русе не се явява в о.с.з., но ангажира писмено становище по
подадената жалба. Счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира,
че процесната Заповед е мотивирана и
законосъобразна. Издадена от компетентния орган, в кръга на неговите правомощия
и в срока за това. Налице са фактически основания за издаването й, които
съответствата на посоченото в нормата на чл.19, ал.1 от Наредба № 19/2008г. за
устройството и дейността на оптиките и здравните изисквания към тях.
Констатирана е липсата на санитарен възел към оптиката, която безспорно е обект
с обществено предназначение. Санитарният възел в случая осигурява не само
ползването на тоалетна и течаща вода, но на практика при обявената в страната извънредна
епидемична обстановка следва да гарантира използването на хигиенни и
дезинфекциращи средства от служителите и гражданите. По тези съображения
издателят на оспорения акт моли съда да остави жалбата без уважение.
Оспорването е направено от лице с правен
интерес, което е адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна
административна мярка като търговец стопанисващ оптиката. В законово
установения преклузивен срок, т.к. Заповедта е връчена на 14.06.2019г., а
жалбата е депозирана на 19.06.2020г. пред Адм.С-Русе. Насочено е против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Осъществено е
пред родово и местно компетентния съд. Предвид посоченото, оспорването е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
при следните съображения по фактите и правото:
От страна на АО по делото е представено
заверено копие от пълната административна преписка. С вх. № 2160/26.06.2020г. по
е-поща и на хартиен носител с вх. № 2308/07.07.2020г. Същите не са оспорени от
жалбоподателя. На практика в жабата се съдържа признание на неизгоден за него
факт, че действително към момента на проверката оптиката няма достъп до
санитарен възел. В хода на съдебното следствие не се събраха нови доказателства
за факти осъществили се при издаване на Заповедта. Налице са данни в
преписката, че след издаване на оспорената заповед е извършена проверка от РЗИ,
но не е установено изпълнение на задължителните предписания като основание за
възстановяване на дейността на оптиката. Същата е неотносима към въпроса за
законосъобразността на ПАМ.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от
фактическа страна:
Държавен здравен
инспектор/ДЗИ/ в отдел ДЗК на РЗИ-Русе е извършил проверка в оптика,
стопанисвана от дружеството жалбоподател, находящ се на адрес ***. Проверката е
извършена на 16.06.2020г. по сигнал и на място е констатирано, че в оптиката
няма санитарен възел с топла и студена вода. Заключението на инспектора е, че
обектът не отговаря на здравните изисквания за дейността на оптиките, в
нарушение на това по чл.19, ал.1, т.2 от Наредба № 19/27.08.2008г. за устройството
и дейността на оптиките и здравните изисквания към тях. Позовавайки се на
правомощието си по чл.38, ал.3 от Закона за здравето, ДЗИ е издал Предписание,
с което е спрял незабавно дейността на оптиката, определил е мерки за
отстраняване на нарушението, а именно: да се осигури санитарен възел с топла и
студена вода. Констатациите на ДЗИ не се оспорват, видно от признанието в
жалбата и приложения договор/от дата 18.06.2020г./ за възможността служителите
на оптиката да ползват тоалетна в съседна сграда, т.к. настоящият им наемодател
е възпрепятствал ползването на предишното такова помещение.
След издаване на
Предписанието от ДЗИ последният е уведомил директора на Регионална здравна
инспекция – Русе. Константата практика на ВАС сочи, че така издаденото предписание
не е ИАА. Такъв е принудителната административна мярка/ПАМ/, обективирана в
случая в заповед на директора на РЗИ-Русе. Същият в изпълнение на правомощието
си по чл.38, ал.4 от ЗЗ в срок от 48 часа се е произнесъл и на практика е
потвърдил даденото предписание за спиране на експлоатацията на оптиката.
Диспозитивът на оспорената Заповед на директора на РЗИ гласи, цитирам:”Спирам
временно експлоатацията на оптика до осигуряване на санитарен възел с топла и
студена вода, считано от 18.06.2020г.”
Именно тази Заповед за
налагане на ПАМ е предмет нанастоящото произнасяне на съда. ПАМ се атакува с
искане да бъде отменена от съда като немотивирана и се оспорва наличието на
непосредствена опасност за здравето на хората.
Съдът прецени направените в жалбата оплаквания
и доводите на страните. Извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл.
168, ал.1, във връзка с чл. 146
от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган, в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните
и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е с целта, която
преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт. При тази
проверка съдът, прие следното от правна
страна:
Оспорената Заповед е издадена от лице,
изпълняващо към този момент длъжността „директор” на РЗИ-Русе. Този факт не се
оспорва и се потвърждава от данните в преписката. Този административен орган
е компетентния по материя и място орган. Видно от разпоредбата на
чл.38, ал.4 от закона за здравето. Същият е сезиран от ДЗИ по повод издаденото
предписание за спиране експлоатацията на оптиката. И в предвидения срок от 48
часа е издал процесната Заповед, с която на практика е потвърдено предписанието
на ДЗИ за спиране експлоатацията на
оптиката. Съдът счита, че административният орган е действал в рамките на
правомощията си, предвидени в посочената правна норма и поради това, не е
налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.
Оспорената Заповед е постановена в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.
38, ал.4 от ЗЗдр. Оспорената Заповед
е мотивирана, като в нея са изложени правни и фактически основания за
издаването й. Същата освен правното основание, на което е издадена, съдържа и
фактическо такова, а освен това е налице изрична препратка към съставеното при
порверката Предписание № 809/16.06.2020г., чието съдържание изцяло е
възпроизведено в мотивната част на оспорваната заповед. С оглед на това не са
налице нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които да послужат като
самостоятелно основание на отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.
Не се установява от настоящата инстанция да
са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административния
орган при издаване на процесната Заповед. Нито при събиране и обсъждане на
доказателствата, нито по отношение правото на защита на дружеството,
стопанисващо оптиката. Изводът на състава на съда е, че не се доказва
отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт,
обхваща преценката налице ли са сочените от компетентния адм.орган релевантни юридически факти, изложени като
мотиви в акта и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно
основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици. В тази връзка съдът прецени, че са налице материалноправните
предпоставки за прилагане на този вид принудителна административна мярка по чл.38,
ал.4 от Закона за здравето.
По причини стоящи извън този съдебен процес
проверената оптика, стопанисвана от дружеството жалбоподател не разполага със
санитарен възел с топла и студена вода. Този факт не се оспорва от жалбоподателя
и се свързва със злоупотреба от страна на наемодателя на помащанието. Без
съмнение оптиката е обект с обществено предназначение по смисъла на първата
алинея на чл.38 от ЗЗдр. Следователно дейностат й следва да бъде съобразена с
нормативните изисквания, а ДЗИ да следят за изпълнението им. При тази
констатация е очевидно, че действително обектът не отговаря на изискването на
чл. чл.19, ал.1, т.2 от Наредба № 19/2008г. за устройството и дейността на
оптиките и здравните изисквания към тях. Не разполага със санитарен възел с
топла и студено вода. В тази връзка ДЗИ е преценил, че допуснатото нарушение
създава непосредствена риск за здравето на хората и на основание чл.38, ал.3 от
ЗЗдр. е издал предписание за временно споране на експлоатацията на оптиката. При
предвидения инстанционен контрол директорът на РЗИ е потвърдил предписанието,
издадено на това основание. Следващият от това логичен въпрос е при тези
обстоятелства действително ли е налице риск
за здравето на хората, който да е условие, привеждащо в изпълнение процесната ПАМ?
Настоящият сътав на съда достигна до извода,
че е налице една от предивдените в хипотезиса на правната норма на чл.38, ал.3
от ЗЗдр. предпоставки. Действително е налице риск за здравето на хората, както
служители така и клиенти. Аргументите:
Ноторен факт е наличието на пандемия от COVID 19, вклч. и в
нашата страна. Научните знания определят този вид коронавирус като нов и срещу
причиненото от него заболяване не е
налична в света, нито внедрена у нас ваксина.
Няма и утвърден медицински стандарт/протокол за ефективното лечение на
заболяването с вече одобрени медикаменти. Всичко това говори за реална
опасност, за сериозен здравен риск за населението на планетата, вклч. гражданите
на България. Налице са спорове в
научните среди за механизмите на
разпространение на вируса, устойчивостта му в околната среда и начините на заразяване. Но при наличните знания и много неизвестни
едно никой не е оспорвал – хигиената като профилактика на разпространение на
заболяването. Личната отговорност за често и системно измиване на ръцете с
топла вода и сапун, социално дистанциране и отговорно поведение, вклч. носене
на медицински маски за опазване на околните. В този ред на мисли видна е
пряката научнообоснована връзка между поддържането на висока хигиена/лична и
обществена/ и ограничаване на разпространението на вируса. Поради това, съдът
приема, че липсата на санитарен възел в обекта е обстоятелство, което саботира
както поддържането на личната хигиена на служителите и гражданите/които имат
право да ползват тоалетната/ на необходимото ниво, така и задължителните според
държавната санитарна политика мерки на честа дезинфекция на помещенията,
посещавани от граждани. В тази връзка съдът сподели виждането на ответника за
наличие на риск за здравето на хората. Това е необходимо и достатъчно условие
за налаганена ПАМ като процесната. По силата на чл. 22 от ЗАНН за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. В случая при доказан здравен риск
обосновано и правилно санитарните органи са спрели експлоатацията на обекта.
Този подход е съответен на целта на закона за опазване на здравето на
гражданите.
В изпълнение на процесуалното си задължение
да обсъди оплакванията в жалбата съдът намери за неоснователно това, че
приложената мярка е прекомерно ограничителна, т.к. възпрепятства търговеца да
упражнява дейността си и съответно
персоналът на обекта не може да работи. Както вече бе изяснено по-горе налице е
здравен риск, който сочи на необходимост от приложение на процесната мярка.
Същата е както необходима така и съответна на законовата цел. АО не разполага с
избор между различни варианти, т.е. действа при обвързана компетентност. В
случая целта/превенцията на общественото здраве/ не може да бъде постигната с
други средства. Спирането на експлоатацията на обекта е съответно на естеството
на здравния риск. Необходимо и достатъчно за противодействието му. Що се касе до
конфликта между публичния и частния интерес, то той е разрешен с нормата на
чл.6, ал.4 от АПК в полза на първия от тях.
По тези съображения съдът приема, че АО е упражнил правомощията си по
разумен начин. Въпросът за икономическата тежест на ПАМ е въпорс за нейната
целесъобразност по съдържание, който стои извън предмета на съдебната проверка.
По изложените съображения съдът прие, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в съответствие с
материалноправните разпоредби и не противоречи на целта на закона. С оглед на
това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото разноски не присъждат, т.к. такива
не са поискани.
Воден от посочените мотиви, на основание чл.
172, ал.2, предложение последно от АПК, настоящият състав на Административен
съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването,
заявено по жалба на търговско дружество
„АЛФА”ООД с ***със седалище и адрес на управление в ***, срещу Заповед №
РД-01-133/17.06.2020г. на директора на РЗИ Русе, с която е постановено спиране
експлоатацията на обект - ОПТИКА, стопанисван от дружеството жалбоподател,
находящ се на адрес ***, считано от 18.06.2020г.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Решението да се съобщи на страните
посредством изпращане препис от същото, съобразно чл. 138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: