Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр. Велико Търново,
18.04.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на трети април през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 101 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР.
Жалбоподателят Я.С.Д. *** е обжалвал
заповед №3663-375 от 27.01.2023 година на директора на ОДМВР – Велико Търново, в
частта и по т.2, с която е разпоредено временното му отстраняване от длъжност
на основание чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Прави се оплакване, че в процесната част
заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на материалния
закон, при неспазване на формата на акта и при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила. Сочи се, че жалбоподателят не бил
извършвал вмененото му дисциплинарно нарушение и всъщност заповедта е издадена
при неизяснена фактическа обстановка. Всъщност мотивите на заповедта са
основани на хипотетични възможности и предположения, а не на установени
несъмнено факти. Добросъвестното изпълнение на службата му е извън рамките на
конкретното дисциплинарно производство и не може да е основание за
отстраняването му от работа. Допълнителни съображения досежно
незаконосъобразността на заповедта са изложени в представената писмено защита
от процесуалния му представител адв. Ф. от ВТАК. Претендира разноските по
делото.
Ответникът, директорът на Областна
дирекция на МВР – Велико Търново, чрез представителя си отрича основателността
на жалбата. Сочи, че от материалите по делото се констатира недвусмислено, че са
налице данни за извършени сексуални действия от страна на жалбоподателя с
непълнолетно лице, настанено в дом за временно настаняване. Това лице е дете по
смисъла на ЗЗД и настаняването е било с цел да се ограничи вредното въздействие
на неблагоприятната среда върху него Ако това дете е било в дома към момента на
началото на дисциплинарното производство, това би означавало жалбоподателят да
има досег с него. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащи на оспорване акт, е допустима за разглеждане по същество. Заповедта
е връчена на оспорващия на 30.01.2023 година, видно от съдържанието и, като
жалбата е подадена чрез ответника до съда на 10.02.2023 година, видно от
представената разписка на оператора „Еконт“, находяща се на лист 6 от делото.
По същество съдът преценява жалбата като
неоснователна по изложените по-долу съображения.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, се установява следната обстановка:
С постановление от 16.01.2023 година на
заместник районен прокурор при ВТРП лицето К.Т.Т., 14 годишна към този момент,
е било настанено Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни в град
Горна Оряховица. Мотивите за това са, че тя е била обявявана за общодържавно
издирване три пъти през 2022 година, като е установявана в жилища на пълнолетни
лица от мъжки пол, а и семейството и не е в състояние да упражнява никакъв
контрол. Освен това контактите и действията и я поставяли в риск с оглед
сигурността и здравето и.
На 27.01.2023 година педагога в
посочения ДВНМН в Горна Оряховица е подал до началника на сектор ПКП докладна записка,
според съдържанието на която на 18.01.2023 година в този дом е била настанена К.Т.за
срок от 15 дни, а на 25.01.2023 година около 11 часа след проведена с нея
беседа, последната е споделила, че не си е доспала, тъй като предната вечер с
„охраната“ са стояли до късно. При по – късно проведената беседа с К.,
последната разказала за извършени спрямо нея сексуални действия от страна на
жалбоподателя. Те били извършени с нейно съгласие, като преди това двамата
употребили алкохол и кафе. Проведена е
повторна беседа с Т.на 26.01.20223 година за проверка на версията, която е
съвпаднала с първоначално поддържаното.
От представяният график на служителите
от групата ДВНМН в Горна Оряховица действително се установява, че на сочената
от Т.дата жалбоподателят е бил дежурен служител в дома.
От даденото в присъствието на педагог
сведение от страна а К.Т.се установява, че непълнолетната потвърждава фактите,
споделени в беседата с педагога в дома. Описани са фактите, предшествали
сексуален контакт с жалбоподателя, както и обстоятелствата около самия
сексуален контакт и реализирането му. Посочено е, че сексуалният контакт не е
бил насилствен. Освен това е отбелязано, че в този момент в дома е нямало
настанено друго дете, като единственият служител е бил жалбоподателят.
С постановление от 30.01.2023 година
прокурор във ВТРП е удължил срока на първото постъпване на Т.до един месец.
С постановление от 7.02.2023 година е
разпоредено освобождаването на непълнолетната К.Т.от дома, след извършване на
преглед от лекар – специалист по акушерство и гинекология и връщането на
родителите и.
От съдържанието на посочените
постановления е видно, че междувременно е образувано досъдебно производство за
извършено престъпление по чл.151, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Със заповед №366з-1166/22.03.2023
година жалбоподателят е възстановен на заеманата длъжност с оглед липсата на
изготвено предложение за продължаване на срока на отстраняването.
Какви
са изводите на съда?
Според разпоредбата на чл.214, ал.1,
т.1 от ЗМВР „Държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от
длъжност с писмена заповед в следните случаи: когато срещу него е образувано
дисциплинарно производство по чл.
207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната
истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал
дисциплинарното производство;“.
След като дисциплинарното производство
е образувано с процесната заповед, която е издадена от директора на ОДМВР –
Велико Търново, то именно този орган е компетентен да отстрани от длъжност
настоящият жалбоподател в качеството му на държавен служител, работещ в
системата на МВР.
Обратно на твърдяното от жалбоподателя,
съдът намира, че е спазена формата на административния акт. Изискването досежно
заповедта по чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР е този акт да е писмен. Съответно
субсидиарно приложими са и разпоредбите на чл.59 от АПК. В този контекст следва
да се отбележи, че изискването на чл.59, ал.2, т.1 от АПК е спазено, доколкото
наименованието на органа, издал двете заповеди се съдържа преди изявлението на
този орган под формата на подпис на административните актове. В заповедта е
спазено и изискването на т.4 на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като са посочени
фактическите и правните съображения,
които са обосновали разпореденият правен резултат.
Заповедта е съответна на материалния
закон.
Разпоредбата на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР визира две кумулативни предпоставки, при наличието на които е дадена
оперативна дискреция за прилагането на последицата временно отстраняване от
длъжност.
Първата предпоставка е наличието на
образувано и висящо към момента на отстраняването дисциплинарно производство,
за претендирано дисциплинарни нарушения по чл.194, ал.2, т.2 и т.4 от ЗМВР,
като тези дисциплинарни нарушения са квалифицирани предварително като такива по
чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР, като за тях е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Втората материално правна предпоставка
изисква служебното положение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице
да е в състояние да повлияе на хода на конкретното дисциплинарно
разследване/производство.
Видно от изложените в релевантна част
от процесната заповед мотиви, според ответника временното настаняване на
непълнолетната Т.ще продължи до 01.02.2023 година, като е налице възможност
служителят да използва служебното си положение, за да въздейства на същата с
оглед на първоначално изложената от нея фактическа обстановка. Според графика е
предвидено жалбоподателят да изпълнява задълженията си в този период и предвид
проявите на непълнолетната, които са станали повод да бъде настанена в дома,
съществува реална възможност в срока за провеждането на дисциплинарното
производство, спрямо същата да се предприеме настаняване, при което тя отново
ще контактува със служителя.
При тези описани факти, които се
потвърждават от доказателствата /приложен е месечен график на служителите в
групата ДВНМН – Горна Оряховица, както и постановление от 30.01.2023 година за
продължаване на срока на настаняването на непълнолетното лице/, правилно е
прието от ответника, че служебното му положение в дома за временно настаняване
с оглед представената длъжностна характеристика и правното положение на
непълнолетната, която е настанена по реда на чл.36 от ЗБППМН, е налице съвсем обективна
възможност служителят за повлияе на поведението и психологическото състояние на
детето, при което е налице опасност да
бъде затруднено разкриването на обективната истина за случая. Нещо повече, от
данните по делото се установява, че очевидно системата за видеонаблюдение,
която е инсталирана ДВНМН – Горна Оряховица, е под контрола на старши
полицаите, които работят във въпросното звено към ПКП в отдел „Криминална
полиция“ при областната дирекция, с оглед основните задължения, описани в
длъжностната характеристика, както и с оглед данните, събрани от
непълнолетната. Посоченото обстоятелство създава допълнителна и съвсем реална
опасност при изпълнение на функциите си, жалбоподателят да манипулира тази
система или да я увреди, при което разкриването на обективната истина по случая
ще бъде осуетено.
В случая основният аргумент за
отстраняването не следва да се търси единствено в хипотетичната възможността
след изтичането на срока за настаняване непълнолетната отново да бъде временно
настанена във въпросния дом, както твърди жалбоподателят, а във възможността по
време на изтичането на удължения с прокурорското постановление срок за
първоначалното временно настаняване, жалбоподателят да се опита да се сугестира
на непълнолетната Т.поведение, което да разколебае изразеното от нея при
снемането на вече даденото сведение. Извън това, както съдът отбеляза, при
продължаване на изпълняването на служебните функции на жалбоподателя,
съществува съвсем осезателната опасност да се унищожат намиращи се на работното
място на жалбоподателя релевантни към дисциплинарното производство
доказателства.
Дотук изложеното мотивира съда да
приеме, че втората материално правна предпоставка на нормата на чл.214, ал.1,
т.1 от ЗМВР е била налице към момента на издаването на заповедта, с която е
разпоредено временното отстраняване на жалбоподателя от длъжност. Наличието на
заповед №366з-1166 от 22.03.2023 година на ответника, издадена в изпълнение на
чл.214, ал.3 от ЗМВР не опровергава посоченият извод.
Всъщност прилагането на мярката, която
е разпоредена с процесната част от заповедта на ответника цели разкриването на
обективната истина при провеждането на дисциплинарното производство,
включително и досежно факти и обстоятелства, които ползват жалбоподателя.
В заключение следва да се констатира,
че за законосъобразността на заповед като процесната е неотносима последващата
основателност или неоснователност на подозренията на органа, учредил
дисциплинарното производство за извършени от страна на адресата на такава
заповед дисциплинарни нарушения.
Като неоснователна, жалбата подлежи на
отхвърляне.
При това положени е основателна е
претенцията на ответника за разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение, като на основание чл.143, ал.3 от АПК на ОДМВР – Велико Търново
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100
лв.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.С.Д., ЕГН **********,***, против точка 2 от заповед
№3663-375 от 27.01.2023 година на директора на ОДМВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА Я.С.Д. ***, ЕГН **********,***,
да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико
Търново, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :