Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Видин, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет
и четвърта година в състав:
Председател: ВЕРОНИКА СТАНКОВА
при секретаря Мила Петрова като
разгледа докладваното от съдия СТАНКОВА гр.дело № 249 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова
Долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, с която против И.В.И., ЕГН: ********** *** е предявен иск с правно основание по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 15.08.2008 г. в гр. Видин бил
сключен Договор за кредитна линия между „Обединена Българска Банка” АД, в
качеството му на кредитор и ответника И.В.И., в качеството му на
кредитополучател. На ответника бил отпуснат кредит под формата на кредитна
линия с първоначален кредитен лимит в размер на 1000.00 лева. Кредитната линия
се ползва за покриване на потребителски нужди чрез издадена от банката карта.
Ползваният кредит от разрешения кредитен лимит се олихвява с фиксиран лихвен
процент през първите три месеца от сключване на договора за кредит и променлив
лихвен процент през останалия период на действие от договора. До първото
извлечение, издадено 6 месеца след датата на отпускане на кредита, фиксираният
лихвен процент е в размер на 9.95 % годишно. След изтичането на
дванадесетмесечния срок ползваният кредит се олихвява с 15% годишно.
Изчисляването на ГПР се извършва, като се приеме, че общият размер на кредита е
усвоен изцяло и за целия срок на договора.
Сочи се, че на
23.10.2012 г. между страните било подписано Допълнително споразумение № 1 към
Договора за кредитна линия, по силата
на което Банката и кредитополучателят се съгласили уговорения кредитен лимит да
се промени от 1000.00 лева /хиляда лева/ на 1500.00 лева /хиляда и петстотин
лева/. Всички останали клаузи по Договора за кредитна линия, сключен между
страните оставали непроменени.
Излага се, че на
04.12.2013 г. между страните било подписано Допълнително споразумение № 1 към
Договора за кредитна линия, по силата на което Банката и кредитополучателят се
съгласили уговорения кредитен лимит да се промени от 1500.00 лева /хиляда и
петстотин лева / на 2000.00 лева /две хиляди лева/.
Поддържа се, че
кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 24 месечни
вноски. След усвояване на кредита се посочва, че кредитополучателят не е
изпълнил задължението си за погасяване на месечните си вноски, като останало
непогасено задължение по кредита в общ размер на 5042.29 лв., от които главница
- 3926.93 лв. и договорна лихва – 1115.36 лв. Крайният срок за издължаване на
кредита е 04.12.2015 г.
Твърди се, че на
основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 31.01.2018 г. и приложенията към него
между „Обединена Българска Банка” АД и
„ЕОС Матрикс” ЕООД задълженията
на ответника И.В.И., произтичащи от Договор за кредитна линия от 15.08.2008 г.
Допълнително споразумение № 1 към него от 23.10.2012 г. и Допълнително
споразумение № 1 към него от 04.12.2013 г. били изкупени от ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Сочи се, че в изпълнение на
императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, до
ответника било изпратено уведомление, че кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане е ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Уведомлението е
изпратено на ответника по пощата с обратна разписка на посочения от него адрес,
в договора за кредит, а именно общ. Кула, с. Каленик ул. „Пета“ 32. Твърди се, че писмото, съдържащо уведомлението за
извършената цесия е било получено лично от длъжника на 10.01.2020 г. Второ
писмо било изпратено до длъжника на адрес в общ. Видин, гр. Видин, ж.к.
„Христо Ботев“ бл. 2, вх. В, ет. 4, ап. 12, но същото било върнато в цялост, като причина за
недоставянето му било отбелязано „непотърсено писмо“.
Твърди се, че от кредитора е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е
образувано ч. гр. д. № 1871/2020 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е
издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска
се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 3926.93 лева (три хиляди деветстотин
двадесет и шест лева и деветдесет и три стотинки) - главница по Договор за
кредитна линия от 15.08.2008 г., Допълнително споразумение № 1 към него от
23.10.2012 г. и Допълнително споразумение № 1 към него от 04.12.2013 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата,
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в
исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Сочи се, че
между ищеца и ответника има подписано споразумение от 07.01.2021 г. с определен
погасителен план, което споразумение ответникът твърди, че изпълнява
добросъвестно до датата на уведомяването си за подадената искова молба против
него. Релевирано е възражение за погасяване по давност на процесните суми.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена
и приета е съдебно-счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1871/2020 г. по
описа на Районен съд - Видин.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
В резултат на подадено от страна на
ищеца, заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 1871/2020 г. по описа на
Районен съд - Видин, по което на 19.10.2020 г., срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 201503/19.10.2020 г. за процесните суми.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника,
за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1871/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, по което срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от
длъжника, поради което е предявен и настоящия установителен иск.
На 15.08.2008 г. между „Обединена Българска Банка“ АД в
качеството му на кредитор и И.В.И. в качеството му на кредитополучател е
сключен Договор за кредитна линия с първоначален кредитен лимит в размер на
1000.00 лева. Кредитната линия се ползва за покриване на потребителски нужди
чрез издадена от банката карта. Ползваният кредит от разрешения кредитен лимит
се олихвява с фиксиран лихвен процент през първите три месеца от сключване на
договора за кредит и променлив лихвен процент през останалия период на действие
на договора. До първото извлечение, издадено 6 месеца след датата на отпускане
на кредита, фиксираният лихвен процент е в размер на 9.95 % годишно. След
изтичането на дванадесетмесечния срок ползваният кредит се олихвява с 15.00 %
годишно. Изчисляването на ГПР се извършва, като се приеме, че общият размер на
кредита е усвоен изцяло и за целия срок на договора. На 23.10.2012 г. между
страните е било подписано Допълнително споразумение № 1 към Договора за кредитна
линия, по силата на което Банката и кредитополучателят се съгласяват уговорения
кредитен лимит да се промени от 1000.00 лева на 1500.00 лева. Всички останали
клаузи по Договора закредитна линия, сключен между страните остават
непроменени. На 04.12.2013 г. между страните е било подписано Допълнително
споразумение № 1 към Договора за кредитна линия, по силата на което Банката и
кредитополучателят са се съгласили уговорения кредитен лимит да се промени от
1500.00 лева на 2000.00 лева. Кредитополучателят се е задължил да погаси
задължението си на 24 месечни вноски. След усвояване на кредита,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си за погасяване на месечните
вноски, като е останало непогасено задължение по кредита в общ размер на
5042.29 лева, от които главница – 3926.93 лева, договорна лихва 1115.36 лева.
Крайният срок за издължаване на кредита е 04.12.2015 г.
Вещото
лице е посочило в заключението си, че ответникът е усвоил кредит в размер на
6290.60 лева. Посочило е, че ответникът е внесъл по сметка на цедента 4892.21
лева по Договор за кредитна линия от 15.08.2008 г., Допълнитено споразумение №
1 към него от 23.10.2012 г. и Допълнително споразумение № 1 към него от
04.12.2013 г. и с тях са погасени 2933.50 лева – главница, 1761.46 лева договорна
лихва, 0.55 лева наказателна лихва и 196.70 лева такси. От данните, посочени в Приложение 1 към експретизата
на вещото лице е видно, че ответникът е преустановил редовното обслужване на
кредита на 15.05.2017 г., когато е внесъл сума в размер на 82.00 лева. Вещото
лице сочи, че по сметката на цесионера не са се установили извършени плащания
от длъжника. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на
дължимата главница към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК –
15.10.2020 г. е 3311.13 лева.
Със заключението на вещото
лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към
предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда.
На основание сключен Договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/ от 31.01.2018 г. и приложенията към него между „Обединена
българска банка“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, задължението на ответника И.В.И.,
произтичащо от Договор за кредитна линия от 15.08.2008 г. е било изкупено от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД
титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията,
претендирани в настоящото производство, става ищеца.
Ответникът не е възразил относно извършената цесия и
уведомяването му за нея.
Така предявеният иско е допустим, а по същество и
основателен по следните съображения:
Исковата
претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, в което
производство ищецът следва да докаже и установи съществуването на вземането си
и размерът му, респективно, че ответникът дължи сумите, за които в заповедното
производство е издадена съответната заповед за изпълнение.
С оглед
данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало облигационно
отношение във връзка с даден паричен заем и цедирането му на ищеца.
Предмет на делото е сключен между „Обединена българска
банка“ АД и ответника договор за кредитна линия от 15.08.2008 г., Допълнително
споразумение № 1 от 23.10.2012 г. и Допълнително споразумение № 1 от 04.12.2013
г. В договора за кредитна линия и допълнителните споразумения към него фигурират
подписите на ответника, като същите не са оспорени в срока по чл. 131 от ГПК. Вещото
лице е посочило в заключението си, че ответникът е усвоил кредит в размер на
6290.60 лева. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на
дължимата главница към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК –
15.10.2020 г. е 3311.13 лева.
От данните, посочени в Приложение 1 към експретизата
на вещото лице е видно, че ответникът е преустановил редовното обслужване на
кредита на 15.05.2017 г., когато е внесъл сума в размер на 82.00 лева, като
след тази дата няма внесени суми.
При ангажираните данни се установява, че ищецът е
доказал възникването и съществуването на правоотношението, както и изпълнението
на задълженията си по него.
Възраженията на ответника, че е подписал споразумение
с ищеца от 07.01.2021 г. с погасителен план и че заплаща сумите съгласно същия,
дори и след подаване на исковата молба съдът, счита за неоснователни. От
представеното от ответника споразумение за разсрочване на парично задължение,
сключено между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и И.В.И., се установява, че задължението на
длъжника произтича от Договор за кредит от дата 18.08.2008 г. Видно от данните
по делото процесния договор по настоящото дело е Договор за кредитна линия от
15.08.2008 г. В изготвената от вещото лице експертиза също не са налице данни
за плащания на ответника след 15.05.2017 г., поради което съдът счита, че
представеното от ответника споразумение с ищеца от 07.01.2021 г. и платежните
нареждания за заплащане на суми по погасителния план към същото не касаят
настоящото производство и процесния договор, а се отнасят за друго задължение
на ответника към ищеца, а именно породено от Договор за кредит от 18.08.2008 г.
В случая не се
разкрива противоречие с разпоредбите на
ЗПК: Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 договорът за
потребителски кредит е недействителен. Настоящият договор е в предвидената в
чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при постигнато съгласие относно размера на
лимита, месечната погасителна вноска. Изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК са изпълнени.
Не се
установява да е налице противоречие с чл. 143 от ЗЗП и нарушаване принципа на добросъвестност, водещ
до неравновесие между правата и задълженията, като договорените клаузи не
противоречат на чл. 143 от ЗЗП. В договора са посочени размера на кредитния лимит, погасителната
вноска, с които ответникът се е съгласил, като е подписал договора. Ищецът в
качеството на кредитор е изправна страна, тъй като е представил писмени доказателства
за сключването на договора и предоставената сума, усвоена чрез активиране на банковата
платежна карта от ответника. Същият е преустановил обслужването на кредита на 15.05.2017
г.
С
оглед изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по договора за
заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на
заема на ответника, който обаче от своя страна
не е изпълнил поетото насрещно задължение да погаси при съответните
условия по договора дължимата главница по кредита.
Доказателства
относно цялостно изпълнение на задълженията на ответника по процесния договор
не се ангажираха, поради което и с установеното съдът приема, че същият е
неизправна страна и че дължи на ищеца сумата от 3311.13 лева, съгласно
заключението на вещото лице. С оглед горното искът следва да бъде уважен
частично за сумата от 3311.13 лева, като до пълният претендиран размер от
3926.93 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение
възражението за изтекла погасителна давност.
По
своята правна същност погасителната давност представлява период от време,
свързан с бездействие на кредитора да упражни притезателното си право на
вземане или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона
срок, което води до погасяване на искането за принудително осъществяване. В случая
ищецът претендира главница. Главницата се погасява с изтичането на общата пет -
годишна давност. След изтичането на период от пет години, кредиторът губи
притезанието си за това вземане.
Съгласно
нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. За да се прецени дали процесното вземане е погасено по
давност, следва да бъде определен моментът, в който за него е настъпила
изискуемостта. Крайният срок за издължаване на кредита е 04.12.2015 г., от
която дата започва да тече петгодишният период за погасяване по давност на
вземането за главницата. Ищецът е предприел действия за принудително събиране
на вземането си, като е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК на 15.10.2020
г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1871/2020 г. по описа на Районен
съд – Видин. Според изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД давностният
срок спира докато трае съдебният процес относно вземането. Съгласно чл. 422,
ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. от 15.10.2020
г. до настоящия момент давностен срок не тече. Прилагайки петгодишния давностен
срок от 04.12.2015 г., когато е настъпила изискуемостта на вземането за
главницата до 15.10.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда е
видно, че не е изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.
Поради
гореизложеното, предявеният установителен иск се явява частично основателен и доказан и като такъв
ще следва да бъде частично уважен, като се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца вземане
по договор Договор за кредитна линия от 15.08.2008 г., Допълнително
споразумение № 1 към него от 23.10.2012 г. и Допълнително споразумение № 1 към
него от 04.12.2013 г. в размер на 3311.13 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 15.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като до
пълния претендиран размер от 3926.93 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Вземанието,
фигуриращо в издадената заповед по ч.гр.д. № 1871/2020 г., а именно за 1115.36
лева – договорна лихва за периода от 04.04.2008 г. до 14.12.2015 г. не е
претендирано в исковото производство.
По тази причина, в частта на това вземане,
издадената Заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена.
С оглед
изхода на делото ответникът следва да
понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство съразмерно
уважената част от иска в общ размер на 150.54
лева /66.22 лева - платена държавна такса и 84.32 лева депозит за вещо лице/.
Съгласно
задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство.
В
случая разноските по ч.гр.д. № 1871/2020 г. по описа на Районен
съд – Видин съразмерно уважената част от иска са в размер на 66.22 лева за платена държавна такса и
която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.В.И., ЕГН: ********** ***, че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша“, ж.к. „Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 по договор Договор за
кредитна линия от 15.08.2008 г., Допълнително споразумение № 1 към него от
23.10.2012 г. и Допълнително споразумение № 1 към него от 04.12.2013 г. сумата
в размер на 3311.13 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.10.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от
3926.93 лева, като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 201503 от 19.10.2020 г., издадена по
ч.гр.д. № 1871/2020 г. по описа на Районен съд – Видин, в частта й за вземането
за сумата от 1115.36 лева –
договорна лихва за периода от 04.04.2008 г. до 14.12.2015 г. поради непредявен
иск.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6 сумата в размер от 66.22 лева
за платена държавна такса - направени разноски в заповедното производство по
ч.гр.д № 1871/2020 г. по описа на Районен съд - Видин.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията“
№ 4-6 направените в настоящото производство разноски в общ размер на 150.54 лева /66.22 лева - платена
държавна такса и 84.32 лева депозит за
вещо лице/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след
влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 1871/2020 г. по описа на
Районен съд - Видин.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЕРОНИКА
СТАНКОВА