Р Е Ш Е Н
И Е
№…………..
гр.Варна, ………………….
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито
заседание на деветнадесети април 2019г
в
състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Димитричка Георгиева
в.гр.д.№ 481 по описа за 2019г,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба вх.№32036/20.11.2018 на РДНСК-ВАРНА – взискател, срещу
Постановлението на ДСИ Милен Железов за прекратяване на изп.производство
по изп.дело № 1166/2012 на СИС, на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Счита същото за неправилно и затова моли за неговата
отмяна.Излага следните оплаквания:
От
съдържащите се в изп.дело доказателства е видно, че в
двугодишния срок, предвиден в чл.433 ал.1 т.8 ГПК, не е било проявено
бездействие от страна на взискателя по делото - ДНСК.
Още с
молбата си за образуване на изп.дело взискателят ДНСК
е поискал да се пристъпи към
принудително събиране на вземането, като ДСИ насочи изпълнението чрез посочените мерки-запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника или да извърши опис и продажба на движимите вещи,
които ще се намерят в жилището й. Посочена е и банковата сметка, по която
следва да бъдат преведени сумите, реализирани от принудителното изпълнение.
Изп.производство е образувано въз основа на издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 4830/25.06.2012г въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и ИЛ от 1.07.2012г, издадени по ч.гр.д.№ 8998/ 2012 на
ВРС. По силата на същите И.Д.Д. ЕГН **********
*** е била осъдена да заплати
на ДНСК сумата от 651,71лв,
представляващи главница за извършени разходи от кредитора при изпълнение на
влязла в сила заповед № ДК-02-ВН-14/ 06.02.2008, както и законната лихва върху главницата, до
окончателното изплащане на вземането, на осн.чл.417 ГПК.
Твърди, че
своевременно е предприел необходимите действия, като е поискал да бъде проучено
имущественото състояние на длъжника - за целта бъде извършена необходимата
справка в регистрите на ТД на
НАП-Варна за наличие на регистрирани трудови договори. Посочил е изрично, че
след получаване на справките, ДСИ следва да предприеме необходимите действия за
обезпечаване на взимането на ДНСК. Впоследствие, с молба от 3.12.2015г която
прекъсвала срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, взискателят е поискал от СИ да наложи
запор върху всички банкови сметки, притежавани от длъжника в банка „ДСК“ЕАД за
обезпечаване на вземането му. По този повод с писмо изх.№
РО-2794-00-021/11.01.2016г е внесено доказателство за платена държ.такса за налагане на запор на пенсията на длъжника в
Банка ДСК ЕАД.
В отговор на
така подаваните молби ДСИ в СИС при ВРС е изпращал съобщения до ДНСК, чрез
неговият процесуален представител да бъдат заплатени законово установените
такси за извършване на справките относно имущественото състояние на длъжника.
Същите са били своевременно заплащани. С последната, подадена до СИС молба е поискано
насрочване на опис и продажба на движимите вещи на длъжника, които биха се
намерели в жилището на длъжницата, с оглед невъзможността за
удовлетворяване на вземането с наложения запор на банковата сметка на длъжника.
Вместо да предприеме поисканите от
процесуалния представител на взискателя действия по принудителното събиране на
дълга обаче, ДСИ прекратил изп.производство. Ето защо
моли за отмяната на обжалваното постановление за прекратяване и изп.производство да бъде възобновено.
Ответникът по жалбата И.Д.Д. –длъжник, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор.
По
делото са приложени обясненията на ДСИ
М.Железов, дадени по реда на чл.463 ал.3 ГПК със становище за
неоснователност на жалбата.
СЪДЪТ, за да се произнесе, установи от фактическа страна:
С
разпореждане на ДСИ от 18.07.2012 е
образувано изп.производство по изп.дело
№ 1166/2012 въз основа на издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 4830/25.06.2012г въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и ИЛ от 1.07.2012г, издадени по ч.гр.д.№ 8998/2012 на ВРС-ХХХс-в. По силата на същите И.Д.Д. ЕГН ********** *** е била осъдена да заплати на ДНСК сумата от 651,71лв, представляващи главница за
извършени разходи от кредитора при изпълнение на влязла в сила заповед №
ДК-02-ВН-14/6.02.2008, както и законната лихва върху
главницата от 22.06.2012г, до окончателното изплащане на вземането, на осн.чл.417 ГПК, а също и сумата от 25лв- разноски по
делото.
Още с
молбата за образуване на делото взискателят е посочил и способите за
принудително изпълнение - запор върху вземанията на длъжницата и опис и
продажба на движимите вещи, намиращи се в жилището, където живее длъжницата.
В изпълнение
на това ДСИ, след като е била надлежно връчена ПДИ до длъжницата на 2.08.2012,
ДСИ е уведомил и двете страни, че на 20.08.2012г
ще пристъпи към принудително изпълнение чрез извършване на опис на движимите
вещи в дома на длъжницата. По изп.дело липсват данни
за последващите действия на ДСИ, предприети по принудителното изпълнение ДСИ,
т.е. същият не е обективирал в нарочен писмен акт резултата от извършените от
него задължителни действия, вменени със закона.
С молба
изх.№ РО-2794-00-331/21.05.2014г, депозирана в ДСИ на 23.05.2014г, на осн.чл.426 ал.4 вр. чл.431 ал.З ГПК процесуалният представител на ДНСК
отново е поискал да бъде проучено имущественото състояние на длъжника, като за
целта бъде извършена необходимата справка в регистрите на ТД на НАП-Варна за
наличие на регистрирани трудови договори. Изрично е поискано, след получаване
на справките, ДСИ да предприеме необходимите действия за обезпечаване на
взимането на ДНСК. Впоследствие е била изискана информация и от Община Врана ,
Отдел „МДТ“за притежавани от длъжницата МПС. Посочената молба с разпореждане на
ДСИ от 27.05.2014г е била оставена без движение с указания за представяне на
необходимата държавна такса, съобщението за което е било връчено на взискателя
на 4.06.2014. Указанието е било изпълнено от страната в срок-на 11.06.2014. В
изпълнение на това ДСИ е разпоредил да се изиска информация от НАП и НОИ за
наличието на трудови договори и банкови см-ки на
длъжницата.
След
постъпилата информация ДСИ е известил взискателя за постъпилите данни и го е
поканил да се яви за запознаване с тях. В резултат на това е постъпила молба
вх.№ 10849/21.08.2014 от взискателя
с искане за налагане на запор върху пенсията на длъжника за обезпечаване на
вземането му. С разпореждане от 2.09.2014 молбата е оставена без движение с
указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса, които са
изпълнение своевременно от взискателя-на 24.09.2014. В тази връзка ДСИ е
отправил запитване до НОИ РУСО-Варна за размера на пенсията на длъжницата от
6.10.2014, като в отговора на НОИ е посочено, че за необходимата услуга –
предоставяне на информация е следвало да бъде заплатена д.такса.
С молба вх.№ 10914/8.07.2015 РДНСК е представило доказателствата за внесена такса и
отново е поискало предприемане на принудителни действия чрез налагане запор върху
пенсията на длъжницата. След получената от НОИ информация, че длъжницата има
отпуснати пенсии в за осигурителен стаж и възраст и социална пенсия за
инвалидност, които получава по сметка в Банка „ДСК“АД, отново е депозирана
молба от РДНСК вх.№ 19406/3.12.2015
с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжницата. Същата е
била оставена без движение с указания за представяне на доказателства за
дължими държ.такси и за уточняване дали взискателят
желае налагането на запор върху сметки на длъжницата в Банка „ДСК“АД, които не
представляват трудово възнаграждение. С молба вх.№ 423/8.01.2016 взискателят е изпълнил указанията и отново е посочил, че
желае да се наложи запор, като с
последваща молби вх.№ 58712.01.2016 и
вх.№ 1204/28.01.2016 отново е заявил
искането за налагане на запор върху сумата, надвишаваща размера на минималната
работна заплата. На 1.02.2016 ДСИ е изпратил запорно
съобщение до банката, в отговор на което Банка“ДСК“АД с писмо от 8.02.2016 е известила ДСИ за наложения запор.
По повод
предприетите действия длъжницата е депозирала писма до ДСИ, в които е
възразила, че по сметката в банката получава суми, които били несеквестируеми, а на нея й е била удържана единия месец
сумата от 539лв /молба вх.№ 4485/14.03.2016/. По повод това възражение ДСИ е
поискал допълнителна информация от НОИ какви видове пенсия получава длъжницата
и в какъв размер. В резултат на извършената проверка ДСИ е уведомил същата на
8.03.2016г, че запорът не следва да се счита за наложен за суми, представляващи
социална пенсия и такава за инвалидност, ако същите са под 420лв. За същото ДСИ
е уведомил и РДНСК на 22.03.2016, като междувременно отново е предприел
действия по събиране на информация за видовете пенсия /писмо от 14.04.2016/,
получавани от длъжницата и техния размер, като е връчил копие от молбите на
длъжницата /с дати от 15.02, 14.03, 18.04.2016 със сходно съдържание/ за
становище от взискателя, получено от последния на 28.03.2016. дадени са и
указания да представи доказателства за внесена такса за изготвянето на поредна
справка от НОИ, което отново е било изпълнено в срок.
Междувременно,
ДСИ е уведомил длъжницата със съобщение от 21.03.2016, че по изп.дело е постъпила сумата само една сума от 2,69лв на датат 10.02.2016г
С писмо
входирано при ДСИ под № 8406/10.05.2016 Банка“ДСК“АД
е уведомила, че запорът е наложен по
налична сметка, като произходът на сумата е от превод от щета опис №295-20160
С писмо от 24.05.2016, без входящ номер при ДСИ, длъжницата
е заявила, че има възможност да плати цялата сметка през периода 1-4.06.2016,
но иска от ДСИ да й бъде предоставена информация за извлечение по за получени
суми и лихвен процент, както и остатъчната сума, след превода направен от Банка
“ДСК“АД. Върху същото е изписано ръкописно разпореждането на ДСИ за оставяне
без движение молбата й с указания за представяне на доказателства за внесен
депозит за ССчЕ, с изпратено напомнително от
27.05.2016г.
С молба вх.№
РО-2794-00-774/14.11.2018-взискателят
е поискал замяна на способа за принудително изпълнение от запор на банкови сметки с насрочване на опис и продажба на движимите вещи на длъжника, които биха се
намерели в жилището й поради невъзможността
за удовлетворяване на вземането чрез наложения запор.
Вместо да
предприеме поисканите от процесуалния представител на взискателя действия по
принудителното събиране на дълга ДСИ е постановил прекратяване на изп.производство с атакуваното Постановление от 15.11.2016г поради изтичането на повече от 2 години от
последното поискано или извършено изп.действие, на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК, за което всички страни са били
редовно уведомени
Горната
фактическа установеност налага следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана от надлежна страна в указания
преклузивен срок и затова е допустима.
Разгледана по същество се явява основателна по сл.
съображения:
Хипотезата
на чл.433 ал.1 т.8 ГПК визира прекратяване на изп.
производство с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
Както е
посочено в ТР № 2/2013, т.10, прекратяването на изп.производство
настъпва по силата на закона, а постановлението си СИ само констатира вече
настъпилата перемпция, когато е установил осъществяването на правно
релевантните факти. Необходимо е да се изясни кои са правно релевантните факти,
при осъществяването на които настъпва прекратяване по силата на закона
/т.нар.перемпция/.
Съгласно
ГПК, изпълнителните действия са numerus clausus. Само тези от
тях, които представляват способ на принудително изпълнение, водят до прекъсване
на давността по чл.116 б.„в" ЗЗД и имат отношение към правилото на чл.433
ал.1 т.8 ГПК. Неизвършването на изпълнителни действия за период от 5 години
погасява вземането, съгл.чл.110 ЗЗД, а ако периодът е 2 години, се преклудира правото да се търси изпълнение по съответното изп.дело. С изтичането на първия срок за длъжника се
поражда правото на възражение за изтекла погасителна давност, съответно на иск
по чл.439 ГПК, а с изтичането на двегодишния срок по чл.433 ал.1. т.8. ГПК -
правото да иска прекратяване на изп.производството
поради преклудирането на правото на принудително
изпълнение по това изп.дело.
В мотивите
към т.10 от TP от 26.06.2015 по тълк.д.№ 2/2013г на ОСГТК на ВКС, е посочено, че изпълнителни
действия, които не прекъсват давността са: образуването на изп.дело,
изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на книжа, документи и др.,
назначаването на експертиза за оценка, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязло в сила разпределение и др. Давността се прекъсва с предприемането
на кое да е действие за принудително изпълнение на вземането. Когато в
хода на принудителното изпълнение длъжникът признае вземането, това също прекъсва
давността.
За разлика
от исковото производство, в изп.производство давността
може да се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделени
изпълнителен способ. С други думи, всяко искане да бъде приложен отделени изп.способ прекъсва давността. За разлика от ищеца, който няма
задължението да поддържа висящността на исковия процес, взискателят е
необходимо да поддържа със свои действия висящността на изп.процес,
като внася съответните такси и разноски за извършването на изп.действия,
изграждащи посочения от него изп.способ /като напр.
извършване на опис и оценка; предаване на пазач; отваряне на помещения;
изнасяне на вещи на длъжника/, както и като иска повтаряне на неуспешните изп.действия и прилагането на нови изп.способи.
В конкретния
случай се поставя въпросът дали взискателят е отправил искания за
осъществяването на конкретен изп.способ и е извършвал
действия, изграждащи посочения способ, които да бъдат зачетени, така че чрез
тях, от една страна, да се прекъсва давността и да са били в интервал по-малък
от 2 години, като по този начин не е настъпила перемпция и се е поддържала
висящността на изп. производство. Двегодишният срок започва
да тече от датата на последното поискано от взискателя изп.действие.
От данните по изп.дело е
видно, че взискателят е възложил на СИ не само проучване на имущественото
състояние на длъжника, което има за предмет технически действия, съпътстващи и
осигуряващи основните процесуални правни действия. В молбите, подадени от
взискателя, е обективирано нееднократно волята му за предприемане на конкретни
способи на принудително изпълнение /арг. от чл.465 и
чл.483 ГПК/, насочени към определена вещ или вземане, с което течението на срока по
чл.433 ал.1 т.8 ГПК е бил прекъсван. Така още с молбата за образуване на изп.дело от 18.07.2012
е поискано налагането на запор върху
вземанията на длъжницата и опис и
продажба на движимите вещи. По делото се съдържа само копие от
уведомлението до взискателя, че на 20.08.2012г,
че ще пристъпи към принудително изпълнение чрез извършване на опис. Липсва такова, адресирано до
длъжницата, както и протоколи на ДСИ или актовете, в които да са обективирани
последващите действия на ДСИ. Ето защо приема, данните по изп.дело
не потвърждават даденото с обясненията от ДСИ, че изп.действие
не било проведено поради неявяване на взискателя и неплащане на дължимите
авансови държ. такси. Негативните последици от неизвършените
от ДСИ действия, вменени му по закон, не може да бъдат понесени от взискателя. Затова
не може да се приеме и че подадената молба от взискателя на 23.05.2014 е била
подадена след изтичането на 2-годишния срок.А дори да се приеме, че такъв е
започнал да тече от 20.08.2012, то към датата на следващата молба от взискателя
- 23.05.2014г, с която изрично е
поискал ДСИ да предприеме необходимите действия за обезпечаване на вземането му,
течението на същия е прекъснат. Така е и с последващата молба от 21.08.2014, с която, след събраната междувременно
ДСИ данни за длъжницата, взискателят е
поискал налагане на запор върху вземанията
й към банката. Такива молби са подадени и на 8.07.2015, 3.12.2015, 8.01.2016,
12.01.2016, 28.01.2016, с които наред със своевременното изпълнение указанията
на ДСИ за внасяне на такси, са отправяни и искания за предприемане на действия
по налагане на запор върху сметките
на длъжницата. Като краен резултат такъв е бил наложен на 8.02.2016г, за което банката е известила ДСИ.Впоследствие
е постъпило ново уведомление от банката на 10.05.2016,
че запорът е наложен по налична сметка на длъжницата с произход на сумата-паричен превод от
получено обезщетение за щета. По този повод длъжницата с писмо от 24.05.2016 заявила пред ДСИ, че има
възможност да плати цялата сметка в началото на м.юни 2016. Същото се явява
признание на вземането, прекъсващо давността. Същевременно, обаче, длъжницата поискала
от ДСИ информация за преведените на кредитора суми, размера на дължимия остатък
и дължимите лихви. По повод на това ДСИ неправилно е оставил молбата й без
движение с указания за представяне доказателства за внесена държавна такса за ССчЕ, с напомнително от 27.05.2016. По делото отново липсва
обективиране на каквито и да било действия на ДСИ за
надлежното уведомяване на взискателя по повод това искане на длъжницата. При
положение, че взискателят е инициаторът на изп. производство
и титуляр на вземането, негов е и интересът да се установи действителният
размер на вземането му, каква част от него евентуално е била погасена от
постъпили суми и какъв е остатъкът. Още повече, че бездействието му би било
свързано с негативни за него последици – настъпващата по силата на закона
перемпция. Ето защо, неправилните действия и съответно бездействието на ДСИ не
могат да носят негативни последици за взискателя. Да се мисли обратното би
означавало да бъде толерирано незаконосъобразното изпълнение от страна на ДСИ
вменените му със закон правомощия. Затова е недопустимо отговорността за неправомерните
действия на ДСИ да се прехвърля върху някоя от страните по изпълнението. Впоследствие,
с молба от 14.11.2018г взискателят е поискал замяната на способа за
принудително изпълнение от запор на банкови сметки с насрочване на опис и
продажба на движимите вещи на длъжника, които биха се намерили в жилището й.
В обобщение, с предприетите от взискателя действия същият
е обективирал волята си за принудително осъществяване на правата му, с което е
поддържал висящността на изп.процес, своевременно е
изпълнявал дадените от ДСИ указания за внасяне на изискуемите държавни такси и
разноски, и като е искал повтаряне на неуспешни изп.действия
и/или прилагането на нови изп.способи. При тези данни
въззивният съд счита, че не се установява бездействие от страна на взискателя
за период по-дълъг от две години, с изтичането на който изп.производство
да се е прекратило по силата на закона.
Изложеното обуславя
основателността на жалбата и затова въззивният съд приема, че ДСИ неправилно е
установил релевантните факти, касаещи перемпцията.
Ето защо постановеното прекратяване на производството следва да бъде отменено и
делото – върнато на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановлението
на ДСИ Милен Железов за
прекратяване на изп.производство по изп.дело № 1166/2012 на СИС,
на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
ВРЪЩА делото на ДСИ М.Железов за продължаване на
изпълнителните десйтвия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: