Р Е Ш Е Н И Е
№ 3877/27.9.2018 г. , гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 13.09.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3699
по описа за 2018 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.344 ал.1 т.1
от КТ.
Производството по делото
е образувано по повод предявен от ищеца В.Б.Ф. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника „О.В.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** , *************№**представлявано от М.П.Д.конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ за признаване на уволнението му, извършено със Заповед
№ 26/14.01.2018 г. за незаконосъобразно
и отмяна на същото.
Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения:
твърди , че по силата на трудов договор № 26/13.07.2017 год., между
страните е възникнало трудово правоотношение по силата на което ответното
дружество, като работодател е възложило на ищеца да изпълнява длъжността
„Шофьор товарен автомобил". Трудовият договор е сключен със срок на
изпитване от 6 (шест) месеца, уговорен в полза на работодателя.
Трудовите му функции, се
изразявали предимно в осъществяване на дребен разнос
от МЕТРО -Варна към съответните партньори в рамките на гр. Варна.
От момента на
постъпването на ищеца на работа на 14.07.2017 г. изпълнявал старателно
трудовите си задължения, като по отношение на работата му не е имало оплаквания
и забележки, както от страна на работодателя му, така и от страна на неговите
партньори.
На 04.01.2018 год. ищецът
претърпял трудова злополука, вследствие на което бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност до 13.01.2018 г. След изтичане на отпуска по болест, който
ползвал, се върнал на работа и продължил да изпълнява трудовите си задължения.
На 25.01.2018 год.,
когато ищецът бил на работа, му била предоставена за подпис заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 71, ал.1 КТ, в която
било посочено че ТПО е прекратено, считано от 14.01.2018 год. Ищецът сочи, че до 25.01.2018 год., когато вече ебил изтекъл предвиденият съгласно трудовия му договор срок
на изпитване, е осъществявал трудовите си задължения, което се установява от
съставените и подписани от него, като шофьор на съответния товарен автомобил
товарителници.
С оглед гореизложеното,
се счита, че към датата на връчване на заповедта за прекратяване на ТПО, по
отношение на трудовият му договор са налице предпоставките по чл. 71, ал.2 КТ ,
следователно не са налице предпоставките за прекратяване на трудовото
правоотношение , на основание чл. 71, ал.1 КТ, както е посочено в издадената заповед за прекратяване
на ТПО.
С оглед на изложеното , ищецът
сезира съда с искане да уважи предявената искова претенция, като моли
ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Ответната страна „О.В.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** , *************№**представлявано от М.П.Д.в срока по чл. 131 от
ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в
който се излага , че искът е допустим, но е неоснователен. Изцяло се оспорват обективираните в исковата молба твърдения на ищеца. В отговора се посочва, че
действително ищецът по делото е бил назначен на длъжност „шофьор на товарен
автомобил", като трудовият договор е бил сключен със срок на изпитване
6/шест / месеца, който срок е бил уговорен в полза на работодателя. Излага се,
че т.к. обемът на работата им рязко намалял през зимния период и тъй като
показателите на работа и натовареност на ищеца по делото били най-ниски от
всички техни служители в клон Варна, на 19.01.2018год. на ищеца по делото
връчили Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, което изцяло
опровергава твърденията на ищеца по делото, че заповедта му била връчена на
25.01.2018год. Връчването на Заповедта било осъществено от отговорника на
групата - Н.Я.Д.Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендират се направените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Не се спори по делото, че страните са били в трудово
правоотношение, възникнало на 13.07.2017г. по силата на сключен Трудов договор
№ 26/13.07.2017г., приобщен към доказателствения
материал, по силата на който ищецът е назначен на длъжността „Шофьор товарен
автомобил“ при осемчасово работно време , с основно трудово възнаграждение в
размер на 463,00 лв. В договора е посочено , че същият е безсрочен- в т.4 от
договора, а в т.8 от договора е посочено , че договорът е сключен със срок на изпитване от шест месеца в полза
на работодателя.
Прието по делото е Допълнително споразумение № 02/01.01.2018г. към Трудов договор № 26/13.07.2017г. , за
увеличение на основното трудово възнаграждение на ищеца на 510,00 лв.
Не се оспорва между страните обстоятелството, че със Заповед
№ 26/14.01.2018 г. на управителя на ответника, е прекратен трудовият договор на ищеца, на
основание чл.71 ал.1 от КТ, считано от 14.01.2018 г. В заповедта за уволнение
като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е посочено
: „Прекратяване на ТД със срок на изпитване“. Заповедта е връчена на служителя
на 19.01.2018 г.
Представено е уведомление до НАП по чл.62 ал.5 от КТ за
прекратяване на трудовия договор от
14.01.2018г.
Приобщен към доказателствения материал е личното трудово досие на ищеца, съдържащо освен
горепосочените документи и други : длъжностна характеристика за длъжността
“Шофьор на лекотоварен автомобил“,справка приходи ІІ полугодие на 2017 г. –
кола № СТ3237 с титуляр В.Б.Ф. от 13.07.2017 г., уведомление по чл.62, ал.5 от КТ,писмо до НОИ изх. № 1029-03-3390 # 1 от 15.05.2018 г., справка от НАП с
вх.№24388183003715/19.01.2018г., потвърждение за плащане изд. от „Профикредит банк “ ЕАД, -2бр.,
Заповед № 01/06-01-2018г., Протокол № 1/10-01-2018г. ,уведомление по чл.65,
ал.5 от КТ – 1бр., молба от В.Б.Ф. до ответното дружество, справка от НАП към
03.04.2018г., Обяснение на ищеца В.Б.Ф. относно трудова злополука с дата
08.01.2018г.,болничен лист № Е20176057631 от 05.01.2018г., лист за преглед на
пациент в КДБ/ спешно отделение на ЧБАЛ „ Света Анна“ – Варна АД
№71/04.01.2018г., допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№71/04.01.2018г. на МБАЛ „ Света Анна“ – Врана АД, искане за рентгенологично изследване изд. от на МБАЛ „ Света Анна“ –
Врана АД.
Представени са писмени обяснения от ищеца В.Ф. до
ответника за настъпил инцидент по време на работа, при който същият е бил
ударен по главата от паднала стяга на 04.01.2018г. Приета е Декларация за
трудова злополука вх.№41/23.04.2018г. от ищеца В.Ф. относно инцидента на
04.01.2018г.
Видно от болничен лист № Е20176057631/05.01.2018г., на
ищеца е даден отпуск от 04.01.2018г. до 13.01.2018г. с предписан домашен-амбулаторен режим на лечение
, при посочена диагноза: „повърхностна травма на други части от главата“.
Приета по делото е товарителница № 0012344 с превозвач О.В.
ЕООД, с място и дата на натоварване Метро Варна /16.01.2018г. и място и дата на
разтоварване Добрич/16.01.2018г. с автомобил марка IVECO 65C15 с рег.№ СТ
2681.
Приета е товарителница № 0010552 с превозвач О.В.
ЕООД, чрез В.Ф., подписана от същия, с
място и дата на натоварване Метро Варна /19.01.2018г. и място и дата на
разтоварване Варна/19.01.2018г. с автомобил марка IVECO 35C12 с рег.№ СТ 3723 ВС.
Приета е товарителница
№ 0010553 с превозвач О.В. ЕООД, чрез В.Ф. , подписана от същия, с място и дата
на натоварване Метро Варна /22.01.2018г. и място и дата на разтоварване
Варна/22.01.2018г. с автомобил марка IVECO 35C12 с рег.№ СТ 3723 ВС .
Видно от приетите по делото справка с вх.№ 59530
/12.09.2018г. от ОД на МВР – Стара Загора и
постъпилата на 13.09.2018г. справка от ОД на МВР - Варна, горепосочените
в товарителниците товарни автомобили са притежание на ответното дружество“ О.В.“
ЕООД.
Съдът е допуснал гласни доказателства посредством разпит
на водения от ищцовата страна свидетел М.Д.Р-П, родена 1987г., заемаща
длъжността оператор – касиер в „Метро Кеш“. Свидетелката излага, че познава
ищеца В.Ф., т.к. работят заедно в „Метро Кеш“- той като шофьор към фирма „Автотранс“ , работеща към „Метро“, а преди е работил
към ответното дружество „Озон Вижън“ до края на месец януари, а свидетелката като
оператор - касиер. Свидетелката сочи, че през месец януари ищецът е претърпял
инцидент, докато е извършвал разнос по градски курс,
като е пострадал в областта на главата. Сочи , че ищецът влязъл в болница за
период от приблизително 15 дни, за което ползвал отпуск поради заболяване. След
като приключил болничния му, ищецът се върнал на работа при ответника. На
свидетелката са предявени приобщените към доказателствения
материал товарителници, по отношение на
които свидетелката излага, както следва: „В. ми ги даде тези товарителници. Те
шофьорите лично идват и си дават вътре в офиса товарителниците. Спомням си , че
В.Ф. е идвал и ми ги е дал тези товарителници.
В края на месец януари разбрах , че е прекратил работата си в „Озон Вижън“. Не мога да кажа кога последно на която дата съм го
виждала, говорим за м.01. След 20-ти той все още си беше на работа, не мога да
кажа с точност двадесети и коя дата, но след двадесети той си беше на
работа. След 20-ти той си работеше към
„Озон Вижън“ , в момента не работи там.
Предвид така установеното
от фактическа страна, СЪДЪТ възприе
следните изводи от правна страна:
Съдът намира
производството по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
за процесуално допустимо. Исковата молба е депозирана в съда на 14.03.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ исковете за отмяна на
уволнение се подават в двумесечен срок от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение, следователно исковата молба се явява подадена в срок и съдът
дължи произнасяне по същество на спора досежно
законосъобразността на уволнението.
Не е спорно между страните,
а и от представените по делото писмени
доказателства се установи, че са били в трудово правоотношение, по силата на Трудов договор №
26/13.07.2017г., като ищецът е заемал длъжността „ Шофьор товарен автомобил“ , като в договора е посочено , че
същият е безсрочен- в т.4 от договора, а в т.8 от договора е посочено , че
договорът е сключен със срок на
изпитване от шест месеца в полза на работодателя. Трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено със Заповед № 26/14.01.2018 г., считано
от 14.01.2018 г., на основание чл.71 ал.1 от КТ.
В заповедта за уволнение
като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е посочено :
„Прекратяване на ТД със срок на изпитване“, на основание чл.71 ал.1 от КТ.
Съгласно правилото на чл.154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка страна следва
да установи при условията на
пълно и главно доказване твърденията, на които основава
правата и възраженията си. В този смисъл в тежест на ответника е да установи, че
е реализирал законосъобразно
потестативното си право да прекрати
трудовото правоотношение на работника - ищец, в това
число, че е налице посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Съгласно разпоредбата на
чл.71 ал.1 от КТ - До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е
уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. При наличие на сключен
договор със срок за изпитване в полза на работодателя, последният може в
рамките на изпитателния срок да го прекрати с едностранно волеизявление, без да
посочва мотиви и без да е необходимо да ангажира пред съда каквито и да са
други доказателства. Единственото задължение на съда в този случай е да провери
дали прекратяването е настъпило в уговорения изпитателен срок. В настоящия
случай, съдът намира, че трудовото правоотношение е прекратено след изтичане на
уговорения срок, поради което намира приложение разпоредбата на чл.71 ал.2 от КТ , съгласно която трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не
бъде прекратен по предходната алинея до изтичане на срока за изпитване.
Вследствие на изложеното не е налице посоченото от ответника за прекратяване на
трудовото правоотношение. Към датата на издаване на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение работодателят не е разполагал с потестативното
право по чл.71 КТ да прекрати трудовото правоотношение на основание уговорен в
негова полза изпитателен срок, което прави уволнението незаконно.
Наред с изложеното , съдът съобразява и
обстоятелството , че процесният трудов договор със
срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ не е срочен трудов договор, а
самостоятелен вид трудов договор. С него страните уговарят срок за изпитване, в
рамките на който работодателят може да извърши преценка относно годността на
работника или служителя да изпълнява възложената работа, както и самият
работник да прецени дали е подходяща за него, с последици превръщането му в
окончателен след изтичане срока на изпитване или прекратяване преди този момент
на основание чл. 71, ал.1 КТ. Срок за изпитване може да се уговори както при
сключването на трудов договор за неопределено време, така и при срочен такъв. Срочността при тези договори е единствено по отношение
клаузата за изпитване, но не и по отношение времетраенето на самото
правоотношение /Решение № 155/27.06.2016 г. по гр.д.№ 418/2016 г., ІІІ г.о.
ВКС; Решение № 376/26.10.2011 г. по гр.д.№ 1405/2010 г., ІV г.о. ВКС,
постановени по чл. 290 ГПК/.
Предвид изложеното, съдът
съобразява и обстоятелството, че за времето от 04.01.2018г. до 13.01.2018 г.,
ответникът е ползвал болничен, поради което счита, че работодателят не е имал
пълна възможност да наблюдава и оцени неговите професионални качества, за да
реши дали да сключи окончателен договор или да прекрати едностранно трудовото
правоотношение, което също води до извод за незаконосъобразност на уволнението.
Освен всичко изложено, съдът отчита и обстоятелството, че ищецът е
продължил да упражнява трудовите си функции след изтичане на уговорения в полза
на работодателя му срок за изпитване. Видно от приобщените към доказателствения материал товарителници, а именно: товарителница № 0012344 с превозвач О.В. ЕООД, товарителница № 0010552 с превозвач О.В.
ЕООД, чрез В.Ф., подписана от същия, товарителница № 0010553 с превозвач О.В.
ЕООД, чрез В.Ф. , същият е продължил да
изпълнява трудовите си функции като шофьор товарен автомобил към ответното
дружество на следните дати: 16.01.2018г., 19.01.2018г. и 22.01.2018г., за което
свидетелстват посочените в товарителниците място и дата на разтоварване.
От приобщените към доказателствения материал справки от ОД на МВР – Стара
Загора и от ОД на МВР - Варна, се
установява, че описаните в товарителниците товарни автомобили са притежание
именно на ответното дружество“ О.В.“ ЕООД.
Ищецът В.Ф. е посочен
като шофьор на товарните автомобили на ответното дружество, чрез които е
извършван разнос на съответните стоки , което изрично
е обективирано в товарителниците.
От показанията на
свидетелката М.Д.Р-П, заемаща длъжността оператор – касиер в „Метро Кеш“ е
видно , че ищецът е продължавал да осъществява трудовите си функции по процесното трудово
правоотношение с ответника след
двадесето число на месец януари 2018г. , като същата излага преките си
впечатления по обработване на приобщените към доказателствения
материал товарителници , предадени й от ищеца В.Ф.. Следователно, ищецът е
осъществявал трудови функции на длъжността , на която е бил назначен , а именно
„шофьор на товарен автомобил“ в
търговското предприятие на ответното дружество в периода след като е бил
изтекъл предвиденият в трудовия договор срок на изпитване. В тази връзка извършеното уволнение с
приложената по делото Заповед за уволнение, с която трудовото правоотношение
между ищеца е ответника е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ се явява
незаконосъобразно, доколкото ответното дружество не е имало основание да
извърши прекратяването на трудовото правоотношение насоченото основание.
Вследствие на изложеното
, съдът намира, че на основание чл.71 ал.2 от КТ процесният
трудов договор се е трансформирал в окончателно сключен, поради което същият не
може да бъде прекратен на посоченото в
него основание.
Предвид гореизложеното ,
съдът намира, че процесната заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена,
поради което предявената искова претенция следва да бъде уважена.
С оглед изхода от спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Реализираните такива са в общ размер на 300 лв., съобразно
представеният списък на разноските и доказателствата към същият. Разноските в
този размер следва да се присъдят в тежест на ответника.
С оглед уважаване на предявения
иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и следващата се държавна такса по неоценяемия
иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ в размер на 50,00 лева, на основание чл.78, ал.6
от ГПК.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на В.Б.Ф. ЕГН **********, с
адрес: ***, извършено със Заповед №
26/14.01.2018 г. на управителя на „О.В.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** , *************№**представлявано
от М.П.Д.на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА „О.В.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** , *************№**представлявано от М.П.Д.ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.Ф. ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 300,00 /триста/ лева , представляваща сторени
от ищеца съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „О.В.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** , *************№**представлявано от М.П.Д.ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата от 50,00 /петдесет/ лв., представляваща
дължима държавна такса по уважения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок , считано
от 27.09.2018 г. , на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му , на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: