Р Е Ш Е Н И Е № 4
10.01.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 595 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от С.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв.Т.С., против Министерство на правосъдието, с адрес:
ул.“Славянска“, № 1, представлявано от Министър Д.К..
Ищецът
твърди, че със заявление вх.№ 25/17.01.2019г. е входирал искане пред Службата
по вписванията при Районен съд – Средец за вписване в книгите по вписванията на
Договор за наем на земеделска земя от 14.12.2018г. с нотариална заверка на
подписите рег.№ 8749 и заверка на съдържанието – акт № 56, том VI, на нотариус К. К., рег.№ 248 на НК, в качеството си на наемодател, като представеният
договор подлежал на вписване, съобразно чл.4е от Правилника за вписванията.
Излага, че към заявлението бил приложил необходимите документи – 4 броя
договори за наем на земеделска земя от 14.12.2018г. с нотариално заверени
подписи на страните, скици на поземлените имоти и квитанция за внесена държавна
такса за вписване. С Определение № 20190117003 от 17.01.2019г. съдията по
вписванията при Районен съд – Средец, е отказал вписването на Договор за наем
на земеделска земя от 14.12.2018г. с нотариална заверка на подписите. Против
отказа на съдията по вписванията ищецът депозирал частна жалба, по повод на
което било образувано частно гражданско дело № 137/2019г., по описа на Окръжен
съд – Бургас. Окръжният съд с Определение № I-235/08.02.2019г.
оставил без уважение така подадената жалба. Против това определение била
подадена частна касационна жалба пред Върховен касационен съд. С Определение №
102/11.06.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 1093/2019г., по описа на Върховен
касационен съд, II г.о., е допуснато касационно обжалване на
въззивното определение на Окръжен съд – Бургас и е отменен въпросния съдебен
акт. Релевира се, че вследствие на водените от ищеца дела, на 27.06.2019г.
договорът за наем бил вписан в Служба по вписванията – гр.Средец, но видно от
приложения договор не била спазена нормата на чл.577, ал.3 от ГПК и договорът
бил вписан с дата, различна от подаденото заявление. Ищецът твърди, че в хода
на съдебните производства по обжалване на незаконосъобразния отказ на съдията
по вписванията при Районен съд – Средец, направил разноски в общ размер на 840
лева, както следва: пред Окръжен съд – Бургас
- 225 лева, включваща внесена държавна такса за обжалване и възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие на упълномощения адвокат; пред
Върховен касационен съд – 615 лева, включващо внесена държавна такса за обжалване и заплатено възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие на упълномощения адвокат, като тези
разноски не били присъждани в съдебните производства. Ищецът излага, че имал
правен интерес да претендира репариране на претърпените от него имуществени
вреди, изразяващи се в сторените разноски, по реда на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД от Министерство на правосъдието, тъй като съдиите по вписванията се
назначават от Министъра на правосъдието и се намират в служебни отношения с
Министерство на правосъдието, макар и организационно да са към районните
съдилища и дейността им да се финансира от бюджета на съдебната власт. Твърди,
че имуществените вреди, изразяващи се в направени разноски при обжалване на
незаконосъобразен акт, са пряка и непосредствена последица от неправомерните
действия на съдията по вписванията при Служба по вписванията – гр.Средец,
постановил незаконосъобразното определение за отказ от вписване на договора за
наем на земеделски земи, т.е. са причинени от лице, на което ответникът бил
възложил определена работа. Претендира законна лихва за забава както следва:
върху сумата от 200 лева, считано от 23.01.2019г., когато реално е било
заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна
защита и съдействие; върху сумата от 25 лева, считано от 23.01.2019г., когато
сумата е внесена по сметка на Окръжен съд – Бургас; върху сумата от 600 лева,
считано от 28.02.2019г. когато реално е било заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие;
върху сумата от 15 лева, считано от 28.02.2019г., когато сумата е внесена по
сметка на Върховен касационен съд. Отправя се искане да бъде постановено
решение, с което Министерство на правосъдието да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумата от 840 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в разноски за внесени държавни такси за обжалване пред
Окръжен съд – Бургас и Върховен касационен съд и заплатено възнаграждение на
упълномощен адвокат по договори за правна защита и съдействие, сторени при
обжалване на незаконосъобразен акт на съдията по вписванията при Служба по
вписванията – гр.Средец – отказ за вписване на договор за наем на земеделски
земи № 56 от 14.12.2018г., вписан под № 98, том 1, дв.вх.рег.№ 267 от
27.06.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главниците. Претендира
разноски.
В законоустановения
срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника
Министерство на правосъдието, чрез пълномощника гл.юрисконсулт П. Р.. В него релевира съображения, че счита предявената искова молба
против Министерство на правосъдието, за недопустима, тъй като в случая не
намирала проявление гарнционно-обезпечителна отговорност, предвидена в чл.49 от ЗЗД, доколкото съдебно – деловодните разноски, понесени от жалбоподателите в
рамките на производството по обжалване на действията на съдията по вписванията,
следва да се понесат от ответника, но същите се заплащали от Агенция по
вписванията. Предвид това исковата претенция следвало да се насочи срещу
Агенция по вписванията – гр.София, но не и против Министерство на правосъдието.
Счита исковата претенция за недопустима и поради това, че ищецът разполагал с
друг ред за защита, а именно на основание чл.78 от ГПК да иска присъждане на
разноски в рамките на съдебното производство пред съдилищата.
Ответникът
релевира съображения и за неоснователност и
недоказаност на предявения иск, като оспорва фактическите и правни
твърдения на ищеца, както и претенцията по основание и размер. Твърди, че
отмяната на конкретно действие на съдията по вписванията по реда на чл.577 от ГПК във вр. с чл.274 и следващите от ГПК, не формирала сила на пресъдено нещо
или правноустановително действие относно факта на процесуална
незаконосъобразност на отмененото действие като противоправно, вредоносно и по
презумпция виновно, тъй като предмет на делото било потестативното право на
страната да иска отмяна на отделно действие или отказ на съдия по вписванията,
при което именно със сила на пресъдено нещо се установявало съществуването или
несъществуването на това потестативно право. Поддържа, че не е осъществен фактическият
състав на чл.49 от ЗЗД. Не оспорва наличието на първата предпоставка на
фактическия състав на процесния деликтен иск, а именно, че възложител на
работата се явява Министерство на правосъдието, доколкото съдиите по
вписванията се назначават от министъра на правосъдието след проведен конкурс,
за което подписвали трудов договор. Твърди, че не било налице незаконосъобразно
действие на съдията по вписванията, от което да са последвали сочените от ищеца
вреди, като не било налице и виновно поведение от страна на съдията по вписване
при постановяване на въпросния отказ за вписване, като същият действал в
изпълнение на закона и съобразно правилата за вписване на актове. Поддържа, че
спорното действие на съдията по вписванията не се намирало и в причинно – следствена
връзка с твърдяната от ищеца вреда, той бил претърпял вреди вследствие на
упражняване на законното му право на защита, но тези вреди не били вследствие
на постановения отказ, т.е. ищецът не бил претърпял вреди от конкретните
действия или акт на съдията по вписванията, а от обжалването на тези
действия/акт. Ответникът поддържа, че липсва вреда, същата не била доказана от
ищеца при условията на пълно и главно доказване, като същият не бил представил
доказателства, че е заплатил реално държавната такса и адвокатски хонорар за
обжалване на отказа на съдията по вписванията Е.Е., обективиран в определение
от 17.01.2018г. Релевира, че в производството по оспорване на актовете на
съдията по вписванията липсвало нормативно установено задължение за процесуално
представителство и в тази връзка твърди наличието на съпричиняване от страна на
ищеца в размер на 100%, тъй като ако същият не би ползвал адвокатска помощ,
нямало да заплати адвокатски хонорар, а само държавна такса. Счита, че исковата
претенция за заплащане на обезщетение за недоказана по основание и следва да
бъде отхвърлена като неоснователна. Тъй като неоснователността на главната
претенция водела до неоснователност и на акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва, моли да бъде отхвърлена също като неоснователна и недоказана. По
отношение на началната дата на претендираната законна лихва за забава, счита,
че същата е неправилно определена от ищеца.
Конституираното
трето лице помагач Е.Г.Е. – съдия по вписванията при Служба по вписванията –
гр.Средец към Агенция по вписванията, взима становище за неоснователност на исковата
претенция. Релевира, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки на
чл.49 от ЗЗД, в частност незаконосъобразно действие и виновно поведение на
съдията по вписванията при изпълнение на служебните му задължения, от което да
са последвали вреди за ищеца, липсвало и противоправност на действието.
В
открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, като е представляван
от пълномощника адв.Т.С., която излага подробни съображения във връзка с
аргументи в подкрепа на тезата за основателност на исковата претенция. Оспорва
отговора на исковата молба, представен от ответника.
Ответникът
Министерство на правосъдието е представлявано в открито съдебно заседание от
гл.юрисконсулт П. Р., която поддържа отговора на исковата молба и
оспорва предявения иск по основание и размер.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
В доказателствената съвкупност в настоящото производство е приобщено
заявление с вх.№ 25/17.01.2019г. до Служба по вписванията – гр.Средец за
вписване на договор за наем на земеделска земя от 14.12.2018г. с нотариална
заверка на подписите, подадено от С.П.Г., към което са приложени следните
документи: договора за наем на земеделска земя за срок от три години, сключен
между С.П.Г. и П.В. Г. за следните имоти, находящи се в землището на с.Суходол,
обл.Бургас: имот № 70322.198.5 с площ 15497, кат.6, местност Маркова Могила,
начин на трайно ползване – нива и имот №
70322.164.9 с
площ
33997, кат.5, местност Стоев Карасолук, начин на трайно ползване – нива, с нотариална заверка на подписите,
извършена от нотариус К. К., район на действие РС – Бургас, както и скици на поземлените имоти,
предмет на договора за наем с № 15-920747-10.12.2018г. и с №
15-920748-10.12.2018г. Видно от Определение № 20190117003 от 17.01.2019г.
съдията по вписванията към Служба по вписванията – гр.Средец е отказал вписване
на договора за наем на земеделската земя, като е приложил нормата на чл.4б от
ЗСПЗЗ в редакцията на закона от 22.05.2018г. – приел е че следва да извърши
проверка по чл.4а от ЗСПЗЗ за собствеността на имота, приемайки, че няма данни
за това обстоятелство, както и поради това, че не е представена скица копие от
кадастрална карта в оригинал или препис от АГКК или от упълномощени лица. Във
връзка с обжалване на отказа на съдията по вписванията е образувано ч.в.гр.д.№
137/2019г., по описа на Окръжен съд – Бургас, по жалба на С.П.Г., по което е
постановено Определение № I-235/08.02.2019г., с
което актът на съдията по вписванията е потвърден. Определението на Окръжен съд
– Бургас е обжалвано пред Върховен касационен съд с частна жалба от Г..
Образувано е ч.к.гр.д.№ 137/2019г., по което е постановено Определение №
102/11.06.2019г., с което е допуснато касационно обжалване и определението на
окръжния съд и това на съдията по вписванията е отменено и делото е върнато на
Служба по вписванията – гр.Средец за проверка предпоставките и извършване на
вписване на договора за наем на земеделска земя от 14.12.2018г. Като
доказателства по делото са приети разписка за извършен банков превод по сметка
на Окръжен съд – Бургас от 23.01.2019г. за сумата от 25.00 лева, представляваща
държавна такса за частна жалба против определение 20190117003/2019г. на съдията
по вписванията при Районен съд – Средец, в което като платец и задължено лице е
посочена Т.Ж.С., вносна бележка за извършен банков превод по сметка на Върховен
касационен съд от 28.02.2019г. за сумата от 15.00 лева, представляваща държавна
такса по касационна жалба по ч.гр.д.-137-2019г. БОС, в която като задължено
лице и платец е посочен С.П.Г., Договор за правна защита и съдействие сер.№
********** от 23.01.2019г., сключен между С.П.Г. и адв.Т.Ж.С. за изготвяне на
частна жалба на отказ за вписване в Агенция по вписванията – гр.Средец, в което
е уговорено възнаграждение от 200 лева, което е посочено, че е платено в брой,
както и Договор за правна защита и помощ от 28.02.2019г., сключен между С.П.Г. и адв.Т.Ж.С. за изготвяне на касационна
жалба с основания за допускане на касационно обжалване и изложение по чл.280,
ал.1 ГПК и процесуално представителство пред Върховен касационен съд, в което е
уговорено възнаграждение в размер на 600 лева, което е посочено, че е платено.
В настоящото производство е
допусната Съдебно – счетоводна експертиза, като в тази връзка е изготвено
заключение от вещото лице А.А., което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От него се установява, че договорената сума от 600 лева
е осчетоводена, както и че е подадена данъчна декларация за авансова вноска по
ЗДДФЛ за първото тримесечие на 2019г.
В хода на проведеното открито
съдебно заседание по делото е разпитан свидетелят П. В. Г. – *** на ищеца, който излага, че вечерта С. подписвал някакви документи и
му казал утре сутринта да ги занесе на адв.С.. Твърди, че не можел да си спомни
кога било това, но били четири документа, към тях в плика сложил 600 лева и му
казал /С./ да ги предаде на адв.С., за да не изпуснат срока. На другата сутрин
свидетелят се срещнал с адв.С. в к-с Славейков, където ѝ предал
документите и парите, тя ги преброила и след това ѝ върнала един
екземпляр от документите.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр.
с чл.45 от ЗЗД.
Относно допустимостта на исковата претенция:
В т.6 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. на ВКС
по Тълкувателно дело № 3/2004г. на ОСГК е предвидено, че пасивно легитимиран по
искове за обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган –
юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на
вредата, се намира в трудови или служебни правоотношения. В тази връзка
отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа на
отговорност на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД. В тълкувателното решение
изрично е посочено, че Министерство на правосъдието е държавният орган, който
отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите
– изпълнители и съдиите по вписванията. Тези длъжностни лица са в служебни
отношения с Министерство на правосъдието, макар че организационно са към
районните съдилища и дейността им се финансира от бюджета на съдебната власт.
Те се назначават от министъра на правосъдието и се намират в служебни
правоотношения с Министерство на правосъдието. Предвид това доводите на
ответника, че процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск е Агенция
по вписванията са изцяло неоснователни. Съдът не споделя и доводите, че
отговорността за разноските следва да се реализира по реда на чл.78 от ГПК в
рамките на производството по обжалване отказа на съдията по вписванията.
Проведеното производство във връзка с обжалване на въпросния отказ е
охранително и едностранно, с оглед на което в него не участва насрещна страна
по делото. Съобразно нормата на чл.541 от ГПК сторените разноски в
охранителното производство са за сметка на молителя, което обуславя извод за
неприложимост на нормата на чл.78 от ГПК за разпределение на сторените разноски
в това производство. Ето защо исковата претенция e допустима и същата подлежи на
разглеждане по същество.
Относно основателността на исковата претенция:
Ангажирането на отговорността на възложителя съобразно
нормата на чл.49 от ЗЗД е обусловена от наличието на следните материалноправни
предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически
състав по чл.45 от ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи – деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите правила и характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с нея. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Възлагането на работа не е спорно обстоятелство между
страните, тъй като съдията по вписванията, постановил отменения отказ се назначава
от министъра на правосъдието и се намира в служебни отношения с Министерство на
правосъдието.
За да е основателен така предявения иск следва да са
налице неправомерни действия на съдията по вписванията, настъпила вреда,
причиняване при изпълнение на дейността на съдията по вписванията и причинна
връзка.
С решението по жалбата срещу отказ на съдията по
вписванията се формира сила на присъдено нещо по отношение съществуването на
потестативното право да се постанови отмяната му, но не и по отношение
процесуалната му законосъобразност, което е преюдициален въпрос в този процес.
В тази връзка съдът по деликтният иск преценява процесуалната законосъобразност
на действията и бездействията, без да е обвързан с това дали същите са
обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.
В настоящото производство се установи, че отказът за
вписване на договора за наем на земеделска земя от 14.12.2018г. на съдията по
вписванията при Служба по вписванията – гр.Средец е потвърден от Окръжен съд –
Бургас, но е отменен с определение, постановено от Върховен касационен съд и
делото е върнато на Служба по вписванията – гр.Средец за проверка
предпоставките и извършване вписване на договора. При постановяване на отказа в
настоящият случай, съдията по вписванията е приложил разпоредбата на чл.4б от
ЗСПЗЗ в редакцията на закона от 22.05.2018г. без да съобрази, че с последваща
редакция от 03.07.2018г. нормата е била изменена. Приложимата редакция е била на
чл.4б от ЗСПЗЗ в сила от 03.07.2018г., с оглед обстоятелството, че договорът за
наем на земеделски земи, чието вписване се иска, е сключен на 14.12.2018г., с
нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършено на същата дата, а
заявлението е подадено на 17.01.2019г. Съответно нормата на чл.4б от ЗСПЗЗ в
редакцията в сила от 03.07.2018г. предвижда, че в хода на нотариалното
производство нотариусът извършва проверка за спазване изискванията на чл.4а от
ЗСПЗЗ; договорите за наем на земеделска земя със срок по – дълъг от една
година, както и споразуменията за тяхното изменение и прекратяване, сключени в
писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, се вписват
в съответната служба по вписванията по местонахождение на имотите по
разпореждане на съдията по вписванията. Предвид това съдията по вписванията не
е трябвало да следи за спазването на изискванията на чл.4а от ЗСПЗЗ при
разпореждане на вписването – т.е. дали наемодателят е собственик на имотите, в
която връзка именно съдията по вписванията е отказал да извърши вписването на
договора. Предвид несъобразяването на последващото изменение от 03.07.2018г. на
чл.4б от ЗСПЗЗ, следва очевидна неправилност на определението на съдията по
вписванията.
Предвид гореизложените доводи отказът на съдията по
вписванията да впише договора за наем на земеделски земи от 14.12.2018г. се
явява незаконосъобразно процесуално действие, което по същността си е противоправно
деяние.
Във връзка с обжалването на отказа на съдията по
вписванията пред Окръжен съд – Бургас, видно от приетия по делото Договор за правна защита и съдействие сер.№ ********** от
23.01.2019г., сключен между С.П.Г. и адв.Т.Ж.С. за изготвяне на частна жалба на
отказ за вписване в Агенция по вписванията – гр.Средец, са направени разноски в
размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение, което с въпросният договор е
удостоверено, че е платено. Оригиналният екземпляр на този договор е приложен
към частната жалба, по повод на която е образувано делото пред Окръжен съд –
Бургас, което предвид и индивидуализиращите белези посочени в него като
основание за уговореното възнаграждение, обуславя извод, че същото е платено
именно във връзка с обжалването на отказа за вписване. Във връзка с проведеното
производство по обжалване на определението на Окръжен съд – Бургас пред
Върховен касационен съд е платена и държавна такса в размер на 15.00 лева от
ищеца. Тези разноски безспорно представляват претърпяна от ищеца имуществена вреда,
която е пряка и непосредствена причинна връзка с постановения от съдията по
вписванията отказ, тъй като ищецът не би сторил тези разноски, съответно
претърпял вредите, ако не е бил постановен незаконосъобразният отказ, поради
което същите са резултат именно на процесуалната незаконосъобразност на
отказа.
Въведените
доводи от ответника, че не е налице виновно поведение, при осъществяване на
противоправното деяние, не бяха доказани в настоящото производство. Нормата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД въвежда законовата презумпция, че във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Предвид
това в настоящото производство следва да се приеме наличието на виновно
поведение при извършване на процесния деликт.
Възражението
за съпричиняване, направено от ответника, че вредата за ищеца не би настъпила
ако същият не е ползвал адвокатска помощ и съответно не би платил адвокатски
хонорар, съдът намира за неоснователно. Правото на защита е конституционно
закрепено и същото представлява субективно право на всеки гражданин да използва
квалифицирана юридическа помощ. Проведената защита на ищеца от адвокат, по никакъв начин не представлява вредоносно
или неправомерно действие. Предвид това, не е налице съпричиняване от страна на
С.Г., използвайки адвокатски услуги.
По
акцесорните претенции с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
лихва, съдът намира, че предвид основателността и доказаността на главната
претенция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и платена
държавна такса за касационно обжалване пред Върховен касационен съд в размер на
15 лева, основателна и доказана се явява претенцията и за лихва върху тях.
Съобразно нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане, каквото е и настоящото, длъжникът се смята в забава и без покана, като мораторната лихва се дължи от деня на направените разноски във връзка с противоправоното деяние, а именно за адвокатското възнаграждение от 23.01.2019г., когато е платено от ищеца на адв.С. и за платената държавна такса по сметка на Върховен касационен съд от 28.02.2019г., когато е преведена от ищеца по банковата сметка на съда.
Относно
претенцията за сумата от 25.00 лева, представляваща платена държавна такса пред
Окръжен съд – Бургас за подадената частната жалба против определението на
съдията по вписванията, доколкото видно от приложения документ по делото за
извършения банков превод, същият е извършен от Т.Ж.С., същата не представлява
имуществена вреда за ищеца. Още повече, че в настоящото производство не се
установи тази държавна такса да е възстановена от ищеца на посочения в
документа платец. Относно претенцията за платено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и помощ от 28.02.2019г. в размер на 600 лева, в
настоящото производство не се установи, че същият е сключен именно във връзка с
проведената защита на ищеца по делото пред Върховен касационен съд по повод
обжалване на определението на Окръжен съд – Бургас и отказа за вписване на
договора за наем на земеделските земи от 14.12.2018г. Видно от посоченото в
него основание за плащане е посочено само, че адвокатското възнаграждение е
платено за изготвяне на касационна жалба с основания за допускане на касационно
обжалване и изложение по чл.280, ал.1 ГПК и процесуално представителство пред
Върховен касационен съд. Така посоченото основание по никакъв начин не
индивидуализира и конкретизира в достатъчна степен, че да се приеме въпросният
договор за правна защита и помощ да е сключен между ищецът Г. и адв.С. именно
във връзка с проведеното производство пред Върховен касационен съд за отмяна на
отказа на съдията по вписванията. Въпросният договор не е приложен и в кориците
на делото на Върховен касационен съд, което обусловя извод, че същия не е
сключен именно във връзка с това производство. От свидетелските показания на П. В. Г.,
ангажирани във връзка с установяване на обстоятелствата по плащането на
адвокатското възнаграждение, действително се установи, че са предадени на адв.С.
600 лева. С тях обаче не се установи нито кога е предадена тази сума, нито за
какво е дадена, като единствено става ясно, че тези 600 лева са предадени в
плик с четири документа. В тази връзка обстоятелството, че сумата от 600 лева е
осчетоводена от адв.С. и е подадена данъчна декларация за авансова вноска по
ЗДДФЛ за първото тримесечие на 2019г., което се установява от заключението на
Съдебно – счетоводната експертиза, по никакъв начин не установява основанието
за нейното плащане, което в случая е релевантно при преценката дали въпросната
сума представлява имуществена вреда за ищеца. Предвид гореизложените
съображения не се доказа претенцията за платена държавна такса в размер на
25.00 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас и платеното адвокатско
възнаграждение за изготвяне на касационна жалба с основания за допускане до
касационно обжалване и процесуално представителство пред ВКС в размер на 600
лева да са платени от ищеца във връзка с проведеното производство по обжалване
на отказа за вписване на договора за наем на земеделските земи, което има за
последица, че същите не представляват имуществена вреда за Г., намираща се в
пряка причинна връзка с въпросното производство по обжалване на отказа на
съдията по вписванията.
Ето
защо, предявения иск е основателен за размера от 200 лева за платено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на частна жалба на отказа за вписване в Агенция по
вписванията – гр.Средец, ведно със законната лихва за забава от 23.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и 15 лева за платена държавна такса по
сметка на Върховен касационен съд, ведно със законната лихва за забава от
28.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението. За претенцията за
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и помощ от 28.02.2019г. в
размер на 600 лева за изготвяне на касационна жалба с основания за допускане на
касационно обжалване и изложение по чл.280, ал.1 ГПК и процесуално
представителство пред ВКС, ведно със законната лихва за забава от 28.02.2019г.
и за държавна такса в размер на 25 лева за държавна такса по сметка на Окръжен
съд – Бургас, ведно със законната лихва за забава от 23.01.2019г., искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно
разноските:
При този изход на спора на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ищецът и ответникът имат право на разноски.
Ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер на 50.00 лева и
възнаграждение за адвокат в размер на 300.00 лева. Общият размер на разноските в
исковото производство възлизат на 350.00 лева, като по съразмерност следва да
му бъде присъдена сумата от 89,58 лева. Ответникът е доказал заплащането на разноски
за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лева. Претендира
на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с НЗПП да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300.00 лева.
Общият размер на разноските за исковото производство възлизат на 450.00 лева,
като по съразмерност следва да му бъде присъдена сумата от 334,82 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, с адрес:
ул.“Славянска“, № 1, представлявано от Министър Д.К. да заплати на С.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 200.00 лева /двеста лева/, ведно със
законната лихва за забава от 23.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и 15.00 лева /петнадесет
лева/, ведно със законната лихва за забава от 28.02.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди от незаконосъобразно действие на съдия по вписванията при Служба по
вписванията – гр.Средец – отказ от вписване, обективиран в Определение №
20190117003 от 17.01.2019г. на договор за наем на земеделски земи, с нотариална
заверка на подписите от 14.12.2018г., изразяващи се в сторени разноски в
производството по неговото обжалване пред Окръжен съд – Бургас и Върховен
касационен съд, както и сумата от 89,58
лева /осемдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща
сторените разноски по съразмерност в настоящото производство, като отхвърля
иска за разликата над присъдената сума от общо 215 лева до пълния предявен
размер от общо 840 лева, т.е. за сумата от 600 лева - за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и помощ от 28.02.2019г., ведно със
законната лихва за забава от 28.02.2019г. и за държавна такса в размер на 25
лева за държавна такса по сметка на Окръжен съд – Бургас, ведно със законната
лихва за забава от 23.01.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Министерство на правосъдието, с адрес: ул.“Славянска“, № 1, представлявано
от Министър Д.К., сумата от 334,82 лева
/триста тридесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
сторените разноски по съразмерност в настоящото производство.
Решението е постановено при
участието на Е.Г.Е. – съдия по вписванията при Служба
по вписванията – гр.Средец към Агенция по вписванията, като трето лице помагач на
страната на ответника Министерство на правосъдието.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....