НОХД № 454/2019
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс.М.Х.В. ***
за престъпление по чл.128 ал.1 във вр. с ал.2 от НК затова, че на 15.08.2016
г., в гр. В., е причинил на Х.Ц.А. от с. г. тежка телесна повреда, изразяваща
се в травматично нараняване /разкъсване/ на слезката /далака/, наложило оперативното
й отстраняване и довело до загуба на слезка.
Производството пред първоинстанционния съд е по реда на Глава
ХХVІІ, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на
РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда с налагане на
наказание лишаване от свобода, при режим на ефективно изтърпяване, но с отчитане
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият се явява
лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник, като се признава за виновен
по обвинението, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
ОА и се отказва от събиране на доказателства за тези факти. Защитникът на
подсъдимия пледира за индивидуализация на наказанието лишаване от свобода при
условията на чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 от НК и приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимият се присъединява към искането на защитника си.
С протоколно определение
на съда от 01.04.2019г. бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявеният от пострадалия Х.Ц.А. граждански иск против подсъдимия за сумата от
50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди, а горният бе конституиран като граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание пострадалият поддържа иска си и пледира за уважаването му в
пълен размер.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.301 ал. 1 от НПК и прие за установено от фактическа
страна следното:
От
дълги години подс.М.В. живеел със семейството си в И., като основно през летния
сезон – мес. август, се прибирали в родния си гр.В. в България.
На 15.08.2016 г.,
около 21.00 часа подс. В. *** заедно със
сина си, за да му купи играчка. Там видял св.Х.Ц.А., св. К.Х. Д.и св. А.А. П.,
които пиели бира. Св. А., св. Д.и св. П. поканили подсъдимия да се присъедини
към тях, но той отказал. Малко по-късно св.А. казал на останалите, че се
чувства пиян и е се прибирал в дома си, за да спи. На връщане от магазина, подс. В.
отново видял св. П., който му казал, че св. А. го е наричал гей. Подс. В. имал
повод да се ядосва на св.А. и друг път, тъй като се случвало, когато е пиян да
уринира на улицата, пред подсъдимия и семейството му. Казаното от св. А. по
адрес на подсъдимия го подразнило и той решил да му потърси сметка. След като
се прибрал вкъщи и оставил детето, В. взел дръжка от земеделско сечиво с
дължина около 55 см., след което отишъл в къщата на св. А.. Там го попитал защо
е говорил обидни неща по негов адрес и се скарали. Подс. В. започнал да нанася
удари по тялото и крайниците на св.А. с дървото, като му причинил контузия на
гръдния кош и корема, разкъсване на слезката, хемоперитонеум, разкъсване на
опашката на панкреаса, счупване на крилото на дясната хълбочна кост, хематоми в
дясна коремна половина, кръвонасядане и хематом в дясна лумбална и поясни
области. След като престанал да нанася удари с дървото, което се счупило на две
парчета, подс. В. взел сгъваемо джобно ножче и с него причинил на пострадалия
прорезни рани на двете длани, на двете подбедрици и прободни рани в областта на
двете мишници. С ножчето подсъдимият отрязал и дисталната част на ушната мида
на дясното ухо на св. А., след което си тръгнал. Пострадалият останал да лежи
на леглото си, а подс. В. се прибрал в дома си, където измил ръцете си и
ножчето, които били изцапани с кръв. Малко по-късно казал на племенника си -
св. Х.Х.В. да се обади на бърза помощ.
Домът на св. А.
бил посетен от св. Д., св. А.Р.и св. П., които междувременно разбрали, че му е бил
нанесен побой. Тримата установили, че св. А. лежи в леглото си и около него има
кръв. Св. Д.подал сигнал на тел. 112.
На място бил
изпратен екип на спешна помощ, който оказал медицинска помощ на пострадалия.
Местопроизшествието
било посетено и от служители на РУ- Септември - свидетелите В.Д.и В.Р., които
установили, че пострадалият лежи пиян в леглото си и вече бил превързан от пристигналия
лекар. Около него имало кръв, счупена дръжка от градинско сечиво и парче от
ухо. Местопроизшествието било запазено до пристигане на оперативно-следствена
група. Преди да бъде откаран в болница св. А. споделил пред полицаите, че е бил
бит от подсъдимия. След това св. А. ***,където бил приет за лечение.
Междувременно патрулен
автомобил на РУ-Септември отишъл до дома на подс. В. и същият бил доведен на
местопроизшествието. Пред полицаите подсъдимият признал за извършеното деяние.
След това той бил откаран в РУ-Септември, където му било снето писмено
обяснение, в което отново признал за извършеното деяние, като подробно описал
случилото се.
С протокол за
доброволно предаване от 15.08.2016 г. подс. В. *** 1 бр. черна фланелка със
сиво и надпис „***”, 1 бр. къси панталони, сиво-черни на цвят, 2 бр. бели
чорапи и 1 чифт маратонки, с черно-оранжев цвят и сива емблема. На протокола
саморъчно записал, че дрехите са негови.
При повторна
беседа с подс. В., с протокол за доброволно предаване от 16.08.2016 г. той
предал на служител от РУ-Септември - 1 бр. джобно сгъваемо ножче, 1 бр. къси
панталони от дънков плат, с надпис „Sex boy” и 2 бр. бели чорапи с надпис
„Карра”. В протокола саморъчно записал, че с тези дрехи и ножчето е бил в дома
на пострадалия.
По повод на всичко
това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от
заключението на изготвената в ДП съдебномедицинска експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно, а и неоспорено от страните, на Х.Ц.А. са му били
причинени: контузия на гръдния кош и корема; разкъсване на слезката;
хемоперитонеум; разкъсване на опашката на панкреаса; счупване на крилото на
дясната хълбочна кост; прорезни рани на дясното ухо /с липса на дисталната част
на ушната мида/, дясна и лява подбедрица; прорезни рани на дясна и лява длан;
прободни рани в областта на двете мишници; хематоми в дясна коремна половина;
кръвонасядане и хематом в дясна лумбална и поясни области.
На 16.08.2016 г., Х.А.
е бил опериран, като му е извършено: лапаратомия, спленектомия /оперативно
отстраняване на далака/, лаваж, дренаж.
Гореописаните
травматични увреждания /счупването на хълбочната кост, кръвонасяданията и
разкъсвания на вътрешните органи/ са причинени по механизма на действие на
твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени
при побой с бухалка към момента на инкриминираната дата.
Прободните и
прорезните рани са причинени по механизма на действие на остър, режещ предмет с
един или два режещи ръба чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са
получени при порязване и пробождане с остър режещ предмет към момента на
инкриминираната дата.
Травматичното
нараняване /разкъсване/ на слезката /далака/, наложило оперативното й
отстраняване, е причинило на пострадалия Х.Ц.А. загуба на слезка, по смисъла на
чл. 128 от НК.
Травматичното
отпадане на дисталната част на дясната ушна мида е причинило на Х.Ц.А.
обезобразяване на лицето, по смисъла на чл. 129 от НК.
Счупването на
крилото на дясната хълбочна кост е причинило на пострадалия Х.Ц.А. трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК, за около 2-3 месеца от датата на травмата, при правилно и обичайно протичащ
оздравителен процес.
Хемоперинеумът и
разкъсването на опашката на панкреаса са причинили на пострадалия Х.Ц.А.
разстройство на здравето временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 от НК.
Прорезните и
прободни рани /на дясно ухо, дясна и лява подбедрица, на дясна и лява длан, на
двете мишници/ както заедно, така и поотделно са причинили на пострадалия Х.Ц.А.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК, за около 10-13 дни от датата на травмата!
Всички останали
травматични увреждания /охлузвания и кръвонасядания/ са причинили болка и
страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, за около 3-6 дни от датата на
травмата.
На 16.08.2018 г.
бил извършен оглед на веществени доказателства- 1 бр. джобно сгъваемо ножче,
предадено с протокол за доброволно предаване от 16.08.2016 г. По острието на
същия не били установени следи.
На 03.09.2018 г.
бил извършен оглед на веществени доказателства- 1 бр. къси панталони от дънков
плат, с надпис „Sex boy” и 1 чифт бели чорапи, с надпис „Карра”, предадени с
протокол за доброволно предаване от 16.08.2016 г. На десния крачол, над
коляното били установени две червеникаво-кафяви капки. На същия крачол, под
джоба, били установени две червеникаво-кафяви петна. Отзад на същия крачол, над
свивката за коляното, била установена червеникаво-кафява капка. На левия
крачол, отпред над коляното, била установена червеникаво-кафява капка. По
чорапите не били установени следи.
Видно от
заключението на изготвената в досъдебната фаза на процеса ДНК експертиза на
веществени доказателства, което съдът цени като обективно и компетентно, а и
неоспорено от страните, на обследване са били подложени дънкови панталони, с
надпис „Sex boy”, за да се установи има ли наличие на човешка кръв по тях и ако
се установи такава, да се определи нейния ДНК профил и същият да се сравни с
ДНК профила на Х.Ц.А.. Експертизата заключава, че по дънковите панталони се е
доказало наличие на човешка кръв. ДНК профила по дънковите панталони, напълно
съвпада с ДНК профила на Х.Ц.А.. Вероятността да се установи този ДНК профил,
ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен Х.Ц.А., е 1 на 1
042 000 000 000 000 000 000.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз
основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, както и събраните в досъдебната фаза на процеса
доказателства, които подкрепят самопризнанието - показанията на свидетелите Х.А.,
К.Д., Х.В., А.Р., А.П., В.Д.и В.Р., заключението
на СМЕ и ДНК експертизата, както и от писмените и веществени доказателства, приобщени
по делото.
Съдът
кредитира изцяло събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка подс. М.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 128 ал.1 във
вр. с ал.2 от НК като на 15.08.2016 г., в гр. В., е причинил на Х.Ц.А. от с. гр.
тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на
състава и е предвиждал вероятността от настъпването на съставомерните
общественоопасни последици, т. е. възможността в резултат на нанесения побой
над пострадалия, по подробно описания по-горе нечин, да причини телесно
увреждане с характер на тежка телесна повреда. В същото време, преследвайки
пряката си цел – да нанесе побой над пострадалия, възможността да настъпят
общественоопасните последици не е била достатъчен контрамотив за подсъдимия, че
той да се откаже от преследването на целта, при което се е съгласил с тяхното
настъпване. Действал е с евентуален умисъл.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е завишена с оглед причиненото конкретно съставомерно увреждане, както и
поради механизма на деянието - време, място и начин на извършване, т. е. чрез
противозаконно проникване в чуждо жилище, посредством нанасяне на побой по
тялото с дървен предмет, очевидно с изключителна ярост и с демонстрирано
чувство за безнаказаност.
Подсъдимият е личност
със завишена степен на обществена опасност, независимо че не е осъждан, не е
криминално проявен, а по местоживеене е позитивно охарактеризиран. Независимо
от позитивните характеристични данни по местоживеене, не следва да се забравя и
това, че всяка човешка личност се охарактеризира посредством собствените си
постъпки. В конкретния казус подсъдимият е проявил изключителна агресия и
жестокост към пострадалия, причинявайки му множество телесни увреждания,
включително и напълно излишни прободно-порезни рани, което допълнително го
охарактеризира негативно.
Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в личността на дееца, в ниското му
правосъзнание и култура. В незачитането на телесната неприкосновеност на
личността, както и очевидно в липсата на изградени навици за самоконтрол.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни по местоживеене, оказаното
съдействие на полицейските и разследващи органи, включително направените
предпроцесни самопризнания, както и самопризнанието в досъдебното производство,
т.к. то в значителна степен допринася за разкриването на престъплението, а също
и изразеното критично отношение и разкаяние за стореното, както и това, че
преди престъплението подсъдимият е бил провокиран от пострадалия посредством
отправянето на задочна обида.
Отегчаващи обстоятелства
– фактът, че освен съставомерната тежка телесна повреда на пострадалият са били
причинени и още три средни телесни повреди, подробно описани в заключението на
горекоментираната СМЕ, едната от които е необратима, т.к. се изразява в
обезобразяване на лицето, а също и множество леки телесни повреди, както по
смисъла на чл.130 ал.1 НК, така и на чл.130 ал.2 от НК, също подробно описани
по-горе. Отегчаващо обстоятелство е и това, че престъплението е осъществено
посредством противозаконно проникване в чуждо жилище, както посредством
нанасянето на побой с дървен предмет. Отегчаващо е и това, че за обезобразяването
на лицето и прободно-порезните рани е ползвано хладно оръжие – нож.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки
се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а
от НК, като определи наказание за подсъдимия
при условията на общата част в
НК. При това положение съдът определи наказание от три години лишаване от
свобода, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се
постигнат целите по чл.36 от НК.
Веднага след това съдът намали така определеното
наказание с една трета, т.е. с 1 година и осъди
подс.В. на две години лишаване от свобода.
С оглед събраните
по делото данни за личността на подсъдимия
и преди всичко за постигане на
целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът не намери основание за приложението
на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, който е едно
изключение от реда за изпълнение на наказанието ЛС и който е приложим само
при положителен извод за постигане
целите на наложеното наказание и преди всичко за поправяне на осъдения.
Вярно е, че формална пречка за условно осъждане на
подсъдимия в случая не съществува. При решаване на въпроса за условно осъждане обаче трябва да се вземат предвид и двете
цели на наказанието - както индивидуалната, така и общата превенция.
Справедливостта на наказанието е основен принцип на нашето наказателно право. А
справедливо е това наказание, което като вид, размер и начин на изтърпяване,
съответства на тежестта (обществената опасност и моралната укоримост) на
престъплението. Законът изисква наказанието да е съответно на престъплението - чл. 35 ал. 3 НК. Престъпното деяние, с други думи, съставлява не само
основание, но и мярка за наказателната отговорност. Решаващият фактор при
определяне на наказанието е тежестта на извършеното престъпление, т.е.
справедливостта. Наказанието е не само справедливо (съответно) възмездие за
извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените от закона
цели.
Поначало,
при решаване на въпроса за отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл.
66 НК, съдът следва да се ръководи от личните качества на
дееца и въз основа на тях да прецени дали неговото поправяне и превъзпитание е
постижимо с приложението на този материалноправен институт. Доколкото
качествата на личността намират проявление и в конкретиката на престъпната му
дейност, то начинът на осъществяване на престъпния състав
също има значение
за тази преценка.
В случая
начинът на извършване на престъплението очертават една завишена степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия М.В., който се е проявил като
една изключително агресивна и отмъстителна личност. Не може да не направи впечатление
проявяваната от него жестокост към пострадалия, граничеща с омраза. Не може да
не направи впечатление употребата на груба
физическа сила от страна на
подсъдимия, който първоначално е нанесъл множество удари над пострадалия с
носения дървен прът, а след като дървото се счупило нараняването над
пострадалия продължило с употреба
на нож. Не може да не се отчете стремежът на
подсъдимия към себеизтъкване пред останалите членове на обществото, доколкото
той е извършил едно от най-тежките престъпления против личността очевидно като
„наказателна акция” спрямо подсъдимия, в резултат на отправена от последния
задочна обида. Последното обстоятелство, макар и укоримо, е можело да получи
своят ответен отговор от страна на В. посредством завеждането на дело против
подсъдимия например по реда на чл.45 от ЗЗД или най-малкото посредством отправянето
на контра обида, но в никакъв случай не е оправдавало употребата на груба
физическа сила, от която като най-тежък резултат се е стигнало до спленектомия.
Известно е, че човешкият живот би могъл да продължи и без слезка /далак/, но отстраняването
на този орган не е съвсем безобидно, т. к. основните
му функции са да събира и филтрира кръв, като всъщност е най-големият орган на
лимфната система. Той премахва опасни бактерии, вируси и някои телесни клетки
от кръвта. Произвежда бели кръвни клетки и разгражда остарели червени. Отделно от това статистиките сочат, че след премахване на слезката,
много пациенти развиват тежки бактериални инфекции. След спленектомия
задължително се приемат ваксини срещу определени патогени, понеже организмът
остава почти беззащитен към тях.
Всичко това даде основание на съда да направи извод, че
само посредством ефективно изтърпяване на наложеното наказание ЛС ще се
постигнат преследваните от закона цели.
На
основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален общ режим за
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.
От
престъплението пострадалият Х.А. е претърпял неимуществени вреди – болки и
страдания, за които подсъдимият дължи
обезщетение – чл. 45 от ЗЗД.
При
определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при
спазване на изискванията на чл. 52 от ЗЗД,
съдът взе предвид възрастта на пострадалия, естеството на причинената съставомерна тежка телесна повреда и
продължителността на оздравителния период. Отчетоха се и
свързаните с него болки и затруднения за пострадалия в
чисто битов аспект. Държа се сметка и за причинените му
други три средни телесни повреди и множество леки телесни повреди по чл.130
ал.1 и ал.2 от НК, както и засягането не неговата чест и достойнство. При това
положение съдът намери предявеният граждански иск за доказан по основание. С
оглед на това съдът осъди подс.М.В. да
заплати на гражданския ищец сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. За разликата до претендираният
размер от 50 000 лева съдът отхвърли предявения гр.иск като неоснователен.
На осн.чл.53 ал.1,
б. ”а” от НК съдът постанови веществените доказателства, находящи се на
съхранение при домакина на РУ МВР гр. Септември – 1 бр. джобно сгъваемо ножче
/собственост на подсъдимия и послужило да причиняването на една от средните и
на множеството леки телесни повреди порезни рани, за които действа принцип на
поглъщането в наказателния процес от по- тежкия престъпен резултат/ да се
отнеме в полза на държавата и поради несъществена икономическа стойност да се
унищожи, 1 бр. проба от ДНК – да се
унищожи, а 1 бр. бр. черна фланелка с надпис „Емпорио Армани”, 1 бр. сиво-черни
на цвят къси панталони, 1 чифт бели чорапи, 1 чифт черно-оранжеви маратонки със
сива емблема, 1 бр. къси дънкови панталони, с надпис „Секс бой” и 1 чифт бели
чорапи, с надпис „Каппа” – да се върнат на собственика М.Х.В..
При този изход от
делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР-Пазарджик сторените по делото разноски за експертизи в размер на
816,00 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Пазарджик - 4% ДТ върху размера на уважения граждански иск
съставляваща сумата от 800,00 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :