Решение по дело №8123/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.09.2022 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                

                                                        Съдия: Евгени  Георгиев

                                    

и секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 8 123 по описа за 2014 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Б.Д.М. следните суми:

- 5 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от изтърпяване наказание лишаване от свобода от 19.04.2019 г. до 16.12.2019 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) плюс законната лихва от 05.03.2021 г. до окончателното изплащане;

- 410,00 лева разноски по делото и 113,70 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Б.Д.М. срещу П.на Република България:

- иска по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000,00 лева до 70 000,00 лева;

- изцяло иска по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди;

- изцяло исковете по чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетения за имуществени и неимуществени.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

[4] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[5] Б.Д.М. заявява в искова молба от 11.06.2014 г., че на 25.04.2006 г. срещу него е било образувано наказателно производство. Първоначално обвинението е било за убийство по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, а по-късно е било изменено в умишлено убийство. Спрямо Б.М. е била взета мярка за неотклонение парична гаранция от 300,00 лева

 

[6] На два пъти Военно-апелативният съд (ВАпС) е отменял присъди на Софийския военен съд (СВнС) и му е връщал делото за ново разглеждане. След това и ВКС е отменил решение на ВАпС и му е върнал делото за ново разглеждане. На 09.06.2011 г. ВКС е постановил окончателно решение, с което е признал Б.М. за невиновен.

 

[7] С решение от 01.07.2014 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е установил нарушение на Конвенцията за защита правата на човека (КЗПЧ). Затова Главният прокурор е поискал възобновяване на наказателното производство. С решение от 17.07.2015 . ВКС е отменил предходното решение на ВКС от 09.06.2011 г. и е върнал делото на ВКС за произнасяне от нов състав.

 

[8] На 11.03.2016 г. ВКС е отменил решението на ВАпС, предмет на решението на ВКС от 09.06.2011 г., и е върнал делото на ВАпС за ново разглеждане от друг състав. ВАпС е постановил решение на 06.07.2018 г., но то е било протестирано от П.и на 19.04.2019 г. ВКС е постановил решение, с което на Б.М. е било наложено наказание седем години лишаване от свобода. Решението е било изпълнено и на 19.04.2019 г. Б.М. е бил приведен в затвора в Бобов дол.

 

[9] Главният прокурор отново е поискал възобновяване на наказателното производство. С решение от 16.12.2019 г. ВКС е отменил решение на ВКС от 19.04.2019 г. и е изпратил делото за разглеждане от друг състав на ВКС. В същия ден Б.М. е бил освободен от затвора.

 

[10] На 05.03.2021 г. ВКС е постановил решение. С него ВКС е признал Б.М. за невиновен в извършването на умишлено убийство, приел е, че Б.М. е извършил убийство по непредпазливост, но поради изтекла давност не му е наложил наказание.

 

[11] Б.М. твърди, че е бил претърпял вреди от наказателното производство. Вредите са за:

1. 76 100,00 лева имуществени вреди, от които:

- 5 000,00 лева загуба на доходи от 03.01.2006 г. до 17.05.2006 г.;

- 65 100,00 лева загуба на доходи от трудово възнаграждение на длъжността управител на клон Благоевград в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (ЮРОБАНК) от 20.04.2019 г. до 04.01.2021 г.;

- 6 000,00 лева адвокатско възнаграждение по наказателното производство, водено срещу него;

2. 500 000,00 лева неимуществени вреди, от които:

- 200 000,00 лева неимуществени вреди от 26.04.2006 г. до 09.06.2011 г. (датата на постановяване на решението на ВКС от 09.06.2011 г., с което е бил оправдаван по повдигнатото обвинение);

- 230 000,00 лева неимуществени вреди от 22.12.2014 г. - откогато е било искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство след решението на ЕСПЧ - до 05.03.2021 г., когато ВКС е постановил решението, с което Б.М. не е бил наказан;

- 70 000,00 лева неимуществени вреди от изтърпяно наказание лишаване от свобода в продължение на осем месеца и 13 дни въз основа на решение на ВКС от 19.04.2019 г., което впоследствие е било отменено с решението на ВКС от 16.12.2019 г.

 

[12] П.не е била изплатила обезщетения на Б.М.. Затова той моли съда да осъди П.да му заплати посочените суми. Той търси и законната лихва върху обезщетенията от 05.03.2021 г. - датата на постановяване на последното решение на ВКС - до окончателното изплащане на обезщетенията (исковата молба, л. 2-29; молбите, л. 209-211, 497-499; уточнението в съдебно заседание на 01.10.2021 г., л. 501; определението на съда за допускане на изменението на исковете, л. 501-гръб).

 

2.            На ответника

 

[13] П.е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че:

1.            не дължи обезщетение на Б.М., защото макар той да е бил признат за невиновен в извършването на умишлено убийство, е бил признат за виновен в извършването на неумишлено убийство;

2.            Б.М. не е претърпял неимуществените и имуществени вреди, които твърди;

3.            търсеното обезщетение е прекомерно (писмения отговор, л. 48-50, 511-514)

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[14] Б.М. е бил роден на *** г. На 22.09.2002 г. той е сключил граждански брак с Н.М., а на 20.07.2005 г. се е родила дъщеря им М.М.(удостоверението за граждански брак, л. 396 от синята папка).

 

[15] Към този момент той е работил, като разузнавач първа степен в РДВР Благоевград и е бил със звание лейтенант от МВР (кадровата справка, л. 390 от синята папка). Той е бил честен, отговорен коректен с хората, дисциплиниран и педантичен в работата си (показанията на свидетелите М.и П., л. 572-776, 598-603).

       

[16] На 10.11.2005 г. Б.М. заедно със свои колеги е участвал в задържането на А.Д., който е починал по време на задържането му (решението на ВКС, л. 163-202). За случилото се е било образувано досъдебно производство, което прокурор от СВОП е прекратил на 14.12.2005. г. (постановлението, л. 12-17 от синята папка).

 

[17] На 21.12.2005 г. министърът на вътрешните работи е издал заповед, с която е наложил на Б.М. наказание дисциплинарно уволнение заради смъртта на А.Д. при задържането му. Служебното правоотношение с Б.М. е било прекратено от 03.01.2006 г. (заповедта, л. 392-392 от синята папка; кадровата справка, л. 390 от синята папка). На следващия ден Б.М. е започнал работа в дружество, като отговарящ за маркетинга и рекламата с 330,00 лева основно трудово възнаграждение, но е напуснал на 15.01.2006 г. (трудовата книжка, л. 518 от делото).

 

[18] На 18.01.2006 г. СВнС е постановил определение, с което е приел, че е имало данни убийството на А.Д. да е било умишлено, а разследването не е било всестранно и пълно. Затова СВнС е отменил постановлението на СВОП от 14.12.2005 г. за прекратяване на наказателното производство и е върнал делото за допълнително разследване (определението, л. 18-28 от синята папка).

 

[19] На 25.04.2006 г. Б.М. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2, връзка с чл. 129, ал. 1 и 2, връзка с чл. 20, ал. 2 от НК – причиняване на смърт поради непредпазливост вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда (постановлението, л. 333 от синята папка). В същия ден следовател при СВОП е взел мярка за неотклонение спрямо Б.М. 300,00 лева парична гаранция (постановлението, л. 334 от синята папка).

 

[20] На 17.05.2006 г. прокурор от СВОП е внесъл в СВнС обвинителен акт срещу Б.М. за причиняване на смърт поради непредпазливост вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда (обвинителния акт, л. 29-39 от синята папка). В същия ден Б.М. е започнал работа в ЮРОБАНК, като експерт банкиране на малък бизнес (трудовата характеристика, л. 527-528; трудовата книжка, л. 518 от делото). На 14.06.2006 г. съдия от СВнС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СВОП за изпълнение на определението на съда от 18.01.2006 г. (разпореждането, л. 40 от синята папка).

 

[21] На 01.11.2006 г. прокурор от СВОП е наложил забрана на Б.М. да напуска пределите на страната (постановление, л. 337-338 от синята папка). На 27.11.2006 г. СВОП е внесла нов обвинителен акт, с който е обвинила Б.М. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5 и 6, пр. 2 и 3, връзка с чл. 20, ал. 2 от НК – умишлено убийство от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата му на лице в безпомощно състояние по особено мъчителен начин и с особена жестокост (обвинителния акт, л. 46-62 от синята папка).

 

[22] На 09.11.2007 г. СВнС е постановил присъда, с която е признал Б.М. за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5 и т. 6, пр. 3, връзка с чл. 20 от НК. Съдът му е наложил наказание 18 години лишаване от свобода (присъдата, л. 63-109 от синята папка).

 

[23] Присъдата е била обжалвана пред ВАпС. С решение от 19.02.2008 г. ВАпС е отменил присъдата, защото е приел, че в състава на първоинстанционния съд е участвал съдия, който е бил предубен, а това е обусловило незаконността на състава. ВАпС е върнал делото на СВнС за ново разглеждане (решение, л. 110-130 от синята папка)

 

[24] На 02.10.2008 г. СВнС е постановил нова присъда, с която е признал Б.М. за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК. Съдът го е осъдил на 16 години лишаване от свобода (присъдата, л. 131-187, синята папка).

 

[25] Присъдата е била обжалвана и на 05.08.2009 г. ВАпС е постановил решение, с което я е потвърдил (решението, л. 189-237 от синята папка). Б.М. е подал касационна жалба и на 20.01.2010 г. ВКС е постановил решение, с което е отменил решението от 05.08.2009 г. на ВАпС, като му е върнал делото за ново разглеждане (решението, л. 238-249 от синята папка).

 

[26] На 12.11.2010 г. ВАпС е постановил решение, с което е изменил присъдата на СВнС от 02.10.2008 г. Съдът е намалил наказанието на Б.М. на осем години лишаване от свобода (решението, л. 250-310 от синята папка).

 

[27] На 30.11.2010 г. П.е подала протест срещу решението на ВАпС (протеста, л. 311-315 от синята папка). На 09.06.2011 г. ВКС е постановил решение, с което е отменил решението на ВАпС от 12.11.2010 г. и присъдата на СВнС от 02.10.2008 г., като е оправдал Б.М. (решението, л. 1-11 от синята папка).

 

[28] На 02.04.2012 г. Б.М. вече е работил в ЮРОБАНК като управител на клон. Неговото трудово възнаграждение е било 1 929,83 лева (трудовата книжка, л. 518).

 

[29] По жалба на роднини на А.Д. ЕСПЧ е образувал дело. На 01.07.2014 г. ЕСПЧ е постановил решение, с което е приел, че по наказателното дело за смъртта на А.Д. са били нарушени чл. 2, 3 и 6 от КПСЧ (решението, л. 212-218 от делото).

 

[30] Предвид решението на ЕСПЧ Главният прокурор е поискал възобновяване на наказателното производство. На 17.04.2015 г. ВКС е постановил решение, с което е отменил решението си от 09.06.2011 г. и е върнал делото за разглеждане от друг състав на ВКС (решението, л. 72-81 от делото). На 11.03.2016 г. ВКС е постановил решение, с което е отменил решението на ВАпС от 12.11.2010 г. и е върнал делото за разглеждане от друг негов състав (решението, л. 93-106 от делото).

 

[31] На 06.07.2018 г. ВАпС е постановил решение, с което е изменил присъдата от 02.08.2008 г., като е признал Б.М. за виновен в извършването на престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК, връзка с чл. 2, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК - причиняване на смърт по непредпазливост – а не на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3, връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, за което е било обвинението. ВАпС е прекратил наказателното производство спрямо Б.М. поради изтекла давност (решението, л. 227-325).

 

[32] П.е подала протест до ВКС срещу решението на ВАпС от 06.07.2018 г. С решение от 19.04.2019 г. ВКС е отменил изцяло решението на ВАпС от 06.07.2018 г. ВКС е изменил присъдата от 02.10.2008 г., като е оправдал Б.М. само по отношение на квалифициращото обстоятелство особена жестокост, но го е признал за виновен за извършването на умишлено убийство. ВКС е намалил наказанието на Б.М. от 16 на седем години лишаване от свобода (решението, л. 329-390 от делото).

 

[33] Веднага, на 19.04.2019 г., е било приведено в изпълнение решението на ВКС. В същия ден Б.М. е бил настанен в затвора в гр. Бобов дол (удостоверението, л. 391 от делото).

 

[34] Условията в затвора са били тежки. Б.М. е бил в килия с рецидивисти, които са го възприемали като част от системата, която ги е вкарала в затвора (показанията на свидетеля П., л.598-601).

 

[35] На 20.04.2019 г. Б.М. е прекратил трудовото си правоотношение с ЮРОБАНК по взаимно съгласие. Към този момент той е работил като управител на банков клон и е бил с 2 180,83 лева основно месечно трудово възнаграждение, като той е получавал и още 500,00 лева по втори трудов договор с ЮРОБАНК (трудовата книжка, л. 519; допълнителните споразумения, л. 523-524 от делото). Б.М. е подал молба за напускане по взаимно съгласие, за да не урони авторитета и престижа на банката (показанията на свидетеля Димитров, л. 571-572).

 

[36] Главният прокурор, Б.М. и останалите подсъдими са поискали възобновяване на наказателното производство. На 16.12.2019 г. ВКС е постановил решение, с което е отменил решението на ВКС от 19.04.2019 г. и е върнал делото за разглеждане от друг състав на ВКС (решението, л. 392-406 от делото). В същия ден Б.М. е бил освободен от затвора в гр. Бобов дол (удостоверението, л 391). ЮРОБАНК не би назначила осъждан за управител на клон (показанията на свидетеля Димитров, л. 571-572).

 

[37] На 05.03.2021 г. ВКС е постановил решение, с което е отменил решение от 06.07.2018 г. на ВАпС в частта относно прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност за престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК. ВКС обаче, не е наложил наказание на Б.М. за престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК, защото е приел, че е била изтекла давността. ВКС е потвърдил решението на ВАпС в останалите му части (решението, л. 407- 483).

 

[38] Наказателното производство срещу Б.М. е било широко отразявано в медиите (публикациите, л. 530-539). То го е направило по-затворен, напрегнат, тревожен, несигурен, раздразнителен, с по-ниско самоуважение. Особено тежко Б.М. е възприел осъдителните присъди срещу него. Трудно му е било да обясни на дъщеря си случващото се с него, както и да се справи с любопитството на хората (показанията на свидетелите М.и П., л. 572-576 и л. 598-601; заключението на вещото лице З., л. 583-593).

 

[39] Наказателното производство е породило у Б.М. тревожно-депресивно състояние със значителна интензивност на негативните изживявания. Споменът у него от преживяното все още е траен (заключението на вещото лице З.).

 

[40] Б.М. е заплатил: 13 100,00 лева на адвокат (л. 595); 10,00 лева държавна такса (л. 35); 400,00 лева за вещо лице (л. 509). П.не е направила разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО  

 

[41] Б.М. е предявил два иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Единият иск е за имуществени вреди от: 5 000,00 лева загуба на доходи от 03.01.2006 г. до 17.05.2006 г.; 6 000,00 лева адвокатско възнаграждение по наказателното производство, водено срещу него. Другият иск е за неимуществени вреди от:

- 200 000,00 лева от 26.04.2006 г. до 09.06.2011 г. (датата на постановяване на решението на ВКС от 09.06.2011 г., с което е бил оправдаван по повдигнатото обвинение);

- 230 000,00 лева неимуществени вреди от 22.12.2014 г. - откогато е било искането на Главният прокурор за възобновяване на наказателното производство след решението на ЕСПЧ - до 05.03.2021 г., когато ВКС е постановил решението, с което Б.М. не е бил наказан. Тези два иска са неоснователни и съдът ги отхвърля.

 

[42] Б.М. е предявил и два иска по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ. Единият иск е за имуществени вреди от 65 100,00 лева загуба на доходи от трудово възнаграждение на длъжността управител на клон Благоевград в ЮРОБАНК от 20.04.2019 г. до 04.01.2021 г. Другият иск е за неимуществени вреди от 70 000,00 лева от изтърпяно наказание лишаване от свобода в продължение на осем месеца и 13 дни въз основа на решение на ВКС от 19.04.2019 г., което впоследствие е било отменено с решението на ВКС от 16.12.2019 г. Първият иск е неоснователен и съдът го отхвърля. Вторият иск е частично основателен за 5 000,00 лева.

 

1.            По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[43] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от П.при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. Б.М. да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. по образуваното наказателното производство Б.М. да е бил оправдан;

3. Б.М. да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. П.да не му е заплатила обезщетение.

 

[44] Съдът установи, че срещу Б.М. е било образувано наказателното производство. Той е бил оправдан в извършването на умишлено убийство, но съдът е приел, че деянието, което Б.М. е бил осъществил е било убийство по непредпазливост и е приел, че Б.М. е бил виновен в извършването на това престъпление. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

[45] Действително, съдът не е наложил наказание на Б.М., но той е направил това поради изтекла давност. Когато подсъдимият бъде признат за виновен обаче, но съдът не му наложи наказание поради изтекла давност, държавата не дължи обезщетение на подсъдимия (т. 9 на ТР на ОСГК на ВКС 3/22.04.2005 г. по т. д. 3/2004 г.). Ето защо исковете са неоснователни.

 

2. По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ

 

[46] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от П.при налагане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано. Следователно законодателят е приел, че държавата дължи обезщетение на гражданина, когато:

- той първоначално е бил признат за виновен и му е било наложено наказание, чието изтърпяване е започнало;

- впоследствие гражданинът е бил оправдан;

- от налагането на наказанието гражданинът е претърпял вреди.

 

[47] Въпросът, на който съдът следва да отговори, е дали държавата ще дължи обезщетение и в случая, когато гражданинът не е бил оправдан, а е бил признат за виновен, но наказание не му е било наложено поради изтекла давност. Отговорът на този въпрос зависи от това какво е било изтърпяваното наказание преди оправдаването и какво наказание би наложил съдът, ако давност не е била изтекла. Ако изтърпяваното наказание е същото или по-леко от това, което би наложил съдът, ако не е била изтекла давността, обезщетение не би се дължало, защото вреди не биха настъпили от действия на държавата.

 

[48] За гражданина настъпват вреди обаче, когато изтърпяваното наказание е по-тежко от това, което би наложил съдът, ако давност не би изтекла. Това много ясно проличава в следната хипотеза. Нека приемем, че смъртното наказание все още съществува. Гражданинът е осъден на смърт за извършването на умишлено убийство. Присъдата е влязла в сила и е изпълнена, но впоследствие наказателното производство е възобновено, гражданинът е признат за виновен за убийство по непредпазливост, за което се предвижда до пет години лишаване от свобода, но съдът не налага наказание поради изтекла давност. Несъмнено в този случай поради действията на държавата гражданинът е загубил живота си. Ето защо неговите наследници биха имали право на обезщетение за вредите от наложеното смъртно наказание.

 

[49] Настоящият случай е идентичен на разгледаната хипотеза. Това е така, защото осем месеца Б.М. е изтърпявал наказание лишаване от свобода за извършено от него умишлено убийство. Впоследствие обаче, той е бил оправдан за извършването на умишлено убийство, но съдът е приел, че Б.М. е извършил убийство по непредпазливост, за което наказанието е до пет години лишаване от свобода. Съдът приема, че, ако давността не е била изтекла, щеше да бъде отложено изтърпяването от Б.М. на наказанието лишаване от свобода за убийството по непредпазливост. Следователно Б.М. не би бил лишен ефективно от свобода.

 

[50] Съдът приема, че Б.М. не би бил лишен ефективно от свобода поради следното: преди да приеме, че е изтекла давността, ВКС не е определил наказание на Б.М. за престъплението убийство по непредпазливост. Затова е неясно какво наказание би наложил ВКС на Б.М. за извършването на убийство по непредпазливост.

 

[51] Съдът се запозна с практика на наказателните съдилища относно вида и размера на налаганите наказания за убийство по непредпазливост. В част от случаите съдилищата са отлагали изпълнението на наказанието лишаване от свобода, ако не са определили по-леко наказание^[1]. В друга част от случаите съдилищата са определяли наказание лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно^[2].

 

[52] Правилото е, че при неяснота, съдът следва да приеме резултат, който е благоприятен за по-слабата страна в процеса. Винаги държавата е силната страна в процеса. Ето защо съдът приема резултат, по-благоприятен за Б.М., а именно, че за извършеното от него убийство по непредпазливост, дори ВКС да му беше наложил наказание лишаване от свобода, той щеше да отложи изпълнението му.

 

[53] Несъмнено лишаването от свобода за осем месеца причинява неимуществени вреди на всеки дори само поради факта, че се ограничава свободата. Съдът установи, че Б.М. е претърпял такива вреди от ограничаването на свободата му, лошите условия в затвора и унижението и трудностите да съжителства с лица, които са го възприемали като част от системата, която ги е вкарала в затвора. Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките за уважаването на иска за неимуществени вреди и съдът следва да определи размера на обезщетението, което се дължи.

 

[54] При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът отчита, че осем месеца Б.М. е бил лишен от свобода, като е споделял обща килия с рецидивисти, които са го възприемали за част от системата, която ги е вкарала в затвора. Съдът отчита, че това е станало през 2019 г., когато икономическата обстановка в страната е била добра.

 

[55] Съдът отчита също така, че ВКС е определял обезщетения за неимуществени вреди от изтърпяване на наложено наказание по обвинения, за които впоследствие е било налице оправдаване, от: 1 000,00 лева^[3]; 3 000,00 лева^[4]; 6 000,00 лева^[5]; 15 000,00 лева^[6]. Съдът отчита също така обаче, че тези обезщетения са били общи – както за вредите от изтърпяването на наказанието, така и за вредите от незаконното обвинение – а в настоящия случай се дължи обезщетение само за вредите от изтърпяването на наказанието. Затова съдът приема, че 5 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които Б.М. е претърпял от изтърпяването на наказание лишаване от свобода. Затова съдът осъжда П.да заплати на Б.М. 5 000,00 лева обезщетение, а отхвърля иска за разликата над 5 000,00 лева до 70 000,00 лева.

 

[56] Съдът приема, че Б.М. не е претърпял твърдените имуществени вреди от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Това е така, защото съдът установи, че ЮРОБАНК не би сключила трудов договор за длъжността управител на клон с лице, което е било признато за виновно в извършването на престъпление (по-горе, пар. 36). Следователно банката би прекратила трудовия договор с Б.М. дори и той да не е изтърпявал наказание лишаване от свобода, но да е бил признат за виновен в извършването на престъпление, а той е бил признат за виновен в извършването на убийство по непредпазливост. Ето защо Б.М. е претърпял загубата на доход не от действията на Прокуратурата, а поради това, че той е бил извършил убийство по непредпазливост.

 

[57] Не е налице предпоставка за уважаването на иска за обезщетение за имуществени вреди от изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Затова съдът го отхвърля.

 

3. По разноските

 

[58] Б.М. търси разноски. Той е направил такива за 410,00 лева и е заплатил 13 100,00 лева на адвокат.

 

[59] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Съдът уважава исковете на Б.М. за 5 000,00 лева при предявен размер от 576 100,00 лева. Ето защо съдът осъжда П.да заплати на Б.М. 410,00 лева разноски по делото и 113,70 лева адвокатско възнаграждение (13 100,00х5 000,00/576 100,00).

Съдия: