Решение по дело №51/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 81
Дата: 10 юни 2022 г.
Съдия: Христина Даскалова
Дело: 20224000500051
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Велико Търново, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500051 по описа за 2022 година
С Решение № 495/12.12.2021 год. по гр. д. № 149/2021 год. Великотърновският
окръжен съд осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Г. С. Г. от гр.
Велико Търново сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на образувано срещу Г. С. Г. наказателно
производство по ДП № 38/2010 год. по описа на ОСО – ОП – В. Търново, № 6/2013
год. по описа на СО – СпП (пр. пр. № 772/2012 год.), ДП № 38/2014 год. на СпП за
извършено престъпление от общ характер, което е прекратено с Постановление на
Специализирана прокуратура, влязло в сила на 16.12.2019 год., ведно със законната
лихва от 16.12.2019 год. до окончателното изплащане, както и 12.10 лв. разноски по
делото.
Отхвърлил като неоснователен и недоказан иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 1 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 1 000 лв. до 100 000 лв., е подадена от Г. С. Г. чрез пълномощника адв.
Й. Й.. Счита решението в обжалваната част за неправилно поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и
противоречие с материалния закон. Неправилно и в нарушение на принципа на
справедливостта, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, съдът е определил обезщетението за
неимуществени вреди в занижен размер. Не е взел предвид всички обстоятелства,
1
имащи значение за определяне размера на обезщетението. Не е дооценил
неблагоприятните последици от воденото наказателно производство върху живота на
ищеца, върху емоционалното му и психическо състояние. Обстоятелството, че
разследването е водено преимуществено в отсъствие на ищеца не изключва наличието
на търпяни неимуществени вреди. Не са взети предвид свидетелските показания.
Независимо, че от 2013 год. живее в САЩ, ищецът се е информирал за хода на
производството от майка си и от приятелите си. Разследването срещу него е довело до
коренна промяна на личността му, на живота му, отразило се е неблагоприятно върху
бизнеса му в България. Към датата на приключване на производството ищецът не
извършва търговска дейност в България. Образуваното производство е било разгласено
в медиите и е предизвикало голям обществен интерес. Говорело се, че той е част от
организирана престъпна група, че бизнесът му е незаконен, че е „тартор на някаква
банда“, „мафиот“. Променило се отношението на хората към него. Влошили се
отношенията със съпругата му, разпаднал се брака му. Неоценени са и преживените от
ищеца притеснения за синовете му, на които се стремял да бъде пример, както и за
неговата майка, която била непрекъснато посещавана от различни лица, вкл. полицаи.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да уважи изцяло
предявения иск, ведно със законната лихва от 16.12.2019 год. до окончателното
заплащане, като присъди и направените по делото разноски. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от пълномощника адв. Л. В.а.
В съдебно заседание представителят на Великотърновска апелативна
прокуратура Св. Цветков заема становище за неоснователност на жалбата. Не е налице
увреждане на търговската дейност на ищеца. Не се установява преживяване на някакъв
стрес или негативни емоции, които са в пряка връзка с воденото ДП. Ищецът живее от
2013 год. в САЩ, има успешен бизнес там и не се връщал в България. До голяма
степен продължителността на наказателното производство се дължи именно на
отсъствието му от страната. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Предмет на разглеждане е предявен от Г. С. Г. иск с правно основание чл. 2 ал. 1
т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати
сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в резултат на незаконно обвинение по ДП № 38/2010 год. по описа на ОСО – ОП
– В. Търново, ДП № 6/2013 год. по описа на СО – СпП, ДП № 38/2014 год. на СО -
СпП, прекратено поради недоказаност на обвинението с Постановление от 05.11.2019
2
год. на Прокурор при СпП, ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила
на постановлението за прекратяване – 16.12.2019 год. до окончателното изплащане.
В частта, с която искът е уважен за сумата 1 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени, ведно със законната лихва от 16.12.2019 год. до окончателното
изплащане, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Настоящата инстанция споделя извода, направен от първостепенния съд, че в
случая са налице основанията по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на Държавата, за вредите, причинени на ищеца от повдигнатото срещу
него незаконно обвинение, производството по което е било прекратено.
Счита обаче за неправилен извода за обема на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, съответно - за размера на обезщетението, което следва да ги
репарира.
Първоинстанционният съд е съобразил, че наказателното производство е
продължило повече от 9 години, но не е оценил в достатъчна степен това
обстоятелство при определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди. Освен това, продължителността на воденото наказателно
производство следва да се обсъжда във връзка с вида на повдигнатите срещу ищеца
обвинения. Наказателното производство е образувано за извършено от Г. престъпление
по чл. 252 ал. 2 пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което законът предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от 5 до 10 години и глоба от 5 000 лв. до 10 000 лв. и
престъпление по чл. 253 ал. 4 във вр. с ал. 3 т. 1 и т. 2 от НК, за което предвиденото
наказание е „лишаване от свобода“ от 3 до 12 години и глоба от 20 000 лв. до 200 000
лв. (ДП № 38/2010 год. на ОСО при ОП – В. Търново). Впоследствие, с Постановление
по ДП № 6/2013 год. на СО при СпП ищецът е бил привлечен като обвиняем за
престъпления по чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 1 във вр. с ал. 1 пр. 2 от НК, за което е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години и за престъпления по
чл. 252 ал. 2 пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Обвиненията срещу ищеца, още при образуване
на наказателното производство и до прекратяването му, са за „тежки“ по см. на чл. 93
т. 7 от НК престъпления, което означава, че през целия този период от девет години
той е изпитвал страх и притеснения от евентуално внасяне в съда на обвинителен акт,
от осъждане и налагане на наказания, включително и наказание „лишаване от свобода“.
Претърпените негативни емоции са напълно обосновани и с чисто житейски критерии,
а в случая те се установяват от показанията на свидетеля Е. Т. Д. – приятел на ищеца, с
преки впечатления от начина, по който обвиненията срещу ищеца са се отразили на
живота му. Изживяването на страх, безпокойство и притеснение в периода на
наказателното преследване не може да бъде отречено заради обстоятелството, че след
2013 год. ищецът е заминал за САЩ и от тогава живее там. Житейски обосновано е да
се приеме, че възможността да бъде осъден по повдигнатите обвинения се е отразила
3
на психиката и на емоционалното му равновесие, независимо че се е установил и
устроил в друга държава. Още повече, че в България е останала неговата майка
(свидетелката Е. И.) и през целия период тя е била посещавана от разследващите
органи, получавала е съобщения и документи във връзка с воденото производство,
съответно – това е създавало за ищеца допълнителни притеснения и безпокойство.
Другото обстоятелство, което следва да бъде съобразено, е обстоятелството, че
за времето от 21.04.2011 год. до 22.04.2013 год. на ищеца е била наложена мярка по чл.
68 ал. 1 от НПКзабрана да напуска пределите на Република България.
Като се съобразят всички посочени по-горе обстоятелства и най-вече
продължителността на наказателното производство и тежестта на повдигнатите
обвинения, въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 5 000 лв. в най-голяма
степен е адекватно да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди от
незаконното обвинение. Освен това, обезщетение в такъв размер съответства на
принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Не са налице основания за определяне на по-висок от този размер, в каквато
насока са исканията на жалбоподателя, по следните съображения:
На първо място, по делото няма данни, нито твърдения, спрямо ищеца да са били
приложени мерки, които са ограничили правото му на придвижване и на труд, с
изключение на забраната по чл. 68 ал. 1 от НК, която е продължила две години.
Напълно недоказани са твърденията, че търговската дейност на ищеца, която той
е упражнявал в страната чрез търговски дружества, в които е съдружник или
едноличен собственик на капитала, е преустановена в резултат на воденото
наказателно производство. Видно от търговския регистър, ищецът е съдружник и
едноличен собственик на капитала в множество търговски дружества („Атлетик“
ЕООД, „Г и Г – груп“ ООД, „Атлетик-2009“ ООД, „Америка-2009“ ООД, „Америка-
2006“ ЕООД, „Залогжна къща Америка-2008“ ЕООД). Той не е прекратил членството
си в тези дружества, ерго – не е отпаднал интересът му да развива търговска дейност в
България; дружествата не са прекратени или обявени в ликвидация, което означава, че
нямат финансови пасиви; липсват доказателства за финансовото им състояние,
включително за периода на воденото наказателно производство, за да се установи дали
воденото наказателно производство се е отразило негативно върху финансовия им
резултат. Независимо от това, дори и дейността им да е фактически преустановена,
няма никакви доказателства, че единствената причина за това е воденото срещу ищеца
наказателно производство. В случая следва да се има предвид, че от много години
ищецът живее в САЩ и там има успешен бизнес, в който са вложени усилията му за
реализиране на доходи.
Недоказани са също твърденията за дискредитиране на ищеца в обществото. Не
са представени никакви доказателства за разгласяване на образуваното производство в
4
медиите, още по-малко за предизвикан голям обществен интерес към разследването
или към личността на ищеца. Дори и в началото на образуваното наказателно
производство повдигането на обвинение срещу ищеца да е станало достояние на
неговия приятелски кръг и да е дало повод за отдръпване и недоверие на хората, с
които общува, след заминаването му в САЩ, за един значителен период от време – от
2013 до 2019 год., той не е изпитвал непосредствено негативното отношение от страна
на близки и приятели (ако е имало такова), понеже не е общувал с тях ежедневно, нито
компрометирането на името му е довело до преживени неудобства и притеснения от
лични контакти с хората. По аналогични съображения не може да се приемат за
житейски обосновани твърденията, че ищецът се притеснявал синовете му да не узнаят
за обвиненията и по този начин да бъде накърнен авторитетът му на родител. В
началото - при образуване на производството, те са били малки (сега са на 14 и 11 г.
според свидетелката И.), а след 2013 год. са заминали в САЩ и оттогава не са си
идвали в страната. Няма никакви доказателства, също така, че причина за развода със
съпругата му са повдигнатите обвинения. Според свидетелката И., това е станало
преди 2 години (съдебното заседание е през м. ноември 2021 год.), т. е. по време,
когато производството е прекратено.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е основателен до размер на 5 000 лв. обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение,
производството по което е било прекратено. Върху обезщетението се дължи законна
лихва за забава от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване –
16.12.2019 год. до окончателното изплащане. Обжалваното решение в частта, с която
искът е отхвърлен за разликата над 1 000 лв. до 5 000 лв. се явява незаконосъобразно
като постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде
отменено в тази част и вместо това, на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, искът в този размер
следва да бъде уважен, ведно с претенцията за законна лихва. В останалата част, с
която искът е отхвърлен – за разликата над 5 000 лв. до 100 000 лв., решението следва
да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на спора, съобразно уважената част на иска ответникът следва да
заплати на ищеца разноски съобразно уважената част на иска и след приспадане на
присъдените от първоинстанционния съд разноски 12.10 лв., в размер на 225 лв. (общ
размер на разноските пред двете инстанции 4 745 лв., от които 10 лв. ДТ по исковата
молба; 1 200 лв. платено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция; 5 лв. ДТ
по въззивната жалба и 3 530 лв. платено адвокатско възнаграждение пред въззивния
съд). Заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат пред настоящата
инстанция не е прекомерно, в каквато насока са възраженията на ответника, тъй като
надвишава незначително минималния размер (съобразно обжалваната част - 99 000 лв.,
минималният размер на възнаграждението, определен по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №
5
1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, е 3 500 лв.).
Водим от това и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 495/12.12.2021 год. на Великотърновският окръжен съд
по гр. д. № 149/2021 год. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлен
предявения от Г. С. Г. от гр. Велико Търново против Прокуратурата на Република
България иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на разликата над 1 000 лв. до
5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на образувано срещу Г. С. Г. наказателно производство по ДП № 38/2010 год. по описа
на ОСО – ОП – В. Търново (№ 6/2013 год. по описа на СО – СпП, пр. пр. № 772/2012
год., ДП № 38/2014 год. на СпП за извършено престъпление от общ характер, което е
прекратено с Постановление на СпП, влязло в сила на 16.12.2019 год., ведно със
законната лихва върху разликата от 16.12.2019 год. до окончателното изплащане,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г. С. Г. от гр.
Велико Търново, ********, с ЕГН ********** на осн. чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
разликата над 1 000 лв. до 5 000 лв. (сумата 4 000 лв.), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение по ДП №
38/2010 год. по описа на ОСО – ОП – В. Търново, ДП № 6/2013 год. по описа на СО –
СпП, ДП № 38/2014 год. на СО - СпП, прекратено с Постановление от 05.11.2019 год.
на СпП поради недоказаност, ведно със законната лихва върху тази разлика от влизане
в сила на постановлението за прекратяване – 16.12.2019 год. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г. С. Г. от гр.
Велико Търново, ********, с ЕГН ********** сумата 225 лв. (двеста двадесет и пет
лева) разноски по делото пред двете инстанции съобразно уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7