Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260093
гр. ВРАЦА, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание 15.06.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНА АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА
в присъствието на секретаря Миглена Костадинова, като
разгледа докладваното от съдията Ангелова търговско
дело №128 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен съд – Враца е сезиран с искова молба вх.№262174/11.11.2020г.,
депозирана от Т.Р.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника й адвокат Н.Н.Д. от ШАК,
със съдебен адрес ***, ***, против
Застрахователно дружество "БУЛ ИНС" АД гр.София. Иска се,
ответника да бъде осъден да заплати на ищцата Т.Д., сумата от 60 000.00 лв., иск
предявен като частечен от 90 000.00 лв., за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 20.07.2019г., ведно със законната
лихва върху посочената по-горе сума, считано от 07.01.2020г. /датата на
уведомяване на ответника/ до датата на окончателното плащане съгласно чл. 429 КЗ, както и законната лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 497, ал.1
т.1 КЗ, считано 15 дни след уведомяването с извънсъдебната претенция, а именно
от 28.01.2020г. до окончателното изплащане.
Твърди се, че на 20.07.2019г. около 08.30 часа в Община Нова Загора, на път София - София
регион - Пазарджик - Пловдив - Стара Загора - Сливен - Ямбол - Бургас /АМ -
Тракия/ при км. 243.000, виновният водач В. И.Д. с ЕГН **********, управлявал
собствения си лек автомобил марка "Фолксваген", модел
"Пасат" с peг. № ВР *** ВМ, когато
поради движение със скорост, която не е съобразена с атмосферните условия,
релефа на пътя, както и с характера и интензивността на движението, губи
контрол над управляваното моторно превозно средство и се блъска в крайпътно
съоръжение - мантинела. Поддържа се, че в резултат на така
описаното застрахователно събитие, пасажерът Т.Р.Д., ЕГН **********, е претърпяла
множество телесни увреждания, изразяващи се в счупване на гръбначни прешлени - TH - 8 и TH – 9 и контузия на гръден кош, както и "остра
стресова реакция", довела до "посттравматично разстройство".
Сочи се, че ищцата Т.Д. е приета по спешност на 20.07.2019г. в "Спешно
отделение" на МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД - гр. Сливен в
увредено състояние, с фрактура на гръбначни прешлени и контузия на гръден кош.
Наведени са доводи, че след проведени рентгенови изследвания и медицински
консултации е установено, че Т.Д. е претърпяла изброените по - горе телесни
повреди. Твърди се, че ищцата е изписана с препоръки за продължаване на амбулаторното си лечение, което
предписание същата е изпълнила, като на
22.07.2019 г., е приета за лечение в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, където също е
извършен пълен набор от клинични изследвания, които са потвърдили, първоначално
поставената диагноза за контузия на гръдния кош и компресивно счупване на
торакалните гръбначни прешлени на ТН-8 и ТН-9.
Излага се в исковата молба, че
след преживяната тежка психотравма от
20.07.2019г., ищцата Т. е започнала да има проблеми със съня, дължащи се на
постоянния страх за живота и здравето й. Отказва да се храни редовно, не желае
да говори за случилото се, категорично отказва да пътува в автомобил, поради
появил се панически страх, поради което на 09.08.2019 г. й е поставена диагноза
"остра стресова реакция". Твърди се, че с времето,
тревожните очаквания за негативни бъдещи събития не напускат ищцата и водят до
пълен отказ да излиза навън без придружител, което налага, диагнозата "остра
стресова реакция", да бъде потвърдена и при извършения преглед от
10.10.2019 г. Посочва се, че физическите травми, водят и до
невъзможност да изпълнява служебните си задължения, което е удостоверено и с
Експертно ТЕЛК решение № 0121 от 09.01.2020г.
Твърди се, че на 13.01.2020 г., ищцата
Т.Д., отново е потърсила медицинска помощ, относно задълбочилата се социална
изолация, постоянното връщане в спомените към настъпилата катастрофа, както и
продължаващата невъзможност да пътува в моторни превозни средства, поради което
й е поставена диагноза "Посттравматично стресово разстройство".
Поддържа се, че и към момента на
подаване на исковата молба пострадалата Д. търпи и ще продължава да търпи болки
и страдания от претърпяното ПТП на 20.07.2019 г., които изживявала изключително
тежко, до ден днешен изпитвала силни болки, сънувала кошмара от преживяното
събитие и все още продължавала да изпитва страх за живота си.
Поддържа се, че ищцата е в млада
възраст, и случилото се е отразило силно негативно върху целия й бъдещ живот,
нейната самостоятелност и самообслужване. Тя е зависима от помощта на близките
си за неща от бита и нейното самообслужване, мисълта за което понижава самочувствието
й и я кара да се чувства непълноценен човек.
Твърди
се, че отговорността за настъпването на процесното ПТП на 20.07.2019г. е на
водача на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат",
ДК № ВР *** ВМ, който не се е съобразил с конкретната пътна обстановка, с
правилата за движение по
пътищата, с характера и интензивността на движението, при избиране на скоростта
си на движение, което не му е позволило да контролира непрекъснато
управляваното МПС, с което допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1
и ал. 2 от ЗДвП. Като последица от така описаното неправомерно поведение, е
причинил ПТП - самокатастрофа, в резултат на което пасажерът Т.Р.Д., е получила
описаните в исковата молба тежки съчетани травми.
Посочва се, че за настъпилото ПТП е издаден Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 88 от 20.07.2019 г., а на виновния водач - В. И.Д., ЕГН ********** е
издаден АУАН серия GA № 39901/20.07.2019г. по описа на РУ - Нова Загора, въз основа на
който е издадено и Наказателно постановление № 19-0306-000747 по описа на ОД на
МВР - Сливен, РУ - Нова Загора, с което за извършеното административно
нарушение на виновния водач В. И.Д. е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200.00 лева.
Поддържа се, че е направена справка в информационния център
към Гаранционния фонд, като е установено, че по отношение на лек автомобил
марка "Фолксваген", модел "Пасат", ДК № ВР *** ВМ, собственост на В. И.Д. има надлежно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в Република
България със ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление - гр. София, удостоверена със застрахователна полица №
BG/02/119001618864, с начална дата на покритие 16.06.2019 г. и крайна дата на
покритие 16.06.2020г., прекратена на 01.10.2019г.
Сочи се, че съгласно чл. 380, ал.
1 КЗ, ищцата е депозирала писмена
претенция на 07.01.2020 г. до застрахователя, администрирана в деловодната
система на ответното застрахователно дружество под вх. № ОК-11601/07.01.2020
г., във връзка с което е образувана щета № **********, при ответното дружество.
Твърди се, че въпреки представените документи по смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ, е получила отговор с писмо с изх. № АЩ - 525/27.01.2020 г. от ответника, с
което е уведомена, че следва да представи допълнителни документи, които
своевременно са представени на застрахователното дружество, след тяхното
набавяне, но въпреки това и до настоящия момент, ЗД "Бул Инс" АД не е
изпълнило законовото си задължение да определи и изплати на ищцата дължимото
застрахователно обезщетение, в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. В тази връзка се
твърди, че поради всичко изложено до този момент и на основание чл. 498, ал. 3
от КЗ, доколкото ответното застрахователно дружество не е изплатило дължимото
застрахователно обезщетение в срока по чл. 496 от КЗ, ищцата има право да
сезира съда, с искова претенция. Иска
се, ответника да бъде осъден да заплати на ищцата Т.Д., сумата от 60 000.00
лв., предявени частично от 90 000.00 лв., за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 20.07.2019г., ведно със законната
лихва върху посочената по-горе сума, считано от 07.01.2020г. /датата на
уведомяване на ответника/ до датата на окончателното плащане съгласно чл. 429 КЗ, както и законната лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 497, ал.1
т.1 КЗ, считано 15 дни след уведомяването с извънсъдебната претенция, а именно
от 28.01.2020г. до окончателното изплащане.
Към исковата молба са
представени писмени доказателства: Пълномощно;констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 88 от 20.07.2019 г.;АУАН
серия GA № 39901/20.07.2019г.
по описа на РУ - Нова Загора;наказателно постановление №
19-0306-000747 от 15.08.2019 г.;Писмо от Районна прокуратура
- Сливен с № 67/2020 г.;Фиш за Спешна помощ от
20.07.2019 г.;Искане и резултат от образно изследване от
20.07.2019 г.;Резултат от образно изследване от
20.07.2019 г.;Препис от амбулаторна книга от 18.07.2019
г.;Лист за преглед на пациент № 11155 от 20.07.2019
г.;Лист за преглед на пациент № 235326 от 22.07.2019 г.;Амбулаторен
лист № 000765/09.08.2019г.;Амбулаторен лист №
004194/13.11.2019г.;Амбулаторен лист №
000996/10.10.2019г.;Искане и резултат от образно
изследване от 04.11.2019 г.;Амбулаторен лист
№011252/03.12.2019г.;Етапна епикриза за периода от
03.-20.12.2019 г.;Експертно решение № 0121 от 09.01.2020
г. на ТЕЛК;Амбулаторен лист № 000080/13.01,2020г.;Медицинска документация от МСО на Т.Р.Д. от МБАЛ "Д-р
Иван Селименски" АД;Извънсъдебна застрахователна
претенция по чл. 380 КЗ с вх. № ОК- 11601/07.01.2020 г.;Писмо
с изх. № АЩ-525/27.01.2020 г. от ЗД"БУЛ ИНС"АД.
От
ответното дружество ЗД"БУЛ ИНС"АД е депозиран писмен отговор, с който
оспорват иска изцяло по основание и размер. Оспорва
се да е причинен деликт от страна на водача В. Д., управлявал л.а. "Фолксваген",
с peг. № ВР *** ВМ. Оспорва се, същия да е действал противоправно и виновно, да е
налице причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП.
Оспорва се механизма на ПТП, като се
сочи, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на ПТП, като се твърди, че единствено
доказателство за механизма, което ангажира ищеца е съставения по случая констативен
протокол за ПТП. Поддържа се, че представеният констативен протокол за ПТП не
се ползва материална доказателствена сила, в частта "Обстоятелства и
причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично
настъпването на инцидента. Твърди се, че без да е установен механизмът на ПТП
не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на
приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Оспорва се иска по размер. Наведени
са доводи, че претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и
вредата. По твърдения в исковата молба ищцата е участвала в процесното ПТП като
е получила телесни травми. Представени са медицински документи на нейно име, но
според изложеното в отговора в представената медицинска документация има
разминаване в диагностиката за това кой прешлен е травмиран.
Твърди се, че представените разчитания
на направени образни изследвания са изброени:
-20.07.2019г. счупване на тялото на 9-ти гръден прешлен (Th9) - леко снишаване на
височина на тялото, предимно но горния контур /МБАЛ "Д-р Иван
Селимински" гр.Сливен/;
-22.07.2019г. комиресивно счупване на тялото на Th9, без ангажиране на гръбначния канал. Разчитане на
рентгенография - лекостепенно снишение на Th9 - Неврохирургичен кабинет /спешно отделение/ при УМБАЛСМ "Пирогов"
гр.София;
-04.11.2019г. разчитане па образно изследване - леко снишаване конкавно /вдлъбнато/
на горна дискална повърхност на ТИ10 /тялото
на 10-ти гръден прешлен/;
-03.12.19г. Амбулаторен лист №011252 – "Нов МЦ" ЕООД /Медицински център/ - Враца,
ортопедия и травматология. Цитирани са данни от направен скенер (КАТ данни) за "компресивна фрактура на
тялото на ТН8-ТН9, без ангажиране на дъгите на засегнатия канал.
Описанието е малко непрофесионално, защото така би трябвало да се разбира, че
има счупване между два прешлена (обозначението ТН8-ТН9 означава, че счупването
е между тези два гръдни прешлена). Дали и двата са травмирани или не?
При поискване на допълнителна информация, с цел уточняване на травмата (и
дали изобщо я има при тези описания за "леко снишаване..." и т.н.) са
представени допълнителни документи от МБАЛ "д-р Иван Селимински"
Сливен:
-В журнал на спешно отделение, под №11155/20.07.19г.
е записана Т. Д., с диагноза Е-га ГП9.
-Лист за преглед на пациент в спешно отделение №11155/20.07.19г. -
била изправена в колата при инцидента, паднала върху дясната си страна.
Оплаквания от лек задух, болка в дясна гръдна половина при вдишване. Не е губила
съзнание, без гадене и повръщане. След консулт с неврохирург е насочена за
планово изследване на скенер (КАТ).Описаната конвенционална рентгенография на
гръден кош и гръдни прешлени - данни за леко снишаване на височина на ТЬ9,
предимно по горния контур.
Поддържа се, че от представената медицинска документация е видно, че на
20.07.2019г. Т.Д. е била прегледана и извършени образни изследвания в болнично
заведение, където е било установено наличие на промени на тялото на 9-ти гръден
прешлен, които са били интерпретирани като травматични - леко снишаване на
височина, предимно на горния контур на прешленото тяло. Сочи се, че така е било
записано и при преглед на 22.07.2019г. в УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов" ЕАД - неврохирургичен кабинет.Следват данни за травма на тялото на 10-ти
гръден прешлен (04.11.2019г.).
както и данни за травма на 8-ми и 9-ги гръдни прешлени (03.12.2019г.).
В тази насока, се счита, че не може да бъде прецизирана травмата, но може
да се приеме, че вследствие на инцидента е получила травма на гръбначния стълб,
и че са необходими допълнителни документи (по възможност образните изследвания
- рентгенографии и скенер). Представените допълнителни документи не внасят
допълнителна яснота (няма представени образни изследвания).
Изразява се становище за обезщетение за наличната травма на гръбначния
стълб при минимални травматични изменения на тялото на гръден прешлен, без
неврологична симптоматика, в размер на около 12 000-15 000 лева.
Прави се евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата,
сочи се, че тя е била без поставен предпазен колан,като е можела да избегне или
ограничи травмите, ако е била с поставен предпазен колан при същия механизъм на
ПТП. Сочи се, че от представеното с исковата молба писмо от застрахователя до
ищеца са изискани допълнителни документи, които не са представени в срок.
По отношение претенцията за лихва за периода от
датата на уведомяването на застрахователя е неоснователна и не е съобразена с
чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. В този смисъл застраховагелят не е могъл да се
произнесе, но претенцията и не е в забава спрямо увреденото лице - чл. 497 ал.
1 т. 2 КЗ.
Депозирана е допълнителна искова молба от ищцата Т.Д., в която се поддържат
направените доказателствени искания, като се правят уточнение, че ще се
ползват от всички приложени писмени документи
към искова молба. Поддържа се, че възраженията и твърденията на
процесуалния представител на ответника са
неоснователни. Прави се уточнение
за претенцията за присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение.
Поддържа се искането за
допускане на съдебно психологична експертиза.
В депозирания отговор на допълнителната искова
молба, ответника заема становище, че исковата молба е недопустима, тъй като
ищцата не е посочила банкова сметка. ***, че претенцията за лихва върху лихва е
недопустима и се излагат подробни съображения в тази насока.
Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявените обективно съединени
осъдителни искове са допустими. Налице е и процесуална
легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна
страна.
Няма спор между страните за наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите между ответника и собственика на лек автомобил марка "Фолксваген", модел
"Пасат", ДК № ВР *** ВМ, собственост на В. И.Д. и ответното
дружество, валидна към датата на ПТП -20.07.2019г.
Страните спорят относно механизма на ПТП, при което
ищцата е пострадала, съпричиняване на вредоносния резултат, размерът на
обезщетението, което следва да бъде изплатено на пострадалата.
Съдът приема, че няма
общоизвестни или служебно известни на съда факти и обстоятелства, които поради
тази причина да не се нуждаят от
доказване.
Доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл.154 ал.1 ГПК-всяка
от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
своите искания и възражения.
В тежест на ищцата
е да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие, извършено от водача
на МПС, настъпили за ищците неимуществени-психически страдания, размера на
имуществените вреди, причинно- следствена връзка между деликта и вредите, както
и да обоснове размера на претендираните обезщетения. Единствено субективния
елемент -вината-се предполага до доказване на противното.
Ответникът носи тежестта да докаже твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, а именно, че последните
са проявил поведение, което е пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди, както и възражението си, че иска предявен срещу него е в завишен размер.
По делото е приложено наказателно
постановление №19-0306-000747 от 15.08.2019г. издадено от ОДМВР Сливен, РУ Нова
Загора, връчено на виновния водач В. И.Д. на 30.09.2019г., като липсват данни
постановения административен акт да е обжалван.Водачът на л.а."Фолксваген
Пасат" с рег. ВР***ВМ е наказан с административно наказание
"Глоба" в размер на 200.00 лв. на основание чл.179, ал.2 ЗДвП, за
това, че на към 243.000 кв. е управлявал в посока град Бургас личния си лек
автомобил "Фолксваген Пасат" с рег. ВР***ВМ, като при избиране на
скоростта си не се е съобразил с характера и интензивността на движението, в
резултат на което губи контрол над управлението на автомобила и се блъска в
крайпътно съоръжение/крайпътна мантинела/ в дясно по посоката на движението си.
За изясняване на делото от
фактическа страна са изслушани съдебно-медицинска експертиза, комплексна съдебно-автотехническа
експертиза и съдебно – психологична експертиза.
От заключението на
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Г.К. се установява, че причината за настъпилото при ищцата увреждане е претърпяното
ПТП на 20.07.2019 г., при което е била налице хиперфлеския на гръден прешлен. Според експерта, ищцата е получила минимално
клиновидно счупване на тялото на 10-ти гръден прешлен, което увреждане е
установено с извършване на МРТ на гръдния сегмент на гръбначния стълб на
28.05.2020г. Лечението е било консервативно. Вещото лице установява, че Д. е претърпяла болки с обичаен
за тази травма интензитет, на фона и на остеофитни промени в областта на
посочения и съседните прешлени. Към момента ищцата търпи болки, които се дължат
на наличните заболявания - остеофитоза и лекостепенна дискова херния. Не са
налице остатъчни последици от получената травма и прогнозата за възстановяване
е добра. Медицинското състояние на Д. към
настоящия момент е добро, като няма дефицит на движенията в гръдния отдел на
гръбначния стълб.
Според експерта в
медицинската документация са налице противоречия относно конкретната
локализация на посоченото минимално клиновидно счупване и по-конкретно номера
на гръдния прешлен, което обстоятелство се дължи на несъвършенството на
медицинската апаратура, както и от преценката на лекаря диагностицирал
травмата, като най- съвършения метод за тази техника е ЯМР и въз основа на това
изследване той е изготвено заключението си за това кой прешлен е засегнат.
Заключението не е
оспорено от страните, затова съда го приема за обективно и компетентно,
изготвено в съответствие с приетия по делото доказателствен материал.
По делото е изслушана
комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза, с вещи лица инж.Г.В.
и д-р Ф.Т., от чието заключение се установява, че ударният процес е при кос
страничен удар в дясна страна на лекия автомобил в неподвижно препятствие -
еластична предпазна ограда -мантинела. Установява се, че следствие
на удара десните врати на автомобила са били с блокирано отваряне. Инерционната
сила действаща върху тялото на седящата на задна дясна седалка Т.Д. в инициалния момент на удара на лекия
автомобил в мантинелата, е била с направление от зад напред в посока от ляво на
дясно спрямо оста на лекият автомобил, под ъгъл от около 15 - 20° , което води
до стремеж на тялото - торса, главата, долната част на долните крайници и
горните крайници да се предвижи напред и в дясно под ъгъл от около 15 -20° в
посока срещуположна на ударният импулс - при което тялото вследствие на тази
инерционна сила от зад напред,полита напред и влизат в съприкосновение на ръцете
със задна страна на облегалката на предна дясна седалка на автомобила. Пътникът Т.Р.Д.
седяща на задна дясна седалка е била без поставен предпазен колан. При този
механизъм на ПТП с ударен импулс,в момент на удар на задна дясна врата в
мантинелата, почти перпендикулярно на оста на автомобила, колана почти изключва
предназначението си.
Вследствие на получената инерционна сила върху тялото на пострадалата,седяща на
задна дясна седалка в лекия автомобил,без поставен предпазен колан,породена от
ударния импулс на лекия автомобил в дясно намираща се мантинела под ъгъл от
около 15 - 20°, тялото на пострадалата последвайки силата и направлението на
инирционната сила с крака опрени в пода на купето и с горната част на тялото
полита сгъваемо рязко напред в посока
задната страна на тръбната опора на седалката.
При този летеж на горната част на тялото напред с рязко огъване на
горната част на тялото напред в посока предна дясна седалка получава минимално
счупване на тялото на 10 гръден прешлен, т.е. при хиперфлексия на гръдния отдел
на гръбначния стълб. Предпазните триточкови, инерционни колани са средство за
пасивна защита, с предназначение за задържане на водача на автомобила и
пътниците в него при поставени колани, в случай на внезапно спиране на
автомобила/в режим на аварийно спиране/ или челен и странично челен
удар,какъвто е при разглеждания случай удар към мястото му на седене - на таза
и долните крайници към седалката и горната част на тялото към облегалката,при
инерционна сила и направление, действаща върху тялото в посока от зад напред
спрямо надлежната ос на автомобила, като не ограничава движението на торса, главата,долната
част на долните крайници и горните крайници. Съгласно
експертната практика, ефективността на коланите при челен удар е максимална при
скорост до около 60 - 65 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил към
момента на инициалния удар е била в диапазона 75 - 85 км/ч.
Посочва се в заключението, че при правилно поставен триточков
инерционен колан, пътничката на задна дясна седалка,ще запази местоседенето си
на седалката и удар на горната част на тялото в облегалката на предна дясна
седалка не би се реализирал. В този случай нараняванията биха били единствено
от колана и би могло да се избегне полученото увреждане. От технически данни за
лек автомобил марка "Фолксваген" , модел "Пасат" с peг. №
ВР *** ВМ се установяваме лекият автомобил е с регистрация -1+4 седящи места,
водач и четирима пътника, с ляв волан на управление. Описано е
в заключението, че предни дясна и лява седелки са
снабдени с фабрично заводски монтиран триточков обезопасителен инерционен
колан.Задна дясна и задна лява седалка са снабдени с фабрично заводски монтиран
триточков обезопасителен инерционен колан. Задна
средна седалка е с монтиран двуточков предпазен колан.
От заключението на експертизата
е установен и механизма на произшествието, а имено налице
е самокатастрофиране на лек автомобил марка "Фолксваген" , модел "Пасат"
с peг. № ВР *** ВМ, управляван
от В. И.Д., като в лекия автомобил на задна дясна седалка се е возила
пътничката Т.Д.. Посочва се, че ПТП е станало на 20.07.2019 г.,
около 08.30 часа през светлата част от денонощието на прав хорозонтален участък
от пътя, с нормална видимост, на км. 243, в посока гр. Бургас, по двулентово
платно за еднопосочно движение с наличие от двете страни - в ляво по посоката
му на движение сдвоена мантинела, отделяща го от платното за насрещно движение
и от дясната страна единична мантинела.Платното за движение на лекия автомобил
е двулентово,всяка лента с ширина от около 4 м. с ограничение от двете страни
на бяла непрекъсната линия. Двете ленти,образуващи еднопосочно платно за
движение по между си са разделени една от друга с прекъсната осова линия. От
дясната страна на платното за движение на ППС се намира асфалтирано уширение -
аварийна лента с ширина от около 3 м.след което следва мантинела. Коловете /упорите/
на мантинелата са с на разстояние един от друг от около 4 м.Увредени са били 5
бр. предпазни мантинели и 7 бр. метални колове /упори/съгласно констативния
протокол приложен по делото. Посочва се в заключението, че следствие на удара
на лекият автомобил в мантинелата,същия не е напускал пътното платно,не се е преобръщал
или завъртял в посока обратна на движението си. Няма данни и за отворени
въздушни възглавници на лекия автомобил,вследствие на удара. Анализът на тези данни води до извода на
експертите, че от техническа гледна точка възможната максимална скорост на
движение на лекия автомобил към момента на иницирания удар в мантинелата е от
около 75 - 85 км/ч., при максимално допустима скорост на движение 120 км/ч.
Установено е от заключението, че в един момент водача на лекия автомобил
вследствие на субективни действия с органите му за управление губи контрол
върху траекторията на движение на лекия автомобил,като същия се насочва на
дясно спрямо първоначалното му движение,навлиза и преминава през аварийната
лента на пътя и под ъгъл от около 15 - 20° се насочва с предна челна част в
областта на десен рог на предна броня към мантинелата, удря се в нея,при което
заден мост на автомобила,рязко се завърта в посока обратна на часовата стрелка,с
дясна странична част се удря в мантинелата, продължава движението си в посока
на първоначалното си движение,като с дясна странична част на лекия автомобил по
цялата му дължина притисната плътно в мантиналета до изминаване на разстояние
по тази траектория от около 25 - 30 м.,след което се отделя от мантинелата и се
връща обратно вероятно на аварийната лента и се спира.В следствие на този
механизъм на протичане на ПТП, по лекия автомобил са настъпили увреждания по
цялата му дясна странична част,а предпазната мантинела се деформира в посока
навън от пътното платно и част от опорните метални колове са изкъртени
/повалени/ в посока удара - посока в дясно. От техническа гледна точка,
причините за настъпване на произшествието е загубата на контрол върху траекторията
на управлението на лекия автомобил от страна на водача му, без данни за
странична намеса, вследствие на субективните действия на водача на лекия
автомобил, изразяващи се в неправомерни действия с волана за управление.
Заключението не е
оспорено от страните, затова съда го приема за обективно и компетентно,
изготвено в съответствие с приетия по делото доказателствен материал.
От заключението на допуснатата и назначена съдебно психологична експертиза
с вещо лице Х.Х. – клиничен психолог, се установява, че при ищцата Т.Д. се
наблюдава остра стресова реакция, довела до разстройство в адаптацията
към нейния социален живот, която е в пряка причинна връзка от процесното ПТП.
Вещото лице е констатирало, че е налице нарушение на съня, тревожност и
емоционална лабилност у ищцата, които са в пряка причинна връзка от процесното
ПТП. Експертът е посочил, че преди
настъпването на произшествието няма данни за психопатологични нарушения в
емоционалната сфера на ищцата Д.. След настъпването
на процесното ПТП, ищцата Д. става тревожна, неспокойна, плачлива, социално
изолираща се, което налага психиатрични прегледи и лечение. Според
вещото лице Х., промените в психическото и
емоционалното състояние на Т.Д., вследствие процесното ПТП се изразяват в
-повтарящо се припомняне, възпроизвеждане, изживяване на травмата с внезапно
оживяване на минали сцени и кошмарни сънища. Емоционална лабилност, плачливост,
раздразнителност, напрегнатост повишена тревожност, невъзможност да усеща
радост от живота; Затруднения при извършване на обичайните ежедневни дейности,
ограничаване на кръга от интереси, намалена активност и работоспособност.
Промяна в поведението — дистанциране, нежелание и въздържане от социални
контакти. Нежелание за общуване, страх да пътува с автомобил.
В заключението е установено, че
и към настоящия момент ищцата Д. все още не се е справила напълно с
психическите последиците от процесното - ПТП. Психическото и
емоционално състояние на Т.Р.Д., след процесното ПТП, е наложило търсене на
психиатрична помощ и е последвало медикаментозно лечение.
В съдебно заседание, вещото лице
заяви, че поддържа
заключението, което е дала в срок и отговори на въпросите на страните. Според
експерта, ищцата Т.Д., след процесното ПТП е била в остра стресова реакция,
довела до разстройство в адаптацията, имала е нарушение на съня, тревожност,
емоционална лабилност, които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Преди
настъпване на същото, не са налице данни за психопатологични нарушения в
емоционалната сфера на ищцата Д.. Вещото лице посочва, че по време на
освидетелстването ищцата все още не се е справила с психологичните последици от
процесното ПТП и психичното емоционално състояние на същата, е наложило търсене
на психиатрична помощ и последващо медикаментозно лечение. Експертът посочва, че по време на освидетелстването
към 20 май 2021г., ищцата вече се е била върнала на работа, след от около
година след инцидента и повече. Експертът посочва, че след причинените травми
от въпросното ПТП, има експертно решение за намалена трудоспособност за 1
година или 6 месеца.
Установява още, че при наличие
на остра стресова реакция, много зависи от самата личност, от нейните
личностови качества дали ще съумее да се справи с този стрес или не. В случая
от приложена медицинска документация експерта заключава, че ищцата не е имала
възможността и психическата годност да се справи, като тази остра стресова
реакция преминава в постравматично стресово разстройство, за което тя е
приемала на терапия до края на м. май 2020 г. Терапията е била посочена в
амбулаторните листове. Експертът посочва, че ищцата към момента има някакво
повлияване от медикаментозното лечение, изписано й от психиатър, симтоматиката
към настоящия момент е била намалена. Според вещото лице клиничен психолог, социалната
адаптация е свързана с това как се държи тя в социума - дали посещава работа,
грижили ли се за детето си. При беседата им, ищцата не е споменавала за някакви
проблемни отношения в семейството. Във връзка с доказване на въпросните
състояния, се използва специален клиничен въпросник, в който, след
обработването му, клиничния психолог има достатъчно данни за състоянието,
описано на освидетелстваното лице. Градацията е сведена до нищожния минимум.
Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника.
Съдебният състав намира, че експертното заключение е задълбочено,
комплексно и отговаря на поставените на вещото лице въпроси. То е компетентно и
обективно дадено, в съответствие е със събрания по делото доказателствен
материал, поради което следва да бъде кредитирано.
За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни
доказателства. Разпитан е св.В. И.Д., който е съпруг на ищцата Т.Д., които показания съдът цени в светлината на чл. 172 от ГПК. Същият установява, че преди две
години - 2019 г., той заедно със съпругата му Т. и със сина им са били тръгнали
за почивка, при което са претърпели съответното ПТП. Свидетелят сочи, че следствие
на ПТП-то съпругата му е била пострадала, била е откарана в Спешна помощ в гр.
Сливен, заедно със сина им, където е било установено, че има счупване на
гръбначни прешлени и контузии. Свидетелят посочва, че след това са били и
потърсили специалист в УМБАЛ "Пирогов", където е била потвърдена
поставената диагноза и там са й били поставили корсет с метални пръстени, който
е носила в продължение на половин година, и който тотално я е бил обездвижил. Свидетелят
Д. установява, че освен физическите й наранявания, тя е била пострадала и
емоционално – изпаднала е била в сериозен шок от случката. Започнала е да
получава паник атаки, да сънува кошмари. Според св.Д. изолирала се е била от
външния свят, спряла е да излиза навън и в последствие е била диагностицирана и
с постравматичен стрес. Същият установява, че преди не е приемала медикаменти,
а след катастрофата са й били изписали и тя ги е приемала. Свидетелят сочи, че
преди инцидента ищцата тъкмо е била започнала работа, в която е искала да гради
кариера, след това тотално всичко се е било провалило. След катастрофата в
продължение на повече от година тя не е могла да започне да работи поради
физическите си и психическите си увреждания.
Свидетелят Д. установява, че след инцидента у ищцата е била настъпила
коренна промяна. Преди произшествието тя е била активна, карали са заедно
велосипеди, спортували са активно и двамата, правили са разходки в планината, пътували
са често. След инцидента тя не е могла да спортува, заради нараняванията в
гръбнака, и тотално е отказала да пътува. Свидетелят установява, че след като
съпругата му се качи в автомобил става й лошо и започват паник-атаки. Д.
посочва, че не могат да отидат никъде двамата, защото тя отказва да се вози в
автомобил на дълги разстояния, притеснява се, че отново могат да катастрофират,
а когато пътуват и се качат на магистрала и спират, ако въобще успеят да
продължат, но в повечето случаи се връщали. Свидетелят установява, че съпругата
му сънувала кошмари, трудно е заспивала, като непосредствено след катастрофата е
имала нужда от съдействие дори за елементарни ежедневни действия като къпане,
обличане. Същият посочва, че гледането на детето от нейна страна е било почти
невъзможно, като само той се е грижел за детето, както и роднини, бавачки. По
отношение на корсета, свидетелят сочи същия са й го били поставили лекарите за
да държи изправен гръбначния стълб, и за да могат да заздравеят прешлените и съпругата
му е трябвало да го носи постоянно. Към настоящия момент същият установява, че
съпругата му все още не е преодоляла напълно стреса, движенията й са по-добри
отколкото към момента на катастрофата, но все още са били затруднени. Не може
да повдига нормално тежки предмети за човек с такова тяло. Паник-атаките
продължават, неспокойна е и не може да пътува в автомобил.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля, като
обективни и съответни на събрания по делото доказателствен материал и заключенията
на съдебномедицинската експертиза и съдебно психологичната експертиза.
При така изведеното от фактическа страна съда приема за
установено следното:
От
представените и приети по делото гласни писмени доказателства се установява, че
на 20.07.2019г., около 8.30ч. през светлата част от денонощието,
на прав хорозонтален участък от пътя, с нормална видимост, на км. 243, в посока
гр. Бургас е било
възникнало ПТП чрез самокатастрофиране на лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Пасат" с peг. № ВР *** ВМ, управляван
от В. И.Д., като в лекия автомобил на задна дясна седалка се е возила
пътничката Т.Д.. Установено е, че от
техническа гледна точка възможната максимална скорост на движение на лекия
автомобил към момента на иницирания удар в мантинелата е от около 75 - 85
км/ч., при максимално допустима скорост на движение 120 км/ч. Установено е от
заключението, че в един момент водача на лекия автомобил вследствие на
субективни действия с органите му за управление губи контрол върху траекторията
на движение на лекия автомобил. От
приетото по делото заключение на изготвената комплексна съдебно атотехническа и
медицинска експертиза се установява, че пътничката в лекия автомобил Т.Р.Д.,
седяща на задна дясна седалка е била без поставен предпазен колан. При този
механизъм на ПТП с ударен импулс,в момент на удар на задна дясна врата в
мантинелата, почти перпендикулярно на оста на автомобила, колана почти изключва
предназначението си. Съгласно експертната практика, ефективността на
коланите при челен удар е максимална при скорост до около 60 - 65 км/ч. Скоростта
на движение на лекия автомобил към момента на инициалния удар е била в
диапазона 75 - 85 км/ч.
От приложеното по делото
наказателно постановление №19-0306-000747 от 15.08.2019г. издадено от ОДМВР
Сливен, РУ Нова Загора, връчено на виновния водач В. И.Д. на 30.09.2019г., като
липсват данни постановения административен акт да е обжалван.Водачът на
л.а."Фолксваген Пасат" с рег. ВР***ВМ е наказан с административно
наказание "Глоба" в размер на 200.00 лв. на основание чл.179, ал.2 ЗДвП, за това, че на към 243.000 кв. е управлявал в посока град Бургас личния
си лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег. ВР***ВМ, като при избиране
на скоростта си не се е съобразил с характера и интензивността на движението, в
резултат на което губи контрол над управлението на автомобила и се блъска в
крайпътно съоръжение/крайпътна мантинела/ в дясно по посоката на движението си.
Поради
горното, съдът приема, че деянието на водача на л.а."Фолксваген
Пасат" с рег. ВР***ВМ след
проведено пълно и главно доказване на фактите осъществява признаците /обективни
и субективен/ на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а именно налице са всички кумулативни предпоставки: деяние,
противоправност, вина, причинна връзка и вреди. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди по отношение на ищцата Т.Д., съдът
намира следното:
Съобразно
критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно задължителните за
съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия;
начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му
етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба
на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена
трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението
следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането и установената в тази насока съдебна практика (Решение № 25 от
17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.; р. № 142/01.10.2012 г. по т. д. №
957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II
ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.).
На първо място следва да
се посочи, че от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза се установява, че ищцата е получила
хиперфлеския
на гръден прешлен. Според експерта, ищцата
е получила минимално клиновидно счупване на тялото на 10-ти гръден прешлен. Според показанията на св. Д. тя е носила и специален
корсет с метални пръстени,
който е носила в продължение на половин година, и който тотално я е бил
обездвижил. Свидетелят Д. установява, че освен физическите й наранявания, тя е
била пострадала и емоционално – изпаднала е била в сериозен шок от случката.
Започнала е да получава паник атаки, да сънува кошмари. Според св.Д. изолирала
се е била от външния свят, спряла е да излиза навън и в последствие е била
диагностицирана и с постравматичен стрес. В
случая следва да бъде отчетен преживения от ищцата стрес, който е довел до
негативни изживявания за същата. Ноторно известно е обстоятелството, че
претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен фактор.
От заключението на
съдебно психологичната експертиза, на което съда дава вяра като обективно и
съответно на събрания по делото доказателствен материал, промените в
психическото и емоционалното състояние на Т.Д., вследствие процесното ПТП се
изразяват в -повтарящо се припомняне, възпроизвеждане, изживяване на травмата с
внезапно оживяване на минали сцени и кошмарни сънища. Емоционална лабилност,
плачливост, раздразнителност, напрегнатост повишена тревожност, невъзможност да
усеща радост от живота; затруднения при извършване на обичайните ежедневни
дейности, ограничаване на кръга от интереси, намалена активност и
работоспособност. Промяна в поведението — дистанциране, нежелание и въздържане
от социални контакти. Нежелание за общуване, страх да пътува с автомобил. В
заключението е установено, че и към настоящия момент ищцата Д. все още не се е
справила напълно с психическите последиците от процесното - ПТП. Психическото
и емоционално състояние на Т.Р.Д., след процесното ПТП, е наложило търсене на
психиатрична помощ и е последвало медикаментозно лечение.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, съдът се
съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки
и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения
да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на
това обезщетение. Като се има предвид възрастта на ищцата, не напълното й възстановяването,
както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 55 000.00 лв.
От
ответната страна е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, по което съдът дължи произнасяне. На база на събраните в хода на
производството доказателства, съдът приема, че пострадалата Д. е допринесла от
около 1/10 за вредоносния резултат, тъй като е била без предпазен колан. Съдът
определя съпричиняването на 1/10 изхождайки от заключението на комплексната
съдебно автотехническа и медицинска експертиза, тъй като експертите посочват,
че при установения механизъм на ПТП с ударен импулс,в момент на удар на
задна дясна врата в мантинелата, почти перпендикулярно на оста на автомобила,
колана почти е изключил предназначението си. Съгласно експертната практика, ефективността на коланите при челен
удар е максимална при скорост до около 60 - 65 км/ч. Скоростта на движение на
лекия автомобил към момента на инициалния удар е била в диапазона 75 - 85 км/ч.
Поради
това, изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според
последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто
израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава,
настоящият съдебен състав намира, че дължимото на ищцата обезщетение, след
приспадане на 1/10 съпричиняване дължимото обезщетение следва да е в размер на
сумата 50 000.00 лв., като иска
следва да бъде отхвърлен за горницата над 50 000.00 лв., до 60 000.00 лв., предявен
като частичен от иск в размер на 90 000.00 лв. Следователно, доколкото
справедливо обезщетяване по см. на чл. 52 ЗЗД , както това изрично е прието и в
ППВС № 4/68 год., означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено
лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват пострадалия.
При сега
действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования
на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на
която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие
било от застрахования, било от увреденото лице.
Основателността на главния иск обосновава основателност
и на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
законна лихва върху главницата за неимуществени вреди. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
в чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл.
429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.
494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички
разноски и лихви извън тези по чл.
429, ал. 2 и ал.
5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта
до датата на уведомяване на застрахователя. В настоящия случай, считано от 28.01.2020г.
датата на постановяване на отказа за плащане по отношение на претенцията
депозирана от ищцата, следва да се
приеме за меродавно по отношение претенцията за лихва.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният от Т.Д. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП,
се явява основателен и доказан за сумата от 50 000.00 лева, ведно със законната
лихва от 28.01.2020 г. датата на постановяване на отказа за плащане
по отношение на претенцията депозирана от ищцата пред застрахователя и следва
да се присъди, считано от тази дата до окончателното изплащане, като за сумата
над 50 000.00 лева до претендираните 60 000.00 лева, като частичен иск от 90
000.00 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищцата по
делото е освободена от заплащане на държавни такси. В случая, иска предявен от
ищцата е в размер на 60000.00 лв., като частичен иск от 90 000.00 лв., същият е уважен в размер на 50000.00 лв.,
поради което дължимата държавна такса в случая е в размер на 2000.00 лв. и
същата следва да се възложи на ответника в полза на Окръжен съд – Враца.
По
делото от страната на ищцата е депозиран списък с разноски, която е претендирала
такива в размер на 700.00 лв., поради което с оглед изхода на спора в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски в размер на 580.33
лв. по съразмерност на уважената част от иска.
В
производството, ответника също е претендирал разноски в размер на 500.00 лв.,
като с оглед изхода от спора, в негова полза
по компенсация му се следват разноски в размер на 83.33 лв.
В съдебно
заседание процесуалния представител на ищцата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. Съдът
намира,че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на процесуалния й
представител следва да бъде определено възнаграждение, с оглед заявеното искане
респ. сочения ред, отбелязан и в договора за правна защита и съдействие,
легитимиращ го с валидна представителна власт. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, извършените по него процесуални действия и при съобразяване
с цената на уважените искове респ. минималните размери на адвокатски възнаграждения,
посочени вчл.
7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в полза на адв. Н.Н.Д. следва да бъдат присъдени
разноски в размер на адвокатско възнаграждение, предвид цената на уважения иск,
в размер на 2030.00 лв.без ДДС, а с начислен ДДС сумата възлиза на 2436.00 лв.,
платими от ответника.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна
компания "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***, представлявана от С. С. П. и К. Д. К.,
с адрес *** да заплати на Т.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес ***, *** чрез адв. Н.Д. и Ж. Т., сумата в размер на 50 000.00 лв. /петдесет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 20.07.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер
над присъдения от 50 000.00 лв. /петдесет хиляди лева/ до претендирания от 60
000.00 лв. /шестдесет хиляди лева/, предявен като частичен иск от 90 000.00 лв./деветдесет
хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***, представлявана от С. С. П. и К. Д. К.,
с адрес *** да заплати в полза на
Окръжен съд – Враца сумата в размер на 2000.00 лв./две хиляди лева/ държавна
такса съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***, представлявана от С. С. П. и К. Д. К.,
с адрес *** да заплати на Т.Р.Д., ЕГН **********,
с адрес *** със съдебен адрес ***, *** чрез адв. Н.Д. и Ж. Т. сумата в размер
на 580.33 лв. съдебно-деловодни разноски направени в производството.
ОСЪЖДА Т.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** със съдебен адрес ***, *** чрез адв. Н.Д. и Ж. Т.
да заплати на Застрахователна компания "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***,
представлявана от С. С. П. и К. Д. К., с адрес *** сумата в размер на 83.33
лв./осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ представляваща направените
от ответника разноски по съразмерност на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователна компания "БУЛ ИНС"
АД, ЕИК ***, представлявана от С. С. П. и К. Д. К., с адрес *** да заплати на
адв. Н.Н.Д., с адрес ***, *** сумата в размер на 2436.00 лв./две четиристотин
тридесет и шест лева/ с начислен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение,
предвид цената на уважения иск от 50 000.00 лв., съгл. чл.
7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Решенето
може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване
препис на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: