Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***,,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 15088/2019година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК предявен от Д.Я.К., ЕГН********** с адрес *** против „***,” АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление *** за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2128,90лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
17.08.2017г. - 16.08.2018г. за обект на потребление, находящ
се в ***,с абонатен № ***,и клиентски № ***,, за което вземане е издадена
фактура № **********/04.09.2019г.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения: Потребител е на доставяна от ответника ел. енергия в имот
на адрес ***,. През м.септември ищецът бил уведомен от ответното дружество, че
след извършена проверка на СТИ на адреса му, е начислена за плащане процесната сума за консумираната ел.енергия по партидата
му. Оспорва дължимостта на сумата по фактурата, както
и това количество да е изобщо доставено и потребено.
Оспорва процедурата и констатациите по извършване на корекцията. Искането
отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната
сума представлява стойност на реално потребено
количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на
сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения,
то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и ответникът се сочи да изпълнява
задълженията си по тях. На 16.08.2018г. е извършена проверка на обекта на потребление
в присъствието на абоната, за която е бил съставен констативен протокол с №
1202310. Електромерът бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за експертиза.
Такава била извършена и е изготвен протокол № 2008/02.09.2019г., в който е
документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера и преминала ел. енергия в трети регистър, която не е била
визуализирана на дисплея. На 03.09.2019г. от ЕРП е изготвено становище за
начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития
регистър е било конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата
остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия. Твърди, че процесното количество не е отчетено при ежемесечните
отчети, защото инкасаторите не разполагали с нужния за това софтуер. И
независимо, че в случая е извършена корекция по чл. 50 ПИКЕЕ, твърди, че
всъщност това количество е реално потребено и
отчетено от електромера, макар и в
невизуализиран регистър, поради което и ищецът дължи цената му. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, становището на страните и съобразно
приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. В тежест на ответника е да докаже
фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост
на процесната сума, а именно, че с ищеца са в
договорни отношения за доставка на електроенергия за посочените обект и период,
и в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото количество ел.
енергия, което не е отчетено при редовните отчети и причини за това - наличие
на софтуерна намеса, както и че съобразно одобрените и приети общи условия и
правила, фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че проверката е извършена
съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността на електроенергията в
посочените размери, изчислена при използвана правилната методика при корекцията
на сметката.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните
е обявено обстоятелство, че са в договорни отношения по повод доставка на
електроенергия за посочения обект и период.
От констативен протокол №1202310/16.08.2018г. се
установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо
потреблението в обекта на ищеца. Отразено е, че СТИ се изпраща за експертиза в
БИМ, като е подменено с ново изправно. Протоколът е подписан от служителите
извършили проверката и от ищеца.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД
МИУ, РО Варна, за което е съставен констативен протокол
№2008/02.09.2019-АУ-Е-000029-45845/17.08.2018г. В него е документирано, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера - наличие
на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа - 1.8.3 – 011352,6 кВТч. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените
замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък
наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния
блок на СТИ.
Със становище от 03.09.2019г. е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия в размер на 11352квтч за периода
17.08.2017г.-16.08.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит
на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.
енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено
допълнително количество ел. енергия за периода 17.08.2017г.-16.08.2018г. в
размер на 11352квтч за остойностяване, за която е издадена фактура с №
**********/04.09.2019г. за сумата от 2128,90лева.
По делото е представена процесната
фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество ел.
енергия е с посочено основание - служебно.
От заключението на в.л. инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл.
с поясненията дадени в с.з. при изслушването й се установява, че СТИ е от
одобрен тип, в метрологична годност.
Установена е намеса в тарифната схема, като за типа елекромер
отчитането е двутарифно. По този начин част от натрупването на
количество ел.енергия не се отчита.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът има
качество на потребител, бидейки собственик на електрифицирания имот. Регламентацията на договорните отношения между страните се
съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на
ДКЕВР и
публикувани в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ответникът е твърдял, че така начисленото за
доплащане количество ел. енергия е реално доставена и потребена
ел. енергия, като представлява корекция на сметката на потребителя извършена по
реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието
на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само
за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът е следвало
да докаже, че в този период това количество е реално потребено
от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено на основание
становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3 на СТИ и
касае минал период 17.08.2017г.-16.08.2018г. СТИ правилно е отчитало консумираната
ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно измерване дължащо се
на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към
електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане количество ел.
енергия не е отчитано и според експерта, изготвил СТЕ. Последният
извод обаче е базиран единствено на разчитането на констатациите на БИМ и
техническите познания на в.лице, т.е без да е изследвано от него самото СТИ и
без по делото да е налице обективна констатация в изготвения констативен
протокол или експертиза на БИМ, че действително е налице такава намеса. Ако и
да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства относно
момента на извършването й, още по- малко такива от които да следва извод, че тя
е резултат на виновни действия на потребителя. Неясно е и за какъв период и в
кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия. Начисляването е
сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период до една година
и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, която цена доколкото е в размер по -
нисък от този на отделните тарифи, не води реално до ощетяване на потребителя. Хипотезата, регламентирана в чл. 50
ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира
количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата,
корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и
преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по- дълъг от една година. Следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима, доколкото последната
предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните
регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради
което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт,
дори формално да е извършена по правилата, на практика лишава потребителя от
възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 ПИКЕЕ.
Отделно, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването,
съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или
дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната
система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния уред в изправност е
на ответника, а не на ищеца - потребител. При липса на доказателства за виновно
поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат
вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството
за техническо измерване. В
чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът
на електроенергия може да извърши корекция, без да се изисква изрично
доказването на виновно поведение от абоната и те са: установено от независим
орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата
на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на член 47 от ПИКЕЕ
проверка. Очевидно, в настоящия случай не е налице нито една от изброените.
Извън горното, следва да се има предвид и че проверката е изначално лишена от
правно основание, защото с решение №
1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52
– 56 ПИКЕЕ са отменени. На основание чл. 195, ал. 1 във вр.
чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г.
Затова и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена след
нейната отмяна, на 16.08.2018г. Предвид отмяната на тези правила, приложение
следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура
по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Ако и да се касае за реално доставено количество, то
дружеството е начислило процесното количество ел.
енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената. Начисляването е сторено на основание отчетените
показания на СТИ, обхваща период от една година и изчисления по цена за
технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, което влиза в колизия с твърденията за
реална доставка на посоченото количество ел. енергия.
Изложеното обосновава
извод, че ответникът не проведе доказване относно основанието, въз основа което
е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от 11352квтч за периода 17.08.2017г.-16.08.2018г. А това налага
съдът да приеме, че начислената по този начин на абоната сума в размер на
2128,90лева лева не се дължи.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
присъждане на разноски. Искането е направено своевременно, представен е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена ДТ за
завеждане на делото в размер на 87,16лева и адв.
възнаграждение от 400лева. Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на общо 487,16лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът
Д.Я.К., ЕГН********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „***,” АД,
ЕИК ***,, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2128,90лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период 17.08.2017г. - 16.08.2018г. за обект на потребление, находящ се в ***,с абонатен № ***,и клиентски № ***,, за
което вземане е издадена фактура № **********/04.09.2019г. на
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „***,” АД, ЕИК ***,, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Я.К., ЕГН********** сумата от 487,16лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция
съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: