Определение по дело №1509/2020 на Софийски градски съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

гр.София, 14.05.2020 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНO OTДЕЛЕНИЕ, ХІІІ – ти въззивен състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

                                                                РОСИ МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа ВНЧД № 1509 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.

Образувано е по частна жалба от 24.01.2020 г. на свидетелите Х.Н.М. и Н.Н.М., чрез адвокат П.В. срещу определение от 09.01.2020 г. постановено по НЧД № 19330/2019 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадена от същите жалба срещу постановление на СРП от 06.11.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 1217/2019 г. по описа на 09 РУ СДВР, пр.пр. № 24564/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.142а, ал.4, вр. ал.1 НК.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Жалбоподателите твърдят, че неправилно в своите мотиви първият съд е посочил, че не притежават активна процесуална легитимация по досъдебното производство и излагат подробни съображения в тази насока. Твърдят, че са пострадали от действията на свидетеля П.М., защото са били лишени от възможността да се виждат и общуват със своя дядо Х. М.. Твърдят, че техния дядо – Х. М. е държан в процесното жилище от своя син П.М. против неговата воля. Жалбоподателите на свой ред излагат свои съображения и доводи относими към постановлението на прокурора, с което е прекратено наказателното производство твърдейки, че същото е неправилно и незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствения материал. Молят да бъде отменено определението на районния съд, както и постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото върнато на органа на досъдебно производство за извършване на необходимите процесуално следствени действия, с цел обективното и всестранно изясняване на случая.          

 Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с исканията изложени в жалбата и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима поради това, че е депозирана в 7 дневния срок за обжалване на определението на районния съд, но разгледана по същество същата е неоснователна.

От данните по делото се установява, че досъдебно производство № ЗМ 1217/2019 г. по описа на 09 РУ СДВР, пр.пр. № 24564/2019 г. по описа на СРП е образувано на 01.07.2019 г. по реда на чл.212, ал.1 НПК за престъпление по чл.142а, ал.5, вр. ал.1 НК с оглед депозиран сигнал от свидетеля Н.Н.М. – внук на Х. М.. В сигнала е посочено, че спрямо лицето Х. М. се извършва престъпление от страна на свидетеля П.М. – негов син.

В хода на разследването са извършени следните процесуално следствени действия – разпит на свидетелите С.Н., П.В., Х.М., Н.М., Х. М., А.И., Х. Д., назначена е и изготвена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на свидетеля Х. М., както са изискани и справки за свидетеля П.М.. 

С постановление от 06.11.2019 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24 ал. 1, т.1, пр.2 НПК. За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че в конкретният случай деянието, за което е образувано досъдебното производство не съставлява престъпление по чл.142а НК, както и не осъществява състав на друго престъпление по НК.

Постановеният прокурорски акт е бил обжалван от свидетелите Х.М. и Н.М.. За да постанови обжалваният съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателите не са активно процесуално легитимирани да обжалват прокурорския акт, поради което и е оставил без разглеждане депозираната от тях жалба с искане за неговата отмяна.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна, следното:

Въззивната съдебна инстанция запознавайки се с материалите по делото намира за неоснователни твърденията на жалбоподателите, които от своя страна не почиват на процесуално правните разпоредби установени от законодателя в НПК.

Въззивният съд подобно и на първата съдебна инстанция констатира, че по делото не е привлечено лице в качеството на обвиняем по реда на чл.219 НПК.

В процесуално правната разпоредба на чл.243, ал.4 НПК законодателят изчерпателно е изброил кръга от лицата, които са активно легитимирани да обжалват постановление за прекратяване на наказателното производство съставено от прокурор, а това са – обвиняемия, пострадалият от престъплението или неговите наследници или ощетеното юридическо лице. Извън този кръг от лица, всяка жалба депозирана срещу постановление за прекратяване на наказателното производство съставено от държавен обвинител е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В конкретният случай жалбоподателите Х.М. и Н.М. не попада в посочения кръг от лица очертан с разпоредбата на чл.243, ал.4 НПК, в която насока са правилни и подчинени на закона изводите на контролираната съдебна инстанция. Действително престъплението по чл.142а НК е резултатно, но пострадало от същото може да бъде единствено лицето, което противозаконно е било лишено от свобода. В настоящият случай не се установява от събраните по делото доказателства свидетелят Х. М. да е бил противозаконно лишен от свобода от своя син – Х. М., за което е бил депозиран сигнал от свидетеля Н.М. – внук на свидетеля Х. М. и който сигнал е инициирал образуването на досъдебното производство. В хода на досъдебното производство е проведен разпит на свидетеля Х. М., както и е била изготвена на същия съдебно психиатрична и психологична експертиза с цел да се установи неговото психично състояние предвид напредналата му възраст и данните в сигнала, но от същите не се установява да е извършено посегателство спрямо него, което да ограничава свободното му придвижване, вследствие на извършени противоправни действия от страна на Х. М. – негов син. В конкретиката на настоящия случай вероятно се касае за влошени между роднински отношения, които обаче не могат да се субсумират под състав на престъпление по НК съгласно събраните по делото доказателства.

Ето защо в случая и доколкото жалбоподателите не попадат в кръга на лицата по чл.243, ал.4 НПК да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, то се налага извода, че постановеното от първия съд определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. 

 

Водим от горното Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен  състав на основание чл.243, ал.8, вр.ал.6, т.1 НПК   

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 09.01.2020 г. постановено по НЧД № 19330/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 112 състав, с което е потвърдено постановление от 06.11.2019 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 1217/2019 г. по описа на 09 РУ СДВР, пр.пр. № 24564/2019 г. по описа на СРП.

 

Определението е окончателно.   

 

Препис от определението да се изпрати на адвокат П.В..

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                           2.