Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е 

 

Номер                                               Година 05.03.2020                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                   Първи граждански състав

На 05.03                                                                              Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

гражданско дело номер 462 по описа за 2020 година.

 

            Производството по делото е образувано по искова молба на Ж.П.Ж.. В срока по чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника ОД на МВР - Стара Загора.

            Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване, поради което делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен писмен доклад, да бъдат  приканени страните към спогодба и да им бъдат разяснени преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора.    

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на  доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с отговора на исковата молба документи, както и да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба. Следва да бъде отхвърлено искането за задължаване на ответника да представи по делото удостоверение, от което да е видно за процесния период назначен ли е ищецът като държавен служител в МВР и на каква длъжност и справка за положения от от ищеца по график от 22.00 часа до 06.00 часа – нощен труд за процесния период, справка от която да е видно за процесния период кога и колко полагаем платен годишен отпуск е ползвал, както и отпуск поради временна неработоспособност, тъй като по реда на чл.190 ГПК може да бъде зъдължавана другата страна да представи находящи се у нея документи, а не да саздава такива документи. Следва да бъде уважено искането за задължаване на ответника да представи заверени копия от графиците за полагане на труд от ищеца пред процесния период.

Следва да се укаже на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.312, вр. с чл.157 от ГПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

            ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 24.03.2020г. от 11,10 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

            ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва:

   Ищецът Ж.П.Ж. твърди в исковата си молба, че е държавен служител в системата на МВР. През претендирания период от 31.01.2017 г. до 31.01.2020 г. полагал труд в ОД на МВР-Стара Загора на длъжност “Младши оперативен дежурен“. Естеството на работата му било такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 24 ч., при което се получавал размер над законово установения както за работната седмица, така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. На следващо място ЗМВР изрично разграничавал заплащането за извънреден и за нощен труд, като по силата на чл.178, ал.1, т.3 към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения и за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5            т.2 работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал.6 се уреждало правилото за плащане на извънредния труд по ал.5 с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал.9 на този член било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. По отношение на иска по чл.178,ал.1,т.З от ЗМВР твърди, че за периода от 31.01.2017 г. до 31.01.2020 г. действали три наредби, имащи връзка с чл.187,ал.9. Последната от тях била Наредба № 8121з-36/07.01.2020. Тя била в сила от 10.01.2020 г. и уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстът на чл.3,ал.3 указвал, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази Наредба отменяла предходната Наредба №8121з- 776/29.07.2016., която била в сила от 02.08.2016 г. Текстът на чл.3, ал.3 също указвал, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тя от своя страна отменяла Наредба № 812313-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи /в сила от 01.04.2015 г./, като съдържанието и на нейния чл.3, ал.3 било идентично с последвалата я Наредба № 1821з-776/29.07.2016 г. Преди процесния период действала и Наредба № 1821з- 407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Според нейния чл.8 за всеки отработен нощен час или част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева.Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл.31, ал.2 било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00ч. и 06,00 ч. за отчетния период се увеличава с коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е.нощните часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или част от него. В последващите три Наредби с № 812313-592/25.05.2015 , № 8121з- 776/29.07.2016 и № 8121з-36/07.01.2020 липсвала изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче не означавало законово установена забрана за преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а се явявало празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следвало да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В чл.9, ал.2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. Предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на работодател било налице неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и неизпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на падежа и. Счита че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от него време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното време над редовното, като това следвало да се извърши в месеца, в който този труд е положен и съответно следвало същият да се заплати с дължимото му възнаграждение за положен труд през месеца, следващ месеца, в който е положен извънредният труд. Счита, че работодателят е изпаднал в забава от изтичането на месеца, следващ месеца, в който е положен от него трудът и от първо число на следващия месец дължи обезщетение за това. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР - Стара Загора да му заплати за периода от 31.01.2017 г. до 31.01.2020 г. на основание чл.178,ал.1,т.З от ЗМВР и за периода от 31.01.2017 г. до 31.01.2020 г. на основание чл.86 от ЗЗД както следва: За  2017 год.- Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2017 год. в размер на 49.44 лева.;Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2017 год. в размер на 49.44 лева. За 2018 год.- Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018 год. в размер на 53.28 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2018 год. в размер на 53.28 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2018 год. в размер на 59.12 лева. За 2019 год.- Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019 год. в размер на 65.04 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2019 год. в размер на 65.04 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019 год. в размер на 65.04 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019 год. в размер на 65.04 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019 год. в размер на 65.04 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019 год. в размер на 65.04 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2019 год. в размер на 65.04 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019 год. в размер на 65.04 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2019 год. в размер на 65.04 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2019 год. в размер на 65.04 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2019 год. в размер на 65.04 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2019 год. в размер на 65.04 лева. Претендираното от ищеца общо неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 31.01.2017 год. до 31.01.2020 год. е в размер на 2022.08 лева. Мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно време: За периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. - мораторна лихва от 01.04.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 14.09 лева.; За периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. - мораторна лихва от 01.05.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 13.68 лева.; За периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. - мораторна лихва от 01.06.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 13.26 лева.; За периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. - мораторна лихва от 01.07.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 12.85 лева.; За периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. - мораторна лихва от 01.08.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 12.43 лева.; За периода от 01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. - мораторна лихва от 01.09.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 12.01 лева.; За периода от 01.08.2017 год. до 31.08.2017 год. - мораторна лихва от 01.10.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 11.60 лева.; За периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. - мораторна лихва от 01.11.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 11.18 лева.; За периода от 01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. - мораторна лихва от 01.12.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 10.77 лева.; За периода от 01.11.2017 год. до 31.11.2017 год. - мораторна лихва от 01.01.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 10.35 лева.; За периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. - мораторна лихва от 01.02.2018 год. до 31.01.2020 год.. в размер на 09.93 лева.; За периода от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.03.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 10.34 лева.; За периода от 01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. - мораторна лихва от 01.04.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 09.88 лева.; За периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. - мораторна лихва от 01.05.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 10.51 лева.; За периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год. - мораторна лихва от 01.06.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 10.00 лева.; За периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. — мораторна лихва от 01.07.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 09.51 лева.; За периода от 01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. — мораторна лихва от 01.08.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 09.00 лева.; За периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. — мораторна лихва от 01.09.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 08.49 лева.; За периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. - мораторна лихва от 01.10.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 08.00 лева.; За периода от 01.09.2018 год. до 30.09.2018 год. — мораторна лихва от 01.11.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 07.49 лева.; За периода от 01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. — мораторна лихва от 01.12.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 07.00 лева.; За периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. — мораторна лихва от 01.01.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 06.49 лева.; За периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. - мораторна лихва от 01.02.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 05.98 лева.; За периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. - мораторна лихва от 01.03.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 06.08 лева.; За периода от 01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. - мораторна лихва от 01.04.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 05.53 лева.; За периода от 01.03.2019 год. до 31.03.2019 год. - мораторна лихва от 01.05.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 04.98 лева.; За периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. - мораторна лихва от 01.06.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 04.42 лева.; За периода от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. - мораторна лихва от 01.07.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 03.88 лева.; За периода от 01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 03.32 лева.; За периода от 01.07.2019 год. до 31.07.2019 год. - мораторна лихва от 01.09.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 02.76 лева.; За периода от 01.08.2019 год. до 31.08.2019 год. - мораторна лихва от 01.10.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 02.22 лева.; За периода от 01.09.2019 год. до 30.09.2019 год. - мораторна лихва от 01.11.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 01.66 лева.; За периода от 01.10.2019 год. до 31.10.2019 год. - мораторна лихва от 01.12.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 01.12 лева. Обща мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд за периода от 31.01.2017 год. до 31.01.2020 год. е в размер 270,81 лева. Моли също така да осъди ответника да му заплати и законната лихва от датата на регистриране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита предявените искове за допустими, но неоснователни. През периода 31.01.2017 г. до 31.01.2020 год. ищецът заемал следните длъжности: „Младши оперативен дежурен» в група ОДЧ към Второ РУ- Стара Загора при ОДМВР- Стара Загора и «Младши оперативен дежурен» в група ОДЧ при ОДМВР – Стара Загора, т.е. бил държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време полагал труд на смени по график. При полагането на труда за периода 31.01.2017 год. до 31.01.2020 год. по утвърдения за месеца график служителят изпълнявал служебните си задължения, като действително в работната му смяна е налице полагане на нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч. Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР изключвали приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория служители не само относно работното време, но и цялостната регламентация на техния статут. В конкретния случай била относима разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, която предвижда редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. От страна на министъра на вътрешните работи била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която е приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл.З, ал.1 от посочената наредба за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза попада и организацията на работното време на ищеца. В ал.З на същия текст била предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Чрез специалния закон се въвеждала различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а също и в цялост същата наредба, като и нормите на КТ не били приложими по отношение на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Липсвала  непълнота на нормативната уредба по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА. Напротив, изрично била уредена продължителността на нощния труд при работа на смени за държавните служители по ЗМВР, налице била и изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за положен труд през нощта, не била  налице разпоредба, даваща възможност за преизчисление на положеният нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, според ЗНА било допустимо само ако това отговаря на целта на непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. регулирали изцяло работното време на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната в НСОРЗ, не означавала непълнота, а неприложимост. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня било до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица - до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ответника ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Според ответника, за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, било необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Ищецът подчертавал в молбата си, че претендира възнаграждение за положен нощен труд, а размерът на последното се определял със Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121 з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и е в размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00 ч. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно определено и заплатено. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага извода, че съдът е сезиран с искове по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, съгласно който към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, и за обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД. Доказателствената тежест за установяване предпоставките за възникване на правото на възнаграждение за извънреден труд и за изпадането в забава на ответника се носи от ищеца.  От изложените в исковата молба обстоятелства се налага извода, че съдът е сезиран с искове по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, съгласно който към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, и за обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД. Доказателствената тежест за установяване предпоставките за възникване на правото на възнаграждение за извънреден труд и за изпадането в забава на ответника се носи от ищеца.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.       

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице-медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

ПРИЕМА като писмени доказатемлства по делото Удостоверение УРИ:349р-1267/17.01.2020 год. - заверено копие; Справка за въведени болнични листи и вида обезщетение за временна нетрудоспособност - заверено копие; Заповед № 8121 з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи - заверено копие; Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.98/2017 г. неофициален раздел/ - разпечатка от правно- информационна система „Сиела“; Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП -разпечатка от правно-информационна система „Сиела“; Докладна записка peг. № 8121 р-20741 от 30.04.2015 г. - заверено копие; Писмо рег.№8121р-17549/04.10.2019 г. с правна консултация на проф.В.Мръчков - заверено копие; Извадка от АИС - ТРЗ - платежни бележки за възнаграждението на ищеца месеците от 01.2017 г. до 01.2020 г. - 37 броя.

НАЗНАЧАВА съдебно счетоводна експертиза, която следва като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лева, платимо от бюджета на съда. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Емилова Недялкова. 

ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи заверени копия от графиците за полагане на труд от ищеца пред процесния период.

ОХВЪРЛЯ искането за задължаване на ответника да представи по делото удостоверение, от което да е видно за процесния период назначен ли ищецът като държавен служител в МВР и на каква длъжност и справка за положения от мен ищеца по график от 22.00 часа до 06.00 часа – нощен труд за процесния период, справка от която да е видно за процесния период кога и колко полагаем платен годишен отпуск е ползвал, както и отпуск поради временна неработоспособност.

            УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба заедно с приложенията.

            Да се връчи на страните препис от разпореждането.

            Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :