№ 21
гр. Ямбол, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Д.
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20242300500321 по описа за 2024 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на
ЕТ „ЕЛИА-Елисавета Тодорова", гр. Ямбол, ул. „Кабиле" № 3, ап.З, ЕИК *********,
представлявано от Е.Т. - управител, чрез адв. Х. К. от ЯАК и въззивна жалба на ТП
ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „ТУНДЖА", ЕИК:2016176540294 - ТП на „ЮИДП"
ДП гр. Сливен, представлявано от инж. Б.Х.Ц. – директор, адрес: гр. Ямбол, ул. „Васил
Карагьозов" № 11, чрез адв. Б.Ч. от АК - Ямбол против Решение №359/27.06.2024 г.,
постановено по гр.дело №1063/2023 г. по описа на ЯР.
В посоченото решение ЯРС е постановил следното:
ОСЪЖДА Държавно горско стопанство „Тунджа" гр.Ямбол, ул."Васил Карагьозов"
№11 да заплати на ЕТ „ЕЛИА-Елисавета Тодорова" гр.Ямбол, ул.„Кабиле" №3, ап.3, ЕИК
*********, обезщетение за имуществени вреди в размер на 6880,50 лв., представляващи
направени разходи за обработка на земеделска земя и нанесена щета на унищожени площи в
масиви 25, 26, 321 и 322 в общ размер на 37,703 дка на 100% от дива свиня, ведно със
законната лихва, считано от 28.04.2023 год. до окончателното изплащане на сумите, както и
направените по делото разноски в размер на 2595,89 лв., като иска за разликата от
предявения такъв в размер на 24 711 лв. до уважения в размер на 6880,50 лв., като
неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЕТ „ЕЛИА-Елисавета Тодорова" гр.Ямбол, против
СЛРД "Диана" гр.Ямбол за обезщетение в размер на 1508,54 лв., представляващи нанесена
щета на унищожени площи в масив 27 в общ размер на 4,133 дка на 100% от дива свиня,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ „ЕЛИА-Елисавета Тодорова" гр. Ямбол, ул. „Кабиле" № 3 , ап.3, ЕИК
********* да заплати на Държавно горско стопанство „Тунджа", гр.Ямбол, ул."Васил
1
Карагьозов" №11 направените по делото разноски в размер на 197,50 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „ЕЛИА- Елисавета Тодорова" гр.Ямбол, ул.„Кабиле" №3, ап.3, ЕИК
********* да заплати на СЛРД "Диана" гр.Ямбол, ул."Николай Петрини" №2 направените по
делото разноски в размер на 1895 лв.
С въззивната жалба на ЕТ „ЕЛИА-Елисавета Тодорова", ЕИК *********, чрез адв.
Х. К. от ЯАК първоинстанционното решение се оспорва в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ
искът срещу Държавно горско стопанство „Тунджа", гр.Ямбол, ул."Васил Карагьозов" №11,
да заплати на ЕТ „ЕЛИА- Елисавета Тодорова" гр.Ямбол, ул.„Кабиле" №3, ап.З, ЕИК
*********, обезщетение за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 6880,50
лв. до предявения такъв в размер на 24 711 лв., като неоснователен и недоказан и в частта с
която се ОСЪЖДА ЕТ „ЕЛИА- Елисавета Тодорова" гр. Ямбол, ул. „Кабиле" № 3, ап.З, ЕИК
********* да заплати на СЛРД "Диана", гр.Ямбол, ул."Николай Петрини" №2 направените
по делото разноски в размер на 1895 лева. Изложени са твърдения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение в атакуваните му части, като постановено при
нарушения на процесуалния и материалния закон и необосновано. Направено е оплакване,
че съдът не е обсъдил приложените по делото доказателствата в тяхната съвкупност.
Въззивникът твърди, че съдът изцяло неправилно е приел, че описаните в жалбата мерки за
опазване на реколтата на земеделските земи са неефективни, както и че ДГС „Тунджа“ е
извършило подхранване в обекта „Ормана“ през цялата 2022г. и засял ниви. Сочи, че не са
представени доказателства по какъв начин е извършена таксацията на дивата свиня.
Жалбоподателят изтъква, че по всяко конкретно дело се преценявало какви мерки по чл.78
ЗЛОД са взети от лицата, стопанисващи дивеча и от собствениците на земи и гори, за да се
избегнат или да се ограничат щетите върху селскостопанската продукция, като следвало да
се прецени също доколко предприетите мерки обективно са могли да доведат до желания
резултат, при наличието на извънредни обстоятелства, които правят тези мерки
неефективни. В зависимост от данните по делото се решавало дали отговорността ще се
носи изцяло от лицата, стопанисващи дивеча, или от собствениците на земи и гори, или ще
се разпредели между тях съобразно предприетите и непредприетите мерки и обективните
обстоятелства, а това не било сторено от ЯРС в настоящото съдебно производство и съдът
неправилно бил разпределил отговорността между ищеца и първия ответник по равно.
Въззивникът счита, че РС – Ямбол неправилно е приел, че ДГС е изпълнило задълженията
си подхранване, отстрел и др., вменени по закон. Направено е възражение, че
първоинстанционният съд е кредитирал избирателно заключението на вещото лице инж. Д.,
като изцяло е игнорирал заключението на вещото лице инж. Д. в обезпечителното
производство, като в решението нямало анализ на събраните в обезпечителното
производство доказателства, което определяло и незаконосъобразността на обжалваното
решение. Направено е оплакване, че съдът е следвало да ги задължи да конкретизират точно
как е формулирана площта и в кои масиви, а не да отхвърля иска, което представлявало
нарушение на процесуалните правила. Изложени са твърдения, че присъдените разноски в
размер на 1895 лв., надхвърлят многократно размера на иска, като съдът изобщо не бил
изложил мотиви по възраженията за прекомерност и обстоятелствата по делото. По
направените оплаквания въззивникът е изложил подробни съображения. Моли ЯОС да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение в частта с която, се ОТХВЪРЛЯ
искът срещу Държавно горско стопанство „Тунджа", гр.Ямбол, ул."Васил Карагьозов" № 11
да заплати на ЕТ „ЕЛИА-Елисавета Тодорова" гр.Ямбол, ул.„Кабиле" №3, ап.З, ЕИК
*********, обезщетение за имуществени вреди за разликата от предявения такъв в размер на
24 711 лв. до уважения в размер на 6880,50 лв., като неоснователен и недоказан и да
постанови ново, с което да УВАЖИ предявеният иск със всички законови последици. Моли
2
ЯОС да отмени обжалваното решение и в частта с която ЕТ „ЕЛИА-Елисавета Тодорова"
гр.Ямбол, ул.„Кабиле" №3, ап.З, ЕИК ********* е ОСЪДЕН да заплати на СЛРД "Диана",
гр.Ямбол, ул."Николай Петрини" №2 направените по делото разноски в размер на 1895 лв.,
като не присъжда такива или намали същите съгласно решение по дело С-438/22.
По повод жалбата на ЕТ „ЕЛИА-Елисавета Тодорова", гр.Ямбол и в предвидения от
закона срок е постъпил писмен отговор от ТП ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО
„ТУНДЖА", ЕИК:2016176540294, чрез пълномощника адв. Б.Ч. от ЯАК, в който е заявено
становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Изложени са подробни
съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение в
атакуваните му части, като се твърди, че съдът е преценил събраните доказателства по
делото и правилно и законосъобразно е приел иска за неоснователен и недоказан в
предявения размер. Моли ЯОС да остави без уважение депозираната въззивна жалба като
неоснователна и да потвърди обжалваното решение в атакуваните му части със съответните
законни последици. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски
пред въззивната инстанция.
С въззивната жалба на ТП ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „ТУНДЖА",
ЕИК:2016176540294, чрез пълномощника адв. Б.Ч. от ЯАК, първоинстанционното решение
се оспорва в частта, с която е осъдено Държавно горско стопанство „Тунджа", гр.Ямбол,
ул."Васил Карагьозов" №11 да заплати на ЕТ „ЕЛИА-Елисавета Тодорова" гр.Ямбол, ул.
„Кабиле" №3, ап.З, ЕИК *********, обезщетение за имуществени вреди в размер на 6880,50
лв., представляващи направени разходи за обработка на земеделска земя и нанесена щета на
унищожени площи в масиви 25, 26, 321 и 322 в общ размер на 37,703 дка на 100% от дива
свиня, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2023 год. до окончателното изплащане на
сумите, както и направените по делото разноски в размер на 2595,89 лева. Изложени са
твърдения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение в атакуваните
му части поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост.
Направено е оплакване, че съдът е тълкувал превратно събраните по делото доказателства.
Въззивникът сочи, че употребеният термин „развъждане" е неправилно посочен в съдебното
решение и по своя смисъл и значение предпоставя неправилна фактическа обстановка,
съответно неправилен извод. Сочи още, че по ловно-стопанско предназначение на
местността „Ормана" не е предвидено развитие на популация от дива свиня - факт от
особено значение, който е пропуснат от вещото лице. Изтъква, че констатацията „не
стопанисва" (относно СЛРД Диана) не отговаря на обективната действителност и на целта
на закона и не доказва липса на определена дейност, съответно намалена и/или липса на
отговорност, като отстрелът също не бил безспорен и обективен факт, относно наличието на
определен вид дивеч в определен район. Жалбоподателят твърди, че изводите на съда в тази
част се основават на косвени доказателства, които не са представени в логична
последователност, която от своя страна да обуславя категорично и непротиворечиво
доказване на твърдени факти и обстоятелства. Възразява, че никъде в решението не е
обсъдено приетото като доказателство по делото писмо от Югоизточно държавно
предприятие ДП гр.Сливен. В жалбата се посочва, че съдът не е обсъдил и направеното
оспорване от страна на ТП ДЛС Тунджа на заключението на в.л. Д. като непълно, неясно,
необосновано и немотивирано с писмени доказателства, като се изтъква, че вещото лице
избирателно по собствено усмотрение се е запознал с частични доказателства, „не е обърнал
внимание" на част от доказателствата /анекса към Договора по чл.30 от ЗЛОД/, поради което
и експертизата е следвало да не бъде ценена при постановяване на решението от съда.
Счита, че по делото не се установило ищецът ЕТ „ЕЛИА-Елисавета Тодорова" да е
предприел адекватни мерки за охрана на посевите си. Въззивникът счита, че вредите и
3
претендирания размер от ищеца са останали недоказани. Моли ЯОС да отмени обжалваното
решение в атакуваните му части и да отхвърли изцяло предявеният иск от ЕТ „ЕЛИА-
Елисавета Тодорова" с правно основание чл.79 от ЗЛОД против ТП ДЪРЖАВНО ЛОВНО
СТОПАНСТВО „ТУНДЖА" като неоснователен, със съответните законни последици.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски пред двете
инстанции.
По повод жалбата на ТП ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „ТУНДЖА",
ЕИК:2016176540294 и в предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор от ЕТ
„ЕЛИА-Елисавета Тодорова", ЕИК *********, чрез адв. Х. К. от ЯАК, в който е заявено
становище за неоснователност на жалбата. Изложени са подробни съображения относно
това, че обжалваното решение в атакуваните му части не страда от пороците, визирани в
жалбата и не са налице процесуални нарушения при постановяването му. Изтъква се, че в
жалбата се твърди, че съдът е направил правни изводи, които не кореспондират с
доказателствата по делото, но без да посочат и конкретизират кои правни изводи не
съответстват на доказателствата по делото, като твърденията в тази насока били изцяло
неоснователни и недоказани. Моли ЯОС да остави без уважение депозираната въззивна
жалба като неоснователна и да потвърди решението в обжалваните части.
В о.с.з. въззивника ЕТ „ЕЛИА-Елисавета Тодорова", ЕИК ********* се
представлява от адв. Х. К. от ЯАК, която поддържа жалбата на своя доверител и моли за
уважаването й. Оспорва жалбата на насрещната страна и моли за оставянето й без уважение.
Претендира за присъждане на разноски по представен списък. Заявява възражение за
прекомерност на разноските за адв.хонорар, заплатени от СЛРД "Диана".
В о.с.з. въззивника ТП ДЛС „Тунджа", се представлява от адв. Б.Ч. от ЯАК, която
заявява, че поддържа жалбата на своя доверител и моли за уважаването й. Оспорва жалбата
на насрещната страна и моли за оставянето й без уважение.
В о.с.з. въззиваемата страна СЛРД "Диана" се представлява от адв. Н.Г., който
заявява становище за правилност на първоинстанционното решение, в частта, с която на
доверителя му са присъдени направените по делото разноски. Моли за присъждане на
разноски за настоящата инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, относими към пренесената пред въззивния съд част от правния
спор, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка така, както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал. Пред въззивния съд не се ангажираха доказателства, които да доведат до
промяната й или до различни фактически изводи.
Тека не се спори между страните по делото, че ищецът е обработвал описаните в
исковата молба земеделски земи, находящи се в землището на гр.Ямбол през стопанската
2021/2022 г. От справка на Директора на ОД“Земеделие“ гр.Ямбол /л.253–257/ е видно, че
масиви 25, 26, 27, 321 и 322 са декларирани за обработка от ЕТ „Елиа–Елисавета Тодорова“.
Видно от протокол от 01.09.2022 год., изготвен на основание чл.82 от ЗЛОД /л.27-
28/ на комисията е показан масив от 270 дка, на който няма изградена ограда и който се
стопанисва от ЛРД „Д.Димов“ , като при обхода са установени видими следи от диви свине,
проявени във вид на петна по края на масива. Показан е и втори масив от 330 дка, граничещ
с горска територия, по границите на който има частично изградена ограда, който се
стопанисва от ДГС "Тунджа“ Ямбол. При обхода и на този масив са установени видими
следи от диви свине, проявени основно по краищата на масива. На 19.09.2022 год. е
4
изготвен втори протокол, на основание чл.82 от ЗЛОД /л.31-34/, видно от който е направен
оглед на масива от 330 дка, засят с царевица. Констатирано е че от север и изток масива
граничи с горска територия, стопанисвана от ДГС „Тунджа „ Ямбол. За опазване на засятата
площ от запад, север и изток е изградена ограда – частично с телена мрежа, частично с
бодлива тел, която на места е разпокъсана. В близост до горската територия са поставени
газови оръдия с цел отблъскване на набези от животни. Посочено е, че засегнатата площ се
равнява на 39,026 дка или 11.83% от масива, засят с царевица. В този протокол е отразен и
направен повторен оглед на масива от 270 дка, по границите на който няма изградена
ограда, като засегнатата площ се равнява на 31,036 дка или 11.49% от масива, засят с
царевица.
С молба от 21.09.2022 год. е поискано обезпечаване на доказателства, за което е
образувано ч.гр.д.№2500/2022 год. по описа на ЯРС. С Определение №2509/09.12.2022 год.
е прието заключението на назначената по делото комплексна съдебно-техническа
експертиза. Съгласно същото блока, който включва масиви 25, 26, 321 и 322 граничи с отдел
109 Държавна горска територия, а масив 27 се намира на 250 метра от отдел 109 ДГТ.
Общата напълно унищожена територия, от която търговеца няма как да добие продукция
била 72 дка. Общата площ, която е напълно унищожена в масиви 25, 26, 321 и 322 е 37,703
дка., а в масив 27 е 34,133 дка.
От приложените по делото договори, фактури, приемо-предавателни протоколи,
кантарни бележки, искания за отпускане на материални ценности се установява, че ДГС
„Тунджа“ Ямбол е извършвало подхранване в обект „Ормана“ през цялата 2022 год. /л.300-
366/.
От заключението на назначената по делото съдебно–счетоводна експертиза,
размерът на средствата, вложени от ЕТ „Елия-Елисавета Тодорова“ за обработка на един
декар е 364,31 лв., като за нанесената щета на 37,703 дка, до територията стопанисвана от
ЗГС "Тунджа" са вложени 13 735,58 лв., а за нанесената щета върху масива от 34,133 дка, до
територията стопанисвана от СЛРД Диана – Ямбол, са вложени 12434,99 лв.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
действителния запас на дива свиня в ловностопански комплекс „Ормана“, стопанисван от
ДП ДГС "Тунджа“ Ямбол през 2021 год. е 6 бр., а през 2022 год. е 40 бр. През 2021 год. са
отстреляни 48 бр. дива свиня, а през 2022 год. - 34 бр. Според ловно стопанския план,
фуражните площи за изхранване на дивеча в ловностопански комплекс „Ормана“ са 308 дка,
а през стопанската 2021/2022 год. са засети 162 дка. Като причина за навлизане на дивата
свиня в нивите, стопанисвани от ищеца, вещото лице сочи храненето му с любимата й храна
– царевица, а причината пък за това е недостатъчното количество храна за дивеча в
ловностопански комплекс „Ормана“.
Свидетелите Д.Т. и М.М. са очевидци на поражения върху земите на ищеца от дивеч
- дива свиня. Нашествието от диви животни е започнало от 2018 год., като тогава е била
изградена и телена ограда. Дивите прасета обаче си направили дупки в оградата и
продължили набезите върху земеделската култура. Ищецът закупил оръдия, които да плашат
прасетата, като пуснал и жива охрана на нивите. Свидетелката С.Б. заявява, че ЛРД „Диана“
има сключен договор за стопанисване на дивеча със срок за 15 год., като в района на
„Ормана“ се се стопанисва от ЛРД „Димитър Димов“. На същите обаче не са издавани
разрешителни за лов на дива свиня. Св.Д.П. – специалист по организиран ловен туризъм към
ДГС „Тунджа“ Ямбол сочи, че е запознат с проблемите на ищеца с дивите прасета в района.
Участвал е в комисиите по установяване на щетите. Оградата, която ищецът е изградил е от
бодлива тел не е в състояние да спре дивите прасета. Препоръчвал на ищеца да сложи
електронен пастир, но той не е монтирал такъв. Сочи, че за стопанисването на дивеча са
5
засети 180 дка дивечови ниви. Сочи също, че ЛРД Димитър Димов нямат издадено
разрешение за лов на дива свиня.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивните жалби са допустими, тъй като е подадени в предвидения в чл.259,ал.1
ГПК преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивниците
са легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценени по същество и двете
въззивни жалби са неоснователни.
При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъдат
разгледани по същество.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение в рамките, определени от въззивните жалби, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред ЯРС доказателства намира, че обжалваното
решение е правилно, в пренесената пред въззивния съд част от правния спор. Установената
от първоинстанционния съд фактическа обстановка така, както е изложена в мотивите на
решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Правилни са
и формираните въз основа на нея правни изводи, довели до частично уважаване на
предявения осъдителен иск против ответника ТП ДЛС „Тунджа". Изложените от ЯРС
мотиви се споделят от въззивния съд, който на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.
Първоинстанционното решение в частта, с която предявения против СЛРД "Диана"
осъдителен иск е отхвърлен, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предмет на въззивния контрол е тази част от правния спор, относно претенцията на
ищеца ЕТ „ЕЛИА-Елисавета Тодорова" гр.Ямбол да бъде осъден ответника ДГС „Тунджа"
гр.Ямбол да му заплати сумата 24 711 лв., представляваща обезщетение за вреди от нанесена
щета за унищожени на 100% площи от дива свиня, стопанисвана от ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
Предявения иск е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЛОД, съгласно който
обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски
култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се
заплащат от лицата, стопанисващи дивеча. За да бъде уважен иска по чл.79, ал.1 ЗЛОД,
ищеца следва да докаже, че през процесния период е обработвал процесните дка земеделска
земя, която се намира в близост до м."Ормана"; че нивите на ищеца, засети с царевица са
били унищожени от диви животни - диви прасета; че именно ответника е лицето,
стопанисващо дивеча, причинил процесните вреди; размера на вредите; причинната връзка
между увреждането и щетата. С оглед заявените от ответника възражения, ищеца следва да
докаже и че са налице допълнителните предпоставки, респ. липсват пречките, за дължимост
на обезщетение по чл.80 ЗЛОД, в частност, че е изпълнил мерките по чл.78, ал.2 ЗЛОД.
Разгледан по същество този иск е частично основателен, както правилно е преценил
и ЯРС.
По делото между страните не е спорно, че ищеца през стопанската 2021/2022 година
е обработвал земеделската земя в масиви 25, 26, 321 и 322, които се намират в първо ловище
"Разсадника", което е част от ЛСК "Ормана", стопанисван от ответника ДГС „Тунджа"
гр.Ямбол. Установено е също така, че са нанесени имуществени вреди на ищеца, причинени
от диви животни - диви прасета, стопанисвани от ответника ДГС „ Тунджа“ Ямбол, в масиви
25, 26, 321 и 322, като унищожената от дива свиня на 100% площ е в размер от 37,703 дка.
6
От заключенията на изслушаните експертизи е установено, че причинената щета за
посочените унищожени посеви е в размер на 13 735,58 лв. Щетите са установени и от
комисия по чл.82 от ЗЛОД, както и в производство по чл.207 от ГПК от вещо лице по
назначена експертиза.
В обобщение може да се каже, че по делото са безспорно установени
превнорелевантните факти, че през процесния период ищеца е обработвал земеделска земя,
която се намира в близост до ловно-стопански район, стопанисван от ответника ДГС
„Тунджа" гр.Ямбол; че 37,703 дка от нивите на ищеца, засети с царевица, са били
унищожени от диви животни - диви прасета, като унищожаването е до степен такава, че
продукция изобщо не може да бъде добита, а причинената щета за посочените унищожени
посеви е в размер на 13 735,58 лв.
Както вече се посочи, отговорността за вреди от дивеча следва да се носи от лицата,
които по един или друг начин упражняват някакъв надзор върху него. Такъв надзор и
контрол, съобразно разпоредбите на специалния ЗЛОД, упражняват лицата, стопанисващи
дивеча в ловно-стопански райони, които по силата на законовите норми /чл.67 ЗЛОД/ вземат
мерки за развъждането, опазването, изхранването, оползотворяването му и т.н., в т.ч. и
следят за щети, нанесени от и на дивеча, именно поради което и следва да носят отговорност
за причинените вреди на физически или юридически лица.
Предвид наличието на възражение в тази насока, съдът следва да обсъди и
наличието/липсата на основания за недължимост на обезщетение, визирани в чл.80 ЗЛОД, в
частност, че ищеца е изпълнил мерките по чл.78, ал.2 ЗЛОД.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищеца е предприел мерки, с
които да предотврати, съответно ограничи щетите, които може да нанесе дивеча, предвид
обстоятелството, че обработваната от него нива граничи с гора - ловностопански район. Така
по делото е установено, че ищеца изградил ограда на масивите, закупил и сложил оръдия за
прогонване на дивите прасета, ангажирал собствена жива охрана на нивите. Тези мерки
обаче са се оказали неефективни, предвид факта, че дивите прасета минавали и през
оградата.
Съгласно чл.80, т.3 ЗЛОД обезщетения за щети, нанесени от дивеча, не се изплащат
в случаите, когато не са изпълнени мерките по чл.78, ал.2 от закона, в който пък е
предвидено, че собствениците на земи и гори изпълняват предвидените в Закона за опазване
на селскостопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки с цел
ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът.
От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че
ответника ДГС „Тунджа" гр.Ямбол също е изпълнил задълженията си по чл.78, ал.1 от
ЗЛОД, съгласно който лицата, стопанисващи дивеча, изпълняват предвидените в
ловностопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеча. Така ответника
засял 162 дка дивечови ниви /при предвидени в ловностопанския план 145 дка/, извършил
подхранване с концентриран фураж и сочен фураж.
В Решение №50071/25.05.2023 г. на ВКС по гр.д.№1911/2022 г., III г.о. на въпроса
как се разпределя отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция
между лицата, стопанисващи дивеча и земеделския производител, в чиито имоти е
унищожената селскостопанска продукция е отговорено, че отговорността по чл.79, ал.1
ЗЛОД за имуществени вреди върху селскостопански култури, причинени от диви животни, е
специална спрямо отговорността по чл.50 ЗЗД и може да бъде изключена при условията на
чл.80, т.3 ЗЛОД, когато не са предприети мерките по чл.78, ал.2 ЗЛОД, като целта й е и да
разпредели отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция
7
между лицата, които стопанисват дивеча и собствениците на селскостопанско имущество, с
превес на отговорността на първите. По всяко конкретно дело следва да се преценява какви
мерки по чл.78 ЗЛОД са взети от всяка от тези две категории лица с цел избягване и
ограничаване щетите върху селскостопанската продукция и доколко тези мерки обективно са
могли да доведат до желания резултат, предвид обстоятелствата на конкретния случай. Така,
в зависимост от данните по делото за предприетите и непредприети мерки, и обективните
обстоятелства, се решава дали отговорността се носи изцяло от лицата, стопанисващи дивеча
или от собствениците на земи и гори, или ще се разпредели между тях.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото води до извод, че и двете страни
са предприели мерки по опазване на селскостопанската продукция, към които насочва чл.78
ЗЛОД и които са описани по-горе. Тъй като обаче никоя от страните, изпълнявайки
задълженията си по закон, не е успяла да предотврати вредите, отговорността за
обезщетяването им следва да се разпредели между тях или отговорността на ответника
трябва да се редуцира до половината на дължимото обезщетение.
При всичко изложено до тук, въззивния съдът приема, че предявеният в
производството иск е частично основателен до размера на сумата от 6880,50 лв., до която
сума следва да бъде уважен, а за горницата до предявения размер от 24711 лв. - да бъде
отхвърлен. Като е стигнал до същите правни изводи, ЯРС е постановил правилно съдебно
решение, което не страда от пороците, визирани във въззивните жалби и като такова следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото /неоснователност и на двете въззивни жалби/ и двамата
въззивници нямат право да им се присъдят разноски за въззивната инстанция, поради което
въззивния съд не присъжда такива.
Въззивната жалба на ЕТ „ЕЛИА-Елисавета Тодорова", ЕИК *********, в частта й, с
която е направено оплакване от първоинстанционното решение в частта му за разноските - в
частност оплакване срещу осъждането на ЕТ „ЕЛИА- Елисавета Тодорова" гр.Ямбол да
заплати на СЛРД "Диана", гр.Ямбол направените по делото разноски в размер на 1895 лева,
настоящия съд счита че представлява молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК. В частта
за разноските съдебното решение има характер на определение, като реда за изменението му
е този по чл.248 ГПК и компетентен да се произнесе е съда, който го е постановил, като
неговия акт, съобразно правилото на чл.248, ал.3 ГПК, подлежи на обжалване по реда, по
който подлежи на обжалване решението. Изложеното налага прекратяване на въззивното
производство, в тази част и изпращане на делото на ЯРС за произнасяне по искането по
чл.248 ГПК, обективирано във въззивната жалба на ЕТ „ЕЛИА- Елисавета Тодорова"
гр.Ямбол.
При горното, неоснователно е и следва да се остави без уважение искането на СЛРД
"Диана", гр.Ямбол за присъждане на разноски за въззивното производство. На първо място,
участието на тази страна е само досежно производството по чл.248 ГПК
/първоинстанционното решение в останалата, касаеща ги част е влязло в законна сила и не е
предмет на настоящото производство/. Производство по чл.248 ГПК не е самостоятелно
производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените
от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно
присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или
чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество
съдебния акт (така Определение №627/18.08.2014 г. по ч.гр.д.№696/2014 г., ІІІ ГО на ВКС;
Определение №114/20.05.2016 г. по ч.гр.д.№1847/2016 г., ІІ ГО на ВКС; Определение
№196/12.06.2015 г. по гр.д. №9/2015 г., І ГО на ВКС). Съответно произнасянето на съда по
направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече
8
присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се
дължат (така Определение №683/21.12.2015 г. по ч.гр.д.№5089/2015 г., ІІІ ГО на ВКС).
Поради тази причина интересът в това производство макар и материален, не е
самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала
производство по чл.248 ГПК. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на
уредбата на института на разноските, уреден в чл.78 и сл. ГПК.
Независимо от горното, е налице и още едно основание за неоснователност на
искането на СЛРД "Диана", гр.Ямбол за присъждане на разноски - прекратяване на
въззивното производство в тази част, поради некомпетентност на въззивния съд по искането
по чл.248 ГПК, поради което това искане се остави без уважение.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №359/27.06.2024 г., постановено по гр.д.№1063/2023 г.
по описа на ЯРС, в частта, с която ДГС „Тунджа" гр.Ямбол е осъдено да заплати на ЕТ
„ЕЛИА-Елисавета Тодорова" гр.Ямбол, ЕИК ********* обезщетение за имуществени вреди
в размер на 6880,50 лв., представляващи направени разходи за обработка на земеделска земя
и нанесена щета на унищожени площи в масиви 25, 26, 321 и 322 в общ размер на 37,703 дка
на 100% от дива свиня, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2023 год. до
окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски в размер на
2595,89 лв., като иска за разликата от предявения такъв в размер на 24 711 лв. до уважения в
размер на 6880,50 лв., като неоснователен и недоказан, е отхвърлен.
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по въззивната жалба на ЕТ „ЕЛИА-
Елисавета Тодорова", ЕИК *********, чрез адв. Х. К. от ЯАК в частта й, с която се обжалва
Решение №359/27.06.2024 г., постановено по гр.д.№1063/2023 г. по описа на ЯРС в частта
му за разноските - в частност срещу осъждането на ЕТ „ЕЛИА- Елисавета Тодорова" гр.
Ямбол, ул. „Кабиле" № 3, ап.З, ЕИК ********* да заплати на СЛРД "Диана", гр.Ямбол,
ул."Николай Петрини" №2 направените по делото разноски в размер на 1895 лева и
ИЗПРАЩА делото на ЯРС за произнасяне по молбата на ЕТ „ЕЛИА-Елисавета Тодорова", с
правно основание чл.248 ГПК, инкорпорирана във въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Решението, в частта имаща характер на определение, не подлежи на обжалване, а в
останалата част - подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9