Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 02 март
2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав
в открито съдебно заседание на 20.02.2020 г. /двадесети
февруари две хиляди и двадесета година/ в
състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Г. Дикова, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев
административно наказателно дело № 395 по описа на РС-Козлодуй за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
e по
чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на Е.Б.К. с ЕГН:********** *** срещу Наказателно
постановление № 913-01-63/10.12.2019г. на К. на О. К., с което за нарушение на
чл.8, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите / ЗСММ /, на
основание чл.14 от ЗСММ, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Жалбоподателката оспорва наказателното
постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в разрез с материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено обжалваното наказателно постановление е нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН. Релевира се, че АУАН е съставен на 10.10.2019г. за деяние, което се
твърди да е извършено на 09.10.2019г. и в отсъствието на жалбоподателката. Сочи
се, че деянието, за което е наказана Е.К. не е извършено от нея, тъй като тя
физически не е присъствала на посочените в АУАН и обжалваното наказателно
постановление време и място. Твърди се, че АУАН е съставен от некомпетентно
лице, поради факта, че се сочи нарушение на Избирателния кодекс от независим
кандидат в местните избори. Излагат се доводи, че при това положение е приложим
именно Изборният кодекс, а не Закона за събранията, митингите и манифестациите.
В съдебно заседание жалбоподателката се
представлява от адв. М. Д. от АК-Враца, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, като
постановено при нарушение на административнопроизводствените правила. Релевира
се, че АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателката, без същата да е
поканена за съставянето му, както и че той е съставен в различен ден от този,
за който се е твърди че е извършено нарушението. На следващо място се сочи, че
е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, тъй като АУАН не съдържа подпис
на санционираното лице и това обстоятелство не е удостоверено с подпис на
свидетел. Твърди се, че АУАН не съдържа място на извършване на нарушението,
нито описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.
Претендират се разноски.
Ответната страна – административно-наказващият орган
не изпраща представител и не сочи доказателства. В съпроводително писмо излага
становище, че АУАН и атакуваното наказателно постановление са законосъобразни.
Моли се Наказзателно постановление №913-01-63 от 10.12.2019г. да бъде
потвърдено.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2019г., служителите
на Об.-К. св.С.А.М. и св. М.Н.Я. били на работа, когато в 17:03 часа получили
сигнал, че в местността Б. п. се извършва предизборна агитация от независимия
кандидат за кмет Р. М.. Двамата посетили мястото, където установили около
тридесет човека, сред които и Р. М. и Ю. Т., които говорели за „безредиците“.
Жалбоподателката Е.Б.К. не е била на мястото. На следващия ден – 10.10.2019г.,
без да е поканена и в отсъствието на жалбоподателката е съставен акт за
установяване на административно нарушение, за това, че на 09.10.2019г. около 17.
03 часа, в Об. К. е получен сигнал по телефона, че в местността „Б. п.“ –
общинска собственост се провежда предизборно събрание на независимия кандидат
за кмет на Об. К., г-н Р. М., като след посещение на място сигнала се потвърдил.
Като нарушени норми са посочени разпоредбите на чл.8, ал.1 от Закона за
събранията, митингите и манифестациите и на чл.182, ал.1 от Изборния кодекс.
Впоследствие на 14.10.2019г.
на жалбоподателката Е.Б.К. й е връчен съставения акт за установяване на
административно нарушение. Същата е подписала разписка за получаването на АУАН,
но не е подписала същия. Отказът да бъде подписан АУАН не е удостоверен от
актосъставителя с подписа на свидетел.
Административнонаказващият орган е приел
нарушението за установено от фактическа страна и въз основа на съставения АУАН
е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.8, ал.1 от ЗСММ,
на основание чл.14 от ЗСММ е наложил на жалбоподателката административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева.
Горната фактическа обстановка се подкрепя
от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на
свидетелите св.С.А.М. и св. М.Н.Я. и приложената административно-наказателната
преписка.
От разпитите на двамата свидетели се
установи, че на 09.10.2019г., в Об. К. е получен сигнал, че в местността „Б. п.“
се извършва предизборна агитация от независимия кандидат за кмет Р. М.. От
извършената на място проверка установяват около тридесет души, сред които и Р.
М. и Ю. Т.. Жалбоподателката не е присъствала на мястото към момента на
проверката. На 10.10.2019г. в отсъствието на Е.Б.К., като представляваща
инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Р. М. и е съставен акт за
установяване на административно нарушение, за извършено нарушение на чл.8, ал.1
от ЗСММ. За съставянето на АУАН жалбоподателката не е била поканена, а е
открита на 14.10.2019г., където същият й е бил връчен. К. отказала да подпише
АУАН, но подписала разписка за получаването на същия. Отказът да бъде подписан
актът за установяване на административно нарушение не е удостоверен от
актосъставителя.
Показанията на двамата свидетели са
логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
поради което съдът ги кредитира с доверие.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Нарушена е императивната разпоредба на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, която изисква съставянето на акта за установяване на административно
нарушение да се извършва в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършването или установяването на нарушението. Установи се по
делото от показанията на разпитаните свидетели, че когато след получаването на
сигнала са посетили мястото, не са констатирали присъствието на
жалбоподателката Е.Б.К.. Въпреки това на следващия ден, без да е поканена
жалбоподателката и в нейно отсъствие е съставен и актът за установяване на
административно нарушение. Това от своя страна е съществено нарушение на
административнопроизвоствените правила, довело до нарушение на правото на
защита на Е.К.. Непредявяването на АУАН е лишило от възможност наказаното лице
да се запознае със съдържанието на същия и да изложи своите възражения, в
случай че има такива /в този смисъл Решение № 123 от 14.04.2016 г. по н. д. №
92/2016 г. на Административен съд – Враца; Решение № 405 от 18.11.2015 г. по н.
д. № 435/2015 г. на Административен съд – Враца и др./. Отделно от това, актът
за установяване на административно нарушение е връчен на К. няколко дни след
съставянето му. При връчването на АУАН жалбоподателката е отказала да подпише
същия, като този нейн отказ не е удостоверен по никакъв начин от
актосъставителя, с което е нарушена нормата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, където
законодателят е предвидил това да стане чрез подписа на един свидетел. Също
така ал.5 предвижда, че при подписване на акта, на нарушителя се връчва препис
от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че в конкретния случай актосъставителят е съставил
акта за установяване на административно нарушение на 10.10.2019г., в
отсъствието на жалбоподателя и без да е поканил същия. След това на
14.10.2019г. е връчил на последния съставения АУАН, като не е удостоверил
никъде и по никакъв начин направения отказ от К. да го подпише. Съдът намира,
че с тези действия актосъставителят е извършил съществени нарушения на
административнопроизводствените правила уредени в имеративните разпоредби на
чл.40 и чл.43 от ЗАНН, по който начин е нарушил правото на защита на
жалпоподателя.
На следващо място, според настоящия
съдебен състав при съставянето на АУАН и атакуваното наказателно постановление
са нарушени и нормите на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
не е посочено точно място на извършване на нарушението, както и не е описано
същото. И в АУАН и в наказателното постановление е посочено, че „...в местността
„Б. п.“ Общинска собственост се провежда предизборно събрание...“, без да е
уточнено къде точно се намира тази местност. Законодателят е предвидил изрично
изискването АУАН и наказателното постановление да съдържат ясно, точно и
конкретно посочено място на извършване на нарушението. Това означава, че то не
може да се предполага или да се извлича по пътя на правната и житейска логика.
С посочването само на „местността Б. п.“, без да е конкретизирано населеното
място, в което се намира тази местност, е нарушено и императивното изискване на
законодателя за точно посочване на мястото на нарушението. Също така и в двата
акта не се съдържа описание на нарушението, което се вменява на
жалбоподателката. В АУАН е отразено, че на посочената дата в Об. К. е получен
сигнал, че в местността „Б. п.“ се провежда предизборно събрание на кандидата
за кмет на О. К. – Р. М., както и че след посещение на място сигнала се е
потвърдил. Не става ясно обаче какво точно нарушение се счита, че е извършила Е.
К. и защо точно тя е санкционирана. Администратинонаказващият орган се е
задоволил безкритично да пренесе съдържанието на АУАН върху атакуваното
наказателно постановление, без да опише действията, в които се изразява извършването
на твърдяното нарушение от жалбоподателката. Тези нарушения на императивните
разпоредби на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН от своя страна също са
от категорията на съществените и водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя, ограничавайки възможността му да разбере от фактическа и правна
страна нарушението, което му се вменява.
Предвид изложеното, съдът намира, че
обжалваното от Е.Б.К. Наказателно постановление № 913-01-63/10.12.2019г. на К.
на Об. К., с което за нарушение на чл.8, ал. 1 от Закона за събранията,
митингите и манифестациите / ЗСММ /, на основание чл.14 от ЗСММ, и е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, следва да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано.
По
разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски по реда на АПК. В настоящия случай при този изход на делото право на
разноски има жалбоподателката Е.Б.К.. По делото са представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, които следва да бъдат
присъдени в тежест на адниминстративнонаказващия орган Об. К..
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Козлодуйският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№ 913-01-63/10.12.2019г. на К. на Об. К., с което за нарушение на чл.8, ал. 1
от Закона за събранията, митингите и манифестациите / ЗСММ /, на основание
чл.14 от ЗСММ, на жалбоподателя Е.Б.К. с
ЕГН:********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева.
ОСЪЖДА
Об. К. да заплати на Е.Б.К.
с ЕГН:********** *** сумата от 500 лева, направени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: