№ 3730
гр. София, 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от Г. В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110154200 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1
КТ, и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. С. Ф., ЕГН **********,
срещу „П.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, с която са предявени искове за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищеца, извършено от ответника със Заповед от 15.07.2024 г.; за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-консултант“;
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 708,40 лв.
за 11 дни през 2023 г. за 11 дни, и 644 лв. за 10 дни през 2024 г., ведно със законната лихва от
12.09.2024 г. до окончателното плащане на сумите; за заплащане на обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ в размер на 7728 лв. за времето, през което ищецът е останал без работа
вследствие на незаконното уволнение, за период от 6 месеца, считано от 15.07.2023 г., ведно
със законната лихва от 12.09.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и за
поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка.
Ищцата Г. С. Ф., ЕГН **********, поддържа, че между страните по делото е
възникнало трудово правоотношение по силата на сключен Трудов договор № 3 от
13.10.2023 г., съгласно който ищецът изпълнявала длъжността „продавач-консултант“ при
уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1233,69 лв. Твърди, че на
16.07.2024 г. е получила заповед за уволнение от 15.07.2024 г., връчена й с куриер, с
посочено основание чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ. В заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение било посочено, че при ревизии на складовата наличност в обекта
е имало несъответствия при наличните продукти; не били водени регистрите съгласно
Закона за храните, а именно – чек листове и дневници. В заповедта нямало посочени данни
и конкретни дати за извършване на нарушенията. Оспорва да е установена злоупотреба с
доверието на работодателя, респ. – разпространение на поверителни сведения за
работодателя, или да е извършили други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
1
Поддържа, че в системата за опис на получаваните стоки и на продаваните продукти има
достъп единствено работодателят. Оспорва да е имала достъп до системата, в качеството си
на продавач – консултант. Излага твърдения, че всички протоколи за изпращане на стока се
съхранявали в една папка, като впоследствие работодателят ги отразявал в системата.
Поддържа, че наличността в касата, в брой, в гр. София никога не е била повече от 10 000
лв. Твърди, че лицето Бомогил Николов А. имал достъп до складовата наличност в офиса,
като не е оставял документи нито за взета стока, нито за налични суми от касата. Счита, че
не е изпълнена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като не са
поискани обяснения от служителя. Заявява, че към датата на уволнението е била бременна,
за което обстоятелство работодателят е бил уведомен в по-ранен момент. Моли за уважаване
на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Моли ответникът да бъде задължен да представи трудовото досие на ищеца. Моли за
допускането на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата
около режима на работа – отчитането на стоките, реализиране на счетоводната отчетност на
стоките и паричните постъпления, както и дали управителят е имал ключ до касовата
наличност и дали същият е оставял документи при вземане на пари, налични в касата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „П.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, депозира отговор на
исковата молба, чрез адв. Любен Казанлиев, с който оспорва исковата молба като
неоснователна и недоказана. Поддържа, че уволнението е извършено законосъобразно, при
констатирано системно неизпълнение на трудовите задължения. Твърди, че били извършени
7 на брой ревизии на складовата наличност в търговския обект, при които били открити
липси, респ. – излишъци на продукти. В резултат на установените липси/ излишъци, за
дружеството настъпили загуби. За липсите ищецът бил уведомен. Като отговорно в
търговския обект лице ищцата е била длъжна да води регистрите. Твърди, че при извършена
проверка било констатирано, че такива изобщо не са били водени. Поддържа, че с ревизия от
11.07.2024 г. било констатирано, че ищцата системно не е изпълнявала задължението си да
води касова отчетност на паричните средства в брой, в касата на дружеството. При същата
ревизия били установени липси в големи размери. Оспорва уволнението на ищцата да е
настъпило на 15.07.2023 г., доколкото към тази дата ищцата не е била служител на
дружеството, а и последното все още не е било учредено. Поддържа, че от ищцата са били
поискани устни обяснения за установените от ответника липсващи пари от касата на
дружеството, за липсите в складовата наличност, както и за всички останалия нарушения на
трудовата дисциплина. При явяване на полиграфско изследване на 12.07.2024 г. управителят
на дружеството ответник е поискал и писмени обяснения от ищцата. Поддържа, че на
14.07.2024 г. ищцата е дала повторно писмени обяснения, като е признала, че е вземала
периодично пари от касата на дружеството с позволението на нейната колежка – Сашка
Цветанова, без нито една от двете служителки да е била упълномощена за това. Сочи, че на
15.07.2024 г. управителят на дружеството ответник е уволнил ищцата със заповед за
дисциплинарно уволнение, която била връчена на ищцата с куриер, поради отказа й да я
подпише. В случая било налице злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като ищцата е
използвала служебното си положение, за да извлече полза или изгода за себе си. Твърди, че
ищцата, като продавач-консултант, е имала достъп и права в софтуерната система за
въвеждане на клиенти, въвеждане на постъпила стока, изваждане на същата по продажби и
отчитане на постъпилите приходи на каса. Относно претенцията за обезщетение по чл. 224
КТ ответникът поддържа, че ищцата е използвала платен годишен отпуск в размер на 15
работни дни за периода от назначаването си до датата на уволнението. Сочи, че общо
прослуженото от ищцата време е 8,5 месеца, с оглед което са й се полагали 14 дни платен
годишен отпуск, тоест – същата е използвала един ден повече от допустимото. С оглед
изложеното оспорва дължимостта на търсеното обезщетение. Оспорва иска за обезщетение
по чл. 225 КТ като недопустим. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
2
С отговора на исковата молба ответникът прилага писмени доказателства. Моли за
допускане на един свидетел, при режим на довеждане. Моли за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в отговора въпроси.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Между страните е възникнало трудово правоотношение, съгласно което ищецът
изпълнявала длъжността „продавач-консултант“.
Ищцата е получила заповед за уволнение от 15.07.2024 г., връчена й с куриер, с която
й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т.
7 КТ.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи наличието
на трудово правоотношение между страните към датата на уволнението.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението, а именно – наличието
твърдяното основание за уволнение – че са били налице визираните в чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4
и т. 7 КТ нарушения от страна на ищцата.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в тежест на ищеца е да установи, че с ответника са
се намирали във валидни трудови правоотношения преди издаване на оспорената заповед и
че е останал без работа в 6-месечния период посочен в ИМ, в резултат на незаконното
уволнение.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че в трудовата му
книжка е вписано неправилно основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
По иска с правна квалификация чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение между страните, прекратяването му и размер на
брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец,
предхождащ ползването на отпуска, през който ищецът е отработил най-малко 10 работни
дни.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са относими и
необходими за правилното решаване на спора и прилагането им по делото следва да бъде
допуснато.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на един свидетел, при режим
на довеждане, за установяване на обстоятелствата около режима на работа – отчитането на
стоките, реализиране на счетоводната отчетност на стоките и паричните постъпления, както
и дали управителят е имал ключ до касовата наличност и дали същият е оставял документи
при вземане на пари, налични в касата.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ищцата за задължаване на
ответника да представи трудовото й досие, тъй като същото не е необходимо за изясняване
на релевантни по делото факти.
Следва да бъде отложено произнасянето по доказателственото искане на ответника за
допускане на ССчЕ, като бъде дадена възможност на ответника да формулира задачи към
вещото лице, с оглед които съдът ще прецени необходимостта от такова заключение.
Следва да бъде указано на ответника да уточни искането си за допускане на
свидетелския показания, като конкретизира обстоятелствата, чието установяване цели с тях.
По релевираното възражение от ответника за недопустимост на иска по чл. 225, ал. 1
КТ съдът счита следното: Не е налице твърдяната недопустимост на иска по чл. 225 КТ за
сочения в исковата молба период. Съединяването на иск за обезщетение за оставането без
работа по причина на незаконно уволнение, с иска за отмяна на същото, е допустимо
3
съобразно трайната и задължителна практика на ВКС, като предвид законовоопределения
давностен срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е допустимо и към датата на
депозиране на исковата молба в съда част от периода по предявения иск по чл. 225, ал. 1 КТ
да не е изтекъл. В този смисъл е постоянната практика на ВКС / Определение № 438 от
9.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1355/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 326 от 3.08.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1498/2009 г., III г. о., ГК/.
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване на
процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
да конкретизира периода, за който претендира обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, като
посочи начален и краен момент, както и да уточни датата на прекратяване на ТПО,
доколкото в исковата молба е налице противоречие- веднъж е посочено 15.07.2023 г., а след
това – 15.07.2024 г.
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 28.03.2025 г. от 11,40, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
ДОПУСКА събирането на свидетелски показания чрез разпита на един свидетел,
при режим на довеждане, по искане на ищеца, за установяване на обстоятелствата около
режима на работа в ответното дружество – отчитането на стоките, реализиране на
счетоводната отчетност на стоките и паричните постъпления, както и дали управителят е
имал ключ до касовата наличност и дали същият е оставял документи при вземане на пари,
налични в касата.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да конкретизира искането си за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
като формулира конкретни въпроси, на които вещото лице да отговори, както и да уточни
искането си за допускане на свидетелския показания, като конкретизира обстоятелствата,
чието установяване цели с тях. При неизпълнение на указанията в срок – исканията ще
бъдат оставени без уважение.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
УКАЗВА на страните, най-късно в първото ОСЗ да предприемат действия и
представят или посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за
които до момента не са ангажирали такива.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят
нови обстоятелства – да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото – да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
4
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5