№ 1013
гр. Варна, 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20233100500298 по описа за 2023 година
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 260648/30.11.2022 от М. С. Б. , чрез
адв.К. К. от АК-Добрич, срещу решението на РС-Провадия №
260022/11.11.2022 от 11.11.2022г по гр.д.№ 497/2019г, с което
Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от М. С. Б. ЕГН ********** срещу В. М.
Б. ЕГН ********** иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на основание давностно владение на
1000кв.м.ид.ч. от ПИ пл.№ 318 с площ 3200кв.м. в кв.45 по плана на
с.Тутраканци, община Провадия, област Варна, при граници: от две страни
улици и поземлени имоти пл. № 317, XXVII-315, VIII-315, пл. № 319, част от
УПИ IX-318 с площ 1050кв.м. съгласно дворищна регулация, одобрена със
заповед № 386/16.09.1992г, както и да бъде осъдена ответницата да предаде
владението върху гореописаните идеални части, на осн.чл.108 ЗС
ПРЕКРАТЕНО Е производството по делото в частта относно
предявения от М. С. Б. ЕГН ********** срещу В. М. Б. ЕГН ********** иск
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на основание договор за покупко-продажба от 24.07.1987г на
2200 кв.м.ид.ч. от поземлен имот пл.№ 318 с площ 3200кв.м. в кв.45 по плана
на с. Тутраканци, община Провадия, област Варна, при граници: от две
страни улици и поземлени имоти пл. № 317, XXVII-315, VIII-315, пл. № 319,
част от УПИ XII-318 с площ 1900кв.м. съгласно дворищна регулация,
одобрена със заповед № 386/16.09.1992г, както и да се осъди ответницата да
1
предаде владението върху гореописаните идеални части, на осн.чл.108 ЗС,
като недопустим поради липсата на правен интерес, на осн.чл.130 ГПК.
ОСЪДЕН Е М. С. Б. ЕГН ********** да заплати на В. М. Б. ЕГН
********** сумата от 600лв, представляващи сторени от ответницата
разноски за адв. възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Счита същото за неправилно, постановено в нарушение процесуални и
материално-правни норми, необосновано и затова моли за неговата отмяна
При постановяване на решението си ПРС е допуснал нарушение на
съществени процесуални норми, като е кредитирал непълно, цялостно и едно
спрямо друго всички, събрани по делото доказателства.
Така, съдът е дал изцяло вяра на показанията на разпитаните, водени от
ответницата свидетели, в резултат на което е достигнал до неправилен и
необоснован краен извод по отношение основателността на предявената
претенция.
Напротив, всички доказателствата сочат /поотделно и в тяхната
съвкупност/, че дъщеря му – ответницата по иска, е била допусната от него в
спорния имот. Предвид близката им роднинска връзка, е напълно обяснимо
той да не се е противопоставял на извършваното от нея в имота му, което,
обаче, не води до извод за собствеността върху него. Ответницата е действала
като държател на имота на ищеца, а не като негов владелец с намерение за
своенето му.
Този извод се обосновава и от обстоятелството, че откритите партиди
за електрозахранване и водоснабдяване на недв.имот са били на името на
ищеца и дължимите суми са били заплащани от него.
Едва през 2020г, след като подал молби за прекъсването на тези
комуникации, ответницата е подала молби за промяна на партидите в
съответните дружества и такава смяна е била извършена единствено в
енергоснабдителното дружество, а молбата за промяна на партидата за ВиК-
услуги е била оставена без уважение.
Що се отнася до твърдението за извършени подобрения в имота, счита,
че същите са били необходими на държателя му /ответницата/, за да може да
го ползва по предназначение - за живеене, т.е. направата им не е
продиктувана от собственически намерения, а от неминуеми битови нужди.
2
От друга страна, обстоятелството, както е приел съдът, че ответницата
необезпокоявано е ползвала процесния имот, е било обусловено от желанието
на бащата да предостави на дъщеря си ползването му, т.е. в случая са налице
съизволени и търпими действия, а не такива на демонстрация и заявяване на
собственически намерения.
Не на последно място следва да се упомене и това, че ответницата е
придружител на майка си, която е стопроцентов инвалид /поради слепота/ и
има нужда от постоянни грижи. Това поставяло въпроса как е бил
осъществяван фактически анимусът, представляващ елемент от владението,
при условие, че ответницата на практика е нямала физическата възможност да
осъществява действията, чрез които да осъществява този анимус.
Предвид всичко изложено моли за отмяната на обжалваното решение на
РС-Провадия и вместо него да бъде постановено друго за уважаване на
предявения иск.
Претендира направените за двете инстанции съдебно-деловодни
разноски, вкл. и заплатено адв.възнаграждение.
В жалбата няма обективирани доказателствени искания.
В депозирания в срока по чл.263 ГПК писмен отговор въззиваемата В.
М. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване
постановеното от ВРС решение като правилно, законосъобразно и
мотивирано.
Поддържа становището, че за ищеца липсва правен интерес от
обжалване на решението на ПРС в прекратителната му част, тъй като самата
ответница признава, че не ползва частта от имота, включена в УПИ XII-318 и
че се е снабдила с КНА само за другата част, обособена като УПИ IX-318 с
площ от 1050кв.м., за която твърди, че владее от нея.
В ПО няма отправени доказателствени искания.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД съобрази следното:
В.жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013 на ОСГТК,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива.
3
Ето защо жалбата заедно с писмения отговор следва да бъдат насрочени
за разглеждане в о.с.з.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 260648/ 30.11.2022 от
М. С. Б., чрез адв.Конст. К. от АК-Добрич, срещу решението на РС-Провадия
№ 260022/11.11.2022 от 11.11.2022г по гр.д.№ 497/2019г, с което
Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от М. С. Б. ЕГН ********** срещу В. М.
Б. ЕГН ********** иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на основание давностно владение на
1000кв.м.ид.ч. от ПИ пл.№ 318 с площ 3200кв.м. в кв.45 по плана на
с.Тутраканци, община Провадия, област Варна, при граници: от две страни
улици и поземлени имоти пл. № 317, XXVII-315, VIII-315, пл. № 319, част от
УПИ IX-318 с площ 1050кв.м. съгласно дворищна регулация , одобрена със
заповед № 386/16.09.1992г, както и да бъде осъдена ответницата да предаде
владението върху гореописаните идеални части, на осн.чл.108 ЗС
ПРЕКРАТЕНО Е производството по делото в частта относно
предявения от М. С. Б. ЕГН ********** срещу В. М. Б. ЕГН ********** иск
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на основание договор за покупко-продажба от 24.07.1987г на
2200 кв.м.ид.ч. от ПИ пл.№ 318 с площ 3200кв.м. в кв.45 по плана на с.
Тутраканци, община Провадия, област Варна, при граници: от две страни
улици и поземлени имоти пл. № 317, XXVII-315, VIII-315, пл. № 319, част от
УПИ XII-318 с площ 1900кв.м. съгласно дворищна регулация, одобрена със
заповед № 386/16.09.1992г, както и да се осъди ответницата да предаде
владението върху гореописаните идеални части, на осн.чл.108 ЗС, като
недопустим поради липсата на правен интерес, на осн.чл.130 ГПК.
ОСЪДЕН Е М. С. Б. ЕГН ********** да заплати на В. М. Б. ЕГН
********** сумата от 600лв, представляващи сторени от ответницата
разноски за адв. възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 11.04.2023г от 14.00ч, за
която дата и час да се призоват страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5