№ 2938
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100512115 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20127435 от 31.05.2021 г. по гр.д. № 56102/2018 г.
Софийски районен съд, 155 състав осъдил „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ****, да
заплати на Р. Ю. И., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 52
ЗЗД сумата 500 лв., претендирана частично от сумата 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на настъпило ПТП на 02.05.2018 г. в гр. София, вредите изразяващи
се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, а
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 83.38 лв., представляваща
направени по делото разноски, като отхвърлил иска за разликата над сумата
от 500 лв. до първоначално претендирания размер от 2 000 лв.; На основание
чл. 38 ЗА ответникът е осъден да заплати на пълномощника на ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв., а на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 285 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Р. Ю. И., който го
обжалва в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 500 лв. до
1
частично предявения размер от 2 000 лв., с оплаквания за неправилност –
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В нарушение на принципа за справедливост,
установен в чл. 52 ЗЗД и критериите, заложени в т. 11 от ППВС № 4/1968 г.,
първоинстанционният съд определил обезщетение в занижен размер, който не
съответствал на претърпените от въззивника неимуществени вреди. Съдът не
обсъдил всички писмени доказателства, не обсъдил в пълнота гласните
доказателства и дал преимуществено значение на други (СМЕ); не обсъдил
всички наведени и установени в производството негативни последици за
пострадалото лице. По делото се установило, че при процесното ПТП ищецът
получил множество охлузвания и контузии, които освен болки му причинили
и физически страдания и неудобство, както и емоционален стрес. Районният
съд не отчел в пълнота установените травматични увреди и негативното
отражение от инцидента върху пострадалия, вкл. не обсъдил в пълнота и
емоционалното страдание на ищеца, свързано с негативна промяна на живота
му; Не взел предвид, че травматичните увреждания били повече, нито
икономическите условия в страната и косвеното им значение за ежегодно
нарастващите нива на застрахователно покритие. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в атакуваната част, вкл. в частта за
разноските и вместо това постанови друго, с което да уважи иска до частично
предявения размер от 2 000 лв. Претендира разноски за двете инстанции, като
съгласно съдържащ се в молба от 26.09.2022 г. списък по чл. 80 ГПК за
настоящата инстанция се претендира само адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗА. Прави евентуално възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „ЗД Б.И.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната
част като правилно. Претендира разноски за въззивното производство. Прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
2
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд
като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, предявен като частичен за сумата 2 000 лв., с цял размер 15 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания, причинени при ПТП, състояло се на
02.05.2018 г. в гр. София, на ул. „Филиповско шосе“, на моста над ул.
„Околовръстен път“, по вина на водача на лек автомобил „Ауди 80“, рег. №
**** – С.С.Х., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника към датата на ПТП. Претендирана е и законната лихва върху
главницата от завеждане на исковата молба в съда на 22.08.2018 г. до
окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.
№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
Настоящият въззивен състав намира, че при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата го намира за правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в
границите на опредЕ.та в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1
КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен
по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл.
380 КЗ.
3
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от
делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са налице
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения.
В случая първоинстанционното решение в осъдителната му част не е
обжалвано, поради което същото със сила на пресъдено нещо установява
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника –
застраховател. Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът за
справедливия по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за
неимуществени вреди с оглед доказаните по делото неимуществени вреди,
претърпени от ищеца.
От приетите в първоинстанционното производство медицинска
документация и заключение на СМЕ се установява, че при процесното ПТП
ищецът е претърпял следните травматични увреждания: разкъсно-контузна
рана на лявата вежда (т.нар. „аркада“) и охлузвания на двете предмишници.
Раната на веждата е била зашита, поставен е ТАП. Същата би следвало да
зарасне за около 12 дни с образуване на ръбец (белег), който има траен
постоянен характер и ще остане за цял живот; Охлузванията би следвало да
преминат за около една - две седмици, без да оставят последствия за здравето
на пострадалия. При получаване на уврежданията пострадалият е изпитал
болка не по-силна от обичайната за такива травми, като е имал и болка от
поставената противотетанична инжекция.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно. Същото
не е оспорено от страните.
Свидетелката Е. И.а, съпруга на ищеца установява, че след инцидента
трябвало да зашият ищеца над веждата. Отказал да остане за една вечер в
болницата, след седмица трябвало да отиде за превръзка. Имал ожулвания по
гърба, коленете и ръцете. Опитвал се да предпази детето. Цяла седмица само
за катастрофата говорел. Цялото тяло го боляло близо месец, оплаквал се
постоянно. През това време не работел.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, не кредитира показанията
на свидетелката в частта им относно твърдените охлузвания по гърба и
4
коленете – в тази част показанията не се подкрепят нито от представената
медицинска документация, нито от заключението на СМЕ; Не ги кредитира и
в частта им относно продължителността на търпените от ищеца болки в
резултат установените по делото травматични увреждания, тъй като в тази
част противоречат на кредитираното заключение на СМЕ, според което
ищецът би следвало да се е възстановил в срок от 12 – 14 дни.
С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
за неоснователни доводите на въззивника за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е
изгубило значение и е задължително за съдилищата, както и съгласно
константната практика на ВКС, обективирана в решение № 206/12.03.2010 г.
по т.д. № 35/2009 г., решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО,
решение № 59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ ТО, решение №
25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по
т.д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ
ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др., понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При
телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето,
осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за
определен период от време. Съгласно практиката на ВКС (решение № 242 от
12.01.2017 г. по т.д. № 3319/2015 г., ІІ ТО, решение № 248 от 02.08.2018 г. по
т.д. № 1565/2017 г., ІІ ТО, решение № 15 от 26.02.2019 г. по т.д. № 1277/2018
г., ІІ ТО и др.), при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
5
Въззивният съд, като взе предвид установените по делото травматични
увреждания, причинени на ищеца при ПТП - разкъсно-контузна рана на
лявата вежда и охлузвания на двете предмишници, причинили на ищеца
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с възстановителен
период от около 12 - 14 дни, през който ищецът е търпял болки не по-силни
от обичайните за такива травми, причинените от уврежданията неудобства,
възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 29 години, и липсата на трайни
увреждания в резултат на травмите, споделя извода на първоинстанционния
съд, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 500
лв.
По делото не са ангажирани доказателства нито за големината на
останалия от аркадата белег, нито същият да е довел до трайно загрозяване на
ищеца. Не се установяват и твърденията в резултат травмите в периода на
възстановяване ищецът да не е могъл да се обслужва, още по-малко да не
можел да диша и да се движи; Няма доказателства да е търпял психически
страдания, по-големи от обичайните, нито същите да са довели до промяна на
живота му. По делото не е искано изслушване на психологическа експертиза,
нито са представени писмени доказателства ищецът да е търсил помощ от
психолог или психиатър във връзка с твърдените в исковата молба
психически страдания. Установените лимити на отговорност на
застрахователя нямат самостоятелно значение и не се ползват с приоритет
при прилагането на чл. 52 ЗЗД, а следва да бъдат съобразени като израз на
икономическите условия към релевантния момент - моментът на настъпване
на увреждането. В случая въззивният съд намира, че предвид доказаните по
делото вреди, така определеното обезщетение е съобразено и с обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането -
02.05.2018 г.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение. По реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП, съобразявайки извършената от
юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът
6
определя възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20127435 от 31.05.2021 г., постановено
по гр.д. № 56102/2018 г. на Софийски районен съд, 155 състав в обжалваната
част, с която предявеният от Р. Ю. И., ЕГН **********, срещу „ЗД Б.И.“ АД,
ЕИК ****, частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, състояло се на 02.05.2018 г. в
гр. София, е отхвърлен за разликата над 500 лв. до 2 000 лв.
ОСЪЖДА Р. Ю. И., ЕГН **********, гр. София, кв. „****, да заплати
на „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „****, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата 80.00 лв.
(осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
В необжалваната осъдителна част решението по гр.д. № 56102/2018 г. на
Софийски районен съд, 155 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7