РЕШЕНИЕ
№73/6.7.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на осми юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН Н.
при протоколист Ивелина Маркова, като
разгледа докладваното АНД № 321/2019 г. по описа на РС -
Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Вайн“ЕООД гр. Варна, ЕИК:*********, представлявано от
управителя А.К.А. против Наказателно постановление № 03-010491, издадено на 10.10.2018 г. от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което за нарушение по чл. 62 ал.1 вр. чл. 61 ал.1
от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 414 ал. 3 от КТ на въззивника е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
Въззивникът
обжалва наказателното постановление с искане за цялостната му отмяна, допуснати нарушения на процесуалните и материално правни разпоредби при
издаването му. Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН, като липса на конкретизация дали свидетеля, вписан в АУАН
е свидетел при извършването или при установяване на нарушението; непосочване в
АУАН дали същия е съставен в присъствието на нарушителя; невръчване на
констативния протокол, въз основа на който е съставен АУАН.В с.з. въззивникът
участва чрез надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и исканията в нея. Доразвива доводите за процесуална
незаконосъобразност на обжалвания акт, твърдейки, че е налице разминаване в
датите, отразени в АУАН и констативния протокол, въз основа на който той е
съставен.
Въззиваемата страна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата.Твърди, че констатациите на наказващия орган
относно извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и
че при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли съда, да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – РП – гр.Девня, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04.09.2018 г. около 13, 00 часа свидетелите Н.И.И. и П.М.М. – служители
в Дирекция”ИТ” - Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
в обект лозов масив, находящ се в землището на гр. Суворово, стопанисван от
въззивника. На место били установени няколко лица, сред които и лицето М. М. А.,
ЕГН:**********, които престирали труд в полза на „Вайн“ЕООД. Това било установено
при разговор с лицата, работещи на масива, сред които и Ангелова, които
заявили, че работят от същия ден в обекта като берачи, с работно време 08, 00
часа – 17, 00 часа и с договорено трудово възнаграждение от 25 лева на ден,
както и че имат сключен трудово договор с работодателя „Вайн“ЕООД. Заявеното от
тях било отразено в констативен
протокол, съставен в 13, 10 часа на 04.09.2018 г., в който всеки от работниците
се подписал срещу името си. След извършена справка в системата на НАП било установено,
че за сключения със Ангелова трудов договор няма прието уведомление.При така
установените факти било прието, че "Вайн" ЕООД,
в качеството на работодател е допуснал до работа М. М. А. без да
има сключен писмен трудов договор между страните по възникналото трудово
провоотношение.При така установената фактическа обстановка бил съставен АУАН за
осъществен състав на нарушение по чл.62 ал.1
вр. чл.61 ал.1 КТ.Акта бил съставен на 04.10.2018 г. в присъствието на
упълномощен представител на дружеството – въззивник, съгласно пълномощно
№197/27.07.2018 г., представено пред актосъставителя.
В законоустановения срок пред административно – наказващия орган постъпило
възражение срещу така съставения акт, което било прието за неоснователно от
административно – наказващия орган. Последният, възприемайки изцяло
фактическите констатации, отразени в акта и правната квалификация на
нарушението издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на
нарушителя предвидената в чл. 414 ал.3 от КТ санкция в размер малко над
минималния.
Така описаната фактическа обстановка
се приема за установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно
дадени и резултат от непосредствени лични възприятия показания на разпитаните
свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са
безпротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни
фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва
от въззивника, който обаче твърди , че лицето А. не е било ангажирано по
трудово правоотношение , а по гражданско такова , а именно за събиране на
определено количество грозде, което пък от своя страна не предполага
сключването на трудов договор между страните в писмена форма.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното
постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния
си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима. Въпреки, че жалбата е входирана с дата
17.12.2018 г., очевидно е че същата е била налична в ДИТ към 14.12.2018 г.,
предвид наличието на много идентични дела по същият казус в РС Девня и
приложеното към делото копие от известие за доставяне.С оглед на това същата се
приема за подадена в срок.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя
на съответния контролен орган в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт:
От събраните
доказателства в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установява ,
че въззивника към момента на извършване на проверката не е имал сключен
граждански договор с М. М. А., но в същото време са налице всички елементи на
възникнало трудово правоотношение между А. и въззивника – „Вайн” ЕООД.Налице са
били съществени елементи от трудовото правоотношение – работно време , почивка
, трудово възнаграждение , работно място, което пък от своя страна е
задължавало работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с
работника.Такова е императивното задължение вменено чрез разпоредбата на чл. 62
ал.1 КТ.Поради гореизложеното съдът счита , че
е налице трудово правоотношение , попадащо под санкцията на КТ , поради
което и е налице нарушение на
разпоредбите на КТ.
По отношение на
наложеното административно наказание- „имуществена санкция” в размер на 1600
лева съдът счита , че АНО правилно е преценил тежестта на извършеното
нарушение, степента на обществена опасност на нарушителя и наличието на
смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и поради тази причина е наложил наказанието в размер към минималния
предвиден в разпоредбата на чл. 414 ал.3 НК.Поради това НП следва да бъде
потвърдено и в тази му част.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира , че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни
реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да
разбере в както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението
е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички
свързани с нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало
правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да
може адекватно да организира защитата си по него. Акта е съставен в
присъствието на надлежно упълномощено от нарушителя лице, което обстоятелство е
било удостоверено от актосъставителя, който е вписал в АУАН номера на
пълномощното. Въззивникът е бил запознат своевременно със съставения му АУАН и
е реализирал правото си на защита с подаденото възражение. Въпреки, че същото е
депозирано извън 3 дневния срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, то е било разгледано
от административно – наказващия орган и отхвърлено като неоснователно с кратки
мотиви. Следва да се отбележи, че наказващия орган няма задължението да излага
пространствени мотиви относно неоснователността на подаденото възражение.
Негово задължение е само да се запознае с постъпилото възражение и да го
„прецени“ с оглед неговата основателност, респ. неоснователност или нуждата да
се извърши разследване на спорните обстоятелства. Нещо, което в настоящия
случай е сторено. Също така нито съставителя, нито наказващия орган имат
задължението да връчат на нарушителя констативния протокол, съставен при
проверката на местонарушението, за нуждите на проверката. Протоколът е
фигурирал в преписката и въззивникът /или негов представител/ е могъл да се
запознае с него още в деня на съставяне на АУАН. На последно място съдът
намира, че липсата на отразяване в АУАН на качеството на свидетеля, присъствал
при неговото съставяне не е съществено процесуално нарушение, тъй като по
никакъв начин не засяга правото на защита на нарушителя, което е реализирано в
пълна степен както с подаденото възражение срещу АУАН, така и с настоящата
въззивна жалба. Фигуриращата в Протокол №ПР1830563 за извършена проверка на
„Вайн“ЕООД дата 04.09.2017 г. съдът отдава на допусната техническа грешка при
изписване на годината, което обстоятелство се установява както при разпита на
съставителя на протокола – свид. Н. И., така и от входящия номер на документа,
както и от фигуриращата дата на гърба на протокола – 04.09.2018 г. и от датата
на връчване на призовката. Това несъответствие също не е накърнило правото на
защита на нарушителя.
По отношение
индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е наложил същото в
размер малко над минималния предвиден.
По делото са налични
единствено смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството
че нарушението е извършено за първи път /доколкото липсват данни за други
нарушения, които да са приложени по преписката/.
С оглед на изложеното и
предвид фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на дружеството,
които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че
административно наказание определено в именно този размер би било справедливо и
би изпълнило целите, визирани в чл. 12
от ЗАНН.
С оглед изхода на делото
съдът прецени , че следва да бъде присъдено в полза на Дирекция „ИТ” Варна
юрисконсултско възнаграждение , което да бъде заплатено от въззивника.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
03-010491, издадено на 10.10.2018
г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с
което на въззивника -„Вайн“ЕООД гр. Варна,
ЕИК:********* е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 600 лева.
ОСЪЖДА въззивника „Вайн” ЕООД гр.Варна, ЕИК:********* да заплати на Дирекция”ИТ” Варна сума в размер на 120
лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в
14 - дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: