Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-39 04.03.2020
год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
трети въззивен граждански състав
На осемнадесети февруари две хиляди и
двадесета година
в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия
Росен Парашкевов
в.гр.дело № 1974 по описа за 2019 година, за да се
произнесе,
взе предвид следното
:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез
процесуален представител юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес за призоваване:
гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 4, против Решение № 2648 от 22.10.2019 г.,
постановено по гр. дело № 4537/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с
което съдът е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР да заплати на Н.К.Ч.,
ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Г.“ № ***, вх.*, ет.*, сумата от 1624,06 лева
главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд общо 239.95 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за периода от 05.06.2016
г. до 05.06.2019 г. нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 05.06.2019 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 186,39 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 30.07.2017 до 04.06.2019 г., като е осъдил дирекцията да
заплати на ищеца сумата от 380 лева – съдебно деловодни разноски, а на БРС държавна
такса за водене на делото в размер на 114,96 лв. и разноски за експертиза от
150,00лв.
Недоволство
от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита
решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост
на акта. Излага съображения. Моли съда за отмяна на акта и отхвърляне на
претенциите. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят твърди, че за процесния период, въззиваемият е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици,
като отработеното време се изчислявало сумарно. Посочва се, че в резултат на посоченото
изчисляване чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал
резултат, който при надвишаване на
нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР
(като извънреден труд). Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба
на министъра на вътрешните работи. Твърди се, че към периода от 19.08.2014г. до
02.08.2016г., по отношение полагането на нощен труд, се прилагали правилата на действалата към периода от 19.08.2014г.
до 02.08.2016г. Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по
специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР(положеният труд
между 22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143). Посочва се, че
за останалата част от процесния период,
се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29
юли 2016 и Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г. Въззивникът
намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на
регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че последната
намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение,
при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на
смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от
продължителността на дневното; трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Съгласно действащата уредба,
съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде
1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3
от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем
часа дневен такъв. Развива подробни съображения, че нощният труд (между
22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд
би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното
работно време. Превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване
заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева,
а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В подкрепа на изложеното,
цитира съдебна практика на районните и окръжни съдилища. На 27.02.2020 г. в
деловодството на съда е входирана молба
от въззивника с искане за отмяна на определението за приключване на делото,
като на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК с оглед образуване на тълкувателно
дело, производството по настоящото дело да бъде спряно.
В
срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от на Н.К.Ч.,
ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Г.“ № ***, вх.*, ет.*, чрез адвокат Иван Иванов
от гр. Свиленград, с който намира постановения първоинстанционен акт за
правилен и законосъобразен и моли съда да го потвърди. Излага подробни
съображения. Моли за присъждане на разноски. Въззиваемият е оспорил,
чрез процесуалния си представител адв.И.Иванов от АК - Хасково, въззивната
жалба в надлежно депозирания отговор. С отговора се твърди, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли за неговото
потвърждаване. Застъпва се становище, че условията
и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период (от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г.), се определяли от действащите тогава наредби. Посочва, че действително
в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсвала
изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., за преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа-
06.00часа) с коефициент 1.143, което обаче не можело да се тълкува като забрана
за преизчисляване, защото в такъв случай би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители. Затова се
прилагала Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9,
ал.2. Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време
на процесния период, не следвало да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като
същата представлявала празнота в нормативната уредба, поради което се прилагала общата такава. Позовава се
на заключението от извършената съдебно-
счетоводна експертиза, за да обоснове тезата си, за основателност на главната
претенция, съгласно която въззивникът имал право да получи завишено заплащане на
положения нощен труд, като нощните часове се преизчислявали в дневни и след
това се установявала продължителността на работния ден. Навежда доводи и
относно предявената акцесорна претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД. Излага
становище във връзка с посочената във въззивната жалба съдебна практика,
като счита, че последната била
изключение, а не константна такава (още повече, че част от
решенията не били влезли в сила),
като на свой ред също цитира съдебна практика.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред БРС е с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86
от ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, при служебната
проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК
намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото
е правилно и законосъобразно.
Производството пред Бургаски районен съд е
било образувано по искова молба на Н.К.Ч., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Г.“ № ***, вх.*, ет.*,
с искане за
осъждане на Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР да му заплати 1650 лв.-представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257
часа за периода от 05.06.2016г. до 05.06.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен с коефициент 1,143, както и сумата от
187,13лв., представляваща лихва за забава върху всяка от дължимите суми за
периода от датата на изискуемост на всяка сума до 05.06.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда 05.06.2019г до окончателното изплащане на задължението.
В хода на съдебното производство е направено от ищеца и прието
от съда изменение в размера на иска, след което същият следва
да се счита предявен за сумата от 1624.06 лв., представляваща допълнително възнаграждение
за 239.95 часа положен извънреден труд през периода 05.06.2016 г. - 05.06.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
По същия ред е сторено и изменение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД като претендираната
с исковата молба сума от 187,13лв. е увеличена
на 191,43лв..
Ответната страна ГД „Гранична полиция“ МВР-Бургас е
депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е държавен служител
по служебно правоотношение.
Страните са ангажирали
доказателства в подкрепа на становищата си.
Не
е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства,
както и от приетата ССчЕ, че ищецът за периода от 05.06.2016 г. - 05.06.2019г., е полагала труд на длъжност м.е./ с.п.-
о. *** /ц. а. с./ и ПВ /панорамно видеонаблюдение/ в ГКПП „А. Б.“ при ГПУ-Л. Б.
към Регионална дирекция „Гранична полиция“ А. София, която е на структурно
подчинение към ГД „Гранична полиция“ София. За процесния период ищецът е работила
на смени, всяка с продължителност 12 часа, възлизащи на положен общо 1678 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1917.95 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 239.95
часа, остойностен същият възлиза на 1624.06 лв., който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника. Остойностяването е извършено при
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно
чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, т. е. задължението на ответника към ищеца за целия
период възлиза на 1815.49 лв. За главницата за извънреден труд, ответникът е
изпаднал в забава от падежа на всяко задължение/посочено в ССчЕ/ до датата на
подаване на исковата молба, като лихвата за забава е в общ размер от 191,43 лв..
Не се спори, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ
този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл –
арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период ищцата е полагал труд през нощта (22.
00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен по
делото въпросът за начина на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Въззивникът поддържа
в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се
касае за специална уредба.
Според действалата за периода
01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.“ След изменението на цитираната
разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда
сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на трудовите
си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни дежурства,
определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140,
ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания
законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се
приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се
заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ
на съотношението 8 / 7.
Според въззивника, горните правила
не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на
дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен
служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се
прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра
Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен
час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните
разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е
положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител –
чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските
на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ
относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в
сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете
цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг
специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на
държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат
да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от
уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в
сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по
степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към
съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в
по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между
22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва
да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с
коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно
тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а
именно по отношение на приравняването на
нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с
дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в
съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на
КТ.
В
този смисъл съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с
разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а
за работещите на 8, 12 или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период -чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
-чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение -чл. 187, ал. 5,
т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187,
ал. 9 ЗМВР.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г./, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./,
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г./.
Разпоредбите
на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата
на специална уредба за служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях
Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от
нея.
Предвид изложеното въззивната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил
делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в
обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл.
272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
на въззиваемата следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение.
Страната е представила доказателства за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. и тъй като сумата е около минимума съгласно чл.7 ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /надвишава го незначително/, същата следва да бъде да бъде
присъдена.
По отношение на депозираната
от Главна дирекция ,,Гранична
полиция“-МВР на РБ молба вх. № 4303/ 27.02.2020 г. с искане производството по
делото да бъде спряно с оглед образуване на Тълкувателно дело № 1/ 2020 г. пред
ВКС, настоящата инстанция намира искането за неоснователно, което налага
молбата да бъде оставена без уважение. При образуване на тълкувателно дело, на
спиране подлежат висящите пред ВКС касационни производства съгласно чл. 292 от ГПК, но не и първоинстанционните и въззивни производства. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 на ВКС по т. д. № 8/ 2013 ОСГТК.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2648/22.10.2019г. по
гр.д.№ 4537/2019г. по описа на Районен съд -Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес:
гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати Н.К.Ч., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Г.“ № ***, вх.*, ет.*,
със съдебен адрес гр.Свиленград,
ул. Г.Скрижовски № 1, чрез пълномощника адв .Иван Иванов от АК-Хасково сумата от 360 лв., представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение молбата
на Главна
дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария
Луиза“ №46 от 27.02.2020 г. за спиране на въззивно гражданско дело № 1974 по
описа на Бургаски окръжен съд на основание чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: