№ 316 / 26.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 26.07.2019г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….……трети наказателен състав в публично
заседание н. 26 юни................……..…………...……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година..….......……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова....................…………..……и в присъствието н. прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..……………………....………...........АН дело 888 по описа
за 2019г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда н. чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-.000718/ 22.05.2019г. н. Директора н. Дирекция „ИТ” – Монтана н. Г.Ц.Н. xxx, в качеството му н. работодател, д. н. С. „. Л. -. Б. е наложено административно наказание глоба в размер 1 500.00 лева н. основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал н. Г.Ц.Н., който обжалва същото с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В хода н. въззивното производство представя и писмена защита
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-.законосъобразно. Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите н. страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата н. страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка н. място н. 02 април, 14 април и 18 април 2019г. във връзка със спазване н. трудовото законодателство от служители н. въззиваемата страна било констатирано, че жалбоподателят Г.Ц.Н., в качеството му н. работодател, не начислявал и изплащал допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит н. работниците и служителите /например М. Н. М. – за периода месец 02 -. 06.2017г, включително, за месец 09-.12.2017г, включително и месец 01-.06.2018г, включително и месец 09-.11.2018г, включително.
Видно от служебна лебежка н. л.45 от делото се установява, че жалбоподателят бил регистриран като безработен в Дирекция ,,Бюро по труда”, считано от 02.07.2018г. до 24.01.2019г. С Протокол за извършена проверка от 02.04.2019г. н. място и н. 12.04. и 18.04.2019г. по документи било констатирано нарушение н. изискванията н. чл.12 ал.2, ал.9 и ал.10 от Наредба за структура и организация н. работната заплата и извършено предписание за изпълнение н. изискуемото от закона задължение в срок до 30.05.2019г. Въз основа н. констатираното нарушение от страна н. жалбоподателя, н. 18.04.2019г. бил съставен АУАН № 12 – 000718, който му бил връчен лично. Н. 22.04.2019г. Г.Н. издал Заповед № 257/22.04.2019г. /л.46 от делото/, с която наредил н. лицата Е. П. В. Е. И. Г. и М. Н. М. да се изчислят и заплатят допълнителните възнаграждения за придобит стаж и професионален опит. Впоследствие обаче било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и подкрепяща се от свидетелските показания и приобщените по реда н. чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет н. преценка н. настоящето производство е съответствието н. санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразността н. санкциониращия акт съдът констатира, че същият е необоснован и издаден в нарушение н. материалния закон.
Съдът кредитира показанията н. свидетелите П.А., М.Т. и З.А. като правдиви и достоверни. Същите се не намират опора и логическо единство с писмените доказателства по делото. Съдът намира, че явно същите не са били запознати с тях, а проверката е извършено незадълбочено.
Извън вниманието н. свидетелите обаче е останало обстоятелството, че за част от периода, през който жалбоподателят е следвало да изпълни изискуемите от закона задължения, а именно от месец септември 2018г. до месец ноември 2018г. включително, същият е бил отстранен от длъжност въз основа н. влязло в сила съдебно решение н. Окръжен съд – гр. Монтана. Това обстоятелство се потвърждава и от издадената Служебна бележка от Агенция по заетостта с изх.№ 475/31.05.2019г., от която е видно, че приблизително същия период, жалбоподателят е бил регистриран като безработен в Дирекция ,,Бюро по труда”. Ето защо и при наличието н. тези безспорни писмени доказателства съдът счита, че Г.Ц.Н. не е имал правомощието да изпълни своите задължения за част от посочения в обстоятелствената част н. АУАН и НП период. Това е така, тъй като с отстраняването му от длъжност, същият не е имал статута н. ,,работодател” и следователно не е бил субект н. административна отговорност.
Независимо, че неговото бездействие засяга част от времето, през което е следвало да изпълни своите задължения, административното съдопроизводство по ЗАНН не позволява отменяване н. санкциониращия акт в частта относно определен период.
Последицата от наличие н. данни, с които отпада отговорността н. дееца за част от фактите, посочени в параметрите н. административното обвинение, обуславят цялостната отмяна н. обжалваното наказателно постановление.
Също така правилно е отбелязано от защитата н. жалбоподателя, че в случая е следвало да намери приложение привилегированата разпоредба н. чл.415в от КТ, тъй като в сравнително кратък период от момента н. констатиране н. бездействието му от страна н. свидетелите и съставянето н. АУАН, същият е издал заповед, с която веднага е изпълнил задълженията си като работодател по трудовото законодателство. Административно наказващият орган не е съобразил това обстоятелство, а и не е ангажирал доказателства, установяващи настъпването н. вредни последици за работниците и служителите. За съда в производството по чл.59, ал.1 от ЗАНН липсва правомощие да извършва преквалификация н. административното нарушение в по – леко наказуемо такова, а единствено може да констатира това обстоятелство в своите мотиви като отмени наказателното постановление.
Н. следващо място и за пълнота следва да се посочи, че вменоното нарушение се явява принципно неясно, доколкото е отразено, че работодателят Г.Н. не е начислявал и изплащал допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит н. работниците и служителите, като е посочен като пример един единствен такъв. Както за санкционираното лице, така и за съда остава неясна волята н. административно наказващия орган по кои параметри лицето се подвежда под отговорност – дали само и единствено за М. М. или и за други такива. Ако е меродавна първата хипотеза, то е следвало това да бъде изрично упоменато в единствено число само по отношение н. един работник и/или служител, а ако е налице втората такава, освен М., е следвало да бъдат посочени и останалите работници и/или служители, н. които работодателят не е начислил и изплатил допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Подобно посочване н. факти, относими към съставомерността н. административното нарушение, обуславя наличието н. съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото н. защита н. дееца.
Предвид изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, необосновано и издадено в нарушение н. материалния закон и при съществено нарушение н. процесуалните правила, поради което и същото следва да бъде отменено.
Воден от горното и н. основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 12-.000718/ 22.05.2019г. н. Директора н. Дирекция „ИТ” – Монтана, с което н. Г.Ц.Н. xxx, в качеството му н. работодател, д. н. С. „. Л. -. Б. е наложено административно наказание глоба в размер 1 500.00 лева н. основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. касационно обжалване в 14 -. дневен срок от съобщаването му н. страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: