№ 351
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110143527 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и съединени при условията на
евентуалност искове с правни основания чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
относно осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество същите суми.
Предмет на делото са предявените от А.. ЗА С.. НА В.... ЕАД, ЕИК .... срещу Х.
Д. Х. ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.240 и чл.86 ЗЗД, за признаването за установено по отношение на
ответника, че в полза на ищцовото дружество съществуват в....та, предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.12.2019г. по ч.гр.д. № 68823/2019 г. по описа на СРС, в размер на 9328,22 лв.,
представляващи главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-.. от
26.06.2017 г. за периода от 20.1.2018 г. до 20.7.2020 г., сключен между длъжника и
"БНП П. Ф...." ЕАД, в....та по който са превърнати в предсрочно изискуеми и са
прехвърлени с Приложение 1/09.08.2018г. към Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на в.... от 27.07.2017г. в полза на ищеца, ведно със законната лихва от
28.11.2019 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1901,95 лв. за
периода от 20.3.2018 г. до 20.7.2020 г., мораторна лихва в размер на 1819,50 лв. за
периода от 21.1.2018 г. до 28.11.2019 г., както и съединените при условията на
евентуално искове с правни основания чл.240 и чл.86 ЗЗД, относно осъждането на
ответника да заплати на ищцовото дружество същите суми.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че в....та
1
произтичат от неизпълнението на сключения между "БНП П. Ф...." ЕАД и Х. Х.
Договор за потребителски кредит № PLUS-.. от 26.06.2017 г. и от Приложение
1/09.08.2018г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на в.... от 27.07.2017г.
по силата на което "БНП П. Ф...." ЕАД е прехвърлило на "А.. за с.. на в...." АД
вземането си спрямо длъжника. Длъжникът е следвало да върне до 20.07.2020г.
предоставения кредит, но поради неизпълнение на задължението му, той е превърнат
от кредитора в предсрочно изискуем, за което до длъжника били изпратени писма.
Заемната сума била 10 000 лв., договорената застрахователна премия 2016 лв., такса –
ангажимент 350 лв., договорната лихва е била 4654,52 лв. Длъжникът е погасил само
договорна лихва в размер на 1408,57 лв. и главница от 671,78 лв.
С постъпилия в срок писмен отговор на исковата молба от страна на ответника,
предявените искове се оспорват като неоснователни с възраженията, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, защото ответникът не е бил уведомен от
кредитора за така взетото от него решение. Сочи, че не е бил уведомен за цесията, а
клаузите на договора за паричен заем били неравноправни и поради това нищожни.
Договорът е нищожен и поради нарушението на добрите нрави при уговарянето на
годишния лихвен процент, който е прекомерен и надвишава трикратния размер на
законната лихва. Твърди, че договорът за заем е недействителен на основание чл.22
ЗПК, защото не отговаря на изискванията на чл.10, 11 и 12 ЗПК. В заключение оспорва
размера на претендираните суми и релевира възражение за погасяване по давност на
в....та.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание на
предявените искове, намира следното.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 68823/2019 г. на СРС, на 28.11.2019 г. ищецът
А.. ЗА С.. НА В.... ЕАД е депозирал против Х. Д. Х., заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумите, както следва - 9328,22 лв., представляващи
главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-.. от 26.06.2017 г. за периода от
20.1.2018 г. до 20.7.2020 г., сключен между длъжника и "БНП П. Ф...." ЕАД, в....та по
който са превърнати в предсрочно изискуеми и са прехвърлени с Приложение
1/09.08.2018г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на в.... от 27.07.2017г. в
полза на ищеца, ведно със законната лихва от 28.11.2019 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 1901,95 лв. за периода от 20.3.2018 г. до 20.7.2020 г.,
мораторна лихва в размер на 1819,50 лв. за периода от 21.1.2018 г. до 28.11.2019 г. С
разпореждане по ч. гр. д. № 68823/2019 г. по описа на СРС, 90 с-в, е уважил искането и
е издал заповед за изпълнение срещу ответника, който в срока по чл. 414 от ГПК, е
депозирал възражение по реда на чл. 415 от ГПК, поради което съдът му е дал
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за депозиране на иск за установяване на
вземането му, което обосновава интереса от предявяване на настоящия иск. Вземането
2
произтича от следните обстоятелства: неплатени суми по Договор за потребителски
кредит № PLUS-.. от 26.06.2017 г. за периода от 20.1.2018 г. до 20.7.2020 г., сключен
между длъжника и "БНП П. Ф...." ЕАД, чието вземане е цедирано на заявителя.
От приложените писмени доказателства /л. 7 и сл./ в настоящото исково
производство, на 26.06.2017 г., между праводателя на ищеца "БНП П..... П. Ф...." ЕАД и
ответника Х. Д. Х., е сключен договор PLUS-.. от 26.06.2017, като дружеството се
задължило да предостави на ответника заем в размер на 10000 лв., представляващи
потребителски кредит, с падеж 20.07.2020 г., като връщането на кредита било
уговорено на 36 равни месечни вноски от 407.07 лв., видно от уговорките в процесния
договор за потребителски кредит.
На 27.07.2017 г. между ищеца А.. ЗА С.. НА В.... ЕАД и кредитора "БНП П..... П.
Ф...." ЕАД, е сключен рамков договор за цесия, както и допълнително споразумение №
4 от 11.06.2018 г. според който на ищеца са прехвърлени в...., сред който е и вземането
спрямо длъжника Х. Д. Х., според приложение към договора на л. 24 от делото.
Приложени са и 4 бр. писма на л. 28 от делото до ответника за уведомяване за
извършената цесия, без да са налице данни уведомленията да са връчени.
Видно от приетото заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна
експертиза /ССЕ/, приета в открито съдебно заседание на 14.12.2022 г., съгласно която
въз основа на сключения между праводателя на ищеца "БНП П..... П. Ф...." ЕАД и
ответника Х. Д. Х. договор за потребителски кредит, като дружеството е превело на
19.10.2016 г. сума в размер на 9 650 лв., като е удържало останалата сума от 350 лв.,
според т. 2 от договора. Според вещото лице от предоставените счетоводни документи
не е видно ответникът да е платил задължението си в пълен размер, като е заплатил
частично суми от общо 2 080.35 лв., от които 2 055.35 лв. е платил на "БНП П..... П.
Ф...." ЕАД и 25 лв. на ищеца А.. ЗА С.. НА В.... ЕАД. Според експерта размерът на
дължимата главница към крайния срок на договора /20.07.2020 г./ е 8 956.22 лв., а
главницата за падежирали вноски към момента на подаване на заявлението 28.11.2019
г. е 6 301.06 лв. Размерът на неплатената договорна лихва към крайния срок на
договора /20.07.2020 г./ е 1 926.95 лв., а размерът на неплатената договорна лихва към
момента на подаване на заявлението / 28.11.2019 г./ е 1 773.55 лв. Неплатената
главница от датата на първата падежирала вноска след подаване на заявлението
28.11.2019 г. до крайния срок на договора е 20.07.2020 г. е в размер на 2 655.16 лв.,
като за този период неплатената договорна лихва е в размер на 153.40 лв.
Обезщетението за забава за периода 21.01.2018 г. – 28.11.2019 г. върху главницата и
договорната лихва е в размер на 569.54 лв., а върху договорната лихва е в размер на
198.02 лв. Според експерта обезщетението за забава върху главницата за периода
21.01.2018 г. до предявяване на исковата молба на 23.07.2021 г., ако се приеме, че
длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост с исковата молба е в размер на
3
2 629.36 лв. Според вещото лице приложения по договора лихвен процент за
договорната лихва е 15.184%.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а
според ал. 2 заемателя дължи лихва само е уговорено писмено. Съгласно разпоредбата
на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретният казус
съдът намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че праводателят
на ищеца е кредитор по договор за потребителски кредит PLUS-.. от 26.06.2017 г., а
ответникът е заемополучател.
Съдът намира, че кредиторът "БНП П..... П. Ф...." ЕАД е предоставил заемната
сума, като дружеството е превело на 19.10.2016 г. на ответника сума в размер на 9 650
лв., като е удържало останалата сума от 350 лв., според т. 2 от договора, видно от
неоспорената ССЕ. По отношение на плащането на исковите суми по получения заем
от страна от страна на ответника, видно от ССЕ, не се установява ответникът Х. Д. Х.
да е платил задължението си в цялост, като е заплатил частично суми от общо 2 080.35
лв., от които 2 055.35 лв. е платил на "БНП П..... П. Ф...." ЕАД и 25 лв. на ищеца А.. ЗА
С.. НА В.... ЕАД.
Съдът намира, че ищецът черпи правата си по силата на сключен рамков
договор за цесия с "БНП П..... П. Ф...." ЕАД, според който на ищеца са прехвърлени
в...., сред който е и вземането спрямо длъжника Х. Д. Х.. По делото няма данни
ответника да е уведомен за цесията. Затова съдът намира, че с оглед разпоредбата на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а и установената съдебна практика, ответника се счита за уведомен
с депозираната искова молба, респ. цесията има действие за него от този момент. От
този момент ответникът е уведомен и за предсрочната изискуемост на договора за
кредит, доколкото не бяха представени доказателства от страна на ищеца за по – ранна
дата, въпреки разпределената му доказателствена тежест за това обстоятелство в
доклада по делото.
На следващо място съдът намира за неоснователно възражението на ответника
за недължимост на процесните суми, поради нищожност на договорът поради
нарушението на добрите нрави при уговарянето на годишния лихвен процент, който е
прекомерен и надвишава трикратния размер на законната лихва, по следните
съображения. На първо място следва да се има предвид, че според вещото лице
приложения по договора лихвен процент за договорната лихва е 15.184%, т.е. не е
налице твърдяното от ответника превишение на трикратния размер на законната лихва.
4
Евентуална нищожност на други клаузи от договора е безпредметно да се обсъждат,
доколкото ищецът не претендира други суми, освен главница, договорна лихва и
обезщетение за забава. В този смисъл е и ТР № 1/2020 г. на ОСГТК. Затова и доколкото
не се установява ответникът да е погасил задълженията си, съдът намира, че исковете
за установяване на дължимостта на суми в размер на 6 301.06 лв., представляващи
главница, ведно със законна лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, а
именно 28.11.2019 г. до изплащане на вземането /т.е. само за падежиралите вноски към
момента на депозиране на заявлението/, както и договорна лихва в размер на 1 773.55
лв. за периода до 28.11.2019 г., видно от заключението на вещото лице по ССЕ, се
явяват основателни. До пълните предявени размери исковете се явяват неоснователни.
С оглед извода за частична основателност на иска за главница, съдът намира за
частично основателен акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва, по следните съображения. Видно от
заключението на вещото лице по ССЕ размерът на обезщетението за забава в размер на
законната лихва е в размер на 371.52 лв. за периода 21.01.2018 г. – 28.11.2019 г.,
поради което искът следва да бъде уважен за този размер. В тази насока съдът намира
за обезщетението за забава следва да бъде присъдено единствено върху главницата, т.е.
както е претендирано, а не и върху договорната лихва, в който случай би бил налице и
анатоцизъм.
По предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, съдът намира
същите за частично недопустими, в частите, в които са уважени установителните
искове, поради липса на правен интерес, и частично основателни в останалата част. По
отношение на исковете за главница и обезщетението за забава в размер на законната
лихва, съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ, според което общия
размер на неплатената главница е общо 8 956.22 лв., като неплатената главница от
датата на първата падежирала вноска след подаване на заявлението 28.11.2019 г. до
крайния срок на договора е 20.07.2020 г. е в размер на 2 655.16 лв., като за този период
обезщетението за забава е в размер на 153.40 лв. В тази част съдът намира исковете за
основателни, а до пълните предявени размери за неоснователни.
По отношение на иска за присъждане на договорна лихва, съдът намира същия
за частично недопустим, в частта, в която е уважен установителния иск, поради липса
на правен интерес, и частично основателен в останалата част. В тази насока съдът
съобразява заключението на вещото лице по ССЕ, според което размерът на
неплатената договорна лихва към крайния срок на договора /20.07.2020 г./ е 1 926.95
лв. С оглед установеното вземане към момента на подаване на заявлението / 28.11.2019
г./ е 1 773.55 лв., то искът за присъждане на договорна лихва е основателен за сума в
размер на 128.40 лв., с оглед претенция в исковата молба за присъждане на сума в
размер на 1 901.95 лв.
5
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 от ГПК,
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 889.12 лева за
държавна такса, експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, с включени разноски по ч.гр.д. № 68823/2019 г. по описа на СРС, 90 с-в.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от А.. ЗА С.. НА В.... ЕАД, ЕИК
...., с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ......., № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4, против Х. Д. Х. ЕГН **********,
адрес гр. София, ж.к. .......... че Х. Д. Х. дължи на А.. ЗА С.. НА В.... ЕАД, сумата от
6 301.06 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-..
от 26.06.2017 г. за периода от 20.1.2018 г. до 28.11.2019 г., сключен между длъжника и
"БНП П. Ф...." ЕАД, в....та са прехвърлени с Приложение 1/09.08.2018г. към Рамков
Договор за продажба и прехвърляне на в.... от 27.07.2017г. в полза на А.. ЗА С.. НА В....
ЕАД, ведно със законната лихва от 28.11.2019 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 9 328.22 лв. и за периода 29.11.2019 г.
– 20.07.2020 г., дължи договорна лихва в размер на 1 773.55 лв. за периода от
20.03.2018 г. до 28.11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
1 901.95 лв. и за периода 29.11.2019 г. – 20.07.2020 г., дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 371.52 лв. за периода от 21.01.2018 г. до 28.11.2019 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1 819.50 лв., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.12.2019г.
по ч. гр. д. № 68823/2019 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА Х. Д. Х. ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. .......... да заплати на
А.. ЗА С.. НА В.... ЕАД, ЕИК ...., с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ......., № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4,
сума в размер на 2 655.16 лв., главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-..
от 26.06.2017 г. за разликата над 6 301.06 лв. до 8 956.22 лв. за периода от 29.11.2019 г.
– 20.07.2020 г., ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 9 328.22 лв., като
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска за сумата до 6 301.05 лв. и за периода от 20.1.2018
г. до 28.11.2019 г., да заплати сума в размер на 128.40 лв., представлява договорна
лихва за периода 29.11.2019 г. – 20.07.2020 г., като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
иска до пълния предявен размер от 1 901.95 лв., както и да заплати сума в размер на
153.40 лв. за периода 28.11.2019 г. до 20.07.2020 г., като ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ иска до пълния предявен размер от 1 819.50 лв.
ОСЪЖДА Х. Д. Х. ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. .......... да заплати на
А.. ЗА С.. НА В.... ЕАД, ЕИК ...., с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ......., № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4,
6
разноски в размер на 889.12 лева, с включени разноски по ч.гр.д. № 68823/2019 г. по
описа на СРС, 90 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7