Р Е Ш
Е Н И Е № 88
гр.
Сливница, 23. 01. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, VI състав,
в публично заседание на шестнадесети август през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при
секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 502 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Й.Д.С., ЕГН **********, представляван от адв. Г.П., срещу
Наказателно постановление № 4570 от 15. 06. 2017 г., издадено от А.Г.М.– Главен
инспектор „Мониторинг“, Дирекция „А.р.о.к.“, Агенция „Пътна инфраструктура“ –
гр. С., с което на основание чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 от Закона за
пътищата му е наложена глоба в размер на 2 000 лева, за нарушение разпоредбите
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.
07. 2001 г. на МРРБ.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното наказателно постановление, поради постановяването му в нарушение на
законови наредби, с молба за неговата отмяна.
В
проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
и не се представлява. В представени писмени бележки от адв. П. се съдържат
подробни доводи в подкрепа на подадената жалба, с искане към съда за отмяна
изцяло на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата
страна – Агенция „П.и.“, редовно призована, не изпраща представител в
проведеното публично съдебно заседание. По делото е приложено писмено
становище/бележки от юрк. Г.Н.– процесуален представител, в което се поддържа
становище за законосъобразност на обжалвания акт и искане за неговото
потвърждаване, съответно за неоснователност на жалбата и оставянето ѝ без
уважение.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
В
обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган приел
от фактическа страна, че жалбоподателят С. на 18. 05. 2017 г., в 13.20 ч., на
път 1-8, км. 4+300, на 300 м. след железен мост, в посока К.– С. управлявал и
осъществявал движение на състав от ППС с четири оси – МПС с две оси марка „М.“,
модел „Актрос 1841ЛС“, с рег. № СА 4340 МА и ремарке с две оси, с рег. № С 3395
ЕР, като при измерване с техническо средство ролетка Р50 и щрихова мярка за
дължина Л01 е констатирано превишаване на нормите на Наредба № 11/03. 07. 2001
г. на МРРБ, както следва:
Измерена
височина на ППС – 4,10 м., при максимално допустима височина 4,00 м., съгласно
чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата.
Измерена
дължина на ППС – 20,76 м., при максимално допустима дължина 18,75 м., съгласно
чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „д“ от Наредбата.
Горното
квалифицира управляваното ППС като извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на Наредба № 11/2001 г., респективно по чл. 2 от Наредбата, без да притежава
валидно разрешително за дейност или квитанция за платени пътни такси за
движение по строго определен маршрут, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 ЗП, на жалбоподателя С. е наложено наказание
„глоба“ в размер на 2 000 лева.
На
жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
5310/18. 05. 2017 г. от разпитания като свидетел Д.Г.Г. – инспектор АРОК, АПИ –
гр. С., в присъствието на свидетеля В.В.А. – мл. експерт РПС – гр. Сливница,
който е връчен на нарушителя срещу подпис без възражения.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в
което АНО е приел, че с описаното деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбите
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3
от Наредба № 11/03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, поради което и на основание чл. 53, ал. 1 ЗП го санкционирал с глоба
в размер на 2 000 лева.
Фактическите
констатации, отразени в АУАН и НП се потвърждават от показанията на
актосъставителя Д.Г.Г. и свидетеля по акта В.В.А., които кореспондират както
помежду си, така и с приетата като писмено доказателство по делото квитанция за
платени пътни такси за ползване на републиканската пътна мрежа от процесното
извънгабаритно ППС, видно от която такса е била заплатена в деня на проверката
за превишаване на допустима максимална дължина (19,75 м.), но не и за
превишаване на допустима максимална височина. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като се основават на техните преки и непосредствени възприятия
и кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на
свидетелите, както и приобщените по делото писмени доказателства – наказателно
постановление № 4570/15. 06. 2017 г.; АУАН № 5310/18. 05. 2017 г.; квитанция за
платени пътни такси от 18. 05. 2017 г.; заповед № РД-11-4069/22. 04. 2015 г.; пълномощно
№ П-176/23. 04. 2015 г.; пълномощно № П-17/13. 02. 2017 г.; пълномощно №
П-68/25. 05. 2017 г.; заповед № РД-11-134/04. 02. 2014 г.; протокол №
7914/14/30. 01. 2014 г.; свидетелство за калибриране № 841А-Д-15 от 17. 09.
2015 г.; свидетелство за калибриране № 840А-Д-15/17. 09. 2015 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна
страна:
Административно-наказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
С
обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран на
основание чл. 53, ал. 1 ЗП, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП.
Съгласно посочената санкционна норма, наказват се с глоба от 1 000 до
5 000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „в“ и „г“, т. 2, ал. 2
и ал. 5 и чл. 41 или които извършат и наредят да бъдат извършени следните
дейности: т. 2 – движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Нормата
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП пък регулира специалното ползване на пътищата
като постановява, че такова не може да бъде осъществявано от извънгабаритни и
тежки ППС без разрешение, за които следва да има разрешение от администрацията
управляваща съответния път.
Не
е спорно по делото, че управляваният от санкционираното лице ППС следва да бъде
квалифицирано като извънгабаритно по смисъла на определението по чл. 2, вр. чл.
5, ал. 1, т. 3, б.“д“ от Наредба № 11/03. 07. 2011 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно
обаче регламентираното изключение в чл. 8, ал. 5, вр. чл. 14, ал. 3 от
Наредбата, извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се
движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до
45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел 2, както и тези с габаритни размери:
широчина – до 3,30 м., височина – до 4,30 м. и дължина – до 22 м.
В
случая управляваното ППС е било с измерени от проверяващите органи дължина –
20,76 м. и височина – 4,10 м., поради което и на основание чл. 14, ал. 3 от
Наредбата, необходимото и достатъчно условие за неговото движение, е било
заплащането на определена такса. Следователно движението му не може да бъде
квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, тъй като тази
норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без разрешение.
След като нормативно е предвидено изключение от забраната и управляваното от
жалбоподателя ППС отговаря на условията на изключението, то приложимата за
извършеното от него деяние административно-наказателна разпоредба е тази по чл.
177, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на
административно наказание „глоба“ от 500 до 3 000 лева за управление на
ППС, което има размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройство. (В този смисъл Решение № 40 от 28. 02. 2018 г. по к.н.а.х.д.
№ 4/2018 г. на АС – Стара Загора; Решение от 13. 04. 2018 г. по к.н.а.х.д. №
27/2018 г. на АС – Стара Загора; Решение по к.н.а.х.д. № 450/2018 г. на АССО).
Предвид всичко изложено
депозираната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното
наказателно постановление – изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. 2 и чл. 336 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 4570 от 15. 06. 2017 г.,
издадено от А.Г.М.– Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „А.р.о.к.“, Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. С., с което на Д.Г.Г., ЕГН **********, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от
Закона за пътищата, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2
000 (две хиляди) лева.
Решението
може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с
касационна жалба пред Административен съд – С. област по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: