П Р И С Ъ Д А

 

№ 91

 

Гр. Пловдив, 01. 10. 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: МАРИАНА СТАВРЕВА

                                                                                                                                                                                                                                                              ЛЮДМИЛА ЛЕНДРОВА- ЕНЕВА

 

секретар: СТЕФАНИ КАЛОФЕРОВА

прокурор: ДИМИТЪР МАХМУДИЕВ,

след като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД № 1033 по описа за 2017 година, след тайно съвещание

 

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия П.К.П. – роден на *** г. в гр. В., живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че през периода от *** до *** в гр. К., обл. П.и в гр. С., чрез използване на неистински документ – банкова гаранция за аванс по договор за сумата от 1 000 000 лева, изх. № 04-02-1987/30.12.2008 г. с посочен издател „СИ БАНК“ ЕАД, представена в Община Карлово на 05.01.2009 г., е получил без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои – пари в размер на 1 000 000 (един милион) лева, представляващи аванс по договор №307/18.11.2008 г. между Община Карлово и „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД с предмет: изпълнение на строително монтажни работи на обект „Реконструкция на тласкателен тръбопровод от помпена станция – 2 Дъбене“ до водоем 5000 куб.м. гр. К., Община К., които е изтеглил от Офис „НОИ“ на „СИ БАНК“ АД гр. София, находящ се в гр. С., бул. „С.“ № ***, от сметка IBAN *** „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, както следва:

-        на *** сума в размер на 100 000 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата“;

-        на *** сума в размер на 391 800 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата за покупка на 200 000 евро“;

-        на *** превод в размер на 438 000 лв. с основание „плащане по договор“ към фирма „Би Ес 80“ ЕООД;

-        на *** сума в размер на 48 975 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата за покупка на 25 000 евро“;

-        на *** сума в размер на 20 000 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата“, като парите са собственост на Община К., предоставени й от МРРБ във връзка със Споразумителен протокол от 22.12.2008 г. сключен между Министерство на регионалното развитие и благоустройство, гр. С., ул. ***, представлявано от А. Г. – министър на регионалното развитие и благоустройство и Община К., гр. К., ул. „П. С.“ № ***, представлявана от Н.Н. ***, за финансиране на обект „Реконструкция на напорен тръбопровод от помпена станция - 2 Дъбене“ до водоем 5000 куб.м. – К. - I етап“ за 2008 г., като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 212, ал. 5, във вр. с ал. 1, пр. 2 вр. чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК вр. чл.371 т.1 от НПК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

         ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС така наложеното наказание в размер на ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА подсъдимият П.К.П. да ИЗТЪРПИ при първоначален „СТРОГ” режим.

 

         ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК П.К.П. едно ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание измежду наложените по н.о.х.д.№148/2012г. на РС Сандански, по н.о.х.д. №865/2013г. на РС Враца, по н.о.х.д.№104/2016г. на РС Генерал Тошево и н.о.х.д.1033/2017г. на ОС Пловдив – ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.25 ал.4 от НК вр. чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС така наложеното ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА подсъдимият П.К.П. да ИЗТЪРПИ при първоначален „СТРОГ” режим.

 

         ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия П.К.П., със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 530,00 лв. както и да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 1845.02 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и пет лв. и две ст.), представляваща направени разноски в хода на съдебното производство за свидетели и вещи лица.       

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Пловдивския апелативен съд.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

М О Т И В И

НОХД № 1033/ 2017 г. по описа на Пловдивски Окръжен съд

 

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия П.К.П., роден на *** г. в гр. В., живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, осъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл.212 ал.5 вр.с ал.1 пр.2 от НПК – за това, че през периода от ***. до ****. в гр.К., обл.П. и в гр.С., чрез използване на неистински документ – банкова гаранция за аванс по договор за сумата от 1 000 000 лв., изх.№ *** с посочен издател „СИБАНК“ ЕАД, представена в Община К. на *** е получил без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои – пари в размер на 1 000 000 (един милион) лв., представляващи аванс по договор № 307/18.11.2008г. между Община К. и „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД, с предмет: изпълнение на строително монтажни работи на обект „Реконструкция на тласкателен тръбопровод от помпена станция - 2 Дъбене“ до водоем 5000 куб.м. гр. К., Община К., които е изтеглил от Офис „НОИ“ на „СИ БАНК“ АД гр. С., находящ се в гр. С., ***, от сметка IBAN *** „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, както следва:

-           На *** сума в размер на 100 000 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата“;

-           на *** сума в размер на 391 800 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата за покупка на 200 000 евро“;

-           на ***. превод в размер на 438 000 лв. с основание „плащане по договор“ към фирма „Би Ес 80“ ЕООД;

-           на *** сума в размер на 48 975 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата за покупка на 25 000 евро“;

-           на *** сума в размер на 20 000 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата“, като парите са собственост на община К., предоставени й от МРРБ във връзка със Споразумителен протокол от 22.12.2008 г. сключен между Министерство на регионалното развитие и благоустройство, гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ 17-19, представлявано от Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройство и Община К., гр. К., ***, представлявана от Н.Н. ***, за финансиране на обект „Реконструкция на напорен тръбопровод от помпена станция - 2 Дъбене“ до водоем 5000 куб.м. – Карлово – първи етап“ за 2008г., като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани безспорни гласни и писмени доказателства, подкрепящи обвинението. Пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, значително над предвидения в закона минимум. Претендира и налагане на наказание лишаване от право да извършва дейност като управител на търговско дружество за срок по преценка на съда. Пледира разноските да се оставят в тежест на подсъдимия П.. Не се претендира налагане на наказание конфискация, поради липса на доказателства за имущество, което да е доказана собственост на подсъдимия.

Подсъдимият не признава вината си. Моли да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия. Твърди, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Твърди, че не банковата гаранция е била основанието за плащане на тази сума, защото не отговаря на условията, предвидени в договора и защото не е за 30 % според условията на договора, поради което не можело да се приеме, че представянето на гаранцията, при липсата на строителни книжа, е дала правно основание на длъжностните лица в Община К. да преведат инкриминираната сума по сметката на „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД. Поради това и не можело да се приеме, че се касае за документна измама. От друга страна, сумата от 1 000 000лв. не била отишла в патримониума на подсъдимия, а по сметката на „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД. Тази ситуация разкривала престъпление по ал. 2 на чл. 212 от НК, състав, за който нямало повдигнато обвинение, като към инкриминирания период това деяние и не било криминализирано, относно облагодетестване на юридическо лице. Нямало категорични доказателства подсъдимият да се е ползвал от посочената в обвинението банкова гаранция, не твърдяло опосредено извършителство. Не била налице и третата предпоставка, сумата да е получена лично и да е влязла в патримониума на подсъдимия. Липсвали категорични доказателства и за престъпления по чл. 316, по чл. 308 от НК, по чл. 210 от НК или по чл. 211 НК. Акцентира се върху отговорността на длъжностните лица от Община К. – според защитата имало доказателства за престъпление по служба по чл. 219 НК, но в никакъв случай те не били подведени да извършат плащането, след като не са спазили договора и не са проверили банковата гаранция, нямало строителни книжа и не трябвало да се превежда инкиримината сума. Наличието на доказателства, че в последствие тези суми са теглени от подсъдимия П., според защитата било без значение, тъй като престъплението било довършено в момента, когато парите са преведени в сметката на „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД. С тези мотиви защитата пледира подсъдимият П.П. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан.

По делото няма конституирани други страни.

 

          СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено следното:

 

Подсъдимият е:

 П.К.П., роден на *** г. в гр. В., живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, осъждан, ЕГН **********.

 

Фактическата обстановка е следната:

Подсъдимият П.П. бил *** на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ул. „Лавеле“ 21, ет.З, ап.11, регистрирано с решение от 22.02.2007г. по ф.д. № 2848/ 2007 г. на Софийски градски съд. Основен предмет на дейност на дружеството бил: общо строителство на сгради и строителни съоръжения (т.19 л.29 от досъдебното производство). Дружеството било вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на 01.04.2008г. (т.9, л.39-40 от досъдебното производство).

По препоръка на „ВиК“ ЕООД – гр. Пловдив (т.2, л.28-30/с кръгче от досъдебното производство) с писмо изх.№ 04-14-7/ 19.03.2008 г. (т.2, л. 43/с кръгче, от досъдебното производство) кметът на Община К., свидетелят Н.Н., поискал от Министерство на регионалното развитие и благоустройството осигуряване на средства в размер на 2 870 000 лв. за подмяна на напорния водопровод от станция Дъбене-2 до диспечерски пункт – Карлово. „ВиК“ ЕООД гр. Пловдив бил собственик на обекта. Според свидетеля Г.К. финансиране от МРРБ се налагало, тъй като проектът бил на „ВиК“ ЕООД гр. Пловдив и Общината намала право да финансира със свои средства чужди обекти. Отговорът на МРРБ бил за принципно съгласие и указания за провеждане на обществена поръчка за избор на изпълнител и сключване на договор. С решение № 10 от 19.06.2008 г. на кмета на Община Карлово била започната процедура за възлагане на обществена поръчка за обект: „Реконструкция на тласкателен водопровод от ПСт.2 Дъбене до водоем 5000 M3 гр. Карлово, Община Карлово“ – чрез открита процедура по реда на Закона за обществените поръчки (отм. ДВ бр.13/16.02.2016г.). Била определена комисия за провеждане на процедурата в състав: зам.кмет на Община Карлово Г.К., К. Г. – директор дирекция „ОП“ в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, С. Г. – юрист, впоследствие заменен от П. И. – юрист, и В. В. – експерт – със заповед № 980/18.08.2008г. (т.1, л.50 в досъдебното производство) на кмета на Община Карлово. Постъпили четири оферти от търговски дружества: от „ГБС инфраструктурно строителство“ АД гр.София, „Монимекс“ ЕООД гр.София, “Хидроинжект“ ЕООД гр.София и „Гарант 97“ ООД гр.Враца (т.20 от досъдебното производство) за участие в избора на изпълнител. Комисията за провеждане на процедурата по ЗОП отворила офертите на 18.08.2008г. и приела, че всички кандидати са представили изискуемите документи (т.1, л.51 от досъдебното производство).

На 08.09.2008г., обаче, с протокол № 2, комисията в състав: Г.К., К. Г., П. И. и В. В., предложила на кмета на Община Карлово да прекрати процедурата, поради невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката. И кметът на Община Карлово Н.Н., на основание чл.39 ал.1 т.5 от ЗОП (отм.) с решение № 27/11.09.2008г. (т.1, л. 49 от досъдебното производство), прекратил процедурата за възлагането на обществената поръчка, поради невъзможност да бъде осигурено външно финансиране чрез МРРБ. С писмо от следващия ден (изх.№ 40-101-750/ 12.09.08г., постъпило в общината на 17.09.2008г. по факс, вж. л.23 от т.2 на досъдебното производство) МРРБ уведомило кмета на Община Карлово, че проектът им е разгледан и при наличие на възможност ще бъде финансиран. Препоръчвало се Община Карлово да проведе обществена поръчка за избор на изпълнител, да изготви разрешително за строеж и да сключи договор с изпълнител.

Кметът Н.Н. излязъл в отпуск (т.2,л.26/с кръгче, от досъдебното производство), като със своя заповед № 1212/09.10.2008 г. за периода 13.10.2008г. – 17.10.2008г. делегирал функциите си на Кмет на Община Карлово на свидетеля Г.К., с изрично и изчерпателно посочени ограничения, които не включвали започване на процедура за откриване на обществена поръчка. И така с решение № 32 от 13.10.2008 г. на зам. кмета на Община Карлово, свидетеля Г.К., била открита процедура за възлагане на обществена поръчка с договаряне, без обявление, по реда на ЗОП /отм./, като мотиви за това били изтъкнати проведената първа неуспешна процедура и други фактори, обуславящи спешността на ремонта. Предмет на така обявената поръчка бил същият, като по прекратената процедура, а именно: „Реконструкция на тласкателен водопровод от ПСт.2 Дъбене до водоем 5000куб.м. гр.Карлово“.

Също на 13.10.2008 г., в изпълнение на решението, били изпратени четири покани за участие, съответно до „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД гр. София, „Мозстрой“ ЕООД гр. София, „Би Ес – 80“ ЕООД гр. София и СД „Итали –Трифонови и Сие“ с. Ведраре (т.1, л.81 от досъдебното производство).

Със заповед № 1235/20.10.2008г. (л.80, т.1 от досъдебното производство) кметът на Община Карлово свидетелят Н.Н. възложил на заместник-кмета свидетеля Г.К. да продължи организирането и да проведе откритата с решение № 32/13.10.2008г. процедура по договаряне без обявление, което включвало да назначи комисия и да определи за изпълнител на обществената поръчка участника, класиран от комисията на първо място.

Със заповед № 1236/20.10.2008 г. (л.79, т.1 от досъдебното производство) заместник-кметът, свидетелят Г.К. назначил комисия в състав: свидетеля М. П. – директор „КСТ и ОС“ в Община Карлово, К. Г. – директор дирекция „ОП“ в МРРБ, П. И. – юрист и Н.М. – главен специалист „УР“ в Община Карлово, с резервен член С. Г. – юрист.

Заявления за участие в избора на изпълнител, заедно с оферти, подали три от поканените дружества (СД „Итали - Трифонови и Сие“ с. Ведраре не подали заявление). Офертата на „БИ ЕС-80“ ЕООД гр.София постъпила на 20.10.2008 г. в 11.00ч., на „Мозстрой“ ЕООД гр.София – на 20.10.2008 г. в 11.27ч. и на „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД – на 20.10.2008 г. в 11.30ч. Заявлението за участие в процедурата от името на „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД било подписано от *** подсъдимия П.П., а към изискуемите документи била приложена банкова гаранция в полза на същото дружество от „Стопанска и инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/ с изх.№ *** г. за сумата от 5000 лв. Гаранцията се изисквала (т.19/оранжева прозрачна папка съдържаща 108 листа, л.78/1050 от досъдебното производство) в случай, че участникът в поръчката оттегли офертата си след изтичането на срока за представянето им; в случай, че оспори решението на възложителя – до решаване на спора; или в случай, че е определен за изпълнител, но не изпълни задължението си да сключи договор за обществената поръчка в едномесечен срок от обявяване на решението за определяне на изпълнител на обществената поръчка.

Разглеждането на подадените оферти се извършило също на 20.10.2008 г. от комисията, назначена със заповед № 1236 от 20.10.2008 г. на зам. кмета на Община Карлово Г.К. (л.80, т.1 от досъдебното производство). С протокол от 20.10.2008 г. (л.76-78, т.1 от досъдебното производство) комисията отворила офертите, предложила отстраняване на “Мозстрой” ЕООД поради липса на изискуеми документи и класирала на първо място “Хидроконсулт Интернешънъл” ЕООД гр. София, което получило предимство поради цената – с около 60 000лв. по-малко от втория класиран „БИ ЕС-80“ ЕООД и 15 дни по-кратък срок за изпълнение. С доклад от 24.10.2008 г. комисията предложила на възложителя, зам.кмета Г.К. да определи за изпълнител на обществената поръчка „Хидроконсулт инженеринг“ ЕООД гр.София с предложена цена от 3 696 244,44 лв. без ДДС и срок за изпълнение 4 месеца.

С решение № 33 от 24.10.2008 г. (л.71-72, т.1 от досъдебното производство) зам.кметът Г.К. обявил, че офертата на “Хидроконсулт Интернешънъл” ЕООД гр. София, напълно отговаря на изискванията посочени в поканата за участие, като определил дружеството за изпълнител на обществената поръчка.

С писмо изх.№ 92-00-1445/13.11.2008г. зам.кметът Г.К. поканил „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД гр.София като изпълнител на поръчката за сключване на договор (т.19 от досъдебното производство).

С договор от 18.11.2008г. Община Карлово възложила на „Хидроконсулт Интернешънъл” ЕООД строително-монтажните работи, предмет на поръчката (т.13, л.33-40 от досъдебното производство). За възложителя Община Карлово, договорът бил подписан от кмета на общината Н.Н., главния счетоводител И.И. и от С. Г.за юрист, с когото е съгласуван. За „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД договорът бил подписан от *** подсъдимия П.П.. Общата цена за извършването на строително-монтажните работи, видно от чл.З ал.1 от Договора, била 3 696 244,44 лв. без ДСС. Съгласно чл.5 ал.1 от договора, възложителят трябвало да преведе аванс в размер на 30% от сумата по чл.З ал.1 на Договора – срещу представена банкова гаранция. Подсъдимият П.П., обаче, считано от ***. като собственост и подлежащи на вписване в търговския регистър обстоятелства не бил *** на „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД – нямал намерение да изпълнява Договора, а само да придобие сумата, която следвало да бъде получена като аванс. Поради отразяване на промените в търговския регистър спрямо трети лица едва на 06.01.2009г. и премълчаване от подсъдимия – това не било известно Общината.

Към административната преписка на Община Карлово била приложена и гаранция за изпълнение на обект с посочен издател „Стопанска и инвестиционна банка“ АД с посочен изх.№ 04-05-1932/13.11.2008г., според тази банкова гаранция Банката се задължавала да заплати на Община Карлово сума ненадвишаваща 162 634,75 лв. при писмено поискване, в случай, че „Хидроконсулт интернешънъл“ не изпълни задължение по договора.

На 22.12.2008г. между МРРБ и Община Карлово бил подписан споразумителен протокол (т.2 л.39-40/с кръгче от досъдебното производство), с който министерството поело ангажимент за осигуряване на 1 000 000 лв. за проекта. В същият ден от МРРБ било изпратено писмо (т.2, л.37/с кръгче от досъдебното производство) до Министерство на финансите на Република България, с мотивирано искане на корекция на бюджета на МРРБ, със сума от 1 000 000 лв. за Община Карлово и др. На 29.12.2008г. от Министерство на финансите е изпратено писмо до МРРБ, с което исканата корекция била одобрена, а на 30.12.2008г. МРРБ превело сумата от 1 000 000 лв. на община Карлово (всичко в т.2 от досъдебното производство).

Съгласно чл.6 ал.1 т.2 б.“б“ от Закона за общинските бюджети (действащ към инкриминирания период, отм.ДВ бр.15/2013г., считано от 01.01.2014г.), този държавен трансфер представлява бюджетна субсидия в приход на общинския бюджет на Община Карлово и преведената сума станала собственост на общината.

По силата на чл.5 ал.1 от Договора между Община Карлово и „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД, за да се преведе авансът, била необходима банкова гаранция, с каквато подсъдимият не разполагал. По неустановен в хода на разследването начин, за да получи този аванс, подсъдимият П.П. се сдобил с неистинска банкова гаранция с посочен № ***. и издател „Стопанска и инвестиционна банка“АД/СИБАНК“ (т.13, л.69 от досъдебното производство). Съгласно тази „гаранция“, банката чрез представителя си А.А. неотменимо и безусловно се задължавала да заплати на Община Карлово сумата до 1 000 000 лв. в срок до 3 работни дни след получаване на първо писмено поискване, съдържащо декларация от Общината, че изпълнителят на обществена поръчка с обект „Реконструкция на тласкателен водопровод от Пет 2 Дъбене до водоем 5000мЗ гр.Карлово“ - „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД, не е изпълнил някое от договорните си задължения. Срокът на действие на „гаранцията“ бил до 30.06.2009г.,16ч.00м. В действителност, обаче, поставените печати върху банкова гаранция (за аванс по договор) изх.№*** както и на предишните представени от „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД, в процедурата: банкова гаранция с изх.№ ***. и гаранция за изпълнение на обект изх.№ 04-05- 1932/13.11.2008г., графично не били идентични с отпечатъците от печати на „СИБАНК“ЕАД (с предишно наименование „Стопанска и инвестиционна банка“ АД), тази банкова гаранция не била издадена от „Стопанска и инвестиционна банка“АД/СИБАНК“, нито била подписана от свидетеля А.А. – служител на „СИБАНК“ ЕАД, чието име е посочено като представител на банката върху банкова гаранция за аванс по договор с изх.№ *** за сумата от 1 000 000 лв. „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД бил клиент и имал открита банкова сметка *** „Стопанска и инвестиционна банка“АД/СИБАНК“, но последната никога не била издавала банкови гаранции на този си клиент.

П.П. *** на ** и представил неистинската банкова гаранция „изх.№*** на зам.кмета Г.К..*** разполагала за изпълнение на проекта само с парите, предоставени й от МРРБ – сумата от 1 000 000 лв., но не и със сума, равняваща се на 30% от стойността на обществената поръчка, и на ***. превела по банков път на определената за изпълнител фирма “Хидроконсулт Интернешънъл” ЕООД сумата от 1 000 000 лв., предоставени й от МРРБ. Сумата била преведена по сметка № IBAN *** „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД открита в „Стопанска и инвестиционна банка“АД (т.3, л.66 от досъдебното производство/.

Междувременно, преди получаването на тази сума, подсъдимият П. предприел действия, с които да престане да бъде *** на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД:

- С молба от 15.11.2008г. той уведомил ***, че желае да напусне дружеството като *** (т.9 л.38-57 от досъдебното производство).

 - С договор от 19.12.2008г. той продал дяловете си от дружеството на обща стойност 5000 лв. за сумата от 5000 лв. на свидетелката М. С.-И. (т.9 л.38-57 от досъдебното производство).

- С протокол на Общо събрание на съдружниците, състоящо се от обв.П. и свидетелката М. С.-И. като ***, подсъдимият П. напуснал дружеството и бил заличен като ***. Свидетелката С.-И. била приета за *** и избрана за пълномощник на дружеството, който да сключи договор за възлагане на управлението.

С договор от ***. свидетелката М. С.-И. възложила на себе си да управлява „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД и на същата дата издала и учредителен акт-устав на дружеството (т.9 л.38-57 от досъдебното производство).

Извършените промени в собствеността на капитала и управлението на дружеството били вписани в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на 06.01.2009r. (т.9 л.38-57 от досъдебното производство).

От своя страна, свидетелката М. С.-И. с договор от ***. продала ***на И. С. И. от гр.В., за което били съставени идентични документи като изброените по-горе (т.5 л.42-57 от досъдебното производство). Вписването на И. И. като *** станало на ***. (т.6, л.47-48 от ДП).

 

След като сумата от 1 000 000 лв. била преведена от Община Карлово по горепосочената сметка на „Хидроконсулт интернешънъл“ЕООД в „СИБАНК“ и независимо, че вече нямал представителна власт по отношение на дружеството, подсъдимият П. започнал да се разпорежда със сумата, използвайки обстоятелството, че банката нямала информация за извършените промени в управлението на дружеството.

Така на *** от офис „НОИ“ на „СИБАНК“ в гр.София с административен адрес бул.“Стамболийски“ № 60-62 подсъдимият изтеглил на каса сумата от 100 000 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата“.

На същата дата и на същото място срещу сумата от 391 800 лв. закупил на каса сумата от 200 000 евро.

На същата дата и място превел от сметката на „Хидроконсулт интернешънъл“ сумата от 438 000 лв. по сметка на „Би Ес 80“ ЕООД като „плащане по договор“.

На ***. в същия офис на „СИБАНК“ в гр.София подсъдимият изтеглил в брой от сметката на „Хидроконсулт интернешънъл“ сумата от 20 000 лв.

На същата дата срещу сумата от 48 975 лв. от същата сметка закупил на каса 25 000 евро.

Така през периода от *** до ***. подсъдимият П. присвоил цялата сума от 1 000 000 лв., преведена като аванс от Община Карлово по сключения договор с „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД.

Тъй като Община Карлово поискала разходо-оправдателен документ за преведената сума – на 13.01.2009г. подсъдимият П. *** и представил на зам.кмета свидетеля Г.К. фактура с издател „Екологични продукти“ ООД с №**** (т.19/оранжева прозрачна папка съдържаща 108 листа, л.86/977 от досъдебното производство).

Съгласно фактурата „Екологични продукти“ ООД било доставило на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД водопроводни части за 1 800 810,85 лв. с ДДС.

Зам.кметът К. попитал подсъдимия защо фактурата е на по-голяма стойност от аванса, на което получил отговор, че в нея влизали и закупени материали за други обекти.

„Екологични продукти“ ООД, обаче, не било издавало фактура № ***На ***. „Екологични продукти“ ООД било издало две фактури, никоя от която не била за доставка на стока на „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД (т.5 от досъдебното производство).

От своя страна „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД не включил в дневниците за покупки по ЗДДС представената пред Общината фактура с №*** в нито един от месеците: януари, февруари или м.март 2009г. /т.12, л.186-222, което според чл.125 ал.9 от ЗДДС в редакцията му от ДВ, бр. 108 от 2006 г. е следвало да се подава до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.

 Подсъдимият представил на заместник кмета К. и протокол, съгласно който кметът на общината Н. и П. се договарят: закупените части да се съхраняват от „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД. Тъй като кметът отсъствал, свидетелят К. му се обадил и го попитал какво да прави, при което получил съгласието на Кмета, свидетеля Н., да подпише протокола със запетайка, което било и сторено (т.13, л.47 от от досъдебното производство).

Впоследствие от страна на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД не били предприети никакви действия по изпълнение на договора или връщане на парите на Община Карлово. В края на 2010г. към административната преписка на Община Карлово, водена по повод обществената поръчка, постъпила нова банкова гаранция за авансово плащане с посочен издател „СИБАНК“ с посочен изх.№ ***, според която банката се задължавала да заплати сумата от 1 000 000 лв. на Община Карлово, в случай, че „Хидроконсулт интернешънъл“ не е успял да възстанови изцяло авансовото плащане според условията на договора или част от сумата по авансовото плащане. За краен срок на гаранцията бил посочен 16ч.00м. на *** Такава гаранция обаче в действителност не била издавана от „СИБАНК“ ЕАД в полза на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД.

 

Изложената фактическа обстановка Съдът установи в производство по Глава 27 в хипотезата по чл.371 т.1 от НПК, като не установи процесуални нарушения при спазването на условията и по реда, предвидени в НПК за извършването на разпити на свидетелите и протоколирането им в досъдебното производство, от чиито непосредствен разпит защитата се отказа, с което държавното обвинение се съгласи, въз основа: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите дадени непосредствено пред съда и на прочетените по реда на чл.283 вр. 371 т.1 от НПК, както и на съпоставените по реда на чл.281 от НПК показания на свидетелите: Г. В., Ц. М., И. И., Н.Н., Г.К., М. П., М.С.-И., И.И., Е.Х., Д. А. П.Б., С.Р., С. Г., П. И., А. А., М. И., Б.Д., П. М., Е.К., К. Г., Х.. Д., С. К., Д. С., К.Р., В. В., Н. В. Д. Д. и Н. Л; допълнително поисканите и допуснати в хода на съдебното следствие нови свидетели – С.Т., Г.Х.Е.-П.; проведените очни ставки между свидетелите Н.Н. и Г.К. и между подсъдимия и свидетеля Г.К.; присъединените по делото писмени доказателства и доказателствени средства в това число и представените в хода на съдебното следствие; от заключенията на съдебно-счетоводна експертиза (т.13,л.5-14 от досъдебното производство) с вещо лице К.П., съдебно-почеркова експертиза с вещо лице С.С. (т.13, л.16- 27от досъдебното производство), съдебно-почеркова и техническа експертиза с вещо лице Е.Ч. (т.13, л.65-68 от от досъдебното производство) – трите назначени в досъдебното производство, изслушани и приети в с.з. на 19.10.2017г. (т.1 л.56-57 от съдебното дело); допълнителна единична съдебно-почеркова експертиза с в.л. М.С. (л.185-189 от съдебното дело), назначена в хода на съдебното следствие, приета от съда в с.з. на 26.04.2018г., (л.194 от съдебното дело); повторна почеркова тройна експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, с вещи лица А.Н.Н., Г.Д.С., Д.Й.Ц. (л.238-246 от т.2 на съдебното дело) приета от съда в с.з. на 18.10.2018г. (л.284-298 от т.2 на съдебното дело); повторна разширена петорна почеркова експертиза с вещи лица А.Н.Н., Г.Д.С., Д.Й.Ц., М.Д.С. и А.Г.П. с допълнителен въпрос, назначена в хода на съдебното следствие /л.332-347 от т.2 на съдебното дело/ и особено мнение на в.л. С. (л.353-361 от т.2 та съдебното дело), приета от съда в с.з. на 29.05.2019г. (л.382-388 от т.2 на съдебното дело).

 

Свидетелите Н.Х.Н., Г.Д.К., И.И.И., Е.Х.Х., Е.С.К., М. В.П., С. А. Г., П. И. И., К. Д.Г., С.Д.Р., Г.Х.Е.-П., П.Т.Б., Н.Г.М. видно от показанията им са съпричастни пряко или съответно косвено към функционирането дейността на Община Карлово принципно при провеждане на процедури за обществени поръчки и в частност проведените процедури по ЗОП за изпълнение на строително монтажни работи на обект „Реконструкция на тласкателен тръбопровод от помпена станция - 2 Дъбене“ до водоем 5000 куб.м. гр. Карлово през 2008г. и последиците.

Свидетелят Н.Х.Н. *** през *** до ****. От показанията му се установява, че за ремонта на водопровод „Дъбене – Карлово“ била обявена обществена поръчка от заместник кмета Г.К., който го замествал по време на отпуск – бил председател на комисията и довършил процедурата. С представител на дружеството – подсъдимия П., когото свидетелят посочи в съдебната зала – спечелило поръчката, свидетелят Н. се видял при подписване на договора – К. го довел, като донесъл договора за подпис от Н.. Свидетелят твърди, че не е имал друг повод за познанство или срещи с подсъдимия. Всички документи, които са изискуеми по договора и поръчката били проверени от комисията, от зам.кмета и от счетоводството - последното осъществявало контрол върху финансовите документи. Всички документи се входирали в деловодството, като за обществените поръчки имало отделен регистър. По отношение въпроса присъствал ли е подсъдимият П. при подписването на договора от свидетеля Н., на основание чл.281, ал.1, т.1 вр. ал.5 НПК се прочетоха показанията му дадени на 12.04.2013 г., находящи се в т. 9, л.34 от досъдебното производство, според които договорът му е бил поднесен за подпис в готов вид, подписан и подпечатан от фирмата изпълнител, каквато била практиката по принцип, поради което и при подписването на договора не се бил срещал с подсъдимия, а едва след сключването на договора от К.. Макар буквално в изразността на отразеното в протоколите от разпити в досъдебното производство и в съдебното да има разлика, която изглежда съществена, твърдението застъпено и в двата разпита, че договорът е бил поднесен за подпис на Н. вече подписан от П. и К., всъщност съответства на последното изречение от прочетения абзац от досъдебното производство – „Това лице ми беше представено след сключване на договора от К..“, което съответства смислово на твърдението от съдебното производство. Поради това и съдът възприема за достоверно твърдението от съдебното производство, че договорът му е бил поднесен за подпис от К., вече подписан от последния и от подсъдимия, при което е присъствал и подсъдимият. По тази обществена поръчка имало фактура за закупуване на материали по договора, която била по-висока от аванса по договора и към нея имало протокол за закупените материали, подписан от свидетеля К. от страна на Общината, след извършване на проверка. Свидетелят Н., разпитан в хода на съдебното следствие, не помни да е изпращал К. на място да проверява наличности, а след прочит на показанията му в тази част, дадени на 12.04.2013г., намиращи се в том 9, л.34 от ДП заявява, че К. му е докладвал и Н. е приел, че след като е подписал протокола е проверил, но отново заявява че няма спомен. А след проведена очна ставка със свидетеля К. противоречията дали е имало физическа проверка на закупените с представената фактура от 13.01.2009г. материали за изпълнение на поръчката и отразените в протокола за отговорно пазене, и нареждане за това, се отстраниха, като от тази съвкупност на съдебно-следствени действия Съдът прие, че физическа проверка на наличността на материалите по фактура № ***и по протокол за отговорно пазене (т.19/оранжева прозрачна папка съдържаща 108 листа, л.6/977 от досъдебното производство) нито е нареждана, нито е извършена.

Процесната гаранцията и фактурата свидетелят не знае как са стигнали до Общината. Документите минавали при съответния компетентен специалист и чак след това му се представяли.

В последствие се оказало, че има проблем в проекта. Контактите с фирмата- изпълнител били задължение на свидетеля К.. Твърди, че фирмата-изпълнител била в готовност да започне строежа в момента, в който се решат проблемите по отчуждаване. Решението било обектът да се раздели на три етапа, да бъдат издадени строителни разрешения за отделни три етапа, като проблемът беше в средата на трасето. Около средата на 2011 г. месец август се издало строителното разрешение за единия етап, след което мандатът му на кмет изтекъл. и не знае за промяната в собствеността на фирмата-изпълнител и че си е кореспондирал именно с подсъдимия, който настоявал за решаване на проблемите и издаване на строително разрешение.           

Свидетелят Г.Д.К. през *** работил като зам.кмет на Община Карлово през мандата от *** до *** и отговарял за бюджета, финансите и оперативните програми на Общината в това число и за обществените поръчки, като в началото на *** Общината поискала с писмо до МРРБ да се финансира този проект на „ВиК“ – Пловдив от месец март за ремонт на тласкателния тръбопровод „Дъбене – Карлово“. Получили принципно съгласие и указания за провеждане на обществена поръчка за избор на изпълнител и сключване на договор. Поръчка била открита от кмета и после прекратена. След това кметът излязъл в отпуск и делегирал за това време правата си на свидетеля К.,в това число и да открие нова процедура за обществена поръчка за същия обект през октомври и за да не се губи време по съвет на юридическия екип, обслужващ Общината се организирала обществена поръчка с покана към кандидатите, участвали в прекратената процедура. Процедурата приключила без обжалване – избраният изпълнител бил „Хидроконсул Интернешънъл“ ЕООД. Това дружество дало най-добра цена и подписали договор, като с управителя на фирмата, подсъдимия П., отишли при кмета, за да подпише последният договора с изпълнителя. Тогава се запознали. Преди това визуално го помнел от Министерството, където често ходел. Там му казали, че това е спечелилият конкурса. От кабинета на К., с договорите отишли при кмета Н., за да ги подпише и той. Счетоводителят И.И. подписал договора в последствие, след като му е бил свален. При главния счетоводител свидетелят ходил с подсъдимия, за да му дадат фактурата за аванса, която подсъдимия му донесъл, а на следващия ден разбрал, че е преведен аванса. Не помни да му е представяна банкова гаранция. Това било задача на юристите и на счетоводството. Свидетелят не знае да е имало практика да се проверява дали банковите гаранции са истински. Свидетелят твърди, че по повод на тази обществена поръчка не е контактувал с други представители на фирмата спечелила поръчката. Подсъдимият не му бил споменавал, че се е сменил собственикът на дружеството. В последствие МРРБ превело 1 млн. лева за изграждането на обекта на поръчката. Тъй като в договора имало клауза за 30 % авансово плащане, а Общината нямала собствени средства и нямала право да превежда собствени средства по чужди обекти – с изпълнителя се договорили, да се изплати само преведената от МРРБ на Общината сума и тя се превела в началото на януари 2009 г. За обезпечаване и като условие на авансовото плащане в изпълнение на договора се представила банкова гаранция, която свидетелят твърди, че не помни как е постъпила в Общината. Срещнали се поне три пъти с подсъдимия – когато сключили договора, когато подсъдимият представил фактурата за аванса и когато представил фактурата за закупените части след превода на аванса. Фактурата донесъл подсъдимия, а К. подписал протокола за съхранение на материалите от фактурата, който подсъдимият донесъл предварително подготвен, тъй като Общината нямала къде да ги складира. По-голямата стойност на фактурата спрямо преведените пари, подсъдимият обяснил със закупени части и за други обекти. К. възложил на свидетеля инж. М. П. да провери дали материалите по фактурата съответстват по количествена стойност на проекта. Получил потвърждение, приели фактурата, получил съгласието на кмета по телефона за отговорното пазене на материалите от фирмата и подписал със запетайка протокола без физическа проверка на наличността им. След това възникнали проблеми с преработка на проекта и строителното разрешение.

Прочетени показанията на този свидетел на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК отразени в протокол за разпит от 12.04.2013 г. в досъдебното производство, относно лицата, подписали договора, К. заявява, че не помни дали П. е подписал договора на място или договорът е бил предварително подписан и не помни дали счетоводителят е викан при това подписване.

Прочетени показанията на този свидетел на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК отразени в протокол за разпит от 04.06.2015 г. в досъдебното производство относно точните дати кога Община Карлово е посещавана от П.П. и документите, които е носил на тези дати – свидетелят заявява, че не помни, но счита за верно заявеното в досъдебното производство, че през месец ноември *** е завел подсъдимия при кмета, за да се подпише договора, на *** свидетелят завел при счетоводителя на Община Карлово подсъдимия П., който носил фактурата за аванс и банкова гаранция, а на ***. П. му занесъл в общината фактурата за закупени материали и подготвен протокол за отговорно пазене.

 При предявяване на трите банкови гаранции свидетелят заявява, че ги е виждал със сигурност в счетоводството, но не може да каже със сигурност дали е виждал П. да ги носи.

Кратките обяснения на подсъдимия се свеждат до твърдението, че той не е изготвил и представял документите за въпросната обществена поръчка, не е подписвал договори, не се е срещнал с кмета или зам. кмета по тези въпроси, не познава кмета на община – Карлово. Поради съществени противоречия с показанията на свидетеля Г.К., двамата бяха поставени в очна ставка, при която заявиха, че се познават, но посочиха различни основания за запознанство. К. обвързва познанството им със запознаването с тръжната документация, а подсъдимият – с повод нямащ общо с коментираната обществена поръчка, а именно – водил делегация за изграждане на инсталация за аспириране на отпадъците в Общината. Наличието на такава среща се потвърждава от свидетеля К., като не може да уточни кога се е състояла, но твърди, че не съвпада по време с отношенията им по обществената поръчка за тръбопровода „Дъбене – Карлово“.

Очната ставка не постигна отстраняване на противоречия по въпроса присъствал ли е подсъдимия на подписването на договора за изпълнение на обществената поръчка при кмета на Община Карлово, носил ли е подсъдимия други документи лично в Община Карлово и пращани ли са други лица от дружеството, спечелило поръчката в Община Карлово – подсъдимият даде отрицателен отговор на първите два въпроса, а на третия каза че не знае, а у свидетеля К. се породиха колебания в спомените по първите два въпроса – дали лично от подсъдимия или по поща са представяни документи за въпросната обществена поръчка, с изключение категоричния му отговор, че по повод на нея се е срещал само с подсъдимия, който и съдът приема за достоверен.

Свидетелят И.И.И. през *** – *** работел в Община Карлово като директор на Дирекция „Счетоводство и местни приходи“, което покривало функциите на длъжността главен счетоводител. Напуснал през *** За обществена поръчка за ремонт на водопровода „Дъбене – Карлово“ документите се подготвяли от специално звено, отговарящо за програмите, пряко подчинено на зам.- кмета на общината Г.К., превеждали се пари и свидетеля подписвал, но не помни подробности. През него минавали всички договори и всички плащания. По този договор платили 1 млн. лв. При него документите идвали за подпис окомплектовани, не се проверявали банковите гаранции.

След прочитане показанията на свидетеля И., дадени на 17.04.2013 г. пред разследващия орган на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, свидетелят потвърждава заявеното в досъдебното производство, според което договора с фирмата изпълнител има негов подпис на мястото на главен счетоводител, който положил в канцеларията на свидетеля Г.К., след като всички страни вече се били подписали и не знае кой и къде е подписал договора от страна на фирмата изпълнител. В същото време при К. имало някакъв господин, когото виждал за първи път. Фактурата и банковата гаранция за авансово плащане били представени в отдел счетоводство на Е.Х. и въз основа на тях свидетелят подписал платежното нареждане за 1млн.лв. към фирмата изпълнител. Относно фактура №***. и протокол за отговорно пазене свидетелят е заявил, че за първи път вижда.

Свидетелката Е.Х.Х. през ****година работела в Община Карлово, като началник на отдел „Счетоводство“ и продължава да работи в общината, но на друга длъжност. Относно банковите гаранции обяснява как се осчетоводяват, но не знае как постъпват и дали се проверяват. Твърди, че всички документи постъпват при главния счетоводител и от него се разпределят, като всеки от отдела работи определена сметка. Фактурите не минавали през деловодство, а отивали при главния счетоводител за осчетоводяване и плащане. Не се правели протоколи за получаване на фактури. Практика било фирмата, след като издаде фактурата да я носи на съответен служител на общината, който ще я подпише, ако е съгласен, а последният да я предостави на главния счетоводител. Банковите гаранции се давали на този служител от Общината, който ги е поискал.

Свидетелят Е.С.К. бил от *** – до *** и от ***. и към момента на разпита му е кмет на Община Карлово. Обществената поръчка за ремонт на водопровода „Дъбене – Карлово“ през **** му станала известна, тъй като след като встъпил в длъжност през 2011 г. възложил одит за всички процедури и проекти, по които Общината е бенефициент, при което се установило, че за водопровода „Дъбене – Карлово“ има изплатена сума от около 1 млн. лв., но няма извършени строително ремонтни дейности. Причините, които му представили служители на Общината били, че има смяна на собственика на фирмата. Не познава подсъдимия. Разбрал, че фирмата е с неколкократно променен собственик. Завели гражданско дело за възстановяване на сумата след като изчакали резултата от прокурорската проверка. Контактувал със свидетелите Н.Н. и Г.К., за да си изясни ситуацията. Смята, че Г.К. е бил упълномощен като възложител на обществената поръчка и той сключил договора. При проучването на проблема се учудил защо, след като няма строително разрешение и не може да започне строителство, е бързано да се преведат парите. Ремонтът така й не се извършил.

Свидетелят М. В. П.не е разпитан непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетеля са отразени в протокол в т.5 л.35-37 от ДП. Според тях свидетелят работи в Община Карлово от ***, а от ***. до началото на *** бил директор на направления „Кадастър и строителство“ в Община Карлово. Със заповед на зам. кмета бил назначен като председател на комисията за избор на изпълнител на обекта „реконструкция на тласкателен водопровод ПСт.2 Дъбене до водоем 5000куб.м. гр. Карлово“ според техническите предложения на кандидатите. Свидетелят твърди, че към момента на провеждане на процедурата по ЗОП не е имало одобрен инвестиционен проект и строително разрешение. Критериите били най-ниска цена и най-къс срок за изпълнение. След доклада на комисията на 30.10.2008г., бил изготвен подробен устройствен план – парцеларен план на обекта като след отстраняване на пропуски и слабости по възражения от 04.12.2008г. на 27.05.2010г. ПУП-ПП бил одобрен с решение №819 от протокол 39; обнародван в ДВ бл.48 от 25. 06.2010г. и влязъл в сила. На 12.10.2010г. бил внесен инвестиционен проект за същия обект, който бил одобрен и въз основа на него издадено разрешение за строеж №246/14.10.2010г. , но след извършена проверка от РДНСК се установило, че не са уредени отношения със собствениците на засегнати от трасето имоти и строителното разрешение било оттеглено по реда на Административно-процесуалния кодекс. На 11.07.2011г. в Община Карлово било входирано писмо от „Хидроконсулт интернешънъл“ с искане за издаване на строително разрешение, но след като се стигнало до решение за издаване на строително разрешение за поетапност по части от целия обект и било издадено строително разрешение №181/05.08.2011г. на част от обекта, която влязло в сила, при опит да се отговори на искането на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД, на адреса за кореспонденция не бил намерен представител и връзка не могло да се осъществи. Изпълнението не било започнало и към момента на разпита на този свидетел в ДП – 27.11.2012г. Свидетелят твърди, че такова объркване на поредността на процедурите не се е случвало за други обекти през последните една-две години(спрямо датата на разпита).

Свидетелят С. А. Г. не е разпитан непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетеля са отразени в протокол в т.11 л.24-25 от ДП. Свидетелят е адвокат, работил заедно с адвокат П. И.по договор за правна помощ от *** до *** с Община Карлово, като част от задачите включвали работа по обществените поръчки за избор на изпълнител, в това число и по обществена поръчка за реконструкция на тласкателен водопровод ПСт.2 Дъбене до водоем 5000куб.м. гр. Карлово. Подготвяла се обявата, въз основа на техническото задание, а в последствие проверка на юридическата изправност на кандидатите до определяне на изпълнител.

Свидетелката П.И.И. не е разпитана непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетелката са отразени в протокол в т.11 л.26 от ДП. Свидетелката е адвокат, работила заедно с адвокат С. Г. по договор за правна помощ от *** до *** с Община Карлово, като една от задачите им била изготвяне на тръжните книжа за избор на изпълнител на обществена поръчка за реконструкция на тласкателен водопровод ПСт.2 Дъбене до водоем 5000куб.м. гр. Карлово. Заявява, че не помни нищо конкретно по тази си работа.

Свидетелката К. Д. Г. не е разпитана непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетелката са отразени в протокол в т.15 л.24 от ДП. Според тях свидетелката през *** била член на комисия за провеждане на открита процедура за възлагане на обществена поръчка за реконструкция на тласкателен водопровод ПСт.2 Дъбене до водоем 5000куб.м. гр. Карлово открита със заповед от 18.08.2008г. на кмета на Община Карлово. Била препоръчана като външен експерт от списъка на АОП. Не знае дали към този момент е имало изготвен проект, разрешение за строеж и осигурено финансиране. Комисията се занимавала с проверка наличието на изискуемите документи в офертите и го протоколирала.

Свидетелката С.Д.Р. *** като деловодител в административен отдел. При обявяване на процедура за обществена поръчка в деловодството единствено приемали документите, които били предварително запечатани в плик – вписвали постъпването им в регистър, който им давали юристите, и ги предавали на Комисията. Човекът, внасял документите, трябвало да има представителна власт или пълномощно от кандидата – не можело всеки да подаде документи, според свидетелката и тя процедирала така. Приносителят и пълномощното се отразявали в регистрите. Така било и за обществената поръчка за ремонта на тръбопровод Дъбене – Карлово.

Когато след това се изисквали някакви документи, се пишели писма, с което се занимавали юристите – тези писма и документи не минавали през деловодството. Според свидетелката в общината не може да се предаде документ, който не е заведен в регистър; не можело да се приложи документ към преписка, който не е минал през деловодството – но това не се отнасяло до обществените поръчки, нито за счетоводните документи.

Свидетелката Г.Х.Е.-П. (допълнително поискана в хода на съдебното следствие от защитата и допусната до разпит от съда) работила в Община Карлово от ***г. до *** г., с прекъсване. В периода ***. – ****г. била началник на отдел „Административен“, към който било и деловодството. Документооборотът на общината бил регламентиран в Правилник за вътрешния ред (т.1, л. 109-127 от съдебното производство), имало и инструкция „Документооборот“ (т.1, л. 128-139 от съдебното производство). Документите се приемали, входирали и носели за резолюция, след което документът се насочвал към адресата. След това документът се връщал в деловодството за изпращане отговора на клиента. Имало деловодна система, в която се регистрирали документите и работата по тях - какво е отговорено и кога е изпратен отговор по съответния документ. През деловодството на общината минавали и заявленията за обществени поръчки. Фактурите се носели директно в счетоводството, без да минават пред деловодството.

Свидетелката П.Т.Б. *** като „Главен специалист административно обслужване“. По отношение обществените поръчки участвала само в деловодното обслужване – приемане на запечатани пликове и записване в регистъра на приносителя, фирмата, адреса, телефона и кога е входирана офертата. Регистърът, в който се отразявали постъпващите документи бил за конкретната поръчка. Постъпването на документите се отразявало само в този регистър, но не и в общото деловодство. След изтичане на срока цялата документация се предавала по процедура и деловодството не се занимавало повече с последващото им движение. Договорите се извеждали с номер след съгласуване. Постъпващите по договори документи не минавали през деловодството.

Свидетелката Н.Г.М. *** в Отдел „Оперативни програми и европейски проекти“. Била член на комисия в процедура за обществена поръчка за обект реконструкция на тласкателен водопровод ПСт.2 Дъбене до водоем 5000куб.м. гр. Карлово. Работата й била техническа – документите да са в папката, всичко да е сложено по ред и ако трябва да се пише нещо на компютъра. Помни, че имало стандартна банкова гаранция, която не й направила впечатление с нищо. Досиетата от обществените поръчки с договора стояли в Общината в един шкаф в нейния отдел, тъй като стаята била най-голяма. Ключ имало при началника на този отдел. Връщането ставало срещу разписка и записано в досието.

 

Свидетелите С.Т., М. С.-И., И. С. И., М. Х. И., П. Х. М., Х. К. Д., С. В. К., Д. К. С., К. В. Р., М. П. В., Д.А. Д. и Н. А. Л., видно от показанията им са съпричастни пряко или съответно косвено към дейността на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД и осветляват реалната дейност и управление и функционилане на това и останалите свързани с подсъдимия търговски дружества.

Свидетелката С.Т.Т. (допълнително поискана от държавното обвинение свидетелка, допусната до разпит от съда) от ***до ***. ***) била ***на подсъдимия П.П., в който период двамата имали строителна фирма „Би Ес 80“ ЕООД. Имала длъжност на управител във фирмата, но подсъдимият разполагал с пълномощно от Т. да се разпорежда с фирмата. Към края на *** нямала абсолютно никакъв поглед над дейността му. Свидетелката твърди, че дружеството „Хидроконсулт интернешънъл“ не ѝ е известно. Не ѝ било известно съпругът ѝ да е сключвал договор с Община Карлово. Познавала свидетелката М.С. – била наета в офиса, управлявала почти всичко.

Свидетелката М.В. С.-И.през*** *** г. била секретарка в „БИ ЕС – 80“ с управител свидетелката С.Т., *** на подсъдимия към оня момент. В последствие купила от подсъдимия „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД в края на *** - началото на ***. В търговския регистър била вписана към средата на *** откогато според нея възникнали правомощията да управлява дружеството. Дейността на дружеството била строителна, нямало собствена техника и складове - взимали под наем. Броя на работниците се променял. Когато поела фирмата имало започнати договори, други приключващи, и трети, които тепърва започвали. Със средно образование съм. Имала предишен опит от работата си в „БИ ЕС – 80“. Продала „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД в края на *** по лични причини на И. с когото не помни как се е запознала, не помни колко пари е имало в банковите сметки на дружеството и в касата. Не си спомня да е проверявала наличностите по сметките след като станала управител. Когато закупила дружеството то било в добро финансово състояние, с доста сключени договори. Обслужваща банка му била „СИБАНК“ АД, в която представила спесимен след вписването на промените в Агенцията по вписванията. Не помни за колко пари е бил договорът на „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД с Община Карлово за проекта „Дъбене – Карлово“. По него не можело да се работи докато тя била управител. Не помни дружеството е купувало активи на стойност 1 млн. лева. Нямала спомен да е закупувала материали от „Екологични продукти“ ЕООД и дали към момента на придобиване на дружеството се е осчетоводявала фактура на стойност 1 800 000 лв.

От подсъдимия знаела за обекта в гр.Карлово и договора, като не помни той да я е уведомявал, че има закупени материали. Самата тя не била посещавала Община Карлово. Прочетени на основание чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2 от НПК показанията й, дадени пред разследващ полицай от 28.11.2012 г., в частта им, какво й е било известно за издадена на „Екологични продукти“ ЕООД фактура, кога е видяла тази фактура, уведомена ли е от П. за строителните материали и известно ли ѝ е било нещо за оставените на отговорно пазене материали – свидетелката потвърждава верността на прочетените показания от досъдебното производство, а именно, че фактурата е видяла за първи път при този разпит и не знае дружеството да е закупувало стоки на такава стойност, нито подсъдимият я е уведомявал за такова нещо. Прочетени на основание чл.281 вр. ал.4, т.1 от НПК показанията от същия протокол от досъдебното производство, в частта относно въпроса притежавало ли е дружеството собствена складова база – свидетелката потвърждава заявеното в досъдебното производство, а именно, че закупените строителни материали се оставяли или на обектите за които са предназначени или в базите на продавача до възникване на необходимост от влагането им в съответните обекти. Свидетелката заявява, че не ѝ е известно, дали П.П. е извършвал дейност от името на „Хидроконсулт“ и няма спомен да е теглил суми от банковите сметки след прехвърлянето на собствеността върху дружеството.

Свидетелят И. С. И. не е разпитан непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетеля са отразени в протокол в т.5 л.20-21 от ДП. Според тях свидетелят И. е станал ***На „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД срещу 200лв., които му били платени за да стане собственик. Свидетелят сочи, че никога не е работил с тази фирма, не е имал печат и документи за нея, не знае дали е упълномощил някого да работи с фирмата, не знае нищо за договор на фирмата с Община Карлово, нищо не му е известно за фирмата и твърди, че не е подписвал никакви писма от името на фирмата, не е работил със средства на фирмата, не знае дали фирмата е имала материална база, нито с какво се е занимавала. Свидетелят не познава подсъдимия, нито свидетелката М.В. С.-И.

Свидетелката М.Х. И. не е разпитана непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетелката са отразени в протокол в т.12 л.27-29 (изписано с химикал) от ДП. Според тях свидетелката по професия инженер „автоматизация на производството“ започнала работа в началото на *** в „Би Ес 80“ ЕООД, собственост на С.Т. – П. като *** Реално фирмата се управлявала от *** на Т. – П.П., който пък имал и друга фирма „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД. През м. май *** П. ѝ предложил да стане собственик на „Би Ес 80“ ЕООД и сделката била оформена пред нотариус, но собствеността й била формална – дейността се водела от П.. А той я пращал по обектите. Фирмата имала доста голям персонал, строителна техника и автомобили. Обектите били основно от обществени поръчки. За процедурата за възлагане на обществена поръчка за реконструкция на тласкателен водопровод ПСт.2 Дъбене до водоем 5000куб.м. гр. Карлово, свидетелката твърди, че не знае нищо и не се е занимавала с подготовка и представяне на документи. Не била получавала покана от Община Карлово, нито участвала в процедура за обществена поръчка за такъв обект.

 Свидетелят П. Х. М. не е разпитан непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетеля са отразени в протокол в т.12 л.56-58 от ДП. Свидетелят познавал подсъдимия тъй като били от един град – от *** когато последният го наел за спешна поръчка, а след това го наел от ***. в „Би Ес 80“ ЕООД, която се водела на *** на подсъдимия – С.Т.. Следващите две години обектите за външен водопровод по водния цикъл станали много. През *** подсъдимият го попитал дали иска да стане собственик на фирма и така на една и съща дата се регистрирали две фирми - „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД на подсъдимия и „Мозстрой“ ЕООД - собствена на свидетеля М. (установява се от този разпит и от представените в т.20 от досъдебното производство тръжни книжа, че това е правилното име на един от поканените участници в процедурата за обществена поръчка с пряко договаряне, а не както е записано в обвинителния акт „Мострой“ЕООД). Малко по-късно подсъдимият го накарал да му подпише генерално пълномощно П. да се занимава изцяло с „Мозстрой“ЕООД. Идеята била трите фирми да участват заедно в обществени поръчки. Нито една от трите фирми нямала складова база, имала четири служебни автомобила и две „камиончета“. Машините за заваряване на тръби били или на обектите или пред дома на П. в М.. Свидетелят не знае за какви обществени поръчки са подавани документи, кой е събирал документи . Не знае и за такава в гр. Карлово Твърди и че не познава Д. А., не му е давал пълномощно, нито е получавал документи от Община Карлово, никога не бил осъществявал дейност с „Мозстрой“ЕООД.

Свидетелката Х. К.Д.не е разпитана непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетелката са отразени в протокол в т.17 л.47-49 от ДП. Според тях свидетелката работила като проектант в „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД в периода ***. фирмата се ръководела от П.К.П. и М.В., но не знае кой от тях е бил собственика – били две фирми с общ офис – другата фирма била „Би Ес - 80“ ЕООД. Не знае колко са били работниците и дали фирмата е имала складова база. Нищо не ѝ е известно за участие на фирмата в обществена поръчка за реконструкция на водопровод ПСт.2 Дъбене до водоем 5000куб.м. гр. Карлово – не го е чувала като обект, не ѝ било възлагано нищо свързано с такъв обект. Не е носила документи в Община Карлово.

Свидетелката С. В. К. не е разпитана непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетелката са отразени в протокол в т.17 л.58-59 от ДП. Според тях свидетелката (която е хидроинженер по професия) от м. февруари 2008г. работила като проектант в „Би Ес Консулт“. Тази фирма била със същия собственик като „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД – подсъдимия П.П. Започнала работа в последната, където била до месец юли *** на същата длъжност. Освен нея във фирмата работели още няколко проектанти – Х. Д., Х. И., И.Ч. Не знае дали е имало други работещи във фирмата и на какви длъжности. Не знае дали фирмата е имала складова база. Не ѝ е известно и не е работила нищо по проект за община Карлово, нито е носила документи там.

Свидетелката Д. К. С. не е разпитана непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетелката са отразени в протокол в т.17 л.106-108 от ДП. Според тях свидетелката работила в „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД през периода *** на длъжност „контрольор запаси“ – контактувала с една жена, чието име не помни, по телефона, която ѝ казвала къде да отиде да провери на място стоката, която трябва да се получи, да се натовари и да се закара по местопредназначение. Не знае нищо за участие на фирмата в обществена поръчка за реконструкция на водопровод обявена от Община Карлово, не е участвала в окомплектоване и носене да документи и банкови гаранции.

Свидетелят К. В. Р. не е разпитан непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетеля са отразени в протокол в т.17 л.184-186 от ДП. Свидетелят твърди, че е бил назначен в „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД в счетоводния отдел. Не знае нищо за участие на фирмата в обществена поръчка в Карлово, не знае кой от фирмата е следвало да се грижи за участие в процедурата, но за себе си твърди, че не е извършвал каквито и да било дейности свързани с тази поръчка, не е нито събирал, нито носил документи в Община Карлово, нито изобщо е ходил в Карлово в периода ***

Свидетелят В. Г. В. не е разпитан непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетеля са отразени в протокол в т.17 л.5-07 от ДП. Според тях свидетелят се водел на работа в „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД само по документи за една седмица през *** на длъжност общ работник. Това станало по предложение на хазяйката му В. за да бъде осигурен. Свидетелят В. твърди, че не знае нищо за фирмата и не познава никого от нея освен хазяйката си, не му е известно нищо относно участие на фирмата в кандидатстване за обществена поръчка в Карлово и за документи свързани с тази поръчка.

Свидетелката М. П. В. не е разпитана непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетелката са отразени в протокол в т.17 л.16-17 от ДП. Тя е *** на свидетеля В. В., с когото живели на квартира у счетоводителката В. от „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД. В. им предложила да ги осигуряват за трудов стаж, без да работят във фирмата и го сторили. Свидетелката не знае нищо за фирмата и не е работила в нея.

Свидетелят Д.А. Д. не е разпитан непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетеля са отразени в протокол в т.17 л.26-27 от ДП. Според тях свидетелят е работил в „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД като електротехник от *** до *** не знае нито кой е собственика, нито дали има складова база, нито колко хора са работили във фирмата, не е имал достъп до информация дали фирмата е участвала в процедури за обществени поръчки нито до документи за такива и в частност на територията на гр. Карлово.

Свидетелят Н. А. Л.не е разпитан непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетеля са отразени в протокол в т.17 л.116-118 от ДП. Според тях свидетелят работил в „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД като електромонтьор от ***. до ***., но не знае кой е собственик, кой е управител колко лица работят, дали фирмата има складова база, дали е участвала в процедура за възлагане на обществена поръчка за гр. Карлово, не знае кой се е занимавал с документацията за последната, кой е носил документи в Община Карлово, твърди, че на него не му е възлагано нищо за такава поръчка.

 

Свидетелите Б.Р.Д. и А.М.А. осветляват съпричастността на „СИБАНК“ ЕАД към представените в тръжната документация на кандидата за изпълнение на строително монтажни работи на обект „Реконструкция на тласкателен тръбопровод от помпена станция - 2 Дъбене“ до водоем 5000 куб.м. гр. Карлово – „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД – банкови гаранции.

Свидетелят Б.Р.Д. в края на *** и през *** бил служител по сигурността в „СиБанк“. Не е имал отношение към издаването на банкови гаранции.

Свидетелят А.М.А. през ***. и *** бил заместник управител на клон „Раковски“ на „СиБанк“ и управител на клон на същата банка, в гр. София на бул. „Александър Стамболийски“. От работата си в „СиБанк“ познавал подсъдимия служебно като клиент на банката, но не може да каже кое дружество е представлявал. Работата му била свързана ежедневно с подписване на документи и не помни дали е подписвал документи за подсъдимия, в качеството му на управител на фирма и в частност, в периода ***. дали е подписал банкова гаранция на негова фирма. Свидетелят обяснява, че в качеството си на управител на клон подписва самата банкова гаранция на хартия, но тя трябвало преди това да е одобрена от Кредитния съвет и от одобряващия екип – не е имал пълномощията да взема решение сам и сам да одобри дадена банкова гаранция. По отношение тегленето на каса, обяснява, че счетоводител, пуска операцията, и касиер, който е втори контрол, и който изплаща сумата. Без спесимен не можело да се подписват банкови документи. Спесименът се вкарвал в системата и така се проверяло дали дадено лице може да се подписва за дадено дружество. През *** спесименът се проверявал само на хартия, а сега и електронно. През *** г. единственият начин банката да разбере дали лицето, което идва да тегли от сметка има пълномощия, са били при промени в Търговския регистър – новият представляващ да уведоми банката и да направи нов спесимен. При това е било възможно в къс период от време след промяната в дружеството, банката да няма информация за тях – към оня период, сега това вече не можело да стане. Свидетелят обяснява, че когато се подписва документ за теглене на сума, подписът се полага пред счетоводителя и пред касиера.

През *** това ставало с червена бланка, в която се описва името на юридическото лице, името на управителя и представляващия го по спесимена и се полагат четири подписа. Счетоводителят сверява, а касиера проверява данните от лична карта. Принципът бил един и същ при различните суми, само при по-голяма сума се попълвала и декларация за произход на сумата. При предявяване в съдебно заседание на свидетеля на банковите гаранции от *** от *** г. и от *** г., приложени на л. 69 до л. 72, от том 13 на досъдебното производство, нарежданията и разписките приложени в том 12 от л. 68 до л. 74 по номерацията, поставена с химикал, с които са изтеглени сумите – свидетелят заявява, че на банковата гаранция на л. 69 няма негов подпис; подписът върху банковата гаранция на л. 70 за изпълнение на обект също не е негов, а печатът и на двете банкови гананции не е на банката. По отношение банковата гаранция, приложена на л. 71 и 72 сочи, че лицето Х. Ф., отразена като търговски директор, не била такава – а изпълнителен директор или прокурист; твърди, че подписът, който е положен на тази гаранция не е негов. Печатът също не бил на банката. Свидетелят обяснява, че бланката на банковата гаранция отгоре и отдолу трябва да е синя, а не черна, както е на този документ, но по формата на банковите гаранции съдържа всички реквизити, които следва да има една банкова гаранция. Към *** на оригинала на банковата гаранция не се полагали подписи на лицата, които съгласуват текста на банковата гаранция, а това се правело на отделен лист, на който се отразявало кой е проверил текста на банковата гаранция, на гърба на този лист се пишело: „получих на ръка, дата и подпис“. В банковата гаранция се полагал и подпис от лицето, което получава банковата гаранция, за това, че на съответната дата я е получил, като си вписва и имената. Трябвало да има входящ номер на деловодство, който представлявал квадратен печат. След *** бланката била с новия собственик на банката. Банкова гаранция можело да се получи от клиента на банката навсякъде, от всички офиси на банката в различните градове. В банката се водел регистър на издадените банкови гаранции.

По отношение предявените на свидетеля разписки за теглене на суми, приложени на л. 68 до л. 74, том 12 от досъдебното производство /номерацията с химикал/, свидетелят А. заявява, че нареждане-разписка, приложено на л. 68 е за теглене на суми, парите били получени в брой на каса и върху разписката имало четири подписа: на гърба се полагал подпис за това, че сумата е обработена. Полагал се и подпис за получил сумата пред касиера. Касиерът сверявал личните данни – ЕГН и имена от личната карта на лицето. Разписката на л. 69 - бордеро за обмяна на валута свидетелят посочва, че съдържа негов подпис срещу „счетоводител“, подпис на касиера. Лицето, което иска да превалутира и чието име се записвало в този документ трябвало да е минал през свидетеля А., но това не било задължително, задължително било само да мине през касиера. Обяснява подписа си с обстоятелството, че тъй като сумата е голяма, вероятно свидетеля А. е искал курс за превалутиране и затова се е подписал. Извършвала се съпоставка с личната карта на лицето, което иска сумата. Приложената на л. 70 разписка за превод от сметка в сметка може да се донесе от счетоводител или съответно от друго упълномощено лице. Не било задължително лицето лично да донесе това нареждане. Свидетелят заявява, че няма спомен П.П. да е полагал подписи в негово присъствие. А след прочитане по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК на показанията му, дадени на *** г. пред следовател, приложени на л. 30-31 от т. 12 от досъдебното производство, в частта им, в която сочи как е станало подписването на предявените му документи, заявява, че вероятно поради изминалото време вярно е това, което е казал пред следователя, а именно – че подписът е положен в негово присъствие.

 

Показанията на свидетелите с Г. В. и Ц. М. са източник на информация относно съпричастността на „Екологични продукти“ ООД към представената от подсъдимия П. *** на ***. като разходооправдателен документ за усвоен аванс по договора.

Свидетелката Г. Б. В. не е разпитана непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетелката са отразени в протокол в т.5 л.5 от ДП. Според тях В. заемала длъжността юрисконсулт в „Екологични продукти“ ООД от *** до ****. Дружеството се занимавало с доставка и търговия с ВиК материали за инфраструктурни проекти. Видно от показанията ѝ, дружеството не е издавало фактура № *** Фактура с такъв номер дружеството било издало на ***. с друг получател – „Би-Ес-80“ ЕООД (л.63 от т.5 на ДП). Видно и от нейно писмо (л.62 от т.5 на ДП) до разследващия орган, на *** дружеството е издало две фактури, никоя от която не е за доставка на стока на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД (т.5 л.64 и 65 от ДП).

Свидетелката Ц. Б. М. не е разпитана непосредствено в хода на съдебното следствие поради одобрено съгласие по 371 т.1 от НПК. Показанията на свидетелката са отразени в протокол в т.5 л.12-13 от ДП. Според тях М. е заемала длъжността фактурист в „Екологични продукти“ ООД от ***. до ***. Дружеството се занимавало с продажба на тръби за ВиК инсталации за мръсни канали. Свидетелката обяснява, че за големите контрагенти обичайно фактури се съставяли в края на месеца въз основа на документи от началник-склада, а понякога и за по-дълъг период.

 

По делото са изготвени изслушани и приети шест експертизи.

Съгласно заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (т.13,л.5-14 от досъдебното производство) с вещо лице К.П., изслушано и прието в с.з. на 19.10.2017г. т.1 л.56-57 от съдебното дело – на 06.01.2009г. в сметката на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД в СИБАНК са постъпили средства от Община Карлово в размер на 1 000 000 (един милион) лв. с основание по фактура №***.; На каса от сметката са изтеглени общо 560775,00лв. в периода ***.-***., както следва: На *** г. сума в размер на 100 000 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата“; на *** г. сума в размер на 391 800 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата за покупка на 200 000 евро“; на *** г. превод в размер на 438 000 лв. с основание „плащане по договор“ към фирма „Би Ес 80“ ЕООД; на *** г. сума в размер на 48 975 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата за покупка на 25 000 евро“; на *** г. сума в размер на 20 000 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата“. Тези разпореждания със сметката на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД в СИБАНК са извършени според банковите бордера от П.К.П.. М.В. С.-И. е имала спесимен още от откриването на сметката на ***., а е оперирала със сметката и теглила на каса едва след ***. При прехвърлянето на фирмата от М.С.-И. на И. С. И. на ***. наличността в касата на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД е 1 020 299лв. А в периода ***.-*** към *** за всяка от четирите години в сметката на дружеството в СИБАНК наличността не е надхвърляла четирицифрена сума в лева. В съдебно заседание експертът обяснява, че е изследвал и направил изводите си от данните по делото и предоставените му документи и разпечатки от счетоводен софтуер от СИБАНК. Експертизата е приета от съда, без да е оспорена от страните. Съдът я възприема и кредитира.

 

Според съдебно-почеркова експертиза с вещо лице С.С. (т.13, л.19-27 от досъдебното производство), изслушано и прието в с.з. на 19.10.2017г. (т.1 л.56-57 от съдебното дело) – подписът за П.П. в заявлението за участие от ***. от „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД бил несравним с подписите на подсъдимия в сравнителните материали. В договор от *** между Община Карлово и „Хидроконсулт интернешънъл“ЕООД подписите под всяка страница и за изпълнителя/управителя на стр.8, вероятно не са положени от подсъдимия. В приложения към договора количествено-стойностна сметка и линеен график подписите под всяка страница са изпълнени от едно и също лице, като вероятно не са положени от подсъдимия. В протокол за отговорно пазене от ***. подписът за П.П. вероятно е положен от подсъдимия. В техническото предложение за изпълнение на малка обществена поръчка от ***. подписите под „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД гр. София са положени от едно и също лице но не можело да се даде заключение дали са изпълнени от подсъдимия. Във фактура №***. подписът на съставител вероятно бил положен от подсъдимия. В ценовото предложение подписите за „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД били положени от едно и също лице, но не можело да се даде заключение дали са изпълнени от подсъдимия, тъй като били несравними с неговите. В писмо до Кмета на Община Карлово от ****. подписът за управител бил несравним с подписите на подсъдимия и не можело да се даде заключение дали е положен от него. Според експертизата изследваните подписи са поставени от няколко лица и представлявали различни подписи, положени от различни лица, като нямало признаци на имитация. Експертът обяснява в о.з., че позата при която е изпълнен подписа – прав, на стена, на маса – е от значение, а липсата на категоричност следва от липсата на достатъчно признаци, които да съвпадат, поради което оставало съмнение. Експертизата е приета от съда, без да е оспорена от страните.

 

Според заключението на съдебно-почеркова и техническа експертиза с вещо лице Е.Ч. (т.13, л.65-68 от ДП) изслушано и прието в с.з. на 19.10.2017г. (т.1 л.56-57 от съдебното дело), с обект на изследване: гаранция за изпълнение на обект с изх.№ **** банкова гаранция за авансово плащане с изх.№*** и банкова гаранция за аванс по договор с изх.№ ***. – тази за авансово плащане е принтирана изцяло на цветен мастиленоструен принтер вкл. логото на банката и адреса, тази за аванс по договор и за изпълнение – са принтирани изцяло на лазерен принтер. Отпечатъците от кръгъл печат в трите документа били изпълнени от един и същи мокър печат и не са пренесени, но не били идентични с отпечатъците на банката. Експертизата не е установила достатъчно идентификационни признаци, за да се отговори да подписите са изпълнени от едно и също лице и дали са изпълнени от А.М.А.. Експертизата е приета от съда, без да е оспорена от страните.

 

В хода на съдебното следствие по искане на защитата се допусна и назначи допълнителна съдебно-почеркова експертиза върху нареждане разписка от *** г., бордеро за обмяна на валута от *** г., нареждане разписка от *** г. и бордеро за обмяна на валута от *** г. със задача: дали подписите, положени за „клиент“, съответно за „наредител“ и четирите подписа в нареждания и разписките и контролен подпис, са положени от подсъдимия; с една и съща химикална паста ли са изписани; ръкописният текст в тези документи от П.П. ли е изписан; положените подписи и ръкописния текст от едно и също лице са изписани; и има ли признаци за поправка и имитация на положените подписи. Видно от заключението /л.185-189 от съдебното дело/ на вещото лице М.С., четирите подписа в нарежданията и разписките и контролен подпис, положени за „клиент/наредител“ са изпълнени със сходна химикална паста, но не са изпълнени от подсъдимия. Ръкописния текст не е изпълнен от подсъдимия, като не може да установи дали ръкописния текст и подписите са изпълнени от едно и също лице. Според експерта има признаци на поправка и имитация на положените подписи. Експертът е ползвал като сравнителен материал всички образци, приложени в двете досъдебни производства, т. нар. „експериментални образци“ – по изисканото за тази цел НОХД 865/2013 г. на РС Враца, и по настоящото, също и от заявлението за издаване на български документи за самоличност, т. нар. „свободен образец“ (полаган през 2010г.). В съдебно заседание обяснява, че подсъдимият има няколко начина на подписване, видно от сравнителните образци. В подписите върху банковите документи, които са изследвани на база на тези признаци и тези сравнителни образци, експертът е приел, че липсва устойчивост - различно съдържание, макар че са полагани по едно и също време – на места имало прекъсване, спиране, нехарактерно, тъмни начала, тъмен край, тази липса на устойчивост в самите подписи и тяхното съдържание, което според методиката били признаци за имитация. Но не автоимитация при която подписващият се слага негови признаци, следващи от двигателните му навици, каквито признаци експертът не бил установил. Експертът разяснява дава отрицателен отговор на въпросите дали подписите и почерците са положени от подсъдимия, тъй като не е привърженик на вероятните заключения. Експертът е изслушан и заключението му – прието от съда в с.з. на 26.04.2018г. /л.194 от съдебното дело/. Същото е оспорено от ОП Пловдив.

По искане на ОП Пловдив съдът допусна и назначи повторна тройна експертиза, с вещи лица от Отдел „Криминалистика“ към Национална следствена служба: А.Н.Н., Г.Д.С., Д.Й.Ц.. Видно от заключението им /намиращо се на л.238-246 от т.2 на съдебното дело/ - подписите за „Клиент/наредител“ върху Нареждане разписка от ***., вкл. контролен подпис и подпис върху обратната страна на документа, бордеро за обмяна на валута №***., нареждане-разписка от ***. вкл. контролен подпис и подпис върху обратната страна на документа и бордеро за обмяна на валута № ***. – са положени от подсъдимия. Ръкописният текст „BG, *** П.К.П., ***, **********“ в нареждане разписка от ****. и ръкописният текст „BG, 2000000, двадесет хиляди лева, ***, **********“ в нареждане разписка от ***. за изпълнени от подсъдимия. Според тази експертиза подписите за клиент-наредител и посочените ръкописни текстове са с идентични цветови, оптико-физически и спектрографски свойства – не се установила разлика в мастилото с което са изпълнени и нямало признаци на имитация, копиране или друг вид интервенция и промяна на първоначално съдържание. В с.з. на 18.10.2018г. /л.284-298 от т.2 на съдебното дело/ експертите заявяват абсолютна категоричност на становището им за пълно съвпадение в общите признаци и пълно съвпадение в съвкупността от частни признаци, характеризиращи индивидуалния почерк. За частните признаци разясняват, че методологията изисква технически до 16 съвпадащи частни признака, стига да са достатъчно характерни и присъщи, като в изследваните обекти са установили 12 такива. Относно общите признаци, описани при анализа на подписите-обекти експертите заявяват пълно съответствие с част от сравнителните образци, особено в най-висока степен на тия, които са най-близки като дата на изпълнение. Коментират различия в изписване на вертикалния щрих в сравнителните материали, като такива, които не дават отклонения принципно – категорични са, че системата на движение е една и съща, начинът на началната точка, разположението на началната точка която съвпада - разположена горе вдясно на подписа, като няма значение дали е малко по-наляво, нагоре, надолу. Експертите се изслушаха и заключението им се прие от съда в с.з. на 18.10.2018г. /л.284-298 от т.2 на съдебното дело/. Същото е оспорено защитата.

По искане на защитата съдът допусна и назначи повторна разширена петорна почеркова експертиза с вещи лица А.Н.Н., Г.Д.С., Д.Й.Ц., М.Д.С. и А.Г.П. на която е поставен и допълнителен въпрос да изследва подробно цифровите вписвания в обектите на изследвания и в сравнителния материал, дали са положени от подсъдимия П.П.. Заключението на тази експертиза /л.332-347 от т.2 на съдебното дело/ потвърждава заключението на оспорената тройна, подкрепено и от подробно изследване на цифровите вписвания в обектите на изследвания и в сравнителния материал. Заключението е подписано с особено мнение от в.л. С., изложил съображениета си в отделно заключение съгласно чл.150 ал.2 от НПК /л.353-361 от т.2 на съдебното дело/, което съвпада със заключението му по допълнителната съдебно-почеркова експертиза /л.185-189 от съдебното дело/. В особеното мнение и в заключението на останалите четири експерта са описани технически средства с различна степен на точност, като вещото лице С. заявява, че освен с техниката в БНТЛ при ОД на МВР Пловдив е работил и съвместно с колегите си от петорната експертиза с техниката на Отдел „Криминалистика“ към Национална следствена служба, но въпреки това прави различни изводи. Заключението на разширената петорна и особеното мнение са приети от съда в с.з. на 29.05.2019г. /л.382-388 от т.2 на съдебното дело/. Това заключение е оспорено от защитата с искане за повторна петорна експертиза, аргументите на което искане е намерено за неоснователно от съда и оставено без уважение.

Съдът намира, че специалистите графолози, работили като експерти по делото са работили и изготвили заключения в областта на своята професионална компетентност, възприема и кредитира заключението на съдебно-почеркова експертиза с вещо лице С.С. и заключението на вещото лице Е.Ч.. По отношение експертизите единична, тройна и петорна, работили по допълнително поставени в хода на съдебното следствие въпроси, неизследвани в досъдебното – възприема и кредитира с доверие експертните заключения на тройната съдебно-почеркова експертиза и на разширената петорна, поради обстоятелството, че описаната като използвана специална техника е със значително по-висока точност, а изводите им подкрепени с изключително подробен и всестранен анализ и обосновка както в писмената им форма, така и при разпитите им непосредствено в съдебното следствие, за разлика от заключението по допълнителната СПЕ и особеното мнение на вещото лице С..

 

От правна страна:

 

От обективна страна коментираните по-горе доказателства установяват обективните елементи на престъплението по чл.212 ал.5 вр. ал.1 пр.1 от НК. Престъплението е сложно съставно, като, за да се носи отговорност по тази правна норма, е необходимо да са установени три елемента от състава й:

Първо, подсъдимият П. да е използвал неистински документ. Твърди се, че това е банкова гаранция с №***. с посочен издател „СИБАНК“ ЕАД. Видно от „Банкова гаранция (за аванс по договор)“ с посочен № **** и издател „Стопанска и инвестиционна банка“АД/СИБАНК“ (т.13, л.69 от досъдебното производство), банката чрез представителя си А.А. неотменимо и безусловно се задължавала да заплати на Община Карлово сумата до 1 000 000 лв. в срок до 3 дни работни дни след получаване на първо писмено поискване, съдържащо декларация от Общината, че изпълнителят на обществена поръчка с обект „Реконструкция на тласкателен водопровод от Пст 2 Дъбене до водоем 5000мЗ гр.Карлово“ - „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД, не е изпълнил някое от договорните си задължения. Видно от писмо изх.№ ***. „СИБАНК“ ЕАД удостоверява, че банката не е издавала: банкова гаранция за участие в процедура с изх.№ ***. до Община Карлово; гаранция за изпълнение на обект изх.№ ***.; и банкова гаранция за авансово плащане до Община Карлово с изх.№ ***А с писмо с изх. №***. на „СИБАНК“ ЕАД уточнява, че „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД е било клиент на банката, но тя никога не е издавала банкови гаранции на това дружество. Според същата експертиза (т.13, л.65-68 от ДП) поставените печати върху банкова гаранция (за аванс по договор) изх.№***., банкова гаранция с изх.№ ***. и гаранция за изпълнение на обект изх.№ ***, графично не са идентични с отпечатъците от печати на „СИБАНК“ЕАД (с предишно наименование „Стопанска и инвестиционна банка“ АД). Според съдебно-почеркова и техническа експертиза с вещо лице Е.Ч. (т.13, л.65-68 от ДП) поставените печати върху банкова гаранция (за аванс по договор) изх.№***., банкова гаранция с изх.№ ***. и гаранция за изпълнение на обект изх.№ *** графично не са идентични с отпечатъците от печати на „СИБАНК“ЕАД (с предишно наименование „Стопанска и инвестиционна банка“ АД). С писмо с изх. №****(т.5, л.60/1422 от досъдебното производство) „СИБАНК“ ЕАД удостоверява, че „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД е било клиент на банката, но банката никога не е издавала банкови гаранции на това дружество. Видно от съдебно-почеркова и техническа експертиза с вещо лице Е.Ч. (т.13, л.65-68 от ДП) не могат да се установят достатъчно идентификационни признаци, подписите под гаранцията да са изпълнени от едно и също лице и да са изпълнени от А.М.А.. А видно от показанията на свидетеля А.М.А. в неговата компетентност като управител на клон било да подписва самата банкова гаранция на хартия, но тя трябвало преди това да е одобрена от Кредитния съвет и от одобряващия екип на банката – не е имал пълномощията да взема решение сам и сам да одобри дадена банкова гаранция. След предявяване на тази банкова гаранция на свидетеля А. последният твърди, че подписът, който е положен на тази гаранция не е негов и обяснява, че бланката на банковата гаранция отгоре и отдолу трябва да е синя, а не черна, както е на този документ, но по форма съдържа всички реквизити, които следва да има една банкова гаранция. Съгласно чл.93 т.6 от НК: „Неистински документ“ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. От съвкупната представя, която се създава от коментираните приобщени към доказателствената маса писмени и гласни доказателства и експертиза, се установява безсъмнено, че на „банкова гаранция с №*** е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на „Стопанска и инвестиционна банка“АД/СИБАНК“ (т.13, л.69 от досъдебното производство), чрез представителя й свидетелят А.А. (каквото се установява че „Стопанска и инвестиционна банка“АД/СИБАНК“, чрез представителя й А.А. – не са правили), а това, което действително го е съставило не е установено по делото.

Второ, коментираният току-що неистински документ се установи, че подсъдимият П.К.П. е използвал, като е представен на пострадалото лице Община Карлово на *** г. Съгласно чл.5 ал.1 от Договора за възлагане на обществена поръчка (т.19/оранжева прозрачна папка съдържаща 108 листа, л.8/979 от досъдебното производство), възложителят трябвало да преведе аванс в размер на 30% от сумата по чл.З ал.1 на същия Договор – срещу представена банкова гаранция. Начина на постъпване на тази „банкова гаранция“ в Община Карлово намира колеблив отговор в показанията на свидетеля Г.К., който в показанията си в хода на съдебното следствие зцаявява, че не си спомня как банкова гаранция с №****. с посочен издател „СИБАНК“ ЕАД е била получена в Общината. Прочетени показанията на този свидетел на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК отразени в протокол за разпит от 04.06.2015 г. в досъдебното производство относно точните дати кога Община Карлово е посещавана от П.П. и документите, които е носил на тези дати – свидетелят заявява, че не помни, но счита за верно заявеното в досъдебното производство, че през ***. е завел подсъдимия при кмета, за да се подпише договора, на *** свидетелят завел при счетоводителя на Община Карлово подсъдимия П., който носил фактурата за аванс и банкова гаранция, а на ***. П. му занесъл в общината фактурата за закупени материали и подготвен протокол за отговорно пазене. При извършената, впоследствие, в съдебното производство, очна ставка с подсъдимия, у свидетеля К. отново се породиха колебания в спомените дали лично от подсъдимия или по поща са представяни документи за въпросната обществена поръчка, с изключение категоричния му отговор, че по повод на нея се е срещал само с подсъдимия. Съдът кредитира с доверие прочетените и приобщени по делото показания на свидетеля, дадени в досъдебното производство, защото, от една страна самият свидетел ги потвърждава с категоричност след прочитането им, а от друга страна това са показания давани във време значително по-близко до инкриминираните събития спрямо разпита му в съдебната фаза.

Разпитан непосредствено в хода на съдебното следствие свидетелят И.И. *** към инкриминираните дати заявява, принципно че през него минавали всички договори и всички плащания, помни, че по договора от***. за ремонта на тласкателния водопровод Дъбене- Карлово платили „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД 1 млн. лв., като обяснява, че при него документите идвали за подпис окомплектовани, а банковите гаранции не се проверявали. Липсата на конкретни спомени се запълни с прочитане показанията на свидетеля И., дадени на 17.04.2013 г. пред разследващия орган на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, които свидетелят категорично потвърди заявеното в досъдебното производство, че е подписал договора с фирмата изпълнител на мястото на главен счетоводител, който подпис положил в канцеларията на свидетеля Г.К., след като всички страни вече се били подписали и не знае кой и къде е подписал договора от страна на фирмата изпълнител, но при К. имало някакъв господин, когото виждал за първи път. Относно фактурата и банковата гаранция за авансово плащане свидетелят е заявил, че въз основа на тях е подписал платежното нареждане за 1 млн. лв. към фирмата изпълнител. Съдът кредитира показанията на този свидетел в това число и прочетените от досъдебното производство, като потвърдени категорично от самия свидетел и като взе предвид, че са дадени в момент значително по-близък до изследваните събития от разпита му в съдебната фаза на наказателното производство.

Законът и съдебната практика не изискват извършителят лично да е представил неистинския документ (в случая банковата гаранция, на която е придаден вид, че изхожда от СИБАНК, коментирана по-горе) – първият изискуем елемент на изпълнителното деяние е личното му използване. Но от анализа на показанията на свидетелите И. и К., съдът приема, че банкова гаранция с №***. с посочен издател „СИБАНК“ ЕАД е била представена в Община Карлово, именно от подсъдимия П.. По делото не се установи документи по повод и във връзка с обявената процедура по ЗОП/отм./ да са постъпвали в Община Карлово по друг начин, освен внесени на ръка, но не и като пратка. Свидетелят К. е категоричен в това число и в проведената в съдебното следствие очна ставка, че освен с подсъдимия П.П., не се е срещал с друг представител на „Хидрокосулт интернешънъл“ ЕООД. Коментираната банкова гаранция е била предпоставката по договор – да бъде преведен по сметката на „изпълнителя“ „Хидрокосулт интернешънъл“ ЕООД авансът по договора за възлагане изпълнението на обществената поръчка, което е и станало.

Трето, установи се, че подсъдимият П.К.П. е получил лично чуждо движимо имущество – пари в размер на 1000000 (един милион) лв., собственост на община Карлово (предоставени й от МРРБ във връзка със споразумителен протокол от *** г., сключен между Министерство на регионалното развитие и благоустройство, гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ 17-19, представлявано от Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройство и Община Карлово, гр. Карлово, ул. „Петко Събев“ № 1, представлявана от Н.Н. ***, за финансиране на обект „Реконструкция на напорен тръбопровод от помпена станция - 2 Дъбене“ до водоем 5000 куб.м. – Карлово – първи етап“ за 2008г.). Видно от Съдебно счетоводната експертиза (т.13, л.16-27 от досъдебното произцводство) този аванс в размер на 1000000 (един милион) лв. по договор за изпълнение на описания обект, е постъпил по сметка IBAN *** „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, в „СИ БАНК“ АД на 06.01.2009г., с които подсъдимия П.П. (според счетоводните записвания) се е разпоредил, както следва:

-          изтеглил от сметка на фирмата на *** г. сума в размер на 100000 лв.;

-          изтеглил от сметка на фирмата за покупка на 200000 евро на *** г. сума в размер на 391 800 лв.;

-          извършил на *** г. превод в размер на 438000 лв. към фирма „Би Ес 80“ ЕООД с основание „плащане по договор“;

-          изтеглил от сметка на фирмата за покупка на 25000 евро на ***. сума в размер на 48 975 лв.;

-          изтеглил от сметка на фирмата на *** г. сума в размер на 20000лв.

Авторството на извършените пет банкови операции, съдът прие че принадлежи именно на подсъдимия, въз основа на заключенията на повторна почеркова тройна експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, с вещи лица А.Н.Н., Г.Д.С., Д.Й.Ц. (л.238-246 от т.2 на съдебното дело) приета от съда в с.з. на 18.10.2018г. (л.284-298 от т.2 на съдебното дело) и на повторната разширена петорна почеркова експертиза с вещи лица А.Н.Н., Г.Д.С., Д.Й.Ц., М.Д.С. и А.Г.П. с допълнителен въпрос, назначена в хода на съдебното следствие (л.332-347 от т.2 на съдебното дело), като не възприема (по изложени по-горе мотиви) заключението-особено мнение на вещото лице М.С.. Тези две експертизи са категорични, че ръкописния текст буквен и цифров, както и подпис за наредител, принадлежат на подсъдимия П.К.П., за разлика от останалите почеркови експертизи (в това число и особеното мнение на в.л. С.) по същите въпроси, които дават заключения с неясна степен на вероятност.

 Следващо условие за съставомерност – подсъдимият да е получил без правно основание сумата, преведена от Община Карлово, като аванс по договор №***. между Община Карлово и „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД, с предмет: изпълнение на строително монтажни работи на обект „Реконструкция на тласкателен тръбопровод от помпена станция - 2 Дъбене“ до водоем 5000 куб.м. гр. Карлово, Община Карлово, изтегляйки я от Офис „НОИ“ на „СИ БАНК“ АД гр. София, находящ се в гр. София, бул. „Стамболийски“ № 60-62, от сметка IBAN *** „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********. Договорът е правно основание, но такова само за дружеството, но не и за подсъдимия. Подсъдимият П. към датата на получаване на аванса *** фактически е престанал да бъде **** на „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД (с молба от ***. той уведомил ***, че желае да напусне дружеството като *** с договор от ****. продал дяловете си от дружеството на обща стойност 5000 лв. за сумата от 5000 лв. на свидетелката М. С.-И., с протокол на ОСС подсъдимият П. напуснал дружеството и бил заличен като ***). Свидетелката М. С.-И. била приета за ***. Горното, потвърдено от показанията на свидетелката М. С.-И. и от данните за вписани обстоятелства (в Търговския регистър на Агенцията по вписванията) за промени в *** на капитала и *** на дружеството – на ***. (всичко до тук относно промяната в търговския регистър се намира в т.9 л.38-57 от досъдебното производство), води до извода, че всички действия на подсъдимия след ****. спрямо процедурата по обявената обществена поръчка, в това число и активността му по създаване на предпоставки по чл.5 от договора за получаването на аванса е част от поддържането на заблуждение у служителите на Общината, натоварени да се занимават с процесната обществена поръчка – че *** дружеството, и че бидейки представлявано от него то започва работа по сключения с Общината договор. Извършвайки банкови операции по разпореждане със средства от сметка IBAN *** „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* в „СИ БАНК“ АД гр. София, подсъдимият е получил без правно основание сумата, преведена от Община Карлово на „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД за изпълнение на строително монтажни работи на обект „Реконструкция на тласкателен тръбопровод от помпена станция - 2 Дъбене“ до водоем 5000 куб.м. гр. Карлово, Община Карлово, тъй като не е разполагал с представителни права спрямо титуляра на цитираната банкова сметка. *** А.А. обяснява тази възможност за злоупотреба, с обстоятелството, че представителят на юридическото лице титуляр на банкова сметка ***ката, подмяната на който при промяна на представляващия е следвало да стане от новия представляващ, за което към ***. банката не е била информирана, а не е разполагала с възможност и служебно да установи преди публикуването на посочените по-горе промени в обстоятелствата за „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД, подлещащи на вписване.

Последният елемент от основния състав на престъплението по чл.212 ал.1 от НК – намерение да присвои чуждото имущество, съдът намери за установен от факта на разпореждането с преведената от Община Карлово сума от 1 млн. лв., извършено от подсъдимия – теглене и превод, както и от последващите му действия на ***. по представяне в Община Карлово на фактура №***., с посочен издател „Екологични продукти“ ООД като разходо-оправдателен документ, според която „Екологични продукти“ ООД било доставило на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД водопроводни части за 1800810,85 лв. с ДДС, значително над преведения аванс, с обяснението, че в нея влизали и закупени материали за други обекти. „Екологични продукти“ ООД, обаче, не било издавало фактура № *** На тази дата ***. „Екологични продукти“ ООД било издало две фактури, но никоя от тях не била за доставка на стока към „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД /т.5 от ДП/. От своя страна „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД не е включил в дневниците за покупки по ЗДДС представената пред Общината фактура с №*** в нито един от месеците: ****. (т.12, л.186-222 от досъдебното производство), което според чл.125 ал.9 от ЗДДС в редакцията му от ДВ, бр. 108 от 2006 г. е следвало да се подава до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. По делото липсват каквито и да било данни - изтеглените от банковата сметка на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД 1000000лв. с пет банкови операции съответно на **** и на ***. да са били вложени действително в действия по изпълнение на договора между „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД и Община Карлово за изпълнение на строително монтажни работи на обект „Реконструкция на тласкателен тръбопровод от помпена станция - 2 Дъбене“ до водоем 5000 куб.м. гр. Карлово. Нещо повече – заедно с представената пред Общината като разходо-оправдателен документ фактура с №***., подсъдимият П. представил на свидетеля Г.К. протокол за отговорно пазене на отразените във фактурата (отразяваща нереална сделка) материали у „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД, но видно от показанията на свидетелите, работили във фирмите на подсъдимия, в това число и М.В. С.-И. – ***на подсъдимия в това число и „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД не са разполагали със складова база, а материалите и техниката се оставяли на обектите за които били нужни или при фирмата, която им ги е продала до възникване на необходимостта от тях. Присвоителна за подсъдимия е и банковата операция по превод на част от аванса по сметка на фактически управляваната от него „Би Ес 80“ ЕООД (обстоятелство, което се установява от показанията на свидетелите М. И., С. К., Х. Д. и П. М. и в чиято достоверност, съдът не намери основание да се съмнява).

Преведеният от Община Карлово аванс по договора от 1 млн. лв. с източник субсидия от МРРБ, съгласно чл.6 ал.1 т.2 б.“б“ от Закон за общинските бюджети / действал към инкриминирания период, отм.ДВ бр.15/2013г., в сила от 01.01.2014г./, представлява бюджетна субсидия в приход на общинския бюджет на Община Карлово е собственост на общината – чуждо движимо имущество, получено и присвоено от подсъдимия.

Квалифициращите елементи по чл.212 ал.5 от НК особено големи размери и особено тежък случай, съдът също прие за установени по делото:

Съгласно ТР № 1/98г. на ОСНК на ВКС, признакът особено големи размери, като квалифициращ елемент на престъпления срещу собствеността, е налице, когато стойността надхвърля 140 пъти минималната работна заплата в страната. Към периода на извършване на престъплението МРЗ е била 240 лв. и следователно „особено големи размери“ е представлявала сумата от 33 600лв. Инкриминираната сума пари в размер на 1 000 000 лв. многократно надвишава критериите за определяне на признака „особено големи размери“ и следователно е налице като съставомерен елемент.

Кумулативният, по ал.5 на чл.212 от НК, елемент „особено тежък случай“ съдът също намира за установен и наличен в конкретния казус. Съгласно чл.93 т.8 от НК „особено тежък случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. В конкретния случай:

От инкриминираното деяние са настъпили тежки вредни последици за Община Карлово, от една страна поради загубата на 1 млн. лв., целево предназначени за ремонта, предмет на обществената поръчка, чието възстановяване, което очевидно не е сторено доброволно от подсъдимия, би могло да стане по съдебен ред, извън настоящото наказателно производство (свидетелство за предприети действия има в показанията на свидетелите Н.Н. и Е.К.), което при това е преюдициално спрямо гражданския спор и следователно – значително отложено във времето. А от друга страна – тази загуба е създало изключителни затруднения по строителството на водопровода, необходим за нуждите от вода на населението на Община Карлово. Видно от показанията на свидетеля Е.К. въпросният ремонт не е извършен и до момента на разпита му в края на 2017г.

 Последното, освен значителни вредни последици, съгласно чл.10 от НК, обосновава и изключително висока степен на обществена опасност на деянието именно заради последиците.

Освен на деянието, налице е изключително висока степен на обществена опасност и на дееца. Той е осъждан четири пъти преди настоящата присъда, от които две от осъжданиета му са за престъпление измама (н.о.х.д.№214/2005г. на Военен съд гр. София - по чл.209 ал.1 от НК и н.о.х.д.№148/2018г. на Районен съд гр.Сандански по чл.210 ал.1 т.3, 4 и 5 вр. чл.209 ал.1 пр.1 и 2 от НК) и две са за документни престъпления (н.о.х.д.№865/2013г. на Районен съд гр. Враца по чл.316 вр. чл.309 вр. чл.26 от НК и н.о.х.д.№104/2016г. на Районен съд гр. Генерал Тошево за също такова престъпление). Видно от справката за съдимост на подсъдимия П. през есента на *** П. на няколко пъти е представил пред Община Враца множество неистински банкови гаранции, също при участие в процедура по обществена поръчка и на които също бил придаден вид, че изхождат от „Сибанк“ АД в полза на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД, за което е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№865/2013г. на Районен съд гр. Враца. Видно от възприетата фактическа обстановка по настоящото дело, подсъдимият в продължение на месеци през есента и зимата на *** е подготвял и организирал процесното деяние, включително, чрез вземане на предохранителни мерки за избягване отговорността за него – чрез освобождаването си от **** на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД.

 Изложеното обсъждане на обективната съставомерност и критериите по чл.93 т.8 от НК и на критериите по ТР № 1/98г. на ОСНК на ВКС, според съдебния състав обосновава едновременното наличие на квалифициращите обстоятелства по чл.212 ал.5 вр. ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено умишлено с целени и настъпили обществено-опасни последици, които се обсъдиха по-горе. От обсъдените по-горе доказателства и доказателствени средства се установява целенасочена, упорита и последователна, следваща стъпките на процедурата за участие в обществена поръчка деятелност на подсъдимия, включваща предварително обмислено и с нагласени по решаващите критерии – цена и срокове предложения на кандидатите за избор на изпълнител, възможно поради обстоятелството, че кандидатите са свързани с подсъдимия, така че „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД да има приоритет по тези критерии.

По делото не се установи източникът на конкретните предложения към кого да се отправят покани за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка с договаряне. Но това не се отразява върху личната наказателна отговорност на подсъдимия, осъществил установената по-горе престъпна деятелност.

 

Така че въз основа на изложеното по-горе съдебният състав намери от фактическа и правна страна за установено осъществяването на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.212 ал.5 вр. ал.1 от НК от подсъдимия П.К.П., състоящо се в това, че: през периода от *** г. до *** г. в гр.К., обл.П. и в гр.С., чрез използване на неистински документ – банкова гаранция за аванс по договор за сумата от 1 000 000 лв., изх.№ ****г. с посочен издател „СИБАНК“ ЕАД, представена в Община Карлово на *** г., е получил без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои – пари в размер на 1 000 000 (един милион) лв., представляващи аванс по договор № ***. между Община Карлово и „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД, с предмет: изпълнение на строително монтажни работи на обект „Реконструкция на тласкателен тръбопровод от помпена станция - 2 Дъбене“ до водоем 5000 куб.м. гр. Карлово, Община Карлово, които е изтеглил от Офис „НОИ“ на „СИ БАНК“ АД гр. София, находящ се в гр. София, бул. „Стамболийски“ № 60-62, от сметка IBAN *** „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, както следва:

-           На ***. сума в размер на 100 000 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата“;

-           на **** сума в размер на 391 800 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата за покупка на 200 000 евро“;

-           на *** превод в размер на 438 000 лв. с основание „плащане по договор“ към фирма „Би Ес 80“ ЕООД;

-           на ***. сума в размер на 48 975 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата за покупка на 25 000 евро“;

-           на *** г. сума в размер на 20 000 лв. с основание „теглене от сметка на фирмата“, като парите са собственост на община Карлово, предоставени й от МРРБ във връзка със Споразумителен протокол от **** г. сключен между Министерство на регионалното развитие и благоустройство, гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ 17-19, представлявано от Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройство и Община Карлово, гр. Карлово, ул. „Петко Събев“ № 1, представлявана от Н.Н. ***, за финансиране на обект „Реконструкция на напорен тръбопровод от помпена станция - 2 Дъбене“ до водоем 5000 куб.м. – Карлово – първи етап“ за 2008г., като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

 

Защитата направи възражение за несъставомерност на деянието, което възражение съдът намира за неоснователно.

Тезата на защитата е, че не е налице съставомерния признак заблуждаване на Община Карлово чрез ползване на неистинския документ банкова гаранция за аванс по договор за сумата от 1 000 000 лв., изх.№ *** с посочен издател „СИБАНК“ ЕАД, представена в Община Карлово на ***. – тъй като банковата гаранция не отговаряла на условията, предвидени в договора, а именно – не била за 30 % според условията на договора и липсвали строителни книжа за обекта на договора. Поради това не можело да се приеме, че мотивът на длъжностните лица в Община Карлово да преведат инкриминираната сума по сметката на „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД бил създаден от представянето на неистинската банкова гаранция. Поради това и не можело да се приеме, че се касае за документна измама.

Възражението е неоснователно.

На първо място, поради коментираната по-горе активност на подсъдимия по създаване на предпоставки по чл.5 от договора за получаването на аванса като поддържане на заблуждение у служителите на Общината, натоварени да се занимават с процесната обществена поръчка – че *** „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД, и че бидейки представлявано от него то започва работа по сключения с Общината договор.

В частност по същността на възражението – условие по договор (т.19/оранжева прозрачна папка съдържаща 108 листа, л.8/979 от досъдебното производство) за превод на аванс в размер на 30% (чл.5 вр.чл.3 от Договора) от общата цена за извършване на СМР – е представянето на банкова гаранция, но не и наличието на строителни книжа. Последните са задължение на възложителя, но не са поставени в условие по чл.5 от договора за превод на аванс. Що се отнася до възражението, че банковата гаранция не е за 30% от общата цена за извършване на СМР – то също е неоснователно, тъй като съгласно чл.5 от Договора – „възложителят превежда аванс…срещу представена банкова гаранция за същата стойност.“, което фактически е и сторено – неистинската „банковата гаранция“ е за сума равна на преведения аванс – за 1 млн. лв. Именно, следвайки и изпълнявайки условията на чл.5 от Договора, възложителят Община Карлово, след представяне на неистинската банкова гаранция изх.№**** на ***., превежда на ***. аванса по сметка на изпълнителя.

Защитата акцентира върху отговорността на длъжностните лица от Община Карлово – според защитата имало доказателства за престъпление по служба по чл. 219 НК, но в никакъв случай те не били подведени да извършат плащането, след като не са спазили договора и не са проверили банковата гаранция, нямало строителни книжа и не трябвало да се превежда инкиримината сума. Възражението е неоснователно по изложените в предишния абзац мотиви. Евентуалното наличие на престъпление по служба, каквото не е предмет на настоящото производство, обаче, не освобождава подсъдимия от неговата лична наказателна отговорност.

Защитата възразява и че сумата от 1 млн лв. е преведена по сметката на „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД, а не влиза в патримониума на подсъдимия, а това разкривало елементи на престъпление по чл. 212 ал.2 от НК, касателно изпълнителното деяние „даде възможност на друго … юридическо лице да получи“. Но към инкриминирания период това не било криминализиран и, следователно, подсъдимият давайки възможност на „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД да получи инкриминираната сума не е извършил престъпление, тъй като това деяние не се е наказвало. За такъв състав нямало и обвинение. Наличието на доказателства, че в последствие тези суми са теглени от подсъдимия П., според защитата било без значение, тъй като престъплението било довършено в момента, когато парите са преведени в сметката на „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД.

Тези възражения съдът също намира за неоснователни. Съставите на документната измама се характеризират с това, че имат за престъпен резултат обективното облагодетелстване като деецът получи сам предмета на престъплението или даде тази възможност на другиго. Престъпният резултат се състои в придобиване на владение върху предмета на престъплението. А владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която деецът държи като своя. Именно това е сторил подсъдимият, бидейки легитимиран пред банката с необезсилен спесимен, е упражнил фактическа власт върху преведения от Община Карлово аванс по договор, и придобивайки владение върху предмета на престъплението е осъществил престъпния резултат на престъплението по чл.212 ал. 5 вр. ал.1 от НК. Не може да се говори за документна измама в полза на другиго по чл.212 ал.2 от НК, не само защото инкриминираният период е приключил преди изменението на НК в ДВ бр. 27 от 09.04.2009г., но и защото предвижда престъпен резултат получаване/ придобиване на владение върху предмета на престъплението от трето лице, според възражението на защитата „Хидроконсулт Интернешънъл“ ЕООД. Както се установява, обаче, от показанията на свидетелката М. С.-И. тя не знае нищо за договора с Община Карлово, освен, че по него не можело да се работи, поради което и не може да се направи извод за придобиване от „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД на владение върху предмета на престъплението.

Защитата възразява и срещу доказаността подсъдимият да се е ползвал от посочената в обвинението банкова гаранция. Мотиви за доказаността на последното и обосноваващи неоснователност на възражението бяха изложени по-горе. Чисто етимологично, а и в правния смисъл на понятието ползване, тези доказателства установяват влагане и извличане на полза от подсъдимия от представената от него в Община Карлово на *** неистинска банкова гаранция изх.№***.

Възражението с довод опосредено извършителство, не намира никакво основание във фактическата обстановка, нито е обосновано от защитата.

Не се намерха и основания за преквалифициране на инкриминираното деяние в по-леките престъпни състави на чл.316, 210 и 211 от НК.

С тези мотиви съдът намира, че искането на защитата подсъдимият П.П. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан – са неоснователни.

 

Относно вида и размера на наказанието:   

         

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, могат да бъдат взети предвид значителната продължителност на наказателното производство и значителбната продължителност на времето от извършването на престъплението до постановяване на присъдата, както и обстоятелството, че по делото е установена трудова ангажираност на подсъдимия – установи се от …….., че извън установената престъпна деятелност на подсъдимия, същият е осъществявал и реална търговска дейност.

          Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства според съда са многократните му осъждания – четири преди настоящото, от които две са за престъпление измама (н.о.х.д.№214/2005г. на Военен съд гр. София - по чл.209 ал.1 от НК и н.о.х.д.№148/2018г. на Районен съд гр.Сандански по чл.210 ал.1 т.3, 4 и 5 вр. чл.209 ал.1 пр.1 и 2 от НК) и две са за документни престъпления (н.о.х.д.№865/2013г. на Районен съд гр. Враца по чл.316 вр. чл.309 вр. чл.26 от НК и н.о.х.д.№104/2016г. на Районен съд гр. Генерал Тошево за също такова престъпление); престъпната му упоритост – продъжава и след изтеглянето на парите от сметката на „Хидроконсулт интернешънъл“ ЕООД да поддържа у пострадалото лице Община Карлово невярната представа, че представлява дружеството и че то работи по изпълнение на договора за обществена поръчка.

При индивидуализиране отговорността на подсъдимия, съдът съпоставяйки критериите по чл.54 от НК прие, че е налице баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца и определи наказанието лишаване от свобода в размер на единадесет години и шест месеца, което според съдебният състав би постигнало целите на чл.36 от НК.

            По отношение кумулативно предвидените в закона наказания по чл.212 ал.7 от НК, макар държавното обвинение да пледира налагане на наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът прецени, че такава възможност за налагане на кумулативно наказание в случаите на чл.212 ал.5 от НК е въведено от законодателя считано от 10.04.2009г. с редакцията на НК от ДВ бр.27 от 2009г. и следователно поради това и че е по-неблагоприятна за подсъдимия и въведена след извършване на престъплението – налагането на такова наказание е неприложимо за подсъдимия в конкретния казус. На същото основание е неприложимо и наказанието конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

            По отношение начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът счете, че на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от единадесет години и шест месеца, подсъдимият П.К.П. следва да изтърпи при първоначален „строг” режим.

            Съдът намери, че са налице предпоставките по чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание, измежду наложените по н.о.х.д.№148/2012г. на РС Сандански, по н.о.х.д. №865/2013г. на РС Враца, по н.о.х.д.№104/2016г. на РС Генерал Тошево и настоящото н.о.х.д.1033/2017г. на ОС Пловдив – а именно лишаване от свобода за срок от единадесет години и шест месеца. И не приложи възможността на чл.24 от НК за го увеличи, тъй като и така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода, само по себе си е значително по-високо, над два пъти, от сроковете по предишните осъждания на подсъдимия и би нарушило баланса при осъществяване на целите по чл.36 от НК. така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от единадесет години и шест месеца, Съдът, на основание чл.25 ал.4 от НК вр. чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС определи подсъдимият П.К.П. да изтърпи при първоначален „строг” режим.

 

            Разноските, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК се възложиха на подсъдимия П.К.П., който се задължи, да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 530,00 лв., а също се задължи и да заплати сумата от 1845.02 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и пет лв. и две ст.) за разноски в съдебното производство за свидетели и вещи лица в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив. 

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.                                     

 

 

 

Председател: