№ 1295
гр. Варна, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100501442 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба от Н. П.
М., чрез адв.И. /ВАК/ против Решение № 260173 от 18.03.2022 година,
постановено по гр.дело № 15 193/2020 година, по описа на ВРС, с която е
била отхвърлена исковата претенция на ищеца против В. Т. С. по чл.108 от ЗС
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът - Н.
П. М. е собственик на 1/4 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор №
10135.1502.119 по КК, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от
15.12.2015 г., находящ се в гр. Варна, *****, с площ от 170 кв.м, при съседни
имоти с №№ 10135.1502.115, 10135.1504.1, 10135.1502.120 и 10135.1502.215,
придобити въз основа на наследствено правоприемство и договор за
покупко[1]продажба, обективиран в нотариален акт № 30, том VI, рег. 4160,
дело № 1123/1941 г., и за осъждане на ответника да му предаде владението
върху тях, както и в частта с която е бил осъден ищеца да заплати в полза на
В. Т. С., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 875 лева (осемстотин
седемдесет и пет лева) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно.Също според жалбата съдът неправилно е отчел
изслушаните пред него свидетели, като липсва адекватна преценка на техните
показания; също според жалбата не се е установило по несъмнен начин
ответникът да е изключителен собственик на процесния имот и следователно
не са основателни аргументите за придобиване на имота по давност.Твърди
се, че установената фактическа власт не е владение, а държане, следователно
1
не може да се приложи института на придобивната давност.Неправилно,
според жалбата се приема от страна на решаващия съд, че владението е било
лично „чрез родителите„ на ответника.В заключение се настоява съдът да
отмени решението и да уважи исковата претенция.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемия В. Т. С., чрез адв.Г. депозира
отговор, съобразно които решението се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се
явява, но чрез адв.И. /ВАК/ поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я
уважи.
Адв.Г., които представлява въззиваемата страна моли съдът да
потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция, съдебното производство е било
образувано по предявен от страна на Н. П. М., против В. Т. С., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на 75/300 ид.ч. от
недвижим имот с идентификатор № 10135.1502.119 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от
15.12.2015 г., находящ се в гр. Варна, *****, с площ от 170 кв.м, при съседни
имоти с №№ 10135.1502.115, 10135.1504.1, 10135.1502.120 и 10135.1502.215,
както и за осъждане на ответника да му предаде владението върху тях.Наред с
горното е направено искане и по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
издадения в полза на ответника констативен нотариален акт № 15 от
02.12.2015 г., том IV, рег. № 7448, дело № 550 от 2015 г. на нотариус А.Г. с
рег. № 194 на НК, до размер на 75/300 ид.ч. от процесния имот.
Според ИМ с н.а. № 30, том VI, рег. № 4160, дело 1123/1941 година
наследодателката на страните К.С.А. придобила процесния недвижим имот с
идентификатор № 10135.1502.119, с площ от 170 кв.м. Същата починала през
1973 г. в гр. Будапеща, като оставила за наследници по закон нейните
четирима братя Д.Я., ДД.Я., Я.Я. и К.Я.. Първите двама от тях – Д.Я. и ДД.Я.
нямали наследници, а страните били наследници на К.Я. – ищецът Н. М. бил
негов правнук (син на К.Д., която починала преди нейната майка М.Д. –
дъщеря на К.Я.), а ответникът В. С. бил внук на К.Я., син на сина му Т. С..
Така всеки от тях придобил по ¼ от имота или 75/300 ид.ч.Също според ИМ
½ ид.ч. от имота била отчуждена в полза на Държавата, но с Решение от
09.02.1995 г. по гр.д. № 950/1993 г. на ВРС бил отменен отказът на кмета на
община Варна за отмяна на отчуждаването и правото на собственост върху
тази ½ ид.ч. било възстановено на наследниците на К.С.А., след като на
30.05.1995 г. била възстановена получената като обезщетение сума.
Ищеца твърди още, че през 2015 година ответникът В. С. се снабдил с
КНА № 15 от 02.12.2015 година за придобиване по давност на правото на
2
собственост върху 85 кв.м. ид.ч. от имота, които владеел и понастоящем.
Според ИМ ответника е придобил имота по скрит начин и не отговаря на
правните изисквания протеклата в негова полза давност, и защото не бил
манифестирал промяната в намерението си пред останалите съсобственици.
От фактическа страна е било установено пред решаващия съд, че н.а.
за покупко-продажба № 30, том VI, рег. 4160, дело № 1123/1941 г. (л. 8)
К.Д.К., действаща лично и като пълномощник на съпруга си Д.К.М., е
закупила от Р.К.С. правото на собственост върху 175.30 кв.м идеални части
от празно дворно място цялото с площ 350,60 кв.м, находящо се в гр. Варна,
кв. 362, парцел пети, при граници: наследници на Ю.М., П.Т. и от две страни
улици.
Също не е спорно и е видно от наличните писмени доказателства /л.14/,
че К.С.К. е починала в гр. Будапеща, Унгария, съгласно препис от акт №
1002/1093 г., като за времето на своето пребиваване в Република България е
живяла със своите родители (без данни за имената им) и четирима братя,
както следва: Д.С.Я., починал през 1958 г., Д.С.Я., починал през 1971 г.,
К.С.Я., починал, и Я.С.Я., починал през 1940 г.
Съгласно приложените удостоверения за наследници (л. 15-18 и л. 79-
81) К.С.К. (К.С.П. според удостоверение за идентичност на имена – л. 82),
родена на 15.03.1904 г., със семейно положение – вдовица, е починала на
08.07.1973 г. и оставила за законни наследници своите братя, а именно: 1.)
Я.С.Р. (Я.С.Я. според удостоверение за идентичност на имена – л. 16 гръб),
починал преди нея през 1940 г., и наследен от децата му С.Я.С. (починал през
1979 г.), И.Я. С. (починал през 1991 г.), Е.Я.Б. (починала през 1999 г.), Г.Я. С.
(починал през 2003 г.) и М.Я. С. (починал през 1965 г.), 2.) К.С.Я., починал
през 1977 г. и наследен от преживяла съпруга П.Я., починала през 1986 г. и
две деца – син Т. К. С. и дъщеря М.К.Д., като синът му е починал през 2006 г.
и наследен от неговата съпруга П. С.а, починала през 2014 г., и едно дете В. Т.
С. (сега ответник), а дъщеря му е починала през 2011 г. и наследена от внука
й Н. П. М. (сега ищец) – син на дъщеря й К.Д., починала преди нея през 2010
г.; 3.) Д.С.Я., починал през 1971 г. без данни за наследници, и 4.) Д.С.Я.,
починал през 1958 г., също без свои наследници.
Приложена е и отчуждителната преписка, както следва:
Със заповед № 413/09.03.1981 г. на председателя на ИК при Варненски
ОНС (л. 153), е отчужден на основание чл. 95 ЗТСУ в полза на държавата, за
предвиденото по ЗРП мероприятие „Административна сграда на ДСК“,
недвижим имот, находящ се в кв. 517, на ул. „В.К.“ № 14, подрайон XIII, пл.
№ 5а, собственост на посочените лица, сред които и наследниците на К. С.а:
Е.Я. С.а, И.Я. С., Г.Я. С. и Т. К. С., като въпросните наследници са
обезщетени парично чрез плащане на обезщетение от 17 570.74 лв.
За цялото дворно място, отредено за ДСК и трафопост, с площ от 1444
кв.м, съставляващо парцел I, кв. 517 на 13 м.р. в гр. Варна, е съставен акт №
117/10.10.1988 г. за държавна собственост (л. 158) с посочено основание чл.
63 ЗТСУ и изброени 25-ма бивши собственици, вкл. наследници на К.С.А.:
Е.Я., И.Я. С., Г.Я. С. и Т. К. С. (№ 3), както и М.К.Д. (№ 21).
3
Със заявление от 07.08.1992 г. наследниците на К. К.: Т. К. С., М.К.Д.,
М.С.Н., Т.И.Ф.,М.И.П., В.И.Я., Е.Я.Б., Г.Я. С. и Д.М.Я. поискали по реда на
ЗВСВНОИ възстановяване собствеността на притежаваната от тях съгласно
нотариален акт № 30, дело № 1123/1941 г. ½ ид.ч. – 175 кв.м. от отчужденото
дворно място с пл. № 5А, цялото с площ 350 кв.м, находящо се на *****.
По заявлението е постановен отказ с решение № 923/26.11.1992 г. на
кмета на Община Варна (л. 151), като с влязло в сила решение от 09.02.1995 г.
по гр.д. № 950В/1993 г. на Окръжен съд – Варна (л.149) е отменен отказът на
кмета, обективиран в посоченото решение, както и заповед № 413/09.03.1981
г. на ИК при ОНС гр. Варна в частта за отчуждаването на ½ ид.ч. от имота от
наследниците на К. С.а, и е възстановено правото им на собственост върху
тази част, след възстановяване на получената като обезщетение сума.
Видно от съдържанието на приобщената заповед № Р-1014/09.06.1995 г.
на кмета на Община Варна (л.152), наследниците на К. С.а са внесли
получената като обезщетение сума в размер на 17 576 лв. и е наредено
отписването от актовите книги на притежавания от тях недвижими имот. Част
от подлежащото на връщане обезщетение в размер на 4393 лв. е заплатено по
сметка на Община Варна от М.Д. с мемориален ордер № 1171/30.05.1995 г. (л.
11).
От приобщеното уведомление от областен управител на област с
административен център Варна (л. 83) се изяснява, че на 12.11.2014 г.
ответникът В. С. и майка му П. С.а са инициирали производство по
обстоятелствена проверка за снабдяване с констативен нотариален акт за
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *****, представляващ ПИ с
идентификатор № 10135.1502.119 с площ 170 кв.м. Производството е
завършило с издаден нотариален акт за собственост върху идеални части от
недвижим имот, придобити по давностно владение № 15 от 02.12.2015 г., том
IV, рег. № 7448, дело № 550 от 2015 г. на нотариус А.Г. с рег. № 194 на НК
(л. 6), с който ответникът В. Т. С. е признат за собственик на 85 кв.м. ид.ч. от
имота, придобити по давностно владение и наследство.
От приложените декларации по чл. 14 ЗМДТ (л. 109 и сл.) и справка,
издадена от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“ (л. 104), се
изяснява, че по отношение на процесния имот с идентификатор №
10135.1502.119 са подавани следните декларации по чл. 14 ЗМДТ:
- декларация от 29.03.1998 г., подадена от бащата на ответника Т. К. С.,
като единствен собственик по наследство върху 87,50 кв.м, с декларирана
дата на придобиване 03.02.1995 г.;
- декларация от 10.08.2006 г. (л. 115-118), подадена от ответника В. Т.
С., като собственик по наследство и съдебно решение от 09.02.1995 г. на ¼
ид.ч. от земя с площ 175,30 кв.м., притежавана в съсобственост с неговата
майка П. М. С.а, последната титуляр на останалите ¾ ид.ч., с декларирана
дата на придобиване 02.03.2006 г.;
- декларация от 20.04.2015 г. (л. 124-128), подадена от ответника В. Т.
С., като единствен собственик по наследство (с посочен документ за
собственост – нотариален акт № 20/1941 г.) на земя с площ 175,30 кв.м., с
4
декларирана дата на придобиване 24.10.2014 г.;
- декларация от 16.12.2015 г. (л. 110-113), подадена от М.С.Н., като
собственик по наследство на земя с площ 87,50 кв.м., притежавана в
съсобственост с Д.П.П., П.Д.П., П.Д.П., Г.Н.Я., П. В.И., И.В.И., Р.И.И., Е.И.
М., И.И.Б., В. Г. К., Д.Г.Я., КК.Г.Я., В. Т. С. и Н. П. М., с декларирана дата на
придобиване 31.12.2009 г. и отразено придобивно основание – наследство от
К.С.А. и реституция, съдебно решение;
- декларация от 08.02.2016 г. (л. 120-123), подадена от ответника В. Т.
С., като единствен собственик по наследство (с посочен документ за
собственост – нотариален акт № 7448/02.12.2015 г.) на земя с площ 85 кв.м., с
декларирана дата на придобиване 02.12.2015 г.
Пред ВРС е било прието и неоспорено Съдебно техническо заключение,
от което става ясно, че с КП на гр. Варна от 1900 г. с нанесен Регулационен
план, одобрен с Указ №37/02.04.1903 г. на Царя, според който процесният
имот попада в кв.362 и е с пл. № 5, като в разписния лист към плана за
собственик на имота е записана К.Д.К. с документ за собственост - Н.А.№ 30
от 30.10.1941 г., том II, дело 1123. За поземления имот е отреден парцел V-5 в
кв. 362 с вписана в разписния лист площ от 350 кв.м и граници: от север -
парцел IV-3 със собственик П.Т., от изток и юг - улици и от запад - парцел I-2
със собственик Николинка П. Попова, като процесният поземлен имот попада
в западната половина на парцел V-5 и съответните му граници съвпадат със
северната, южната и западна негови граници.
- КП на гр. Сталин от 1950 г. с нанесена улична и дворищна регулация,
според който процесният поземлен имот попада в западната половина на ПИ с
пл. № 5 в кв. 362, с вписани в разписния лист собственици К.Д.К. и Х.Н.Й.
(без данни за документите им за собственост). За поземления имот са
отредени два парцела: V-5,6 и VI-5,6, последният с площ 177 кв.м, получена
от оцифрения графичен план, и следните граници, съвпадащи с тези на
процесния имот: от север - ПИ № 4 с отреден парцел IV-4 и вписан
собственик н-ци на П.Т., от изток - парцел V-5,6, от юг - улица „Дрин“ и от
запад - ПИ 1-а, за който е отреден парцел I-а и с вписани собственици Д.Н.Б.
и Ж.А.Л.;
- КП на 13-ти м.р. на гр. Варна от 1965 г. е приет с техническа комисия,
според който процесният поземлен имот попада в територията на кв. 517 и
съвпада с ПИ № 5А с вписан собственик К.Д.К., площ 180 кв.м, получена от
оцифрения графичен план, и граници: от север - ПИ № 4 със вписан
собственик н-ци на П.Т.; от изток - ПИ № 5 с вписан собственик Х.Н.Й.; от юг
- ул. „Дрин“ и от запад - ПИ № 1А със собственик Д.Н.Б.;
- КП на 13-ти м.р., одобрен със Заповед №РД-02-14-396/29.02.2000г. на
МРРБ, според който на процесния поземлен имот съответства ПИ № 85 без
данни за собственик в кадастралния регистър, с площ 170 кв.м. и при
граници: от север - ПИ 87 без данни за собственик; от изток - ПИ 96 без данни
за собственик, от юг - ул. „Дрин“ и от запад - ПИ № 84 без данни за
5
собственик.
Според експертното заключение поземлен имот с пл. № 5А в кв. 517 по
плана на 13-ти м.р. в гр. Варна е отчужден от собствениците В.А.Ж., Ж.П.Ж.
и наследници на К. С.а в полза на държавата със Заповед №413/09.03.1981г.
на Председателя на ИК на ОбНС-Варна, съставен е Акт за държавна
собственост № 117 от 10.10.1988 г. и със Заповед № Р-1014/09.06.1995г. на
Кмета на Община Варна, на основание чл.88, ал.4 от НДИ и Решение по
гражданско дело №950/1995г. ВОС, е деактуван недвижим имот,
представляващ дворно място с площ 1/2 от 175кв.м. от ПИ № 5А, кв.517 по
плана 13-ти м.р. гр.Варна с адм. адрес: гр.Варна, ул. „Величко К.“ №14,
собственост на наследниците на К.С.А.. Съгласно заключението описаният
поземлен имот в Н.А. № 30, том 6, регистър № 4160, дело 1123/1941 г.
съвпада с поземлен имот с пл. № 5 по действащия към този момент КП от
1900 г. и е идентичен с част от ПИ № 5 в кв. 362 по КП от 1950 г., ПИ № 5А в
кв.517 по КП на 13-ти м.р. от 1965 г. и ПИ № 85 по КП на 13-ти м.р. от 2000
г., като възстановеният поземлен имот с Решение от 09.02.1995г. по гр.д.
№950/1993г. на ВОС е поземлен имот с пл. № 5А в кв.517 по КП от 1965 г.
Така експертизата установява идентичност на процесния ПИ 10135.1502.119 с
ПИ № 85 по КП на 13-ти м.р. от 2000г., ПИ № 5А в кв.517 по плана на 13-ти
м.р., западната половина от ПИ № 5 в кв. 362 по КП от 1950 г. и западната
половина от ПИ № 5 в кв.362 по КП от 1900 г.
Разпитани са свидетели, които изясняват позициите на страните и най –
вече фактическите обстоятелства, твърдени от тях.
Свидетеля Б. К. сочи, че е била ученичка в класа на Т. С. /баща на
ответника/ – неин класен ръководител в периода 1961 г. - 1966 г.
Свидетелката споделя, че тогава С. живеел със съпругата си П. и сина им В. в
къща на ул. „Дрин“, която посещавали всички ученици от класа. Описва
къщата по спомен, както и намиращата се отпред на тротоара барака за
пчеларски принадлежности, където семейството продавало мед. Споделя, че и
през 90-те години виждала С. и съпругата му в имота, а след смъртта им
същият се стопанисва от сина им В., който тя ежедневно вижда там заедно с
неговия син. Твърди, че след 1966 г. къщата била съборена, но бараката все
още съществува, макар че вече не се извършва търговска дейност там.
Разапитан пред ВРС свидетеля В.З. сочи, че е работил в издате
„Славена“ ООД, което се помещава в офис, съседен на улица „Дрин“.
Свидетелят разказва, че в края на 90-те години се запознал с дядо Т. и сина му
В., които поръчали от издателството етикети за меда, който продавали в
магазинче (барака) пред дома им на ул. „Дрин“. Твърди, че дядо Т. му
разказвал, че имотът и бизнесът с мед щели да останат в наследство за сина
му. Споделя, че след смъртта на дядо Т. всеки ден вижда в имота сина му В. и
неговия син, като бараката все още е там, но вече не продават мед. Описва
имота като празно дворно място, което е оградено, а бараката - залепена до
съседната къща. Твърди, че от 1995 г. имотът е в това състояние и не е
виждал други лица там, освен семейството на дядо Т..
Свидетеля Д.Г. – разпитан за ищцовата страна, сочи, че е съсед на
ищеца и от него знае, че той притежава около 22 кв.м от наследствен от баба
му М.Д. имот на ул. „Дрин“ в гр. Варна, целия с площ ок.170 кв.м, който
6
понастоящем е незастроен и необитаем, а преди години ответникът В. и
родителите му продавали мед в дървена барака там. Свидетелят разказва, че
майката на ищеца починала преди нейната майка М.Д. и след смъртта на
последната ищецът събрал документите за имота и се опитал да издири
останалите ок. 15-18 наследници, но не успял да намери всички. По данни на
свидетеля преди ок. 10 г. В. искал съгласие от Н. да продава мед в бараката в
имота и ищецът първоначално се съгласил, но после отказал. Твърди, че е
присъствал на тези разговори помежду им, както и че лично е възприел само
разговорът им, при който Н. изразил несъгласие с търговската дейност в
имота и В. се съгласил да не продава повече, който разговор свидетелят чул
случайно, минавайки по ул. „Дрин“. Твърди още, че не му е известно дядо Т.
да е продавал мед в имота преди сина му В.. Излага, че е виждал бабата на
ищеца М.Д. да посещава имота и е сигурен, че го е посещавала, понеже
майката на ищеца му е споделяла това. От нея знае още, че М.Д. е давала пари
във връзка с реституцията на имота и след възстановяването му го е
декларирала, но няма представа кой е плащал данъците. Твърди, че ищецът е
наглеждал имота, вкл. дали оградата му е на място и дали някой е влизал, но
не знае дали е виждал там ответника В. или трето лице. Излага, че преди
години е мяркал майката на ответника в имота, но вече няма никой там.
Втория, разпитан за ищцовата страна свидетел - Д.М. обръща внимание,
че е познат на ищеца от 1994 година, когато служили заедно във военно
училище, като по данни от него и неговата майка и баба знае, че те имат
наследствен имот на ***** в гр. Варна, който бил одържавен, а впоследствие
- реституиран. Ищецът му разказал още, че преди 6-7 години един от другите
наследници го помолил да постави временна барака в имота, където да
продава мед, и той се колебаел какво да отговори, но накрая се съгласил.
Свидетелят твърди, че често е минавал покрай имота заедно с ищеца и лично
е виждал бараката там. Споделя, че имотът е заграден и се заключва, но не
знае с какъв точно механизъм (катинар, верига или др.), като по данни от
ищеца той притежава ключ. Твърди, че многократно е влизал в имота заедно с
ищеца в периода 2013/2014 г. – 2020 г., за което последният е осигурявал
достъп, но не си спомня с какво е отварял, понеже не го е гледал в ръцете.
Предполага, че е отварял с ключ. Твърди, че при посещенията им не е имало
никой в имота, както и че последно го посетили заедно през 2020 г., след
което ищецът научил, че негов роднина се е опитал да присвои имота и се
снабдил с констативен нотариален акт, което влошило отношенията помежду
им. Знае от семейството на ищеца, че са извършвани дейности по поддръжка
на имота, вкл. поддържане на оградата, окосяване, измазване, в които
дейности лично участие е вземал и ищецът. Описва имота като заобиколен от
други сгради, с паянтова постройка (барака) в него и ограда откъм улицата.
Твърди, че при посещенията му в имота в периода 2010 г. – 2020 г. бараката е
била там, но не е виждал да се извършва търговска дейност в нея. От ищеца
знае, че след смъртта на баба му той е платил немалка сума за данъци за
имота, като лично видял и квитанциите, но не си спомня за кои години се
отнасяли.
При тези данни, ВРС е приел, че ответната страна е доказала
изискуемото явно, спокойно и несмущавано владение върху целия имот,
което е послужило като основание да отхвърли исковата претенция.
Виждането на настоящата инстанция е следното:
Конкурентните основания за собственост, които въвеждат двете
страни налагат изследването на всяко едно от тях.Така например
7
ответника се позовава на протекла в тяхна полза придобивна давност за
периода от 1981 година до момента, когато е било заведено исковото
производство.Твърди, че в посочения период от време непрекъснато и
необезпокоявано, с намерението за своене е превърнал държането на
имота във владение, по която причина е и негов
собственик.Изследването на това придобивно основание дава повод на
съда да заключи, че съобразно установената практика на ВКС самата
придобивна давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77
ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи.Предвид
разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато
владение в продължение на 5 години.От своя страна нормата на чл.68 от
ЗС дава и легално определение на термина „владение“ – това е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго, като своя.Следователно е редно да се
акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“
и факта, че веща се държи „ като своя“. Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта
(animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на
владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето,
което оспорва осъщественото владение.Елементите на фактическия
състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на
пълно и главно доказване.Няма спор, че основното доказателство за
установяване на придобивна давност са гласните и писмени
доказателства, каквито са били ангажирани в този процес.Единствено
съдът е този, които може по същество да прецени /след анализ/дали е
основателно позоваване на придобивна давност.При позоваване на
придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило
владението и на кого е противопоставено.Следователно страната,
която се домогва да докаже, че е давностила имот/имоти е длъжна да
установи, че той / те не са изключени от оборота, т. е., че по отношение
на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност. От
8
наличните по делото данни – писмените документи приложени от
ответниците конкретно свидетелските показания и писмените
доказателства ВОС приема, че намерението за своене на имота остава
недоказано.Видно е от тези документи, че реституционната процедура
до 1995 година е била по инициатива на всички наследници, а не
единствено на ответника или неговия баща.
Анализа на представените по делото свидетелски показания не
налага нов извод, освен гореизложения.От разпита на свидетелите Б. К.
и В.З.– вж.л.89-90 става ясно, че действително имота е бил стопанисван
от въззиваемия; че са били често виждани в имота; че им е било
разяснено, че имота ще остане в наследство на въззиваемия; че са
продавали мед и медни продукти в барака там.На тези показания обаче
противостоят показанията на разпитаните в полза на въззивника
свидетели – Д.Г. и Д.М., които сочат, че въззиваемия често е посещавал
имота; че е разполагал с ключ от входната му врата; че е било търсено
неговото разрешение за продажбата на мед и медни продукти.
Константната практика на ВКС на Р България сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.Т.е. именно в
полза на владелеца е установена една оборима презумпция и в тежест на
лицето, което оспорва твърдението, че упражняващото фактическата
власт лице държи имота като свой е да докаже, че го държи за другиго.
От особенно значение е намерението, с което се упражнява
фактическата власт върху вещта, т. е. от съществено значение за
провеждане на това разграничение са вътрешните отношения между
лицето, което упражнява фактическата власт и лицето, което се
легитимира като собственик на вещта по силата на предвиден в закона
придобивен способ /договор или наследяване/.Това е така, защото
владението е установено фактическо господство върху определена вещ
с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява
фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.
След като веднъж е установено като такова, колкото и време да
продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по
давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне
9
държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да
намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик или владелец, което
следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин.Нещо повече – съгласно
Решение № 596 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията В. Й., з
а придобиването по давност на съсобствен недвижим имот, когато
основание за възникване на съсобствеността е наследяване, презумпцията по
чл.69 от ЗС (в тези случаи) не се прилага и наследникът, който упражнява
фактическа власт върху целия имот, следва да извърши действия, отричащи
правото на останалите наследници, като манифестира своето намерение
спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание.Ползването на
имота само от един от съсобствениците също не означава промяна в
намерението по отношение на правата на останалите
съсобственици.Действията за попълване на кадастъра с новообразуван имот
също не са такива действия.
Предвид изложеното по – горе ВОС приема, че не е доказан -
нито със свидетелски показания, нито с писмени документи втория
елемент от състава, а именно веща да се държи като „своя“, което само
по себе си обуславя манифестиране на такава власт, че за всички
останали да е ясно притежанието на веща към нейния собственик.Нещо
повече – тази демонстрация не е била изразявана пред останалите
съсобственици, дори напротив – цитираните документи ясно показват,
че пред въззивника ищцовата страна не е налагала и/ или споделяла
виждането, че притежава имота, че го държи като свои и че е в
10
състояние да отблъсне претенциите на всеки друг.Давност, впрочем не
би могла да протича до 1995 година, когато имота е бил реституиран и е
бил върнат в патримониума на наследниците на К. К., по причина, че е
бил собственост на Държавата.Но, предвид изложеното по – горе дори
от 1995 година до момента не са налице безспорни доказателства, че
подобни действия са били предприемани.
Предвид изложените съображения и разясненията в Тълкувателно
решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС,
че когато съсобствеността произтича от наследяване, при което един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху
цялата вещ, но не е противопоставил на останалите намерението му за
своене, той е държател на идеалните части на другите съсобственици и
презумцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена, следва да се приеме, че
ищеца доказва правото си на собственост по наследство върху общо 1/4
идеална част от процесния имот, а възражението за придобиването на
тези идеални части по давност от ответника е неоснователно.
По тези съображения, ВОС намира, че решението на ВРС се явява
неправилно и следва да бъде отменено.С оглед изхода на спора, в полза
на ищцовата страна следва да бъдат присъдени и сторените разноски.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260173 от 18.03.2022 година, постановено по
гр.дело № 15 193/2020 година, по описа на ВРС, с която е била отхвърлена
исковата претенция на ищеца против В. Т. С. по чл.108 от ЗС за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът - Н. П. М. е собственик
на 1/4 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 10135.1502.119 по КК,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 15.12.2015 г., находящ се в
гр. Варна, *****, с площ от 170 кв.м, при съседни имоти с №№
10135.1502.115, 10135.1504.1, 10135.1502.120 и 10135.1502.215, придобити
въз основа на наследствено правоприемство и договор за
покупко[1]продажба, обективиран в нотариален акт № 30, том VI, рег. 4160,
дело № 1123/1941 г., и за осъждане на ответника да му предаде владението
върху тях, както и в частта с която е бил осъден ищеца да заплати в полза на
В. Т. С., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 875 лева (осемстотин
седемдесет и пет лева) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът - Н. П. М., ЕГН ********** е собственик на 1/4 ид.ч. от недвижим
имот с идентификатор № 10135.1502.119 по КК, одобрени със Заповед № РД-
18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение, засягащо имота от 15.12.2015 г., находящ се в гр. Варна, *****, с
площ от 170 кв.м, при съседни имоти с №№ 10135.1502.115, 10135.1504.1,
10135.1502.120 и 10135.1502.215, придобити въз основа на наследствено
правоприемство и договор за покупко[1]продажба, обективиран в нотариален
акт № 30, том VI, рег. 4160, дело № 1123/1941 г., и ОСЪЖДА В. Т. С., ЕГН
********** да му предаде владението върху тях.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ГПК издадения в полза на В. Т. С., ЕГН
********** Констативен Нотариален Акт № 15 от 02.12.2015 г., том IV, рег.
№ 7448, дело № 550 от 2015 г. на нотариус А.Г. с рег. № 194 на НК, до
размера на 75/300 ид.ч. от процесния имот.
ОСЪЖДА В. Т. С., ЕГН **********, да заплати в полза на Н. П. М.,
ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 2 450 лева (две хиляди
четиристотин и петдесет) за сторените по делото разноски пред ВРС и ВОС,
на основание чл. 78 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12