Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 27.05.2021 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия:  Невена  Чеуз

при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 9 760 по описа на 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

        Ищецът С.В.Ф., гражданин на Руската Федерация, излага в исковата молба, че считано от лятото на 2013 г. е в договорни отношения с „М.Р.“ ООД по повод придобиване на няколко недвижими имота. Твърди се, че между тези страни са сключени два предварителни договора за покупко-продажба на общо седем самостоятелни недвижими имота от строяща се сграда. Твърди се, че на 26.09.2013 г. ищецът резервирал 3 обекта в сградата, представляваща апартхотел „Месемврия Ризорт“ като била подписана резервационна форма, в която били уговорени обектите, предмет на резервацията, общата им цена и срок за плащането й. Твърди се, че на следващия ден, ищецът превел по посочената му, от другата страна по договора, банкова сметка ***. Плащането било отразено и в сключения впоследствие предварителен договор от 08.10.2013 г., в който ответното дружество се задължило срещу обща продажна цена от 98 603 евро да построи и прехвърли в собственост на ищеца три апартамента, находящи се в цитираната по-горе сграда. В договора била установена погасителна вноска в размер на 82 743 евро, която следвало да бъде платена на продавача по две банкови сметки. С оглед постигнатите уговорки, ищецът превел сума в размер на 39 441 евро на 23.10.2013 г., а сума в размер на 43 302 евро била предадена на лицето Е. С. на 23.10.2013 г. в гр. Омск, Русия, което лице оформило платежно нареждане за сумата, в присъствие на ищеца, и наредила същата по посочената в предварителния договор сума. Твърди се, че тези суми били изтеглени от управителя на ответника на 07.11.2013 г.  Посочено в исковата молба е, че уговорената в договора сума от 9 860 евро /т.1.3 от договора/ била частично заплатена / 9 199, 84 евро/ от ищеца по банковата сметка на продавача като забавата в плащането се твърди да е по повод забава на продавача по изпълнение на поетите от него договорни задължения.

В исковата молба се твърди, че страните по делото сключили и втори договор от 18.10.2013 г.  с предмет покупко-продажба на 4 самостоятелни обекта – апартаменти в същата сграда при обща продажна цена от 96 601 евро. Ищецът заплатил по идентичен начин уговорената цена – 8 000 евро на 23.10.2013 г., 36 640 евро на 28.10.2013 г., 48 301 евро – фактически предадена на Е. С., която оформила платежно нареждане. Твърди се, че управителят на ответното дружество изтеглил тези суми на 07.11.2013 г. Посочено в исковата молба е, че уговорената в договора сума от 9 660 евро /т.1.3 от договора/ била частично заплатена / 8 081, 82 евро/ от ищеца по банковата сметка на продавача като забавата в плащането се твърди да е по повод забава на продавача по изпълнение на поетите от него договорни задължения.

Изложени са твърдения, че ответникът не изпълнил задълженията си по двата договора. След справки, ищецът установил, че върху имотите, предмет на предварителните договори са учредени ипотеки в полза на търговска банка. Заявени са твърдения, че с исковата молба отправя изявление за разваляне на предварителните договори.

Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му върне платената цена по предварителните договори в размер на 192 965, 66 евро като платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се разноски, съгласно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът „М.Р.“ ООД, редовно уведомен е оспорил исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, където са развити съображения досежно тяхната неоснователност.

Депозирани от страните са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор към нея.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание  от адв. И.Г..

Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от адв. П.А..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съдебен състав е десезиран с част от предмета на спора с оглед одобрена съдебна спогодба в съдебно заседание от 13.07.2020 г. за сумата от 54 640, 84 евро, платена по предварителния договор от 08.10.2013 г. и за сумата от 46 721,82 евро, платена по предварителния договор от 18.10.2013 г. С оглед одобрената съдебна спогодба, производството в тази част е прекратено, с влязло в сила на 20.07.2020 г., определение.

Предмет на настоящия спор са сумата от 43 302 евро, платена по предварителния договор от 08.10.2013 г. и сумата от 48 301 евро, платена по предварителния договор от 18.10.2013 г., съобразно заявените в исковата молба твърдения и сключената съдебна спогодба.  

С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения съдът намира, че е сезиран с искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. При тези искове в тежест на ищеца е да докаже, че се е обеднил, както и че в резултат на неговото обедняване ответникът пряко се е обогатил поради отпаднало основание. Следователно дължимото следва да е дадено пряко от обеднилия се на обогатилия се и то на основание, което впоследствие е отпаднало.

Страните не са формирали спор относно факта, че страните в производството са били в договорни правоотношения по повод два сключени предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, а и в тази връзка са ангажирани писмени доказателства, установяваща облигационната им връзка.

Не се спори по делото, че по силата на сключените процесни предварителни договори ответното дружество се е задължило да продаде на ищеца – купувач по тях договорени седем апартамента, които към момента на сключване на договорите са били в строеж. Продавачът се е поел и задължението да предаде имотите в завършен вид до ключ/раздел III, т.4 и от двата договора/ срещу насрещното задължение на купувача да заплати опредЕ.та цена по договорите, платима на няколко вноски, уговорени по размер и срок на плащане в раздел II т.1 от двата договора. В клаузата на раздел III т. 7 и от двата договора е посочено, че продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху имотите, предмет на предварителните договор след подаване на документи за издаване на разрешение за ползване на сградата и подписване на договор за стопанисване и управление.

Видно от представените по делото писмени доказателства – два броя разписки, издадени от Е. А. С. /стр. 63 и стр. 72 в делото на СОС/, съответните платежни нареждания и съобщенията на търговската банка за осчетоводяване на банковите преводи, ищецът е заплатил на продавача в срок процесните вноски по двата предварителни договора. Плащането е извършено по указаната от продавача по двата предварителни договора банкова сметка ***вата договора, в което е индивидуализирана тази сметка респ. купувачът е поел задължението да извърши плащане на тези вноски по продажната цена именно по нея. Съобразно раздел II т.2 и от двата договора плащането на вноската се смята извършено с постъпване на сумата по банковата сметка на продавача. При съвкупна преценка на ангажираните писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че процесните по делото две парични суми са били преведени от купувача по предварителните договори /настоящ ищец/ в полза на продавача в пълен размер и в срока, посочен в договорите.

Съобразно постигнатите уговорки по двата предварителни договора, продавачът е поел задължение да прехвърли правото на собственост върху имотите, предмет на предварителните договори след подаване на документи за издаване на разрешение за ползване на сградата и сключване на договор за управление и стопанисване. Видно от ангажираните писмени доказателства, разрешение за ползване е издадено на 18.07.2017 г.,  а договор за стопанисване е подписан от страните по спора на 29.03.2018 г. Данни за нотариално оформяне на предварителните договори, процесни по делото не са ангажирани от страните, а не се и твърди такива да са сключвани.

Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Съдебната практика в общата хипотеза на чл.87, ал.1 ЗЗД последователно приема, че развалянето на договора поражда последици и ако изявлението не съдържа определен срок за изпълнение. Тогава ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни работата до изтичане на обективно подходящ с оглед на обстоятелствата срок. С исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия за съответната престация срок/решение №37 от 22.03.2011г. на ВКС по гр.д. №920/2009г., ІV г.о./. Следва да се има предвид и обстоятелството, че исковата молба, с която се претендират по делото последици от разваляне на договор, съдържа имплицитно и предупреждение за изпълнение, дори и волеизявление за разваляне на договора, даже и да не са изрично формулирани изявления / решение №706 от 30.12.2010г. на ВКС по гр.д. №1769/2009г., ІІІ г.о./. Тъй като исковата молба довежда до знанието на длъжника изявлението на кредитора за дължимо незабавно изпълнение, съдържащо се в претенцията за връщане на даденото по договора като последица от неговото разваляне, следва да се приеме, че предявеният иск има значението на покана за изпълнение и предупреждение за разваляне на сделката по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. От момента на получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за искането на купувача да му бъде върната платената по договора цена, с оглед неговото неизпълнение респ. и за фактически съдържащото се в това искане изявление за разваляне на сделката. От момента на получаване на преписа от исковата молба ответникът е имал достатъчно време да предприеме активни действия по изпълнение на задължението си по двата договора, каквото е и частично предприето, с оглед одобрената съдебна спогодба т.е. имал е достатъчна възможност респ. период от време да предприеме активни действия и по отношение на настоящите процесни задължения. Твърденията на ответника за налични правоотношения между него с трети за спора лица / съпругата на ищеца респ. Е. С./ са неотносими към предмета на спора доколкото от представените по повод тези твърдения писмени доказателства не се установява каквато и да е връзка с предмета на настоящия спор. Твърденията за сключени симулативни и измамни сделки от страна на бившия управител на ответното дружество, съобразно становището на ответника от 27.11.2020 г. касаят вътрешни отношения в ответното дружество и също са неотносими към предмета на спора по настоящото дело.

При така установеното неизпълнение от страна на ответника, за ищеца е възникнало право да развали договора, което право последния е упражнил по съображенията, изложени по-горе в съдебното решение.

Предвид изложеното, исковете за присъждане на процесните суми, представляващи неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД, като дадени на отпаднало основание по неизпълнен и развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти са основателни и следва да бъдат уважени. 

 Предвид своевременно релевираното искане за заплащане на разноски и на основание чл.78 ал.1 от ГПК съдът намира, че на ищеца следва да се присъди и сумата от 15 254, 50 лв. – сторени разноски, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК /стр. 173 в делото/.

        Водим от гореизложеното съдът :

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА „М.Р.“ ООД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. П.А. да заплати на С.В.Ф., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., със съдебен адрес: ***, офис 2 – адв. И.Г. на основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД сумата от сумата от 43 302 евро, платена на отпаднало основание по повод развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 08.10.2013 г. и сумата от 48 301 евро – платена на отпаднало основание по повод развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 18.10.2013 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 15 254, 50 лв. – съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

              СЪДИЯ: