Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 20.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав в публичното заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ПАВЕЛ
ПАНОВ
при
секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 8059 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК във вр.чл.317 вр.чл.310 от ГПК.
С
решение № 349210 от 27.02.2018 г. по гр.д. № 49908/2017 г. на СРС, ІІ ГК, 71
състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 410084 от 17.05.2018 г. е
отхвърлен
предявения
от Й.Ю.В., ЕГН **********, със съдебен адрес
*** - адв. Д. и адв. Н., срещу „А.К.“ ЕООД, ЕИК *******,
със съдебен адрес *** - адв. И., К.нститутивен иск с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед
№ 1/12.01.2017 г. на работодателя „А.К.“ ЕООД. С
решението ищцата Й.Ю.В. е осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
разноски за производството в размер на 800 лв.
Недоволен от постановеното решение, с което искът при квалификацията на чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ е отхвърлен, е останала ищцата Й.Ю.В.,
която в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност и нарушение на материалния закон при
постановяването му. По-конкретно поддържа, че от събраните в
първоинстанционното производство доказателства не се установява визираното в
уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина – в проведеното пред
СРС о.с.з. на 11.10.2017 г. било обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че в аптеката са работили и други магистър
фармацевти и всички те са имали достъп до ПОС-терминала, както и до отчитане с
банкова карта или в брой, поради което неправилно СРС приема за установено
авторството на описаните нарушения. Работодателят не ангажира доказателства за
посочения в уволнителната заповед период – 01.08.2016 г. до 17.11.2016 г. да е
извършил ревизии и финансови проверки предвид твърдението му за липси. Изрично
ищцата била оспорила представения с отговора на ИМ от работодателя ПротоК.л
на К.мисията от 21.12.2016 г. , като ответникът не е ангажирал по делото
доказателства за установяване на изложените в него факти и обстоятелства. В
жалбата се поддържа и че по делото е безспорно установено вкл.чрез заключението
на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, че ищцата не е била
допускана до работа и не е работила през м.11.2016 г., поради което съдът
неправилно е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, посочил в
показанията си, че е гледал видеозаписи от 09.11.2016 г. и от 17.11.2016 г. В
жалбата се поддържат доводи за нарушение на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание – неспазване на разпоредбите на чл.193 от КТ и чл.195
от КТ – заповедта е неясна и немотивирана. Не се доказват посочени в заповедта
преднамерени действия на служителя, възползвайки се от служебното си положение,
с цел извличане на имотна облага. Излагат се съображения, че не е осъществен
фактическият състав на чл.187, т.8 от КТ. Искането към въззивната инстанция е
да отмени решението и уважи предявения иск.
Въззиваемата страна срещу „А.К.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез пълномощника си адв.П.И.
оспорва въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда на
чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендира разноски.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно
проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
При съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства се установява, че между ищцата и ответника е
съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по К.ето тя е
изпълнявала длъжността „Магистър фармацевт, ръководител на аптека“, с място на
работа Аптека, находяща се в гр. София, ж.к. *******.
Със Заповед
№
1/12.01.2017 г. на управителя на „А.Ко“ ЕООД на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.
187, ал. 1, т.8, пр. 1 КТ - злоупотреба
с доверието на работодателя,
и
със Заповед № 37/12.01.2017 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение, считано от 12.01.2017 г.
Като мотиви
за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата работодателят е посочил,
че дисциплинарно наказание „уволнение" се налага за извършени
нарушения, изразяващи се в констатирани разлики
между регистрираните в програмния продукт „Ф.“ плащания с ПОС - терминал и
постъпления от банките в изпълнение на такъв вид плащания, като нарочна Комисия,
назначена със Заповед на управителя от 19.12.2016 г. е извършила проверка с
Протокол от 21.12.2016 г. е установила,
че липсващите суми не са налични в касата, както и че е извършена многократна
промяна на начина на плащане от клиентите от „в брой“ на „дебитна карта“ или
„ваучер“ от потребител Й.В., като сумите от тези продажби не са постъпили по
банковата сметка, не са налични в касата и не са отчетена ваучери.
Когато се оспорва законността на
извършено дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че
заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ ; след
спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ ; че наказанието е наложено в
срока по чл. 194 КТ, както и че работникът е извършил дисциплинарните
простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание.
Разпоредбата
на чл. 194, ал. 1 КТ установява по императивен начин два
срока за налагане на дисциплинарните наказания с пропускането на които се
погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, респ. правото
на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за извършено нарушение. Тези
срокове се различават по начален момент и по продължителност. Краткият
двумесечен срок започва да тече от деня на откриване на нарушението, а
едногодишният - от деня на извършване на нарушението. Тези срокове се намират в
определено съотношение. Дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е
изтекъл двумесечния срок от откриването
на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на
нарушението, а пропускането на едногодишния срок погасява дисциплинарната
отговорност на работника или служителя, макар и двумесечният срок още да не е
изтекъл. Въззивният състав приема, че в
случая дисциплинарното наказание е наложено в законоустановения двумесечен срок
от откриване на нарушението, поради
което правото да се наложи дисциплинарно наказание не е било погасено – по
делото не е спорно, че Комисия, назначена със
Заповед на управителя от 19.12.2016 г. е извършила проверка с Протокол от
21.12.2016 г. е установила,
че липсващите суми не са налични в касата, както и че е извършена многократна
промяна на начина на плащане от клиентите от „в брой“ на „дебитна карта“ или
„ваучер“ от потребител Й.В., като сумите от тези продажби не са постъпили по
банковата сметка, не са налични в касата и не са отчетена ваучери.
Съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ
преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения
за констатираното дисциплинарно нарушение.
При налагане на наказанието работодателят следва да съобрази всички факти и
обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т.ч. фактите сочени от
служителя, доводите му в своя защита и отношението му към извършеното. Законът
не въвежда изискване за вземането на обясненията в рамките на “дисциплинарното
производство”, нито изискване за специална форма за искане и приемане на
обясненията. Когато обясненията са дадени по повод дисциплинарното нарушение,
за което е наложено наказанието и тези обяснения са достигнали до работодателя,
изискванията на чл.193, ал.1 от КТ са изпълнени – наказанието е наложено при
възможност на работодателя за цялостна преценка на фактите, свързани с
дисциплинарното нарушение.
В случая от доказателствата по делото, се
установява, че работодателят е поискал обяснения от ищцата по реда на чл. 193
от КТ, които същата не е дала. Това се установява и от самата искова молба,
където се твърди искането за предоставяне на обяснения да е получено по пощата
на 03.01.2017г., но се твърди, че към тази дата предоставения срок за обяснения
да е изтекъл, както и че ищцата не била уведомена при искане на обясненията, че
се провежда дисциплинарно производство срещу нея
и причините за такова дисциплинарно производство. Константната съдебна практика
е категорична по въпроса, че не е необходимо поканата за изслушване да бъде в
определена форма и да бъде предшествана от някакъв формален акт по откриване на
дисциплинарно производство или от уведомление, че се открива такова производство.
Безспорно е, че субектът на дисциплинарна власт следва да поиска обясненията по
повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание преди налагането му и
работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва
да даде обяснения. След като такива обяснения са поискани от ищцата – два пъти,
видно от върната обратна разписка от 03.01.2017 г. и уведомлението, изпратено
по куриер на 05.01.2017 г. и получено от ищцата на 06.01.2017 г., следва да се
приеме, че задължението по чл. 193 от КТ е изпълнено ( в този
смисъл е решение № 290 от 31.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 2982/2013 г., III г. о., ГК). Затова
настоящият въззивен състав възприема извода на СРС, че по делото се установява,
че ищцата
не е дала обяснения не по вина на работодателя, т.е. налице е хипотезата на чл.
193, ал. 3 КТ. Както вече ВКС се е произнесъл в решение
№ 137 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. IV г. о. ВКС и решение № 226 от
22.05.2012 г. по гр. д. № 917/2011 г. IV г. о. ВКС, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага, когато
обясненията на работника не са били изслушани по негова вина - чл. 193, ал. 3 КТ. Обясненията на работника не са били
изслушани по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал
обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника,
независимо от причините за отказа да се дадат обяснения; когато работодателят е
поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. случаите,
когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на
работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща
искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил
възможността изявлението на работодателя е искане за обяснения да достигне до
него. В случая по делото е безспорно
установено, че работодателят е поискал писмени обяснения, изпращайки писмо чрез
куриерска служба на адреса на служителката, посочен в трудовия й договор.
Установено е по безсъмнен начин и че ищцата е отказала да получи куриерската
пратка след като е узнала, че е изпратена от работодателя й. С тези си действия
ищцата е осуетила възможността изявлението на работодателя с искане за
обяснения да достигне до нея; на практика е осуетила възможността да достигне
до нея всяко изявление на работодателя, поради което доводът й, че не е била
информирана за съдържанието на пощенската пратка е неоснователен. Отказът да се
получи писмо с искане за обяснения дава основание да се
приеме единствено, че ищцата не е била поставена в невъзможност да даде
отговор; че обясненията й не са били изслушани по нейна вина, поради което и с
оглед чл. 193, ал. 3 КТ, правилото на чл. 193, ал. 2 КТ е неприложимо.
Дисциплинарното
наказание съгласно императивната разпоредбата на чл.195 от КТ се налага с мотивирана писмена заповед, в която
задължително се посочват нарушителят, нарушението с индивидуализиращите го
признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му и
правното му основание.
Задължението по
чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед
изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за
защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Предвид гореизложените
мотиви по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ,
решаващият въззивен състав намира, че
процесната уволнителна заповед е мотивирана съобразно изискванията на
закона – посочени са нарушителят, нарушението с всичките му обективни признаци,
както и времето на извършването му, както и законния текст, въз основа на който
е наложено наказанието (в този смисъл виж Решение № 676/12.10.2010 г. по гр.д.
№ 999/2009 г., ГК, ІV ГО на ВСК, Решение № 857/25.01.2011 г. по гр.д. №
1068/2009 г. ГК, ІV ГО на ВСК).
Досежно визираното в заповедта
уволнително основание по чл.187, т.8 - злоупотреба
с доверието на работодателя, съдът достигна до
следните правни изводи: Съвкупната преценка на събраните в
процеса писмени и гласни доказателства, не установяват по категоричен начин, че
с поведението си служителят е осъществил състава на чл.187, т.8 от КТ - злоупотреба с доверието
на работодателя. Работодателят, чиято е
доказателствената тежест не установи при условията на пълно и главно доказване
ищцата да е извършила сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина –
че констатираните разлики
между регистрираните в програмния продукт „Ф.“ плащания с ПОС - терминал и
постъпления от банките в изпълнение на такъв вид плащания, които Комисия,
назначена със Заповед на управителя от 19.12.2016 г. е установила,
се дължат именно на действия на ищцата, че липсващите
суми които не са налични в касата
липсват в резултат на преднамерени действия на ищцата, която възползвайки се от
служебното положение, с цел извличане на имотна облага, както е описано в
уволнителната заповед , е злоупотребила с доверието указано й от работодателя, както
и че е извършената многократна промяна на начина на плащане от клиентите от „в
брой“ на „дебитна карта“ или „ваучер“ е извършено именно от служителя Й.В.. Авторството
на описаните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина, както и
констатирани липси в касата на аптеката, не се установяват и чрез събраните в
производството гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Георгиев. В случая приложените към
Протокол за работата на комисия, назначена със Заповед от 19.12.2016г. справки
за променен начин на плащане към продажби и отчет за извършените касови
операции в брой за процесния период за обект Аптека Медея - Лагера имат
характера на частни свидетелстващи документи, нямат обвързваща материална
доказателствена сила за съда, изрично са оспорени от ищцата, както и не са
подписани. В проведеното пред СРС публично съдебно заседание на 11.10.2017 г.
било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в
аптеката освен ищцата са работили и други магистър фармацевти и всички те са
имали достъп до касите и до постерминалите, както и че други служители също са
извършвали продажби в аптеката. Съгласно чл.126 т.9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде
''лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази
доброто име на предприятието.
Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя също съставлява
дисциплинарно нарушение по чл.190 т.4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при
възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви
в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът,
възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с
цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е
налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът,
възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред
трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. В този
смисъл решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр.д. №1734/2009 г., IV ГО на ВКС, постановено
по реда на чл.290 ГПК.
В производството по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение,
работодателят следва при условията на пълно доказване да установи наличието на
всички предпоставки за извършеното едностранно извънсъдебно прекратяване на
трудовото правоотношение, което същия не направи в настоящото производство.
На основание гореизложеното и при
прилагане на последиците от доказателствената тежест искът по чл.344, ал.1, т.1
от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.
В упражнение на правомощията си по
чл.271 от ГПК и при несъвпадане на крайните извододи на настоящият състав с
тези на СРС въззивната инстанция е длъжна да отмени обжалваното решение и уважи
предявения при квалификацията на чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск.
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззивникът следва да бъдат
присъдени сторените и поискани по делото пред въззивната инстнция разноски
съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК, договор от 12.03.2018 г. и
доказателства за реално извършени такива в размер на 720.00 лв., представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 349210
от 27.02.2018 г. по гр.д. № 49908/2017 г. на СРС, ІІ ГК, 71 състав, поправено
по реда на чл.247 от ГПК с решение № 410084 от 17.05.2018 г., с което е отхвърлен
предявения
от Й.Ю.В., ЕГН **********, със съдебен адрес
*** - адв. Д. и адв. Н., срещу „А.К.“ ЕООД, ЕИК *******,
със съдебен адрес *** - адв. И., конститутивен иск с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед
№ 1/12.01.2017 г. на работодателя „А.К.“ ЕООД, вкл.в
частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Й.Ю.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** - адв. Д. и адв. Н., Заповед № 1/12.01.2017 г. на
работодателя „А.К.“ ЕООД, с която и на основание чл.190, ал.1,т.4 от КТ й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и със Заповед № 37/ 12.01.2017 г., с която е
прекратено трудовото правоотношение
ОСЪЖДА „А.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***
- адв. И. да заплати на Й.Ю.В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес *** - адв. Д. и адв. Н. сторените и поискани
по делото пред въззивната инстнция разноски съобразно приложения списък по
чл.80 от ГПК, договор от 12.03.2018 г. и доказателства за реално извършени
такива в размер на 720.00 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му, чрез връчване на препис от същото при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.