№ 108
гр. Разград , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200108 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.” ЕООД гр. Разград против наказателно постановление № 38-
0002398 от 22.12.2020г. на Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Административно наказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по
жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 38-0002398 от 22.12.2020г. на Директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе за нарушение на чл.7а, ал.2,
пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е
наложено адм. наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 281489/20.11.2020г., съставен на жалбоподателя от Старши инспектор към РД
1
“АА” Русе. В НП е отразено, че на 20.11.2020г. в Областен отдел “Автомобилна
администрация” гр. Разград, при извършване на комплексна проверка на превозвача К.”
ЕООД, извършващ обществен превоз на товари с Лиценз на Общността № 19638
/31.07.2018г. се установило, че превозвачът е допуснал на 07.10.2020г. водачът К. Й. И. до
управление на товарен автомобил Скания Р 500 с рег. №************* от категория №3,
като за този ден имало изминати 114 км, видно от разпечатка от Карта на водача за
дигитален тахограф, като водачът не притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност. Изрично се сочи, че на посочената дата водачът е извършил превоз с описания
товарен автомобил. Сочи се, че е извършена справка в Регистъра на психологическите
изследвания на водачите и било установено, че към процесната дата 07.10.2020г. водачът не
е имал удостоверение за психологическа годност. Прието е, че така е нарушен чл.7а, ал.2
пр.3 ЗАвП и обжалващото дружество е санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвП.
Като свидетел е разпитан Хр. М. /актосъставител/, който в показанията си потвърждава
отразените в акта и НП констатации. По думите му било установено, че процесният превоз е
извършен от водача въз основа на представените документи –в случая данни от паметта на
дигитални тахографи. Представено е копие от разпечатка от картата на водача за дигитален
тахограф, видно от което действително на процесната дата водачът е извършил превоз с
процесния автомобил. От тези данни не се установява маршрута на превоза, но е несъмнено,
че превоз все пак е извършен с оглед отразените записи в картата. Не било представено
удостоверение за психологическа годност на водача и след извършване на справка в
съответния регистър се установило, че към момента на процесните превози водачът нямал
издадено такова удостоверение. Приложено е копие от справка от същия регистър /л.10/,
видно от което водачът към момента на превоза действително не е имал удостоверение за
психологическа годност – такова е издадено едва впоследствие на 24.10.2020г. С оглед
доказателствата съдът приема, че обстоятелствата по акта и НП са доказани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Подсъдността на РС Разград /доколкото този въпрос се поставя/ се обосновава от
седалището на дружеството «допуснало» извършване на превоза.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени при спазване на правилата, установени в
административнонаказателния процес. Не са налице твърдените в жалбата нарушения на
процесуалните и материалноправните правила. В НП се визира „допускане“ на превоз от
лице, което лице не отговаря на изискванията за психологическа годност. Точно такава
хипотеза санкционира чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП. Мястото на нарушението се свързва със
седалището на превозвача, защото именно от това седалище се извежда съответното
допускане на превоз. В този смисъл съдът не приема доводите, че в НП не е посочено
мястото на нарушението – седалището на превозвача е ясно посочено. Отделен е въпросът за
маршрута на превоза, но неустановяването на този маршрут не е равнозначно на липса на
2
елемент на състава, тъй като се установява, че превоз е извършен, а именно това е
съставомерното обстоятелство. Всъщност обстоятелствата по акта и НП се доказват, както
се посочи по-горе, поради което съдът приема, че обжалващото дружество е допуснало
вмененото му нарушение. Разпоредбата на чл.96г, ал.1 от ЗАвП санкционира този, който
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Посочената като
нарушена разпоредба на чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП изисква от превозвачите да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност. Чл. 8 от НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006г. изисква наличието на
удостоверение за психологическа годност за лицата постъпващи на работа като водачи на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари. В случая именно тази годност на
водача не е била надлежно удостоверена към процесния момент, поради което дружеството
превозвач е нарушило разпоредбата на чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП. При това правилно
превозвачът е санкциониран. С оглед изложените доводи от защитата, съдът намира за
безспорно, че по посочения състав отговорност носят и юридически лица. Всъщност
приложеният състав не разкрива никаква особеност в сравнение с останалите санкционни
състави, ангажиращи отговорност и на юридически лица. Съдът не намира, че случаят е
маловажен. Всъщност случаят е типичен – не разкрива по-малка степен на обществена
опасност от типичните нарушения от този тип. Става дума за специфичен вид изисквания,
които явно се неглижират от превозвачите, като очевидно често се възлагат превози на
водачи, неотговарящи на законовите изисквания. Наложеното наказание е в абсолютно
определения законов размер. С оглед на всичко изложено съдът намира, че НП е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0002398 от
22.12.2020г. на Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и
на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на К.” ЕООД гр. Разград е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4