Решение по дело №1026/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1217
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20207180701026
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1217      Година  2020, 13.07.           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 16.06.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1026 по описа за 2020 годи­на и като обсъди :

            

           Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба на М.А.Ч. *** против Решение №393 от 04.03.2020г., постановено по АНД №363/20г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV-ти н.с., с което е потвърден електро­нен фиш серия К №2827902 за налагане на глоба в размер на 100 лева за нару­шение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на ата­ку­ваното решение при неправилно приложение на материалния закон, поради неправилен анализ на доказателствата, респ. допуснати нарушения на същест­вени процесуални правила. Иска се отмяна на решението и постановя­ването на друго, с което да се отмени обжалваният електронен фиш.  Претендират се раз­носки.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, редовно при­зован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неос­нователност на касационната жалба

Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл.211 ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.   

Пред Районния съд е установено, че на 19.06.2019 г. в 16:43 в гр.Пловдив, бул. „Кукленско шосе“№21, е било заснето извършено нарушение за ско­рост с МПС, марка „Ауди А6“ с рег. №***, установено със мо­бил­на система, като при разрешена скорост от 50 км/ч, е установена скорост от 76 км/ч, след от­чи­тане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч или пре­вишение на разрешената скорост от 26 км/ч. Установено е, че собственик на цити­­раното МПС е М.Ч., срещу която е бил издаден процесния електро­нен фиш, с който, за така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 100 лева.

Съдът е приел, че е безспорно устано­вен фактът на соченото нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, доколкото е установено и заснето с техническо средство, което е мобилно: видео-радарна система за наблюдение и ре­гист­рация на пътни нарушения, тип „АRH CAM S1“. Приел е, че елект­рон­ният фиш е изда­ден при спазване на административнопроизводст­вените правила.  

Каза се, доводите в касационната жалба са за незаконосъобразност и неп­ра­вилност на обжалваното решение.

Тук е мястото да се посочи, че, както касационните основания, така и пре­делите на проверката, осъществявана от касационната инстанция са точно и ясно очертани в чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл.218 ал.1 и ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, като в тази връзка следва да се посочи, че няма как тук да бъдат съобразени сочените за прило­жи­ми, според допълнителните мотиви към касационната жалба, разпоредби на чл.142 и чл.168 от АПК, тъй като електронният фиш не е административен акт по смисъла на АПК.

Така проверката на обжалвания съдебен акт се извършва само в обжалва­ната част и по посочените в жалбата основания, съответно в пределите на слу­ж­ебната проверка, очертана по-горе.

При така очертаните предели на действията на касационната инстанция се налагат следните правни изводи по конкретния правен спор.

По твърдението за неправилно приложение на материалния закон и до­пус­нати нарушения на съществени процесуални правила – каса­ционни основа­ния по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Настоящата инстанция счита за неоснователни възраженията на касатора в тази връзка.

Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила разпоред­ба­та на чл.189 ал.4 от ЗДвП, съгласно която “При нарушение, установено и зас­не­то с автоматизирано техническо средство или система, за което не е пред­ви­дено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средст­во или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториал­на­та структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извърш­ва­не на нару­ше­нието, регистрационния номер на моторното превозно средство, собстве­ника, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нару­ше­нието, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начи­ни­те за доб­ро­волното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърж­дава от ми­нис­търа на вътрешните работи.“.

Разпоредба на § 6 т.65 от ДР на ЗДвП, с която се въведе легално опреде­ле­ние на понятието и съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средст­во или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.”

Нормата на ал.3 на чл.165 от ЗДвП, в съответствие именно на мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС на Министъра на вът­решните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използ­ване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на прави­лата за движение по пътищата.

В изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05. 2015г.), с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи(АТСС) за контрол на правилата за движение по пъти­щата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и моби­л­ните АТСС.

Съгласно чл.2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изобра­жения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за дви­же­ние, а по силата на чл.3 от същата, за установените от АТСС нарушения на пра­вилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез из­полз­ване на автоматизирана информационна система.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае пре­вишаване на разрешената скорост, която за път в населено място е 50 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

От събраните в хода на производството доказателства се устано­вя­ва със­та­во­мерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на Ч. е заснет при движение със скорост от 76 км/ч, с авто­матизирано техническо средст­­­во, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измер­ва­не на скоростта, при въведено ограничение от 50 км/ч..

ЗДвП, с разпоредбата на чл.189 ал.11 предвижда, че влезлият в сила елект­­ронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче, е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необ­­­­хо­­­димост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съста­вяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоред­бите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точ­ният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собст­­веника, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нару­­­шението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начи­ните за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в изда­де­ния електронен фиш и доколкото разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е спе­циална спрямо разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, същия не е незаконосъоб­разен, тъй като предвид наличието на цялата, посочена по-горе информация, отпада необходимостта от допълнително изясняване на фактическата обста­новка, още повече, че е приложен и снимков материал.

В този смисъл, настоящата инстанция изцяло възприема мотивите на пър­во­инстанционния съд в тази насока, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователни са възраженията на Ч., касаещи непълноти в прото­кола за използване на АТСС, а също така и тези по отно­шение липсата на сним­ка и за точното местоположение на радара.

По отношение на първото възражение, то наистина не са попълнени гра­фи­те за номера на първо и последно статично изображения, но това не може да се определи като съществен недостатък, обосноваващ извод за отмяна на електронния фиш само на това основание.

На следващо място към преписката е приложена снимка на АТСС, поста­вена на участъка от пътното платно, като в тази връзка за допълнителна про­вер­ка, свързана с нея, не са били направени никакви искания от страната пред първата инстанция.

Не може да се сподели като основателно и възражението, свързано с използ­ваната флаш памет, респ. възможността за нейното „заразяване с виру­си“ или по въпроса с лицензирането и, доколкото това са все въпроси, за които нямат нарочна правна регламентация, а касаят проверката на доказателствата, каквото обаче не е било инициирано от страната, когато това е било възможно – пред Районния съд. Навеждане на тези основания едва в касационната инс­тан­ция, пред която са допустими само писмени доказателства, препятства тази проверка. От друга страна, липсата на такива наведени основания, респ. иска­ния за събиране на доказателства по тях пред първата инстанция, пречи на този състав да приеме, че са били допуснати нарушения на съществени про­цесуал­ни правила от първостепенния съд.

Неоснователна е и тезата на касатора, че е неясно в какво качеството е ангажирана отговорността на Ч., тъй като ясно в електронния фиш е посо­чено, че се ангажира отговорността и като законен представител на собстве­ника – юридическото лице „Миел спед“ЕООД, като се налага „Глоба“ на физи­чес­кото лице, поради което са посочени и ЕИК на търговеца, и ЕГН на Ч..

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.първо от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №393 от 04.03.2020 година, постановено по АНД №363/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV-ти н.с.

 

  РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.