Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. К., 03.08.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. К.,
ІI - ри състав в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при
секретар - протоколиста Д.М., като
разгледа докладваното от съдия Атанасова
гражданско дело № 535 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 127, ал. 2, във връзка с чл. 143, ал. 2 от Семейният кодекс / СК /.
Образувано е по искова молба вх. № 3151 /
22.07.2019
година подадена от ищцата С.Б.С.,
ЕГН ********** ***, действащ в
качеството си на майка и законен
представител на малолетните деца
Д.С.М., ЕГН ********** и
Е.С.М.,
ЕГН **********, чрез адв. Д.
– АК - П. против С.Д.М.,
ЕГН ********** ***.
Ищцата
твърди в исковата молба, че е майка на малолетните деца Д.С.М., ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН **********, чийто баща е ответникът, с който нямат
сключен граждански брак. Същата твърди че от около месец и половина не живеят заедно с ответника,
но тъй като децата са малки и не са се отделяли от нея твърди, че е нужно
майката да полага ежедневните грижи за тях.
Моли
съдът да постанови решение, с което да предостави на майката упражняването на родителските права върху
малолетните деца Д.С.М., ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН **********,
местоживеенето на децата да е на адреса на майката, да се определи на ответника
режим на лични контакти с децата – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10.00 ч до 14.00 ч. / без преспиване /, в нейно присъствие или на
нейни близки, в дома й в с. Б., същият да бъде осъден да заплаща ежемесечна
издръжка на децата в размер 300.00 лева за всяко едно от децата, платима до 5 –
то число на текущия месец, ведно със законната лихва за забава до навършване на
пълнолетие или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение. Моли
съдът да осъди ответникът да заплати издръжка за минал период от време в размер
на 600.00 лева, считано от момента на фактическата раздяла – юни 2019 г. до
датата на предявяване на настоящия иск – 22.07.2019 г.
Ответникът
в депозирания отговор вх. № 4193 / 18.10.2019 г. не оспорва факта, че от
съвместното му съжителство с ищцата С.Б.С., ЕГН ********** имат родени две деца
: Д.С.М., ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН **********, но оспорва всички посочени
други обстоятелства в исковата молба, като излага подробно доводите си. Същият
е предявил насрещен иск и моли съдът да постанови решение, с което да
предостави на бащата упражняването на родителските права над родените от
съвместното съжителство деца - Д.С.М., ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН **********,
местоживеенето на децата да бъде на адреса на бащата, да се определи на майката
режим на лични контакти с децата – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10.00 ч в събота до 18.00 ч. в неделя / с преспиване /, както и 20 /
двадесет / дни през лятото, във време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата, същата да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на децата
в размер 200.00 лева за всяко едно от децата, платима до 10 – то число на
текущия месец, ведно със законната лихва за забава до навършване на пълнолетие
или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение.
Ищцата
редовно призована явява се лично и с упълномощения си защитник адв. Д. – АК - П.,
който поддържа така депозираната искова молба и моли съдът да постанови
решение, с което да уважи така предявените искове. В съдебно заседание на 10.02.2020 г. същият сочи, че
претендират издръжка в размер на 200.00 лева за всяко едно от децата и че не
поддържа иска за присъждане на издръжка за минал период, поради което съдът
прекрати производството в тази част.
Ответникът редовно призован
явява се лично, представлява се от упълномощения си защитник адв. О. – САК,
която оспорва изцяло исковата молба и поддържа отговора и предявения насрещен
иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 от ГПК, във връзка с инвокираните в исковата молба доводи и становището
на процесуалния представител на ищцата намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не
се спори между страните, а това е видно и от представените по делото копия от
удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 1424 от 14.12.2016
година, издадено от Столична община, район „С.“, че Д.С.М. е роден на ***
година, ЕГН ********** и удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за
раждане № 2210 от 26.11.2018 година, издадено от Столична община, район „Красна
поляна“, че Е.С.М. е роден на *** година,
ЕГН **********, като техни родители са : С.Б.С., ЕГН ********** и С.Д.М.,
ЕГН **********.
По
делото е приложено удостоверение / л. 26
/ от което е видно, че ищцата се
осигурява от фирма „СИ СИ“ ООД, ЕИК : 1310631880221, със седалище и адрес на
управление : гр. С., ул. „Абаджийска“ № 2, ет. 4, ап. 11.
В
социалния доклад се сочи, че ответникът С.Д.М., ЕГН ********** е започнал
работа от 29.07.2019 г. във фирма „Димитър Фердинандов 97“ ЕООД – гр. С..
По
делото е постъпил социален доклад с изх. № ПР / Д – СО - КБ / 46 - 001 / 31.07.2019
година на дирекция „Социално подпомагане” – гр. К., в който подробно е описано
направеното от социалния работник проучване и е установено, че децата Д.С.М.,
ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН ********** показват привързаност към майка и към
бащата. Имат изградена силна емоционална връзка. И двамата родители се стараят
да осигурят сигурност и стабилност на децата.
От
приложеното като доказателство към делото решение № 445 / 11.12.2019 г.
постановено по гр. д. № 560 / 2019 г. е видно, че съдът е отказал да издаде
заповед за защита по реда на чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН по молба на С.Б.С., ЕГН **********
против С.Д.М., ЕГН **********.
Съдът
кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка Е.Н.В., която
категорично посочи, че и майката и бащата са водили детето Димитър на детска
градина. Същата сочи още, че бащата е посещавал детската градина, за да се види
с детето и не е създавал проблеми и конфликти.
Съдът
не кредитира показанията на останалите разпитани по делото свидетели, тъй като
същите са противоречиви, с оглед обстоятелството, че всеки е роднина на отделната
страна – свид. Евелин Благоев Стоилов е брат на ищцата, а свид. Ц.Т.М.и Д.Ф.М..са
родители на ответника по първоначания иск.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Относно упражняването на родителските права:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 127, ал.
2 от СК, във връзка чл. 143, ал. 2 от СК. Съобразно утвърденото в съдебната
практика разбиране искът по чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не са
съпрузи и не живеят заедно, не е само за това при кой от тях да живее
ненавършилото пълнолетие тяхно дете, а и за това кой родител да упражнява
родителските права по отношение на детето – в този смисъл е решение № 669 / 17.02.1992
година на ВС и решение № 1218 / 27.12.1999 година по гр. дело № 1129 / 1999
година на ВКС, II
г. о. Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от
съдържанието на родителските права и задължения, без който ежедневното им и
текущо упражняване е практически невъзможно. Затова положението, когато
родителите са трайно разделени или не са в брак и не живеят заедно, е идентично
както при развод, което в законовата разпоредби на чл. 127, ал. 2 от СК за
подобни случаи налага прилагането на посочените правила, а именно да бъде
определено кой от двамата родители ще упражнява родителските права за в бъдеще,
което пък е
необходима законова предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения
на другия родител с детето, т. е. искането за подобен режим няма самостоятелен
характер, а винаги е акцесорно по отношение на главния въпрос за упражняването
на родителските права, както и неговото местоживеене. Настоящият случай е
именно такъв. От данните по делото се установява, че ищцата и ответникът са
родители на децата Д.С.М., ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН ********** – малолетни.
Страните
никога не са били в брак, а са имали отношения през определен период, като
понастоящем са разделени, а децата след раздялата се отглеждат от майката, като
бащата се опитва да осъществява контакт с децата, интересува се за тяхното
здравословно състояние. До завеждане на настоящото гражданско дело, по съдебен
ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските
права, нито родителите са постигнали споразумение, т. е. касае се за
първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен
такъв. Обстоятелството, че до момента упражняването на родителските права не е
било предоставяно на нито една от двете страни, нито е било определяно при кого
от двамата трябва да живеят децата, означава, че понастоящем и двамата родители
са юридически пълноправни носители на родителските функции и, че съобразно
принципното правило на чл. 127 от СК тези функции могат да бъдат упражнявани от
тях заедно или поотделно. Това от своя страна има важно значение за определяне
на изходните позиции при решаването на настоящия правен спор, доколкото
предполага квалифициране на предявения иск за упражняване на родителски права,
като такъв по чл. 127 от СК.
Според
чл. 127, ал. 2 от СК, съдът предоставя упражняването на родителските права,
след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, съгласно
чл. 59 от СК. Под „интереси на децата” по смисъла на чл. 59 от СК следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание / т.
3 от ППВС № 1 / 1974 година /. Интересите на детето се обуславят не само от
материалните условия и от по - големите жилищни удобства, а в по голяма степен
от моралните качества на родителя, от по - голямата любов и внимание към
детето, от личната привързаност на самото дете към един от родителите,
възпитателските качества на родителите / ППВС №1 / 1974 година, Решение № 2833 /
1986 година на ІІ г.о /. За определяне понятието „интереси на децата” са от
значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за
конкретния случай. Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за
определяне мерките по упражняване на родителските права, но безспорно такова е
грижата на родителя към детето. Под грижа за детето следва да се разбират
личните усилия на родителя във връзка с отглеждането и възпитателските похвати
по изграждане личността на детето / виж ППВС № 1 / 1974 година/. Видно от
посочената законовата разпоредба основен, а и на практика – единствен,
обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено
упражняването на родителските права е интересът на децата. В конкретния случай,
съдът след като направи обективната преценка на установените по делото обстоятелства,
в т.ч. взе предвид и ниската възраст на децата, привързаността на децата към майката,
се обуславя извода, че упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на С.Б.С., ЕГН ********** –
ищеца в настоящото производство / ответник по насрещния иск /.
Децата Д.С.М., ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН **********
се чувстват спокойно и уверено в присъствието на майка си. Тук е мястото да се
отбележи, че самочувствието на майката пред децата, като материално обезпечения
родител е само база за създаването на необходимите условия за неговото
развитие, но от друга страна и което е по – важно, че тя изпълнява родителските
си задължения и че до настоящия момент децата не са се отделяли от майката.
При
наличието на така установените по делото факти, настоящият съдебен състав
намира, че за правилното физическо и духовно развитие и социално формиране на
децата, родителските права по отношение на тях следва да се предоставят на майката.
От значение е умението на родителя добре да направлява детето в живота, да му
внушава правилни постъпки. Безспорно е, че е в интерес на детето да се отглежда
от този родител, който има по - добър възпитателски подход към него.
Възпитателският процес по - лесно се осъществява при взаимна привързаност между
родителя и детето. В тази връзка следва да се отбележи, че не наличието на
качества на личността на отделния родител е определящо кой да упражнява
родителските права, а конкретното им проявление. Родителят, който действително
разбира нуждите на детето би трябвало да отчита всички комплексни фактори,
които имат отношение към правилното му душевно развитие и душевно здраве. Всеки
родител на когото е предоставено упражняването на родителските права е длъжен
да има коректно отношение към другия родител, да не настройва и отчуждава детето
от него. В противен случай това сочи на недобри лични и възпитателски качества.
Ето
защо описаното по - горе означава, че майката си е изградила по - ефективни и
подходящи / в сравнение с бащата / възпитателски похвати по изграждане на
личността на децата, поради което следва да й се дадат родителските права. От
значение е преди всичко самият факт на грижите и възпитанието спрямо децата,
реалното участие в отглеждането му. Тук е мястото да отбележим, че решението на
съда за предоставяне упражняването на родителските права да се предостави на майката
не следва да се разглежда като някаква санкция за лошо полагани материални
грижи за децата от страна на бащата. Тук настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че ако в действителност страните желаят най - доброто
за децата и с цел избягване за в бъдеще отрицателно отражение върху психиката им,
то следва да преосмислят поведението си, да преодолеят негативните нагласи
помежду си и чрез общи усилия и взаимно разбирателство да мобилизират
възможностите си за справяне със ситуацията. Предвид съществуващия реален риск
от психотравма у децата, то дължимата насоченост на цялостното поведение и на
двете страни следва да бъде грижата им за тях, която в случая налага
упражняването на родителските права да се предостави на майката.
С
оглед уважаването на молбата относно мерките по упражняването на родителските
права, съдът следва да определи конкретното съдържание на мерките за лични
отношения между децата и бащата / родителят, който за в бъдеще няма да
упражнява родителските права /, тъй като той не изгубва своето родителско
качество и има право на поддържане на лични отношения с него. Поддържането на
лични отношения с децата е проява на запазените родителски права и задължения.
Правото на родителя за лични отношения с детето е същевременно и негово
задължение, като дори виновното му неизпълнение, дезинтересирането от детето
може да предизвика и санкционни - правни последици. Личните контакти позволяват
на родителя при когото детето не живее да полага за него непосредствени грижи,
да участва във възпитанието му. Личните отношения осуетяват отчуждаването от
родителя и спомагат развитието на детето да се извършва при условия
наподобяващи нормалните.
Бащата
С.Д.М., ЕГН ********** има режим на лични контакти с децата Д.С.М., ЕГН **********
и Е.С.М., ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
10.00 ч в събота до 18.00 ч. в неделя, както и 20 / двадесет / дни през лятото,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Съдът
следва в изпълнение на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК да определи при
кого ще живеят децата, като в случая безспорно в интерес на децата и
единственият родител при който могат да живеят / с оглед ниската възраст и привързаността
на децата към майката /, това е тяхната майка на адрес – с. Б., община К..
Относно издръжката на децата:
И
както посочихме по - горе положението е идентично както при развод между
родителите, нормалното изпълнение на задължението за грижа на детето от
родителя комуто не се предоставят за упражняване родителските права, т.е от не полагащия
непосредствено грижи за детето родител следва да се замести от определен от
съда паричен еквивалент. Размерът на
издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на децата и доходите
на родителите. Нуждите на децата се определят съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др. Възможностите
на родителя, който дължи издръжка е обективен показател за размера й / чл. 142
от СК / и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца за
които също е длъжен да се грижи и др. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на
когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът следва да
определи конкретния размер на издръжката с оглед възможностите на дължащия
издръжка и съобразно нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане,
възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако родителите
живееха заедно. Според чл. 143, ал. 2 от СК размерът на издръжката, която
родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от
нуждите на децата и от възможностите на родителя в граници, установени в
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, а именно минималния размер на ненавършилите
пълнолетие деца е 1/4 част от минималната работна заплата за страната, в
настоящия момент минималната издръжка е в размер на 152.50 лева. Смисълът на
това изискване е свързан със стандарта на живот, икономическите и социалните
условия на живот в страната. Както се посочи по-горе в тази издръжка участие
следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не.
Родителите безусловно дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. По
делото са налице доказателства за доходите на ищеца, съответно дължимата
издръжка следва да бъде определена съобразно чл. 162 от ГПК. Като отчита
разнопосочните обстоятелства, които определят размера на издръжката, а именно,
възрастта на децата, нуждите им от храна, облекло и други потребности, бързото
нарастване разходите по задоволяване техните потребности, обстоятелството че бащата
е в трудоспособна възраст, няма данни по делото да страда от някакво заболяване
което да намалява работоспособността му, поради което и би могъл да полага труд
срещу който да реализира доход поне в рамките на средния за страната, че няма
алиментни задължения към други деца, настоящият съдебен състав намира, че за
потребностите на всяко едно от децата е необходима месечна издръжка в размер на
180.00 / сто и осемдесет / лева, които да се заплащат от бащата, платима до 5 / пето / число на
месеца, за който се отнася плащането, считано от 22.07.2019 г. / датата на
завеждане на исковата молба / до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване.
Останалата част от дължимата издръжка следва да се поеме
от майката.
Отхвърля така предявения насрещен иск, с оглед ниската
възраст на децата, същият е неоснователен.
Относно
разноските:
Ищцата
е направила искане за присъждане на направените по делото разноски, както в исковата
молба, така и в съдебно заседание. Същата
е представила и списък по чл. 80 от ГПК, но упълномощеният защитник на
ответника – адв. О. – САК е направил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, което съдът намира за неоснователно.
Мотивиран
от гореизложеното, Районен съд – гр. К., ІI - ри състав :
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по
отношение на децата Д.С.М., ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН ********** на майката С.Б.С.,
ЕГН ********** ***, като отхвърля предявения насрещен иск, като неоснователен.
Местоживеенето на децата Д.С.М., ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН **********
ще бъде на адреса на майката : с.
Б., община К..
ПОСТАНОВЯВА, че бащата С.Д.М., ЕГН ********** ще има право да вижда
и взема децата Д.С.М., ЕГН ********** и Е.С.М.,
ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 ч в
събота до 18.00 ч. в неделя / с преспиване /, както и 20 / двадесет / дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА
С.Д.М., ЕГН ********** *** да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 от СК на малолетните
си деца Д.С.М., ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН **********, чрез тяхната майка и
законен представител С.Б.С., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180.00
/ сто и тридесет / лева за всяко едно от децата, платима до 5 / пето / число на
месеца, за който се отнася плащането, считано от 22.07.2019 г. / датата на
завеждане на исковата молба / до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА С.Д.М.,
ЕГН ********** *** да заплати държавна такса в размер на 518.40 / петстотин и
осемнадесет лева и четиридесет стотинки / лева по сметка на Районен съд - гр. К.
/ окончателна държавна такса за присъдената издръжка /.
ОСЪЖДА
С.Д.М., ЕГН **********
*** да заплати на С.Б.С.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в общ
размер на 830.00 / осемстотин и тридесет / лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :