Решение по дело №98/2021 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20211730200098
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

гр. Радомир, 29.06.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията АНД № 98 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № .г. началник сектор към ОД МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“ е наложил на жалбоподателя К.Ч.С. административно наказание глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗДвП.

Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото се установява, че на 26.12.2020 г. бил съставен акт № .за установяване на административно нарушение от свидетеля Х.С.Б. в присъствието на свидетелите Г.А.Х. и И.К.А., срещу К.Ч.С., за това, че на 26.12.2020 г., в 23,25 ч., в гр. Радомир, по ул. „Свилен Русев“, с посока на движение от ул. „Оборище“ към ул. „Кубрат“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Т.Л.К.“, с рег. № ., като при проверката, извършена преди кръстовището с ул. „Генерал Кантарджиев“ се установило, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него и свидетелство за регистрация на МПС.

Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН, в какъвто смисъл са и твърденията на адвокат-защитника на жалбоподателя. Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършените нарушения и тяхното авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Актът е връчен и предявен на 26.12.2020 г., като нарушителят е отказал да го подпише. Отказът е удостоверен с подпис на свидетел, името и адреса, на когото са посочени в акта. Ето защо са напълно спазени и изискванията на  чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник сектор към ОД МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, който е оправомощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Неоснователни са и твърденията на адвокат-пълномощника на жалбоподателя, че АНО при издаване на НП е нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, напротив наказващият орган в атакуваното НП подробно е описал административните нарушения и обстоятелствата, при които са извършени, съгласно императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Административните нарушения са извършени на посочената в АУАН и НП дата – 26.12.2020 г., което се установява и от приетото по делото писмо от 21.05.2021 г. от ОД МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“.

Действително в съставения АУАН не са посочени марката и модела на управляваното от жалбоподателя МПС, а единствено неговият регистрационен номер, който съвпада с регистрационния номер, отразен и в НП, поради което според настоящия съдебен състав допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, което да е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В АУАН, а впоследствие и в издаденото наказателното постановление, се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Това е позволило в достатъчна степен на дееца да разбере за какво го санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление може да се издаде и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това в настоящия случай е сторено, тъй като жалбоподателят не оспорва факта, че е управлявал процеснаото МПС без да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него, както и свидетелството за регистрация на МПС.

Извършеното от С. деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в управляване на МПС без свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него, както и без свидетелството за регистрация на МПС.

Деянието осъществява фактическия състав на визираните в диспозитива на наказателното постановление законови норми на чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност на С..

По отношение на административните нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП, а именно, че е констатирано от контролните органи, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към, както и свидетелството за регистрация на МПС, за което е санкциониран по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗДвП, то в хода на съдебното следствие разпитаните свидетели поддържат фактическата обстановка в АУАН, а от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, опровергаващи същата, поради което и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която гласи, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, то обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По отношение на размерите на наложените административни наказания за извършените от жалбоподателя административни нарушени, то по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП същите са точно фиксирани от законодателя по размер глоби, изключващи възможността за преценка от страна на съда на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Предвид горното, съдът намира, че атакуваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

 

Р        Е        Ш        И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление.г. на началник сектор към ОД МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на К.Ч.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: