Решение по дело №17/2017 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 74
Дата: 23 март 2017 г. (в сила от 17 октомври 2017 г.)
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20177240700017
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 11 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

63                                             23.03.2017г.                             гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

                                                                           Председател: БОЙКА ТАБАКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                             Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

 

                                                                                                                                                                                     РАЙНА Т.     

                                                                                                   

 

при секретаря  З.Д.        

и с участието на прокурор Петя Драганова      

като разгледа докладваното от  съдия  Ирена Янкова адм. дело № 17 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,  във връзка с чл.13 ал.5 и ал.6 от Правилника за приложението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

 

            Образувано е по касационна жалба на И.Х.П., чрез адв.Е.Д. против Решение №508 от 31.10.2016г постановено от Районен съд Казанлък по гр.д. №1291 по описа на съда за  2016г, с което е отхвърлена жалбата на И.Х.П. против Заповед № 170/16.05.2016г. издадена от Кмета на община Гурково и е осъдена И.Х.П. *** сумата от 640лв—разноски.

В касационната жалба са изложени съображения, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че направените от съда фактически изводи са в противоречие със събраните доказателства.  Твърди, че се касае за земеделски земи, включени в урбанизирана територия на гр.Гурково и актувани като частна общинска собственост на община Гурково, поради което органът не е действал обективно и безпристрастно. Спрямо въпросните земеделски земи правото на възстановяване на собствеността било  признато за възстановяване, като поради това, че земите не фигурирали в одобрената кадастрална карта, се следвало  идентифицирането им, за което по възлагане от правоимащите лица бил изработен помощен план по чл.13а от ППЗПСЗЗ. Твърди, че са били опровергани от извършената по делото съдебно техническа експертиза доводите на Кмета на община Гурково за непълнота и несъответствие на този помощен план с изискванията на чл.13а ППЗСПЗЗ и Заповед №РД—02—14-46 от 26.08.2003г на МРРБ, послужили като аргумент за постановяване отказа. Обосновава  подробно, че е изпълнен фактическия състав на чл.13 ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ за издаване на поисканите документи. По изложените съображения се иска отмяна на Решение №508 по гр.д. №1291/2016г на Казанлъшкия районен съд и постановяване на ново решение по спора, с което съдът да отмени Заповед № 170/16.05.2016г на кмета на община Гурково и върне преписката със задължителни указания за издаване на исканите документи.

 

Ответникът по касационната жалба — Кмет на община Гурково, чрез адв.Илиана Т. заема становище, че касационната жалба е неоснователна. Излага съображения, основани на сведения, събрани в хода на образувано досъдебно производство от Районна прокуратура — Казанлък, от които черпи доводи, че декларациите на лицата, на база на които е онагледено местоположението на процесните имоти помощния план, не могат да се приемат за достоверни, защото деклараторите заявили че не си спомнят къде точно се намират имотите на братята Попови. Поддържа, че основния спор е за местонахождението на имота и дали съвпада с местоположението, отразено в помощния план. Обосновава като съответен на доказателствата и закона извода на РС Казанлък, че оспорения административен акт не страда от пороци, които да обуславят отмяната му.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че поради това, че границите на имотите не са били установени по реда на чл.13а от ППЗСПЗЗ, поради което аргументира, че постановения от кмета на община Гурково отказ за издаване на удостоверение и скица правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен.

 

Заинтересованите страни Н. Атасанова П., Е.А.П., Д.К.П., Н.К.П. редовно и своевременно призовани, не вземат становище по касационната жалба.

 

Административния съд, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима.

С оспореното в настоящото производство решение Районен съд Казанлък, е разгледал по същество и отхвърлил като неоснователна жалбата на И.Х.П. против Заповед №170/16.05.2016г на Кмета на община Гурково, обл.Стара Загора и е осъдил П. *** разноски. С оспорената пред съда Заповед № 170/16.05.2016г Кметът на община Гурково е отказал издаване на удостоверение и скица по искане вх.№806/23.03.2016г подадено от И.Х.П. от името на наследниците на Атанас К.П. и Н.К.П..  От фактическа страна Казанлъшкият РС е приел за установено, че  органът е сезиран валидно с искане вх.№ 806/2016г за издаване удостоверение и скица на две бивши ниви от по 3 дка, местност «Под село», сега в урбанизирана територия, попадащи отчасти в имоти 18157.501.989 и 18157.501.958, с приложен помощен план.  Назначена е за разглеждане на този помощен план Комисия със Заповед №129/18.04.2016г на Кмета на община Гурково, която след като с писмо от 21.04.2016г е предоставила възможност на заявителите да допълнят преписката с доказателства, на 11.05.2016г  е  взела решение да не приема помощния план поради неизпълнение на изискванията на чл.13а ал.1 ал.3, ал.4 и ал.10 от ППЗСПЗЗ и Заповед №РД-02-14-461 от 26.08.2003г на МРРБ. Въз основа на становището на комисията с оспорената Заповед №170/16.05.2016г, Кметът на община Гурково, е постановил отказ за издаване на удостоверение и скица по искането. За да приеме този отказ за законосъобразен, съдът е изложил, че не е налице индивидуализация на бившите имоти поради неодобряване на помощния план и че са налице изтъкнатите от комисията пречки за одобряването му.  Посочил е, че границите на бившите имоти не са вписани нито в приложения помощен план, нито в обясненията на И.Х.П., Злати Драганов Златев, Петър Атанасов Драганов и Стойко Петров Крушков, които определя като общи и неконкретни. Довод за неустановеност местонахождението на бившите имоти е почерпено от различното  му определяне от самите искатели —с вх.№856/14.08.2001г наследниците на Н., Димо и Атанас Колеви Попови и от това, че те не са обжалвали одобрената през 2010г  кадастрална карта. Посочил е на следващо място липсата на спор, че имотите, за които се иска издаване на скица не са застроени, но предвид липсата на приет помощен план със законовоустановеното съдържание, отказът на кмета на Община Гурково да издаде исканите удостоверение и скица, е законосъобразен.

 

Административен съд Стара Загора в настоящия състав намира, че решението на Казанлъшкия РС е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Не могат да бъдат споделени съображенията на съда, че оспореният акт е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.  

 

Производството по искането за издаване на удостоверение и скица с вх.№806/2016г на община Гурково е междинно спрямо производството по  възстановяването или не на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирана територия. Съгласно чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл.13 ал.4, 5 и 6 и чл.13а. В ал.2 и ал.3 на чл.11 са посочени кои имоти и спрямо кои части от тях се провежда възстановяването. Съгласно чл.13 ал.4 от ППЗСПЗЗ, в случаите когато се иска възстановяване на право на собственост по реда на чл.11 /ППЗСПЗЗ/ към молбата се прилагат удостоверение и скица от техническата служба на общината със съдържание, уредено в ал.5 и 6, вкл. с изискване да съдържат определяне на застроената част по чл. 11, ал.3 и 4 и размерът на свободните площи, подлежащи на възстановяване. Застроената част, съгласно чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба№ 7 от 2003г за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми, като решенията на техническата служба се одобряват със заповед на кмета на общината и се обжалват по реда на АПК. Когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл.11, за установяването им се изработва помощен план /чл.13а ал.1 ППЗСПЗЗ/.  Предназначението на помощния план е да онагледи местоположението на бившия имот, който не е бил кадастрално заснет и отразен, за да може да се проведе производството по чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ и съответно да приключи реституционното производство. Следователно издаването на удостоверение и скица въз основа на помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ цели да обслужи реституционно производство, развиващо се между лица, считащи се правоимащи по чл.11 ал.1 ППЗСПЗЗ и съответната Общинска служба Земеделие.

 

 

 

Спорният по делото въпрос от значение за материалните права, удовлетворение на каквито е поискано в административното производство по искане вх.№806/2016г /л.78,л.30,л.42/, е: налице ли са били предпоставките на чл.13 ал.4 ППЗСПЗЗ за издаване на документи, от значение за приключване на реституционна процедура пред ОбС Земеделие гр.Мъглиж, а именно —скица и удостоверение за два имота, бивши ниви, засягащи имоти №№18157.501.989 и 18157.501.958 съгласно приложен помощен план в графичен,текстови  и цифров вид на основание признато за възстановяване на правото на собственост по т.2 —две ниви от по три декара, общо 6дка в местността «Под село» признати с влезли в сила решения  на ОбС гр.Мъглиж №№144Г от 31.08.2004г — на наследници на Н.К.П. и №145Г от 31.08.2004г — в полза на наследниците на Атанас К.П.. Имотите са признати на основание спогодителен акт за доброволна делба на наследствен имот от 21.10.1948г, според който, на братята Н., Димо и Атанас Колеви Попови се дава в дял V—ти, т.2 част от нива с площ от 9 декара (цялата с площ от 24 декара) в местността „Под село”  в землището на гр.Гурково /решения на л.105, л.108, писмо с изх.№ ПО-04-074/10.03.2016г на л.103/.  От анализа на относимата правна уредба, цитирана по—горе следва че издаването на поисканите документи е обусловено от следните предпоставки: да е направено искане от заинтересовано лице до компетентния според землището административен орган; в искането да е посочен конкретен имот, който да е отразен в кадастрален план, кадастрална карта или помощен план.  По делото не е било спорно, че Кметът на община Гурково е бил сезиран с редовно искане, от правоимащи лица, първата предпоставка е налице.

Обективирания в оспорената заповед отказ за издаване на поисканите удостоверителни документи, е потвърдено от съда с извод за липса на втората материална предпоставка, основан на  две групи съображения —  че е налице невярно идентифициране на бившия имот и техническо несъответствие на представения от искателите помощен план с  изискванията за одобряването му. Първият от изводите е в противоречие с представения по административната преписка помощен план, а втория със заключението на съдебно—техническата експертиза по делото, потвърждаваща съответствиетому с техническите изисквания, от тук годността му да идентифицира бившите имоти. Заключението на СТЕ по делото дава положителен отговор на въпроса — за наличие на съответствие на изготвения помощен план с изискванията на чл.13а от ППЗСЗЗ и Заповед № РД-02-14-461/26.08.2003г, издадена на основание чл.13 ал.7 от ППЗСЗЗ на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В т.1.1.до т.1.11 от СТЕ е даден подробен отговор в смисъл, че е налице съответствие с изискванията на всяка от подточките на т.2 от горната заповед. Сочи се от експерта, че помощният план е изработен за част от урбанизирана територия, за която има подадени искания за възстановяване на правото на собственост, когато в одобрената кадастрална карта няма данни за имотите, правото на собственост върху които се възстановява /т.2.1.от Заповед № РД 02-14-461/2003г/; помощният план е изработен от лице, придобило правоспособност по реда на ЗКИР и съдържа данни за геодезическа основа, границите и номерата на бившите имоти и границите и номерата на съществуващите имоти, в които няма застрояване от одобрената кадастрална карта, в приложената към помощния план комбинирана скица се съдържат данни за наличната техническа инфраструктура и релеф /т.2.2 от Заповедта/, към помощния план са приложени регистър на бившите имоти и кадастрален регистър на недвижимите имоти/съществуващи/, т.2.3.; границите на бившите имоти съгласно чл.13 а ал.4 се установяват въз основа на съдебно решение, неделима част от което е скица на имота или други, допусктими доказателства по делото; кадастрален план, комасационен план, частичен земеустройствен план или планове за оземляване преди образуването на ТКЗС и ДЗС; аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми или ортофотопланове преди образуването на ТКЗС и ДЗС, както и анкети за създаване на регистъра на бившите имоти. При изработване на помощния план границите на бившите имоти са определени чрез анкетиране на свидетели и геодезическо заснемане на показаните граници, съвместяване с наличните цифрови и графични данни и анализиране на информацията от спогодителния акт за доброволна делба на наследствена нива в местността «Под село». Вещото лице сочи съставен е протокол за установяване на границите на бившите имоти с координати на граничните точки / т.2.4 от Заповедта на министъра/. Дава становище по т.2.5 от заповедта, че този начин на попълване е приложим, когато имотите се възстановяват от кадастрални и други планове преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Твърди, че попълването на КК може да стане от съществуващата геодезическа основа /т.2.6. от Заповедта/; Твърди на следващо място, че съответно на т.2.7 от Заповедта, помощният план е изработен в цифров вид, *.CAD формат и графичен вид в координатна система 1970г, Балтийска височиннна система, М 1:1000 по геодезически метод. Твърди по т.2.8 от Заповедта, че номерата на бившите имоти са последователни, възходящи, получени от СГКК, а по т.2.9 твърди, че съдържанието на помощния план относно границите и номерата на бившите имоти и на съществуващите имоти не е видно да е било разделено в отделни файлове, но тъй като обхватът на помощния  план е малък, това винаги може да се направи. Твърди, че оформлението на помощния план съобразено с т.2.10. от заповедта. От изложеното е видно, че обратно на извода на Комисията, назначена на 18.04.2016г в община Гурково, помощният план е отговарял на чл.13а ал.1, ал.3, ал.4 и ал.10 от ППЗСПЗЗ и заповед №РД-02-14-461. Помощния план отразява конкретни имоти, определени с граници, които се сочат установени посредством анализ на данните от документа за собственост и анкетиране, приложени са схема с подпис на присъствалите на огледа и декларации на И.Х.П., Злати Драганов Златев, Петър Атанасов Драганов и Стойко Петров Крушков /л.43 и л.47 по делото/. Липсата на кадастрален план към момента на колективизацията по принцип не е пречка за установяване на старите реални граници. Анкетирането е един от доказателствените източници за определяне местоположението на бившите имоти по аргумент от чл.13а ал.4 ППЗСПЗЗ, обратно на становището изразено в мотивите.  Лицата, участвали в анкетирането, твърдят че имат непосредствени лични впечатления за местонахождението на бившите имоти, вкл.с посочване на белези от релефа, означаващи граници на бившия имот. Местоположението на нивата от 24 декара, предмет на делба между наследниците на Свещеник Н. Петров със Споразумителния акт за доброволна делба от 21.10.1948г, е описано с обозначаване както границите и местоположението на целия имот, така и тези на всеки отделен дял. Сред лицата, участвали в анкетирането се сочат такива, чиито фамилни имена съвпадат с имена на означените в документа за собственост съседи. Участвалия в анкетирането Стойко Петров Крушков е заявил, че семейството му е имало нива, съседна на нивата на братята Попови, л.42 от прокурорската преписка. Лицето Злати Драганов Златев е заявило, че баба му е сестра близначка на Кольо П. — баща на братята Атанас, Димо и Н. Попови, които са имали нива в района на сегашния ДАП, като сочи, че знае това, защото и той бил ходел там/сведение от м.07.2016, л.41 от прокурорската преписка/.

Верността на събраните при анкетирането данни е въпрос, на който би могло да се даде отговор въз основа на една комплексна проверка, преценка, съпоставка и анализ на всички доказателства за местоположението на бивши имоти в местността «Под село». Въз основа такава проверка се произнася Общинска служба земеделие спрямо имотиq , включително признати  във възстановими стари реални граници в урбанизирани територии по аргумент от чл.18д, вр.с чл.18 г ал.1 т.2 и  чл.13  от ППЗСПЗЗ, вр.с чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ/. Такава комплексна проверка и преценка не би могла да се направи в настоящото производството, а и не се следва, с оглед неговия обслужващ характер. Обстоятелството, че имотите УПИ ІІІ- 958 и ІV—989 кв.64 по плана на гр.Гурково части от които съгласно помощния план са засегнати от бившите имоти са актувани като общинска собственост (АОС №142/28.07.2011г и №00001/06.03.2006г /л.35 и 37/ е неотносимо към техническата възможност за онагледяване на бившите земеделски имоти. Дали са засегнати права на общината ще се установи ако бъде издаден позитивен за заявителите пред ОСЗ акт по възстановяване на правото им на собственост, а защита на материалните права на собственост ще  следва по друг процесуален ред.  Няма данни да са отречени претендираните от искателите права спрямо тези имоти с влязло в сила решение по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, представения съдебен акт, касае спор по предявен отрицателен установителен иск между държавата и общината. Не е обосновано твърдението, че искателите са посочвали различно местонахождение на бившата нива в местност «Под село» основан на заявление от 21.08.2001г —първо защото сегашното заявление е за имоти, признати им през 2004г,  второ защото не е отчетено, че на заявителите са били признати и други имоти в местността «Под село» , които не са предмет на искане № 806/16г /видно от т.1 от Решение №145г /31.08.2004г и т.1 от Решение №144Г/31.08.2004г/  и трето,  защото  изброените в горното заявление номера на парцели се отнасят за действалия към него момент план, предхождащ сега действащия ПУП, одобрен със заповед №123/ 24.09.2001г. на Кмета на община Гурково. Неправилно съдът е потвърдил значението на волеизявлението на комисията по чл.13а от ППЗСПЗЗ спрямо разпоредените с оспорения акт последици, защото становището на помощния орган няма обвързващо органа значение. Липсата на одобрен кадастрален план или на изработен помощен такъв, не е основание за отказ по същество от страна на административния орган да издаде искания документ, а следва да се проведе процедура по чл. 13а, последвана от такава по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, след което органа следва да се произнесе по заявлението. /В този смисъл е съдебната практика, обективирана в Решение № 4427 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2011 г., IV о/. Липсата на идентификация на бившите имоти в т.2  Решения №№144Г и 145Г от 31.08.2004г на ОСЗ Мъглиж е обяснимо с оглед на обстоятелството, че бившите земеделски имоти попадат към момента на признаването им в урбанизирана територия и се следва проверка за наличието на пречки за възстановяването им, каквито  чл.10 ал.7 и чл.10б от ЗСПЗЗ, съответно чл.11 ал.2 от ППЗСПЗЗ визират, а производството по чл.11 ал.4 цели да установи. При наличие на влязло в сила решение на ОСЗ /бивша ПК/, с което е признато правото на възстановяване на собствеността, не може да се отказва издаването на скица и удостоверение от органите на общината, тъй като този отказ би препятствал приключването на реституционнато производство с постановяване на решението на ОбСЗ за възстановяване или не на бившия имот /Решение №13806 от 15.12.2016г на ВАС по а.д.№ 3069/2016г ІV о; Решение № 1265 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11390/2010 г., IV о/.

 Неоснователно защитната теза на ответника по касационната жалба се позовава на решение №8847/21.06.2011г на ВАС по а.д.№ 5841/2011г; Решение №13173 /05.11.2010г на ВАС по а.д.№2754/2010г;  решение №2280/18.02.2009г по адм.д.№10855 /2008г, Решение №11598 /11.10.2010  по а.д.№4161/2010г, Решение № 8847/21.06.2011г по а.д.№5841 на ВАС, защото разглежданите по тези дела случаи се свързват с липса изобщо на изработен помощен план, какъвто настоящия случай не е.

 

По делото се установи, че искането касае конкретни имоти, за които е изработен помощен план, като посочените от Комисията, назначена със Заповед № 129/18.04.2016г в решението й от 11.05.2016г пречки за одобряването му, обусловили и оспорения отказ, не са налице. Това обуславя извод, че оспорения акт, макар и издаден от материално и териториално компетентен орган и в надлежна форма, е  незаконосъобразен като издаден в противоречие и при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като е потвърдил Заповед №170/16.05.2016г на кмета на община Гурково, Казанлъшия районен съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови отмяна на Заповед №170/16.05.2016г на кмета на община Гурково, като незаконосъобразна.  При невъзможност от решаване въпроса по същество, преписката по искане вх.№806 /2016г да се върне на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по искането като производството следва да започне  от етапа разглеждане и приемане на помощния план по реда на чл.13а ал.5 от ППЗСПЗЗ.

 

 С оглед изхода на делото на основание чл.143 ал.1 АПК, вр. с чл.236 АПК, основателна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски по делото, като на основание чл.143 ал.1 от АПК Община Гурково бъде осъдена да заллати на И.Х.П. разноски в размер на 90 лв-депозит за експертиза.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение второ от АПК Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Решение №508 от 31.10.2016г постановено от Районен съд Казанлък по гр.д. №1291 по описа на съда за  2016г. с което е отхвърлена жалбата на И.Х.П. против Заповед № 170/16.05.2016г. издадена от Кмета на община Гурково и е осъдена И.Х.П. *** сумата от 640лв—разноски,

като вместо него постановява:

           

 ОТМЕНЯ Заповед №170/16.05.2016г на Кмета на Община Гурково, с която е отказано издаване на удостоверение и скица по искане вх.№806/23.03.2016г подадено от И.Х.П. от името на наследниците на Атанас К.П. и Н.К.П., като незаконосъобразна.

 

ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на община Гурково за ново разглеждане и произнасяне по искане вх.№806/23.03.2016г от наследниците на Атанас К.П. и Н.К.П. подадено чрез И.Х.П. за  издаване  на удостоверение и скица с данни за застроеност, за посочените в него имоти, съобразно дадените от съда задължителни указания.

 

 

ОСЪЖДА Община Гурково да заплати на  И.Х.П., ЕГН **********,***»Генерал Гурко» №27 сумата 90 лв разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване и/ или протестиране.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                                      1.

 

                                                                                                       2.