№ 78
гр. Варна, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20223000500145 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от В. Р. ИВ. чрез адв. М.Б.-Д. срещу
решение № 1381/06.08.2021 год по гр.д. № 2297/2020 год на Окръжен съд
Варна в частта, с която е отхвърлен иска му срещу Прокуратурата на РБ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно
поддържано обвинение по ДП № 30-СЛ-11-4/2019 год на ВОП Сливен,
приключило с оправдателно решение по АНД № 40/2020 год, за горницата
над 1000 лв до 130 000 лв. По съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на решението въззивникът моли за неговата отмяна в
обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде
уважен. Претендира присъждане на разноски.
В постъпилия отговор от Златин Златев – прокурор в Окръжна
прокуратура Варна е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба и за потвърждаване на решението.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
1
Разглеждайки я по същество, съдът съобрази следното:
Предмет на разглеждане по делото е предявеният от В. Р. ИВ. иск срещу
Военно-окръжна прокуратура гр. Сливен за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 308 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, по
което е оправдан с решение № 3/22.05.2020 год по АНД № 40/2020 год на
Военен съд гр. Сливен.
С постановление от 20.01.2020 год на военен следовател при ВОП
Сливен ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № 30-СЛ-11-4/2019 год по
обвинение в извършване на престъпление по чл. 308 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1
от НК. Взета е мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от
14.04.2020 год по прокурорска преписка вх. № 114/2019 год по ДП № 30-СЛ-
XI-4/2019 год на ВОП гр. Сливен досъдебното производство е внесено във
Военен съд Сливен с предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл.
78а от НК. С решение № 3/22.05.2020 год по АНД № 40/2020 год на Военен
съд Сливен, влязло в сила на 09.06.2020 год, обвиняемият е признат за
невиновен по повдигнатите обвинения.
От представената кадрова справка за ищеца се установява, че той е
служил като командир на инженерно-сапьорска рота във военно
формирование 34410-Варна. На заеманата длъжност е назначен със заповед
на командира на ВМС на 02.01.2019 год. В това си качество той е притежавал
сертификат за достъп до класифицирана информация, валиден до 28.06.2020
год, който със заповед от 10.02.2020 год на командира на ВМС му е бил отнет
във връзка със станали известни факти и обстоятелства, поставящи под
съмнение неговата надеждност.
От показанията на свидетеля И.Д. се установява, че воденото
разследване е повлияло неблагоприятно върху психиката на ищеца.
Променило се отношението на колегите му към него, те започнали да
изпитват съмнения в неговата почтеност, говорели зад гърба му, подигравали
му се. Той тежко преживявал всичко това, авторитетът му пред подчинените
бил компрометиран, усещал, че въпреки оправдателното съдебно решение
няма да можа занапред да упражнява пълноценно функциите си като
ръководител. Колегите му се отдръпнали от него, останали неколцина близки
2
приятели, които все още продължавали да го поддържат. Наред с това ищецът
изпитвал сериозни притеснения, че ще бъде уволнен и няма да може да си
намери друга работа пред вид военната му специалност. Тези опасения се
засилили, след като му бил отнет достъпа до класифицирана информация,
който е бил необходим за осъществяване на ръководните му функции.
Впоследствие ищецът напуснал редовете на българската армия и започна
работа като международен шофьор.
По делото е прието заключение на комплексна съдебно-психологична и
гастроентерологична експертиза, от която се установява следното:
Към настоящия момент при В.И. не се установяват психопатологични
симптоми, обуславящи наличие на психично заболяване. Понастоящем не се
установяват данни за интензивен стрес или доминантни негативни емоции.
Оплакванията от тревожност, напрегнатост, нарушен нощен сън, които
ищецът изпитвал по време на воденото срещу него досъдебно производство,
са отшумели без провеждане на специфично лечение. Липсва медицинска
документация, отразяваща обективно психичното му състояние.
Във връзка с оплакванията на ищеца от стомашни болки,
документирани с приложения болничен лист, експертизата не е установила
обективни патологични промени и белези на заболяване на стомашно-чревния
тракт, черния дроб и панкреаса. Допустимо е при стрес и емоционално
напрежение пациентът да реагира с функционални, без органично основание,
оплаквания, които са спонтанни и преходни. Те могат да причинят
дискомфорт, нарушават за кратко трудоспособността, но не са белег на
гастроентерологично заболяване.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:
На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление.
Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е
уредена като специална при наличие на предпоставките, визирани в
3
хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, а деликтният характер на тази отговорност е
подчертан с нормата на чл. 4 от закона, съгласно която обезщетението
обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от конкретно
длъжностно лице. Легитимирана да отговаря за вредите в случаите на
незаконно повдигане и поддържане на обвинение, когато лицето бъде
оправдано с влязла в сила присъда, е прокуратурата.
С влизането в сила на оправдателното решение е осъществена първата
предпоставка за ангажиране отговорността на прокуратурата за вредите,
причинени на ищеца от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът следва да се ръководи от принципа за справедливост, прогласен в чл.
52 от ЗЗД. Този принцип изисква във всеки конкретен случай вредите да се
преценяват съобразно техния вид и характер, интензитет, времетраене,
отражението на воденото наказателно производство върху личния живот и
професионална реализация на ищеца, степента на засягане в зависимост от
неговия социален статус и други фактори от значение при определяне
размера на обезщетението. Необходимо е също да се установи причинна
връзка между поведението на ответника и настъпването на вредите.
В конкретния случай съдът съобрази, че безспорно по време на
разследването, а също и в съдебната фаза, ищецът е бил подложен на стрес,
предизвикан от опасението, че в случай на осъдителна присъда може да бъде
уволнен. Придобитата от него военна специалност стеснява кръга на
възможностите за намиране на друга работа. Подронен бил авторитетът му
като военнослужещ и командир. Изпитвайки чувство на срам и неудобство
пред колегите си, дори и след като бил оправдан ищецът предпочел да
напусне армията и да потърси работа далеч под нивото на квалификацията
му.
От друга страна, наказателното производство, включително и в
съдебната му фаза, е приключило в изключително кратък период от време –
от привличането на ищеца като обвиняем на 20.01.2020 год до влизане в сила
на оправдателното решение – 09.06.2020 год. Следва да се отчете също, че
прокуратурата е внесла досъдебното производство в съда с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и прилагане на административно
4
наказание, което определя случая като не особено тежък. Срещу ищеца е била
взета най-леката мярка за неотклонение – подписка. Здравословното му
състояние и психиката му не са претърпели значително увреждане.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение е занижено. Като взе предвид, че
претърпените неимуществени вреди все пак не са в значителен размер,
психичните и здравословни проблеми на ищеца са били временни и вече
напълно преодоляни, поради което следва да се определи обезщетение в
размер на 5000 лв.
По разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски по делото в
размер на 12 525 лв, в т.ч. заплатени държавни такси, депозит за изготвяне на
съдебна експертиза и адвокатски хонорари, както следва: 5000 лв за първата
инстанция и 7000 лв за въззивното производство. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което е основателно.
Същият следва да се редуцира до минималния размер, предвиден в Наредба
№ 1 с оглед цената на иска, а именно 8260 лв общо за двете инстанции, а
заедно със заплатените суми за държавни такси и експертизи, разноските
възлизат на 8785 лв. Съразмерно с уважената част от иска в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер 337 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1381/06.08.2021 год по гр.д. № 2297/2020 год на
Окръжен съд Варна в частта, с която е отхвърлен иска на В. Р. ИВ. срещу
Прокуратурата на РБ за разликата над присъдените с решението 1000 лв до
5000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие
незаконно поддържано обвинение по ДП № 30-СЛ-11-4/2019 год на ВОП
Сливен, приключило с оправдателно решение по АНД № 40/2020 год и
вместо него
П О С Т А Н О В И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. „Витошка“ № 2,
представлявана от Главния прокурор Иван Гешев, да заплати на В. Р. ИВ. с
5
ЕГН ********** допълнително 4000 лв , представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинни психически страдания и
накърняване на доброто му име на работното място, вследствие незаконно
поддържано обвинение по ДП № 30-СЛ-11-4/2019 год на ВОП Сливен,
приключило с оправдателно решение по АНД № 40/2020 год, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2020 год до
окончателното й изплащане на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. „Витошка“ № 2,
представлявана от Главния прокурор Иван Гешев, да заплати на В. Р. ИВ. с
ЕГН ********** разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в
размер на 337 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6