№ 318
гр. Бургас, 27.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20212000500419 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ИВ. М.
ХР., КР. М. ХР. и Н. М. ХР., тримата чрез пълномощника им адвокат Р. М.,
против решение № 17/ 16.02.2021 г., постановено по гр.д. № 193/ 2021 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, с което са отхвърлени исковете им против
ЗД“***“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от
смъртта на техния брат В. М. Х., настъпила в резултат на ПТП, възникнало на
09.01.2020 год., в размер на 50 000 лв. за всеки от тях, или общо 150 000 лв.,
ведно със законната лихва от 06.02.2020 год. до окончателното изплащане на
обезщетенията, и ищците са осъдени да заплатят на ЗД“***“ АД разноски в
размер на 5 820 лв.
Въззивниците навеждат оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение, което е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие с
установената съдебна практика. Считат, че в първоинстанционното
производство са били установени всички необходими предпоставки от
фактическа страна за уважаване на предявените искове по чл.432 ал.1 от КЗ –
настъпило застрахователно събитие, вреди, причинно-следствена връзка
между събитието и вредите и валиден застрахователен договор. Споделят се
изводите на първоинстанционния съд, че произшествието е причинено на
09.01. 2020 година виновно от водача на лекия автомобил К.М.Т. за който
автомобил е била сключена застраховка „гражданска отговорност“ и
събитието е настъпило в срока на застрахователното покритие. Твърди се, че с
категоричност по делото е установена родствената връзка по съребрена линия
на ищците и починалия при процесното произшествие В. М. Х., поради което
те са материалноправно легитимирани да претендират обезщетение от
смъртта на пострадалия, тъй като исковете са предявени след приемането на
ТР № 1/2018 година ОСГТНК ВКС и с него е признато, че и други лица,
1
извън изброените в ППВС №4/61 год. и ППВС №5/69 год., които са създали
трайна и дълбока емоционална връзка с починали и търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания, могат да предявят такива искове.
Оспорва се извода на Сливенския окръжен съд, че от събраните по
делото доказателства не може да бъде обоснован извод за изключителни
отношения на близост между въззивниците и починалият им брат В., нито са
налице специални житейски ситуации, предполагащи особена, близка връзка
помежду им. Въззивниците считат, че в обжалваното решение не са обсъдени
подробно и задълбочено събраните по делото гласни доказателства в тяхната
цялост и съвкупност, като съдът дори не е посочил конкретни мотиви защо
приема, че не е налице създадена трайна и дълбока емоционална връзка
между починалото лице и въззивниците. Това дава основание да се твърди
във въззивната жалба, че решението е постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че от събраните гласни
доказателства се установява по несъмнен начин емоционалната близост
между починалия и неговите братя, като поотделно се обсъждат показанията
на разпитаните свидетели. Въззивниците настояват, че свидетелските
показания отразяват преки и обективни възприятия и впечатления на
свидетелите, те са достоверни и кореспондират на останалите доказателства
по делото. Заявява се че смъртта на В. Х. се отразила изключително зле на
въззивниците, както физически, така и психически. Те се променили изцяло,
загубили своя обичан брат, с който били изключително близки, морално и
финансово си помагали и взаимно се обичали. Според тях, моралните
страдания, болки и претърпяна скръб никога няма да отшумят и ще ги
съпътстват до края на дните им. Ритъмът им на живот е променен
необратимо и завинаги.
Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на процесуалния закон, тъй като допуснал до разпит само шестима
свидетели при режим на довеждане за установяване на търпените от ищците
болки и страдания, при поискани общо девет свидетели в исковата молба.
Сочи се, че в съдебното заседание на 01.12.2020 год., след разпита на
свидетелите, пълномощникът на ищците е заявил, че на осн.чл.159 ал.2 от
ГПК поддържа искането си за разпит на още трима свидетели в режим на
довеждане за установяване на близките отношения между пострадалите и
починалия. Твърди се, че след проведения разпит на допуснатите свидетели и
с оглед разпределената доказателствена тежест е било необходимо съдът да
допусне разпита на исканите свидетели. Изразява се становище, че след като
първоинстанционният съд е отказал събиране на тези доказателства,
свидетелите следва да бъдат разпитани от въззивната инстанция, тъй като не
се касае за несвоевременно ангажиране на доказателства по вина на страната,
а за поискани доказателства, които не са допуснати поради нарушение на
процесуалните правила. Прави се искане за допускане по разпит на трима
свидетели, които да установяват отношенията между починалия и неговите
2
братя, честотата на техните срещи, както и претърпените неимуществени
вреди от смъртта на В. Х..
Заявява се в жалбата, че трите съдебно-психологически експертизи са
били оспорени от въззивниците, като необосновани и неверни, но съдът е
основал своите изводи върху тях. Сочи се, че вещото лице Г. е уточнил в
съдебно заседание, че тримата ищци не са разбрали характера на зададените
им въпроси, свързани със загубата на техния брат. Заявява се, че в
заключенията са направени изводи за това, че у ищците не са налице
признаци на психични отклонения, но вещото лице не притежава специални
знания в областта на психиатрията. Моли се за назначаване на повторна
съдебно-психологическа експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице
психолог и да отговори на въпросите, поставени в исковата молба.
В жалбата се цитира съдебна практика по сходни казуси, касаещи вреди
от смъртта на близки родственици при транспортни произшествия. Изразява
се становище, че справедливото обезщетение, което се дължи на
въззивниците, е в размер на по 50 000 лв., като при определянето му следва да
се вземе предвид годината на настъпване на произшествието и нарастващия
лимит на застрахователното покритие.
Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за
съпричиняване, тъй като е приел претенциите за неоснователни, но се
настоява, че такова възражение не следва да се уважи. Заявява се, че
възражението, основаващо се на твърдения за непоставен обезопасителен
колан, е останало недоказано, а отделно от това дори и при поставен колан
смъртта на пострадалия е било неизбежна и това се установява от съдебно-
медицинската експертиза.
Решението се обжалва и в частта, в която върху въззивниците са
възложени разноски в размер на 5 820 лв. по представен списък. Заявява се,
че не са ангажирани доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение, каквото е присъдено в полза на ЗК“***“ АД.
Моли се за отмяна решението на Окръжен съд Сливен и за
постановяване на съдебно решение, с което да бъдат уважени предявените
искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ в заявените размери, както за
присъждане на разноските пред двете инстанции.
Правят се доказателствени искания.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
ЗД„***“ АД, чрез адв.Д., в който се навеждат доводи за нейната
неоснователност. Заявява се, че решението е обосновано и законосъобразно,
постановено при пълнота на доказателствата, като сочените във въззивната
жалба отменителни основания не са налице. Посочва се, че изграждането на
изключително близка и трайна житейска връзка с починалия, както и
3
търпенето на значителни морални болки и страдания от неговата загуба с
продължително проявление във времето, подлежат на главно и пълно
доказване от претендиращия обезвреждането и трябва да са сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките,
определени с ППВС №4/61 год. и ППВС №5/69 год. Поддържа се, че не са
установени фактите, които биха определили близостта, емоционалната,
фактическа и житейска връзка между ищците и покойния им брат като
особена, много силна надхвърляща обичайната традиционно съществуваща
между братя, такава, достатъчна да обоснове извод, че вследствие внезапната
загуба ищците са претърпели дълготрайни по продължителност и извънредно
силни по интензитет болки и страдания, подлежащи на обезщетяване.
Заявява се, че от разпита на свидетелите се установява единствено близост и
привързаност в отношенията между братята и покойния приживе, но не и
изключителност на връзката, както е приел ОС Сливен. Оспорват се
фактическите твърдения в исковата молба, че починалият бил най-големият
от братята и като такъв бил пример и авторитет за ищците. Заявява се, че
липсват твърдения, както и доказателства, братята да са останали без
родители в някакъв период от време или да са били лишени по друга причина
от родителска грижа. Сочи се, че според гласните доказателства братята и
загиналия имали самостоятелни семейства, живеели в отделни домакинства и
дори в различни населени места. Оспорва се достоверността на показанията,
дадени от свидетеля Митко Иванов, тъй като той изнася факти за период, в
който не е познавал ищците. Отделно от това се сочи, че показанията се
отнасят за събития, настъпили във време, когато братята са живеели в
отделни домакинства и са имали свои семейства. Честите гостувания и
събирания по празници според въззиваемия не могат да се квалифицират като
изключителност на отношенията, тъй като това са нормални отношения за
роднини от този кръг. Заявява се, че по никакъв начин не се установяват
твърденията във въззивната жалба за състояние на психологическо
неразположение извън обичайното такова след загубата на близък човек.
Въззивникът се противопоставя на доказателствените искания,
формулирани във въззивната жалба. Заявява, че не са допуснати процесуални
нарушения по чл.266 ал.3 от ГПК и първоинстанционният съд е изслушал по
повече от един свидетел за всеки от ищците, въпреки, че показанията им
касаят установяване на един и същ факт. Сочи се, че искането за назначаване
на повторна съдебно-психологическа експертиза е неоснователно, тъй като
изслушаната и приета такава от ОС Сливен е отговорила на поставените
въпроси и е напълно обективна и компетентна.
Моли за оставяне в сила на решението и за присъждане на разноски.
Не се ангажират доказателства.
4
Апелативен съд Бургас, след като се запозна с въззивната жалба и
отговора към нея констатира, че тя е подадена от надлежни страни, с правен
интерес от обжалване, в законния срок (определение№60327/16.09.2021 год.
по ч.т.д.№1721/21 год. на ВКС), и срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което е допустима.
Същевременно, във въззивната жалба се съдържа оплакване за
присъдените в полза на насрещната страна разноски. Въззивниците считат, че
неправилно в полза на застрахователното дружество са били присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение, за което няма данни да е реално
изплатено. Това оплакване се преценя от съда като молба по чл.248 ГПК, по
която няма произнасяне от Окръжен съд Сливен. С оглед гореизложеното,
настоящото производство следва да се прекрати и делото да се върне на
Окръжен съд Сливен за изпълнение на процедурата по чл.248 ГПК, след
което делото отново да се изпрати на Апелативен съд Бургас за произнасяне
по същество по въззивната жалба.
Мотивиран от изложеното Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 419/2021 г. по описа на
Апелативен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Сливен за произнасяне по молба с
правно основание чл.248 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба вх.№
261498/ 15.03.2021 г., депозирана от ИВ. М. ХР., КР. М. ХР. и Н. М. ХР.,
тримата чрез пълномощника им адвокат Р. М., против решение № 17/
16.02.2021 г., постановено по гр.д. № 193/ 2021 г. по описа на Окръжен съд –
Сливен.
След изпълнение на дадените указания делото да се върне в
Апелативен съд Бургас за произнасяне по същество по въззивната жалба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5