№
гр.
Варна, 12.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на десети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на
секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 4837 по описа на ВРС за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от К.П.Й., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище:***,
представлявано от Миролюб Панчев Иванов и Диана
Николова Манева с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 256,27 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № 0306X0503491 от
30.08.2019г., за „Каско“ на л.а. марка Тойота Ярис, с рег. №ХХХХ, както и на законната лихва от датата на
Исковата молба – 18.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът излага следната
фактическа обстановка:
На 30.08.2019г. ищецът сключил
Застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ на личния си
автомобил марка „Тойота Ярис”, с рег. №ХХХХ с
ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ със срок на действие от 03.09.2019г. до 02.09.2020г.
Автомобилът бил застрахован за 4 500 лева, като застрахователната премия,
която трябвало да заплати, съгласно застрахователна полица № 0306X0503491,
възлизала на 359.55 лева. Премията била заплатена еднократно на 30.08.2019г.
при сключване на застраховка.
На 24.08.2019г., в гр. В., кв. „В.” на
паркинга на бл.50, при маневра за паркиране закачил предната броня в бордюра.
На 26.08.2019г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил
Опис - заключение по щета № 13019030106609/26.08.2019г. В описа, като увреден
детайл била описана: предна броня.
Като застрахователно обезщетение получил
сумата в размер на 80,00 лв., която не покрила щетите. В тази връзка извършил
проучване в няколко сервиза колко ще му струва ремонтът на автомобила, при
което установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в
размер на 294.92лв. След приспадане на заплатената до момента сума от
необходимата сума за ремонт в размер на 294.92 лв., ищецът твърди, че
ответникът е останал задължен за сумата от 214.92лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение, съгласно разпоредбите на чл.386, ал.2
от КЗ.
В
срока за отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и по
размер.
Твърди, че съгласно т.72, във вр. с т.74 от Общите условия на застрахователя,
приети от ищеца при сключване на застраховката, при частична щета на
застрахованото МПС, което към датата на начало на застраховката е на възраст
над 4 години до 12 години от първоначалната регистрация, застрахователното обезщетение
се определя по експертна оценка, по Методика на застрахователя или по избор на
застрахования по представени оригинални фактури от сервиз, предложен от
застрахователя или по представени фактури от друг сервиз, след изричното
писмено съгласие на застрахователя при условията, заложени в Общите условия на
застраховката.
Към датата на сключване на
застрахователния договор, застрахованият автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № ХХХХ - 21.11.2006 г., е бил на възраст 11
години, 9 месеца и 9 дни и тъй като с Уведомление-декларация за щета е ищецът е
поискал ликвидацията да бъде извършена по експертна оценка на застрахователя, а
не по фактури от доверен или друг сервиз, то именно по тези цени е следвало да
бъде и е определено обезщетението. Отделно сочи, че пазарната стойност на
автомобила /съотв. на неговите части/ не е равна на
обезщетението, тъй като вредата е върху конкретно застраховано имущество -
автомобил, а не върху имуществената сфера на ищеца като цяло, поради това а
заплащането на по-високи цени на труд и материали от страна на ищеца е въпрос
на негова лична преценка, а не на реално настъпила вреда. Във връзка с
посочената оценка, З. „А.“ АД е изчислило, че следва да обезщети настъпилите
вреди, като същите са в размер на 79,70 лева, която сума е изплатена на ищеца
ведно с други плащания с платежно нареждане с уникален per.
№ П18007289 от 27.09.2019 г.
При условията на евентуалност счита, че
размерът на претенцията се явява прекомерно завишен, с оглед на което го
оспорва, като в случай че съдът счете иска за основателен, моли да бъде
редуциран размерът на обезщетението.
Съдът, като
прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на
30.08.2019г. ищецът е сключил Застраховка „Каско“,
клауза „Пълно“ на личния си автомобил марка „Тойота Ярис”,
с рег. №ХХХХ с ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ със срок на действие от 03.09.2019г. до
02.09.2020г. със застрахователна стойност от
4 500 лева, като застрахователната премия, която трябвало да
заплати, съгласно застрахователна полица № 0306X0503491, възлизала на 359.55
лева и която била заплатена еднократно на 30.08.2019г. при сключване на
застраховка; че на 24.08.2019г., в гр. В., кв. „В.” на паркинга на бл.50, при
маневра за паркиране ищецът закачил предната броня в бордюра; че на
26.08.2019г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
който извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис -
заключение по щета № 13019030106609/26.08.2019г., в което като увреден детайл
била описана: предна броня; че за така описаната щета застрахователят е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 79,70 лв., определено по
експертна оценка.
Същите факти се потвърждават и от представените по делото Застрахователна полица; Квитанция за сумата от
359,55 лв., Уведомление-декларация по щета от 26.08.2019 г., преводно
нареждане.
Спорният въпрос по делото е дали в конкретния
случай е следвало застрахователното обезщетение да бъде заплатено по цени,
съгласно Методика на застрахователя, или по представени фактури.
От
представеното заключение на вещото лице Ал. В. се установява, че общата
стойност на ремонта по средни пазарни цени, възлиза на 335,97 лв.
По
делото не е спорно, че застраховетелното обезщетние, определоно по
Методика на застрахователя възлиза на стойност от 79,70 лв.
Съгласно § 22 КЗ, в сила от 01.01.2016 г., за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В
случая договорът за застраховка „Каско” е сключен
след влизането в сила на новия КЗ, поради което предявеният иск намира правното си основание в
действащия чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Съгласно чл. 69 от
Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско“
Застрахователят обезщетява Застрахования до размера на вредата от настъпилото
застрахователно събитие, но не повече от застрахователната сума. Съгласно разпоредбата на чл. 72 от Общите условия при частична щета на
застраховано МПС, което към датата на начало на застраховката е на възраст над
четири години, считано от датата на първа регистрация, застрахователното
обезщетение се определя по един от следните начини, избран от Застрахования:
-
по представени оригинални фактури от сервиз, предложен от Застрахователя при
условие, че е платена минималната премия съгласно действащата към датата на
сключване на застраховката тарифа на Застрахователя (72.1);
-
по представени оригинални фактури от друг сервиз след изричното писмено
съгласие на Застрахователя и при спазване на неговите ограничения за стойност
на резервни части, сервизен час и на количеството и стойност на материалите за
боядисване, при условие, че е платена минималната премия съгласно действащата
към дата¬та на сключване на застраховката тарифа на Застрахователя (72.2);
-
по експертна оценка на оторизирано от Застрахователя вещо лице (72.3).
Чл.
74 от Общите условия разяснява,че експертната оценка на щетите се извършва по
цени за части, материали, труд и начисления за отстраняване на щетите съгласно
Методика на Застрахователя.
При определянето му следва да бъде съобразена
трайно установената съдебна практика на ВКС в решение №52/08.07.2010г. по
т.д.№652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение №109/14.11.2011г. по т.д.№870/2010г.
на ВКС, т.о.; решение №79/2009г. по т.д.№156/2009г. на ВКС, т.о. и решение
№165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о., приложима и по отношение на
сега действащия КЗ, според която при съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл.400 от КЗ, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КНФ.
Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество -
чл.400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
– чл.400, ал.2 от КЗ.
В настоящия случай възстановителната стойност на
застрахованото имущество е определена в размер на 335,97 лв. от експертизата на
вещото лице. От застрахователя до момента са заплатени 79,70 лв., или остават
незаплатени 256,27 лв., което напълно съвпада с размера на претенцията на
ищеца.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че
предявеният от ищеца иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
изцяло уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат
заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един
адвокат. Представени са доказателства за платена държавна такса по предявения
от него иск в размер на 50,00 лв., депозит
за вещо лице в размер на 80,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в
размер на 360,00 лв. с ДДС, поради което в полза на ищеца
следа да се присъди сумата от 490,00
лв., направени от него съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище:***,
представлявано от Миролюб Панчев Иванов и Диана
Николова Манева ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Й., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 256,27 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна броня, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор № 0306X0503491 от 30.08.2019г., за „Каско“ на л.а. марка Тойота Ярис,
с рег. №ХХХХ, както и на законната лихва от датата на Исковата молба –
18.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище:***,
представлявано от Миролюб Панчев Иванов и Диана
Николова Манева ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 490,00 (четиристотин и деветдесет) лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: