Решение по дело №1536/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …/…

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

                        СТОЯН КОЛЕВ

 

При участието на секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА и прокурора СИЛВИЯН И., разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1536/2021 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, адрес: гр. Варна, ул. „***, против Решение № 260628/21.05.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 4794/2020г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000899 от 26.10.2020г. на Началник Областен отдел „Контрол“ в РД АА – гр. Варна, с което за нарушение на чл. 19 ал. 1, т. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ, на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП на О.З.е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лева.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Конкретно сочи, че въззивният съд неправилно е отразил фактическата обстановка свързана с извършеното нарушение, като в резултат на това е приел, че първоначално е посочено, че водачът е без издаден сертификат и последващо, че водачът е без издаден сертификат предвид справката. Излага, че такова повторение не е налице, тъй като изрично е било записано, че именно водачът е без сертификат, предвид обстоятелството, че такъв не се е намирал в превозното средство. Поради това налага довода, че описанието на нарушението е съобразно състава на чл. 19, ал. 1, т. 5 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ) и на последващо място е било посочено, че при справка е установено, че такъв няма издаден изобщо. Счита, че неправилно ВРС е приел, че е налице неяснота по акта и постановлението, която да прегражда защитата на нарушителя и да води до неяснота в какво точно е обвинен.

Ответната страна - О.З., в подаден чрез процесуален представител отговор оспорва касационната жалба. Налага съображения, че ВРС е стигнал до правилен извод за допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство, които са ограничили правото му на защита. Поддържа тезата, че водачът на товарния автомобил не е субект на задължението по чл. 57, ал. 5  на Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ за вмененото от АНО нарушение. В тази връзка сочи, че липсват мотиви относно това, че именно водачът, а не превозвача следва да понесе административнонаказателната отговорност. Намира, че наведените с депозираната касационна жалба доводи за неправилно приложение на закона за неоснователни. Поради това счита, за правилни изводите на въззивния съд за начина по който е определен субекта на нарушението. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, т.к. наказателното постановление е издадено в нарушение на закона.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 26.10.2020 г. на републикански път град Добрич - град Варна, около 10.25 часа, на около един километър след разклона за село Изворско в посока град Варна, въззивникът О.З.бил спрян за проверка от служители на РД АА – гр. Варна. Същият управлявал  влекач „Ивеко“ с рег. № ***с прикачено полуремарке, собственост на „Бултранском-2011“ ООД, като извършвал международен обществен превоз на товари по маршрут Украйна – България с превозвач „М. и Ко“ ООД. При справка в информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ се установило, че водачът няма издаден сертификат по чл. 57, ал. 5 от Наредбата № 11.  За това бил съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя срещу подпис.  Удостоверение за професионална квалификация му било издадено в Р. Литва.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и  материалният закон е приложен неправилно. Нарушението, е описано противоречиво и не става ясно дали лицето е наказано за това, че в момента на проверката не е представило сертификат за водач по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11, или за това, че извършва превоза без такъв сертификат изобщо да е издаван. Приел е също, че задължението по чл. 57 ал. 5 от Наредба № 11 има  за субект „лицето по чл. 2 ал. 1“, т.е.  превозвача.

   В заключение ВРС е изложил, че НП следва да бъде отменено поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречиво описание на нарушението и поради неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в неправилна правна квалификация.

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, по сходни с изложените в същото съображения.

В отклонение от императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, НП съдържа противоречиво описание на обстоятелствата по извършване на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Разпоредбите на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП предвиждат санкция за онзи водач, който извършва обществен превоз на товари без редовно издадени документи, предвидени в закона или подзаконовите актове по неговото прилагане. Чл. 19, т. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС гласи, че при извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират следните документи: сертификатът за водач по чл. 57, ал. 5 и други документи за водача, превозното средство и товара, включително и митническите гаранционни документи, които се изискват по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.

Нормата на чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС задължава лицата по чл. 2, ал. 1 от същата наредба да осъществяват международен превоз на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на ЕС, само когато притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица ( приложение № 28 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ). Член 2, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, към който разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от Наредбата изрично препраща предвижда, че международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице.

Издаването на  сертификат за водач на моторно превозно средство съгласно приложение № 28 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ, е предвидено в съответствие с изискванията на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1072/2009 относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари. Целта му е да удостовери че водачът, чието име е упоменато, е нает на работа в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби и при необходимост, колективните трудови договори, в съответствие с приложимите правила в държавата членка, упомената в удостоверението, относно условията за наемането на работа и професионалното обучение на водачите на моторно превозно средство, приложими в тази държава членка за осъществяване на превози по шосе в тази държава. Удостоверението за водач е собственост на превозвача, който го предоставя на разположение на упоменатия водач, когато този водач управлява превозно средство, с което осъществява превози, като използва лиценз на Общността, издаден на превозвача. Удостоверението за водач на моторно превозно средство не може да се преотстъпва. Удостоверението за водач е валидно, докато се изпълняват условията, при които е издадено, и подлежи на незабавно връщане на органите, които са го издали, ако превозвачът не спазва условията. То може да бъде отнето от компетентните органи на държавата членка, която го е издала, в частност, когато превозвачът престане да отговаря на всички условия за използване на удостоверението или е представил невярна информация относно данните, необходими за издаване или удължаване на срока на удостоверението. Заверено копие на удостоверението трябва да се съхранява в предприятието превозвач, а оригиналът в превозното средство и да се представя от водача при поискване от страна на оправомощен инспектор.

Посочените в НП данни - „При направена справка в информационната система на ИА "АА" е установено, че няма издаден сертификат за водач по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС...“ са достатъчни за описание на деянието И с признаците от обективна страна на нарушение на чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11/2002 г., съставомерно по текста на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтПр. Изпълнителното деяние наказуемо по посочения санкционен състав се изразява допускане от страна на превозвача (Търговско дружество или ЕТ), водачът – гражданин на Украйна, да управлява превозното средство, без да притежава за същия сертификат за водач на МПС, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица.

В атакуваното НП наказващият орган от една страна сочи, че „..Водачът извършва международен превоз на товари, като в момента на проверката е без сертификат за водач по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС..“, а от друга страна се сочи и описва друго нарушение - че „..При направена справка в информационната система на ИА "АА" е установено, че няма издаден сертификат за водач по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от31.10.2002г. на МТС..“. Налице е противоречивост в обвинението, което нарушава правото на защита, тъй като в АУАН и НП са описани обективните признаци както на нарушение наказуемо по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, така и тези характерни за нарушение, съставомерно по текста на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвПр. Така описаната в НП фактическа обстановка затруднява лицето, на което е вменено нарушението адекватно да организира своята защита и препятства съда да установи дали административнонаказателната отговорност е приложена спрямо надлежния субект на нарушението.

Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са неотстраними в съдебната фаза. Законът не предвижда възможност нередовностите допуснати в наказателно постановление да бъдат санирани, каквато възможност е допустима по отношение на АУАН.

В тази връзка настоящият състав, като касационна инстанция счита, че обжалваното решение се явява постановено в съответствие с материалния закон и като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІ-ми касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК

 

РЕШИ :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № Решение № 260628/21.05.2021г., постановено по НАХД № 4794/2020 г. по описа на Варненски районен съд.

Решението е окончателно.

 

Председател:                                     Членове:     1.                         

 

2.