Решение по дело №8263/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4682
Дата: 7 юни 2016 г. (в сила от 6 март 2019 г.)
Съдия: Жорж Стоименов Гигов
Дело: 20141100108263
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2014 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

 

гр.София, 07 юни 2016год.

 

 

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

 

 

    Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 7 състав, в публично съдебно заседание на 08 март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ

 

  При секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия Гигов гр.дело №8263/2014год., за да се произнесе взе предвид следното:

  Предявени  са от  ищецът  Д.  М.С.  иск с правно основание чл.134,ал.1 ЗЗД във вр. чл.208,ал.1 КЗ/отм./ със   съищец „И А.Б.Л.”ЕАД конституирано  на основание чл.26,ал.4 и чл.227 ГПК за заплащане на сумата в размер на 37 000лв., застрахователно обезщетение по застрахователна полица №********* 0307К6002137659 от 23.05.2012год.,ведно със законната лихва върху обезщетението от завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане, иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 4088.95лв., мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение за периода от 12.05.2013год. – 11.06.2014год.,включително,както и за заплащане на направените разноски против  З.”А.”АД.

  В исковата молба Д.С. посочва,че между него и  „И Е.Д. А.л.”ЕООД/сега „И А.Б.А.Л.”ЕООД/е сключен договор за  лизинг №008386-001/09.07.2008год., съгласно ОУ по договори за финансов лизинг на лизингодателя, по силата на който лизинговото дружество се е З.ължило да придобие и достави на ищеца л.а. „Ауди А4” с рег.№ ****,който лизингополучателя да ползва за срок от 60 месеца срещу заплащане на лизинговата цена, платима, съгласно погасителен план.”И Е.Д. А.Л.”ЕООД е сключил договор със З.”А.”АД за застраховка на лизинговия автомобил – комбинирана застрахователна полица № ********* , № 0307К6002137659 от 23.05.2012год., за застраховки каско и злополуки,  с клауза „П”-пълно каско  и договорен автомоБ.лен асистанс за чужбина, при застрахователна сума 23 700 евро със срок на действие от 27.06.2012год. до 26.06.2013год.Представител на застрахователя е извършил оглед на МПС, сверил е рамата и е проверил алармената система на автомобила,без каквито и да е забележки относно повреди,липси,искания и указания, за  което е  съставен протокол от 13.04.2012год., с изрично отбелязване за наличие на фабрична аларма.На 05.03.2013год. С. се прибрал от чужбина и установил,че процесният автомобил липсва от мястото в гр.****”, на което бил паркиран около 12.00 часа на 27.02.2013год. и същата вечер уведомил за събитието Л.одателя и органите на 06 РУП при СДВР, където е образувано ДП ЗМ 655/2013год., а на 06.03.2014год.- дружеството-ответник, при което  била образувана преписка № 10013030108724.С постановление от 11.04.2013год. на СРП досъдебното производство, образувано срещу неизвестен извършител,било спряно поради неразкриване на дееца. С приемо-предавателни протоколи от 06.03. 2013год.,02.04.2013год. и 26.04.2013год. и с писмо изх.№Л-7294 от 22.04.2013год. били депозирани при застрахователя всички изискани от него документи  и ключа на автомобила, но въпреки това с писмо изх.№ 100-2575/16.05.2013год. ответникът незаконосъобразно и необосновано отказал изплащане на застрахователно обезщетение с мотиви за декларирани неверни данни за МПС при сключване на договора относно  броя ключове на автомобила и за липса на сигнално-охранителна система със светлинна и/или звукова сигнализация.

  Съищецът с  първоначално наименование  – „И А.Б.А. Л.”ЕАД е представил писмено становище, с което посочва,че изложените в исковата молба на Д.С. фактически обстоятелства отговарят изяло на истината.Между ищеца,като лизингополучател и „И А.Б.А.Л.”ЕООД,като лизингодател е  сключен договор за финансов лизинг №008386-001/09.07.2008год., по силата на който лизингодателя се е задължил да придобие от „У.”ООД и да предаде за ползване на лизингополучателя употребяван .а. Ауди А 4, 2.7 ТДI Ambition , 4+1 места, с климатроник, с номер на рама  WAUZZZ8К78A025570.Лизинговата цена, съгласно сключеният договор възлиза на 39 625.12 евро, от  които първоначалната вноска е 5 943.77 евро, а остатъчната цена е 1 981.26 евро. Останалата сума лизингополучателят се е З.ължил да заплаща на 60 месечни лизингови вноски , определени в чл.2.7 от договора за л., на датите посочени в погасителния план и състоящи се от главница и лихва. Не отговаря на истината твърдението на застрахователя за декларирани неверни данни за МПС.Лизинговото дружество  е закупило застрахования автомобил с монтирана и работеща алармена система, което е видно от офертата на доставчика,така и от съставения от застрахователя по повод сключване на застрахователня договор протокол за оглед №**********/13.04.2012год., в който застрахователя е направил еднозначна констатация за наличие на изправна алармена система. Никое от лицата, които представляват лизинговото дружество на някакво основание е посочвало,че за процесния автомобил има два бр.2 заключващи устройства. Автомобилът е закупен сам с 1бр.ключ,който е предаден на лизингополучателя,видно от съставените за предаването протоколи. Дори да е налице неточно обявяване на данни, то това не е основание за отказване на изплащане на застрахователно обезщетение,тъй като неточно обявеното обстоятелство не е оказало въздействие за настъпване на застрахователното събитие – чл.55 от ОУ,вр. чл.186,ал.4 КЗ.

  По протокол от публично съдебно заседание на 10 март 2015год. на основание чл.227 ГПК е прекратено производството по делото по отношение на „И А.Б.А.лизинг”ЕООД и производството е продължило с ищец – „И А. Б. Л.”АД.

   Ответникът – ЗАД”А.”АД, ***  оспорва изцяло предявените искове по основание и размер и претендира направените разноски по делото,включително и адвокатско възнаграждение.Не са налице предпоставките, необходими за ангажиране на отговорността му,като застраховател по имуществена застраховка”Каско” на лек автомобил „Ауди”, модел А 4 2.7 ТДИ,рег.0****. Твърди се,че е реализиран риск изрично изключен от застрахователното покритие, като се позовава на т.14.8 от Раздел ІV”Изключени рискове” на приетите от застрахования Общи условия/ОУ/, при които е сключен застрахователния договор, изрично е договорено между страните,че не се покрива пълна загуба на застрахованото МПС, причинено от или вследствие на заблуда на застрахователя чрез представяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователно събитие,т.е.не може да се ангажира отговорността му за заплащане на застрахователно обезщетение.

  Съгласно предложение-декларация за сключване на застрахователен договор от 26.08.2008год. застрахованият е декларирал, че притежава за процесният л.а. – два броя оригинални ключа и два броя дистанционни управления.От 2008год. до настъпването на процесното събитие, застрахователното покритие по имуществена застраховка”Каско” на МПС при ответника е подновявано без прекъсване от застрахования, поради което не  е подписвано друго предложение-декларация за сключване на застрахователен договор. При настъпването на събитието, застрахованият декларира притежаването само на един ключ,който лизингополучателят представя при заявяването на щетата.Представянето на неверни данни за застрахованото МПС от застрахования е изрично изключен риск, съгласно т.14.8 от ОУ към застрахователния договор,които  са негова неразделна част.В уведомление-декларация за щета по застраховка”Каско на МПС” от 06.03.2013год. лизингополучателят декларира за време на настъпване на събитието от 12.00 часа на 27.02.2013год., до около 22.30 часа на 05.03.2013год. в гр.***********.Видно от писмо рег. №24 165 от 17.05.2013год. на ГД”ГП”-МВР процесният л.а. е напуснал Р. България на 23.02.2013год. в 18.34ч. през ГКПП”Калотина шосе”и няма регистриране връщането му в страната.На самостоятелно основание  ответникът не дължи изплащане на застрахователно обезщетение, предвидено в т.50.9 във вр. т.50.1 от ОУ на застраховката във вр. с чл.211,т.2 КЗ.Застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение от страна на ищеца на З.ължението му по т.58.2.1 и т.58.т.2.2 от ОУ.Твърди,че процесният л.а. не е бил снабден нито с фабрично монтирана сигнално-охранителна система със  светлинна и/или звукова сигнализация, нито с допълнително монтирана такава, като се позовава на служебна бележка издадена от „П. БГ”ЕООД и  на т.38.1  и т.38.2 от ОУ. Твърди,че  застрахователен договор №0307К6002137659  не е бил влязъл в сила към датата на настъпване на  процесното събитие,поради което З.”А.” не е носило риска от настъпване на събитие с описания автомобил и не следва да плаща застрахователно обезщетение.

   След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

   Представен е договор за лизинг №00386-001/09.07.2008год. от 09.07.2008год. сключен  между „Е.Д. А.Л.”ООД, в качеството на лизингодател и  и Д.С., гражданин на Б. и Х., в качеството на л.ополучател и  М. С., в качеството на съдлъжник,  с който лизингодателят се З.ължава да придобие и достави на лизингополучателя за използване употребяван автомобил Ауди  А 4, 2.7 ТДI Ambition, 4+1 места,климатроник за цена без ДДС 39 625.12 евро с доставчик У. ООД с рама  ***** със срок 60 месеца от датата на окончателното плащане към доставчика, с погасителен план и ОУ по договора за финансов лизинг. Представен е  предавателен протокол от 10.07.2008год. за предаване на процесния л.а. на Д.С. от Д. Й., като изрично е посочено,че се предава 1бр.ключ., като в приемо-предавателен протокол от 11.07.2008год., също е посочен 1/един/ комплект ключове. Представени са   и комбинирана застрахователна полица 6307К6002137659 за застраховки каско и злополуки/**********/  от 23.05.2012год. с посочен собственик – И Е.Д. А.Л. ЕООД  за процесния лек автомобил с рег.№ **** с клауза „П” пълно каско с допълнителна договореност –автомобилен асистанс за чужбина със застрахователна сума – 23 700 евро с общи условия/ОУ/ за застраховка на МПС””Каско”/,специални условия за автомобилен асистанс за чужбина, протокол № 000 00 65431 от 13.04.2012год. ,в който за аларма-марка е посочено фабрична. Ответникът е бил уведомен с уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” на 06.03.2013год. и заявление за противозаконно отнемане на автомобил от 06.03.2013год. и са били оформени, приемо-предавателен протокол от 06.03.2013год. и приемо-предавателен протокол от 02.04.2013год.С постановление от11.04.2013год. на основание чл.199,чл.215,ал.1 и чл.244,ал.1, т.2 от НПК СРП е спряла наказателното производство по ДП № ЗМ 655/2013год., по описа на 06 РУП-СДВР,пр.пр. №9160/2013год., по описа на СРП водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346,ал.1 НК.

  С писмо изх.№ 100-25-75/16.05.2013год. ответното дружество е приело,че  за дружеството не възниква задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, като се посочва,че при сключване на застрахователния договор е декларирано,че застрахования л.а. притежава два оригинални ключа, а при предявяване на претенцията е представен един ключ от лизингополучателя,както и че от П. БГ ЕООД са били уведомени,че застрахованият л.а. не е оборудван фабрично с алармена система- звукова и сигнална и се позовава на чл.211,т.2 от КЗ и т.38.1 от ОУ към договора.Представени са последващи жалба/възражение от Д.С. от 03.06.2013год.,писмо от  И Е.Д. л. ЕООД от 13.06.2013год. и писмо от  ответното дружество от 05.07.2013год. ,с което отново се посочва,че за дружеството не възниква задължение за изплащане на обезщетение по преписката, като и жалба от С. от 07.02.2014год. и последващ отказ от ответното дружество от 24.02.2014год.

  В предложение-декларация за сключване на застрахователния договор от 26.06.2008год. за оборудване на МПС е посочено за притежаване на два броя оригинални ключа и два броя дистанционни управления, като впоследствие това предложение-декларация е представена в оригинал/лист 333/ от номерацията на делото.

    От служебна бележка на П. БГ – ЕООД до ответното дружество от 11.04.2013год. е видно,че процесния автомобил не е оборудван фабрично с алармена система-звукова и сигнална.

   С писмо изх.№24165/17.05.2013год. Главна дирекция”Гранична полиция” –МВР уведомява ответното дружество излизане на процесния автомобил на 23.02.2013год. в  18.34ч. от Р.България през ГКПП К. ш.”, няма данни, че този автомобил се е върнал отбрано в Република България, а в исковата молба се посочва, че ищеца на 05.03.2013год. се  е  прибрал от чужбина и установил, че процесния  автомобил липсва от мястото където е бил паркиран около 12.00 часа  на 27.02.2013год..

  Не се спори между страните по делото, че за периода от 2008год. до 2013год. между ответника и втория ищец поделото – „И А.Б.л.”ЕАД е бил налице застрахователен договор по застраховка „Каско” относно процесния автомобил/протокол от публично съдебно заседание от 10 март 2015год./.

  Съгласно заключението на вещото лице –инж.Й. по извършената съдебна автотехническа експертиза/САТЕ/ от 19.02.2015год. процесният л.а. не е оборудван фабрично с алармена система.Ключовете, които са били предоставени на вещото лице са за л.а. „Ауди А4” с рама №*****/това е рамата на процесния л.а.Последният ъпдейт на ключа е извършен на 27.02.2013год. в10.41часа,като в този момент километража е показвал изминати 152039км.По САТЕ от  27.05.2015год. действителната стойност на л.а.”Ауди А 4”, с рег.№ **** по средни пазарни цени е 31 980лв.,по метод на амортизация е 43 459лв. с ДДС и по осреднена стойност от двете методики е 37 720лв.По заключение на вещото лице по САТЕ  от 16.02.2016год. от приложените по делото застрахователни договори може да се направи извод,че осредненото овехтяване е 15 % на година.От датата на сключване на застрахователния договор от 23.05.2012год. до датата на настъпване на противозаконното отнемане на 05.03.2013год. е изминал период от 9 месеца и 13 дни.За този период по методиката на застрахователя, следва да се намали сумата по застрахователния договор с 11.792 %,или действителната стойност определена по методиката на застрахователя е 40877лв.На лист 328 от делото е приложена фактура от”П.И.А.”БГ в която са отразени показанията на километража на процесния л.а. към 12.02.2013год.- 151186км.От датата на издаване на фактурата до датата на настъпване на застрахователното събитие е изминал период от 24 дни.Това дава основание  да се  приеме,че пробегът на процесното МПС към датата на кражбата е около 152 000км., или 47 000км. пробег над средния. За този пробег се прави корекция между 15 и 16 % или средно15.5%.Това дава основание да се определи действителната стойност на процесния лек автомобил по средни пазарни цени 81980 – 15.5 % = 27023лв., по метод на амортизацията 43459-15.5 % = 36723лв. и осреденно от двете методики 31873лв.Срокът на  експлоатация на процесното МПС от датата на първоначалната регистрация е 4 години, 11 месеца и 24 дни.

  Съгласно заключението на вещото лице Б. по извършената съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ размера на мораторната лихва върху сумата 37 000лв.  за периода от 12.05.2013год. до 12.06.2014год. – датата на завеждане на исковата молба е в размер на 4088.95лв.Размерът на мораторната лихва върху действителната стойност на процесния автомобил към датата на събитието, установена по различните методики за периода от 12.05.2013год. до 12.06.2014год.,по средни пазарни цени е 3 534.18лв.,при главница 31 980лв.По метода на амортизацията 4 802.75лв. при главница 43 459лв.По осреднена стойност от двете методики – 4168.52лв. при главница 37 720лв.

  Съгласно заключението на вещото лице Ц. по протокол за извършена съдебно-графическа експертиза от 25.05.2015год. подписът за „Приел” в предварителен протокол от 10.07.2008год. на бланка на фирма”У.” е положен от Д.М.С..

  По делото са изслушани свидетелски показания. Свидетелят А. С.Г. посочва, че познава ищеца от приблизително осем години, близки приятели са.Автомобилът често бил ползван,тъй като ищеца постоянно пътува до Сърбия и до България.Д. ползвал автомобила непосредствено до момента преди да заминат за Тайланд и тогава той го паркирал пред блока му,заминали на 27.02.2013год. и когато се върнали на 05.03.2013год.,колата я нямало. Доколко знае колата има аларма и логически трябва да има аларма,защото всеки застраховател,като прави застраховка, той трябва да провери дали колата има аларма.Не прави разлика между звука,който издава имобилайзера на автомобила и този, който издава алармата. И ако му кажат как звучи един имобилайзер и една аларма,ще определи разликата.

    Свидетелят П.В.,сръбски гражданин посочва,че познава Д.С. от близо 10 години,не обръща внимание на това дали колата има аларма,като дори неговата кола не знае дали има аларма.

    Свидетелката Е.В.Ш. посочва, че от м.112005год. до м.04.201год. е била главен счетоводител „И Е.Д. А.Л.”ЕООД на трудов договор,която за конкретния случай не може да си спомни,нито пък е била упълномощена да продава автомобили,като била чувала от колеги,че се е случвало да се закупуват автомобили само с един ключ.

   Свидетелят  Д.Т.Г. заявява,че е съдружник и управител  на фирма”У.”ООД,като различни фирми им доставят автомобили и имало много случаи с един ключ да се предават.Ауди А4  Ambition  мисли,че е предаден с един ключ.”К.К.” им доставял автомобилите и им ги давал винаги с един ключ.

  Съгласно чл.134,ал.1 ЗЗД кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се отнася за права, упражняването на които зависи от строго личната преценка на длъжника. При иск по чл.134 ЗЗД ищецът следва да установи, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице-негов длъжник, както и правния си интерес от предявяване на иска, който е налице когато длъжникът на ищеца и титуляр на имуществените права, които се защитават с иска, бездейства, като не упражнява тези свои права, с което заплашва удовлетворяването на ищеца. По иска по чл.134 ЗЗД ищецът действа не като титуляр на материалните права, а като процесуален субституент,упражняващ правата на бездействащия длъжник.

  Съгласно чл.208,ал.1 КЗ/отм./ при настъпването на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да е основателен искът за присъждане на застрахователно обезщетение застрахованият е длъжен да докаже наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие и че е изправна страна по договора.

    Между  „И Е.Д. А.Л.”/сега „И А.Б.Л.”ЕАД и ЗАД”А.”АД, *** са били облигационно отношения, породени от сключен договор за застраховка, оформен с полица и съобразно определени от застрахователя Общи условия/ОУ/, неразделна част от него,които формират конкретното му съдържание,правата и задълженията на страните,както и процедурата при която същите ще се реализират.

  Съгласно общата разпоредба на чл.211 КЗ/отм./ застрахователят по имуществена застраховка може да откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице,при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително, с оглед интереса на същия и е било предвидено в закон или в застрахователния договор и в други случаи, предвидени със закон.

   Нормата на чл.211,т.2 КЗ/отм./ обхваща случаите на  ненадлежно поведение на застрахования, изразяващо се в неизпълнение на задължение, което не се квалифицира,като умишлено осъществяване на риска,но което е значително с оглед интереса на  застрахователя и е предвидено в застрахователния договор, или в закона.

   Приложението на чл.211,т.2 КЗ/отм./ е обусловено от установяване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.

   Трябва да е налице съществено увеличаване на риска, на неговото реализиране, или на обхвата на вредите, т.е., ако задължението е изпълнено, не би се стигнало до настъпване на конкретното застрахователно  събитие – кражба, респективно обемът на вредите би бил значително по-нисък, което е елемент от фактическия състав на чл.211,т.2 КЗ/отм./ и подлежи на главно и пълно доказване в процеса, за което доказателствената тежест е на застрахователя.

  В Раздел ІV. Изключени рискове с т.14.8 на Общите условия/ОУ/ за застраховка на моторни превозни средства/”Каско”/ е предвидено,че по тези ОУ не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,причинени от или вследствие на  - заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие.

    По делото е представена в оригинал предложение –декларация за сключване на застрахователен договор от 26.08.2008год./лист 333/ от номерацията по делото, с която застрахованият изрично е декларирал,че притежава за процесният лек автомобил два броя оригинални ключове и два броя дистанционни управления.

    При настъпването на застрахователното събитие -  кражба се декларира притежаването само на един ключ, поради което съдът приема,че е налице изключен риск, предвид предоставянето на неверни данни на застрахователя-ответното дружество. В тази връзка съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като неубедителни и неподкрепени  с писмени доказателства.

  В уведомление-декларация за щета по застраховка”Како” на МПС от 06.03.2013год. лизингополучателят  декларира,че на 05.03.2103год. се прибрал от чужбина и установил,че автомобилът му, който бил паркирал на ул.”К.** го нямало, а той бил паркиран по последно от него на 28.02.2013год.От писмо рег.№24165/17.05.2013год. на ГД”ГП”-МВР  е видно, че процесния лек автомобил е излязъл от РБ през ГКПП”Калотина шосе” на 23.02.2013год.,в 18.34ч.и няма данни за регистрирано връщане в страната.

   Не се установи  в настоящото производство процесният лек автомобил да е бил снабден с фабрично монтирана сигнално-охранителна система със светлинна и/или звукова сигнализация, нито с допълнително монтирана такава, което се потвърждава от служебна бележка на П. БГ от 11.04.2013год., от която е видно че  същият автомобил не е оборудван фабрично с алармена система – звукова и сигнална.

   Това е в  нарушение на т.38.1 от ОУ на застраховка”Каско” на ЗАД”А.” – задължително условие за покриване на рисковете по клауза „К” и „П” на леки и товарни автомобили с общо тегло до 3.5 тона е наличието на функционираща сигнално-охранителна система със светлинна и/или звукова сигнализация, като наличието на имобилайзер не отменя задължението за наличието на сигнално-охранителна система т.е. не е изпълнено специалното изискване за обезопасяване на застрахования лек автомобил.

   Предвид на изложеното застрахованият няма право на застрахователно обезщетение, поради което предявеният иск по чл.134,ал.1 ЗЗД вр. чл.208,ал.1 КЗ за сумата в размер  37 000лв., следва да бъде отхвърлен,като неоснователен  и недоказан.

   Акцесорната претенция  по чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на сумата 4088.95лв. за периода 12.05.2013год.-11.06.2014год.,включително също следва да бъде отхвърлена,като неоснователна и недоказана.

  С оглед изхода на спорна на основание чл.78,ал.3 ГПК  всеки един от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от по 1282.60лв./при общ размер 2565.20лв./, за направени по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение от ЗАД ”А.”АД

  Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р  Е  Ш   И  :

 

  ОТХВЪРЛЯ     иска с правно основание чл.134,ал.1 ЗЗД във вр. чл.208,ал.1 КЗ/отм./  на „И А. Б. Л.”,ЕАД, ЕИК ****, гр. **************** съдебен адрес:*** , конституирано в производството на основание чл.26,ал.4 и чл.227 ГПК против ЗАД ”А.”АД, *** за заплащане  на сумата в размер на 37 000лв. по застрахователна полица №********** 0307К6002137659 от 23.05.2013год., ведно със законната лихва върху обезщетението от завеждане на исковата молба в съда, считано от 12.06.2014год.,до окончателното му изплащане, като неоснователен и недоказан, като  ОТХВЪРЛЯ  и иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане сумата в размер на 4088.95лв. на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение, за периода 12.05.2013год.-11.06.2014год., включително, като неоснователен  и недоказан, по исковата молба на Д.М.С., ЕГН-**********,***.

   ОСЪЖДА  на основание чл.78,ал.3 ГПК  „И А.Б.  Л.”ЕАД, ***,съдебен адрес:*** и  Д.М.С., ЕГН-**********,*** да заплатят   всеки един от тях сумата от по 1282.60лв.,  на ЗАД”А.”АД, *** , за направени по делото разноски ,включително и възнаграждение за един адвокат.

  Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: