№ 22229
гр. С., 07.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110108011 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 46310/13.02.2024г. на СРС, подадена
от „*************“ ЕАД срещу С. Б. Д. във връзка със Заповед за изпълнение от
09.10.2023г., издадена по ч.гр.д. № 21841/2024г. на СРС.
Ищецът „*************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу С. Б. Д. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „*************“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„*********“, бл. 907, вх. А, ет. 2, ап. 5, аб. № *******, както следва:
572,75 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.09.2023г.) до окончателното
им изплащане;
42,53 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022г.-21.09.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Г.И. / юрк. М.А.. Предявените
искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Б. Д. чрез назначения му особен
1
представител адв. М. В. – АК-С., е подал Отговор на исковата молба, вх. №
252539/05.08.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Липсвала пасивна процесуална легитимация за ответника, тъй като за същия
не били представени доказателства, установяващи той да е собственик или ползвател на
топлоснабдения имот. Възразява се, че Д. не е собственик или ползвател на топлоснабдения
имот, както и че не е в облигационни отношения с ищеца. Оспорва се до имота да са
доставени сочените количества топлинна енергия, съответно, че тя не е измерена с
метрологично годни уреди и при спазване на установените за това правила. Не била
извършвана услуга за дялово разпределение. Ответникът не бил поставен в забава и
изискуемостта на вземанията на била настъпила. Търговските книги на ищеца не били
водени правилно, а претенциите му били погасени по давност. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ответникът се представлява от адв. Д.Д. или адв. М. П..
Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „********“ ЕООД е депозирало Молба, вх. №
341016/25.10.2024г. на СРС, в която изразява становище за основателност на предявените
искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Със Заповед № ЖН-04-С-023/01.11.2007г. на Кмета на Столичната община – Район
„*********“ С. Б. Д. е настанен, заедно със сестра си Ю. Б.а П., в общинско жилище –
апартамент, находящ се в град С., ж.к. „*********“, бл. 907, вх. А, ет. 2, ап. 5. Със
Заявление-декларация от 10.11.2007г. Д. е поискал на негово име да бъде открита при ищеца
партида за заплащане на задълженията във връзка с доставката на топлинна енергия до
описания имот.
На 30.05.2023г. между „*************“ ЕАД и С. Б. Д. е сключено споразумение, с
което страните са се договорили, че ответникът Д. има задължение към топлоснабдителното
предприятие във връзка с посочения по-горе апартамент за периода м.05.2020г.-м.04.2023г. в
размер на 2111,43 лева, от които за главница 1997,09 лева и лихва за забава 114,34 лева.
Съгласно изслушаното по делото заключение на вещо лице по съдебно-графическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло, подписът за „длъжник“ в споразумението е
положен от С. Б. Д..
С Договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от
2
16.06.2023г. С. Б. Д. и Ю. П. Д.а са закупили топлоснабдения имот от Столичната община.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). Няма пречка обаче при
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, да дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди, като наличието на такова съгласие следва да бъде
преценявано конкретно във всеки един случай /арг. ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1/.
Сключеното между страните по делото споразумение от 30.05.2023г. обхваща и
процесните суми. То има характер на частен документ, чиято автентичност досежно
ответника бе доказана в настоящото дело. Макар да е частен документ, тъй като съдържа
изявления във вреда на автора си – за признание и наличие на парични задължения, това
споразумение може да послужи като доказателство за основателност на исковите претенции,
включително на основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. Подписването му прекъсва давността /чл. 116,
б. „а“ ЗЗД/ за вземанията, за които тя е не е изтекла, съответно за тези, за които евентуално е
изтекла, съставлява отказ от последиците на вече изтеклата давност /арг. чл. 113 ЗЗД/. При
това положение и само въз основа на споразумението исковете са доказани по основание.
Що се касае до размера на вземанията, съдът, прилагайки нормата на чл. 162 ГПК,
намира, че исковете са основателни в предявения си размер. Аргумент в тази насока е
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което реалното
потребление за процесния период 836,36 лева, както и заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, според която са налице плащания за 227,33 лева. При това
положение остава за плащане дори по-голяма главница /609,03 лева/ от тази, предявена по
делото.
Останалите доводи на страните и събраните в тази връзка доказателства не променят
горните изводи, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответника в качеството му на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
3
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 75,00 лева за
разноски в заповедното производство, с включено юрисконсултско възнаграждение от 50,00
лева, както и разноски в размер на 1175,00 лева за първоинстанционното исково
производство, с включено юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Б. Д., ЕГН **********, от град С., дължи
на „*************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „*********“, бл. 907, вх.
А, ет. 2, ап. 5, аб. № *******, както следва:
572,75 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.09.2023г.) до окончателното
им изплащане;
42,53 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022г.-21.09.2022г.
ОСЪЖДА С. Б. Д., ЕГН **********, от град С., да заплати на „*************“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
75,00 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 53740/2023г. на
СРС), както и сумата от 1175,00 лева, представляващи разноски в първоинстанционното
исково производство (гр.д. № 8011/2024г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „********“ ЕООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,
поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4